Archive for June, 2007
Размисли от времето без интернет
Posted on June 27, 2007, under За мен.
От сряда нямам нет – арестуваха админа ми. Аз съм спал, но съседите разправят че дошли от ГДБОП, ФБР и някакви други служби (Икономическа полиция вероятно). Та всички сървъри са иззети и вече 4 дни едвам издържам без интернет. Дори оценката по мрежи не съм си проверил, защото трябва да пратя мейл…
Иначе от липса на неща за правене, гледам телевизия и чета разни туториалчета, но телевизията е основното, защото комедийните сериалчета запълват доста успешно времето ми. Дано в понеделник вече да имам интернет, че и телевизията омръзва.
Особено сега, след като дават “Пърл Харбър” – не съм го гледал, не искам и да го гледам. Мразя холивудска пропаганда.
“Добрите” американци го отнасят от “злите” японци. Естествено американците не подозират нищо, дори не подслушват радиото на азиатците, въпреки че са имали шифъра. Та в последствие измират доста хора. Не помня вече точните цифри, а и никога не са ме интересували. Това са военни – хора, които се бият за пари или по техни си причини, но са информирани какво може да им се случи.
А какво се случва над Хирошима ? А над Нагазаки ? Жертвите са десетки, ако не и стотици пъти повече от американците. Само че има и една голяма разлика – това са невинни хора – мъже, жени и деца, които не са направили нищо на никого. Хора, които до преди секунди са имали живот, а след това са само пепел…
И какво, дават филм за “бедните” американчета, чиято военна база е атакувана.Явно тяхното страдание е доста по-голямо…
Съжалявам, ако греша, но можете ли да ми кажете филм за атомните бомби? Холивудски филм, а не някой независим. Сещам се за един, но той не е дори за войната. В него се говори за Труман – президентът наредил ядрения удар.
И още веднъж да подчертая – не коментирам кадрите във филма, от който съм гледал общо не повече от 15 мин. докато минавам пред телевизора. А това е третият път, когато го дават.
Май затова и не гледам много филми, камо ли военни. Естествено че “добрите” американци ще победят. Даже може и не толкова злите руснаци да помогнат, но това не се случва толкова често. Все пак героите са сами, нали затова са “герои”.
И май е това от мен. За пореден път се изнервих на пропагандата, която ни залива от “страната на свободата”, “домът на храбрите”, които не знам колко са храбри, но, след като изтече информация как на американските метеоролози им е забранявано дори да споменават за глобалното затопляне, мисля че това спокойно може да бъде заличено от националния им химн.
И това е, май писанието стана доста некоректно и ще го прочета още веднъж преди да го публикувам, че знае ли човек, преди 3 дни админа ми и НСБОП, а утре може да почука на вратата ми и Полицията на мисълта от книгата на Оруел…
Контузен, но пък с разрешително за камион :)
Последните седмици малко позачезнах. Причината за това не е само нежеланието или липса на неща, за които да пиша. Напротив, такива имаше доста на моменти, само дето ръката ме болеше и стоях далеч от компютър, защото пия 2 вида хапчета за нея + гел за мазане.
Та все пак да започна – 9-тата учебна седмица предадох всичките си курсови проекти, защото с кормуването не знаех как ще станат нещата, като имаше вероятност един ден да загубя покрай изпита, защото се кормува 45 мин. по часовник.
Та имам 2 шестици на курсовите и 1 на контролната по Изкуствен интелект, но там Найден ми даде определено и се чувствам гузен :(.
Имам 6 и на избираемата дисциплина – Spring framework – нали ще ставам джавар :).
Така завърши деветата седмица…
Десетата не мина запомнящо се до сряда, когато оценявахме курсовите проекти на първи курс.Мисля че се справихме добре, защото имаме само една петица, при това на човек, който усилено не искаше да си напише документацията, макар да му предложих 3 пъти.
По-важното за мен от сряда беше вече болезнената болка в ръката, не просто изтръпване или нещо друго, а болка. Обадих се на личната ми лекарка вечерта, защото не се издържаше. Купих си антибиотика, който ми даде, обаче нямаше голяма полза.
На следващия ден избягах от лекции по Изкуствен интелект, за да отида на доктор. След 3-4 часа в поликлиниката ми изписа антибиотик, подобен на изписания от личната ми лекарка, разни витамини от групата на Б-тата и гел за мазане, който доста помага. Фелоранът ряпа да яде пред него.
Така, след като ме прегледаха, ми казаха ръката да си почива и затова избягвах ПЦ-то, като се върнах на примитивни неща като мобилен телефон или чат през него, за да ползвам само дясната си ръка.
В събота с Гери направихме година и половина заедно, като го отпразнувахме в “Ескада” (май този път го улучих – заведението до Сточна гара). Та “Ескада” бе първото място, където отидохме двамата след като тръгнахме, така че имаше и символизъм в това да сме там на 16-ти.
На 18-ти пък отидох на изпит по кормуване. Не очаквах да взема дори листовките, защото ги бях чел три пъти, а има неща, които даже не знам какво представляват и къде се намират, а е трудно да отговаряш на такива въпроси (13 от 20 глави бяха такива) и за разлика от повечето ми колеги на изпита, не съм завършил “Автото” и май нямам желание да ставам шофьор на камион. Та не знам кое къде е, но не ме е срам. Все пак мога да си проверя маслото, водата, филтрите и да си сменя резервната гума. Не е чак толкова малко.
Та за листовките – взех ги с нула грешки, като до последния момент се съмнявах дали няма да имам 4, защото за толкова отговора не бях сигурен.
Взех и кормуването, като изпитът там беше що-годе лесен (или за мен бе просто така, понеже бях последен и не му се занимаваше) – правих десни завои, 2 леви, едно кръгово и другото беше направо през тесни улички, което пак си има тънкости, защото лесно можеш да докоснеш бордюра, а направиш ли го – 3 наказателни точки. Качиш ли го – 10. При 9 си скъсан :).
Та така, радостен съм, че си взех изпита, защото всяко повторно явяване щеше да ми струва 140 лева – 100 за 4-те часа, задължителни по закон и 40 лева за изпита.
И това е, май ще приключвам с този пост, който ми отне 2 дни и много почивки, за да го довърша.
Пейпал най-после и при нас
Някъде преди 2 седмици разбрах за тази система за плащане, която най-после прие и нас към списъка с белите държави, където отдавна бяха африкански държави и разни острови, които не знам в кой океан се намират.
Естествено реших да се регистрирам, за да мога да пазарувам всичко от Ebay. Въведох номера на картата си и нещата минаха гладко. Обаче има една процедура за допълнителна регистрация – взимат ти 1.5 евро, като в описанието на транзакцията трябва да намериш читирицифрен номер, който да въведеш на сайта.
Таксуваха ме и зачаках. След 3 дни дойде известието в онлайн банкирането ми от “SG ExpressBank”. Ест. там информацията липсваше. Пишеше само “POS терминал в чужбина”.
Свързах се с поддръжката и им казах какво ми трябва. Поискаха ми допълнителна информация, която им пратих, но после получих следното писмо :
Здравейте,
Въпреки огромното желание да ВИ помогнем, ситуацията е следната.
Транзакцията, която ВИ интересува е картова транзакция, а от БОРИКА
получаваме само номера на картата, сумата и типа на транзакцията (АТМ или
POS в страната или в чужбина). Няма как да се види друго – просто не се
подава от картовия оператор – това не е банково плащане, че да е
структурирано по БУС и да има основание за плащане.
Явно от СГ не се научиха как се прави. Примирих се, че няма да имам “Пейпал”.
Няколко дни по-късно реших все пак да опитам с другата си карта от “Райфайзен”. Пак ме таксуваха 3 лева и зачаках. Този път получих 2 реда информация за транзакцията – номер, валута, име на организацията и ест. необходимия ми четирицифрен код. Въведох го и нямаше никакви проблеми. Вече се водя проверен потребител на “Пейпал”.
Пиша това с цел да предпазя някого от това да си извади карта, а после да се окаже, че тя не му върши работа, затова избирайте внимателно банката си, като силно не препоръчвам СГ.