Archive for March, 2009
Краят на седмицата
Posted on March 29, 2009, under За мен.
Петък вечер бях на концерт на “Хептаграм” в клуб “Лебовски”. Събрахме се доста малко народ – аз, Андрей, някакъв негов познат, Джимбо и Стилър, като на последните двама не им хареса музиката и даже Митака си тръгна по-рано.
На мен обаче ми хареса. Не мога да определя точно какъв стил е, но е най-близко до chill out, само дето липсват индийските/арабските цирикания, които толкова ме дразнят. Музиката звучеше супер и, привидно излишната електрическа китара, се сля страхотно с останалото.
Озвучението в клуба беше много добро. За разлика от други заведения с “JBL”, тук знаеха как да ги използват.
Що се отнася до самия клуб – не знам как е по принцип, но в петък вечер останалите посетители ми се сториха доста странни – предимно младежи, като момичетата бяха с къси коси, а момчетата с онези бретони, дето наподобяват емо стила. Имаха и странен начин на обличане – ужасно широки дрехи, които ги правеха да изглеждат високи и хилави. Е, естествено имаше и изключения, но те дойдоха след нас и вероятно и те като нас са дошли само заради изпълнителя.
В крайна сметка след час, час и половина си тръгнахме, като повечето бяхме доволни от чутото. Ако утре “Хептаграм” има концерт, пак бих отишъл.
В събота не успях да се наспя, защото станах рано да гледам квалификациите във “Формула 1”, а после играхме “ДнД” от 10 сутринта някъде до 2. Можехме да играем още, но днес трябваше да гледам и състезанието от “Австралия”, а за това трябваше да стана рано и се наложи да си продължим арената в друг ден.
Днес си стоях вкъщи цял ден и не се занимавах с почти нищо по-сериозно, освен че се опитвах да наваксам на сън, ама не успях рџ™Ѓ
И така, пак е неделя вечер и отново се чудя какви ядове ще ми донесе следващата седмица…
Пак много накуп
Изглежда близо 10 дни не съм писал тук, но някак нямах желание и сили.
Миналата седмица бях на кръчма и караоке в четвъртък. По принцип клуб “Гепи” винаги ми е насаждал смесени чувства, но тогава бях решил да изпълня едно си обещание – да пия “After shock”. Предното караоке исках да пия от горящото нещо, което пробваха колегите, но бях на работа в петък, а съм виждал Митака сутринта, след горящи напитки и не можех да си позволя да отида така в офиса. Все пак втория път пих малко и реших все пак да опитам. Нищо особено, дори е лекичко питието и не се усеща, като изключим надишването от изпаренията му…
Миналата събота се организирахме да отидем на благотворителен концерт за едно момченце, съвзело се от кома и имащо нужда от пари за лечение. Концертът беше зле организиран – студена панаирна палата и кофти озвучаване, но целта беше да се съберат пари все пак. Жалко, че не са се събрали много, дано все пак стигнат за лечението на момчето.
Някъде час след началото решихме да отидем на кръчма и да се сгреем, където прекарахме няколко часа и след това се прибрахме.
В понеделник на обяд ми сервираха, че съм по нов проект със същия мениджър на проекти, който ми беше по друго задание. Не бях особено щастлив, но засега всичко е нормално. Очаквах повечко нерви, обаче всичко е спокойно все още…
Днес следобед получих и добрата новина – “Scorpions” и “Blind Guardian” ще пеят на втория ден в Каварна. И двете групи ги пропуснах навремето заради изпити, но сега, живот и здраве, ще се реванширам, освен ако съдът не реши друго, че на 27-и април е първото заседание по делото ми срещу “Общинска охрана”.
Утре вечер смятам да съм на концерт на “Хептаграм”, а в събота евентуално да поиграя 10-12 часа ДнД, но плановете са, за да се провалят, та знае ли човек какво ще стане…
16-ти март
Измина поредният понеделник, който този път ме остави с негативни чувства. Проблемите в работата ще се оправят някога – или с нова работа, или ще ми вдигнат заплатата, но, за да стане това, не смятам да си мълча, особено като знам че съм прав…
Няколко минути преди 9 сутринта прочетох новината за арестуваните ислямисти от Гърмен. Дори не съм сигурен мога ли да го намеря на картата, но новината ме зарадва и се сетих за “1984” на Джордж Оруел – там полицията на мисълта винаги идва през нощта, когато си най-слабо подготвен…
Повечето хора, които ме познават знаят, че не съм особено толерантен – приемам различните и основните им човешки права, но не ги харесвам, особено като парадират с това. Най-мразя когато заставят неориентирани или обиждат българите, наричайки ги с една турска думичка, която не смятам да използвам…
Няколко часа по-късно поръчковите медии започнаха да пишат и правят репортажи колко невинни били арестуваните. Интересно защо ли не вярвам на нито една от тях – или са прекалено наивни, или подкупени – друга причина не виждам.
В Гърмен нямало проблеми, никой никого не заставял да носи забрадка и да се държи според мюсюлманските повели, населението щяло да излиза на мирен протест в защита на кмета… Бих възкликнал “този филм съм го гледал”, само дето не съм бил роден по времето на Голямата екскурзия, когато всички турци уж доброволно напускаха страната ни… Само дето нещата са били организирани от агент Сава, като е наредено на турците да напуснат… Знам за тези неща, защото баба ми беше учителка в едно село до границата ни с турция (нарочно с малка буква) ,а по-късно и аз съм живял с нея близо година. Та там местното население е разказвало на какво са подложени и как нямат особено голям избор – гласуват за ДПС под строй и заплаха…
Както и да е, все по-малко вярвам в българските правосъдие и закони, но се надявам ДАНС да си свърши работата и да видим фундаменталисти в затвора.
След фитнеса днес се загледах и в телевизора – даваха “Музикален идол”, където едно сляпо момиче (Вики Димитрова) изпя красива песен на Шакира, а след това водещите разказаха и за тежката й съдба – тя ослепяла от систематичен побой от приятеля й Димитър Симеонов (снимка тук авторът я е махнал, затова тук може да бъде намерена друга – от вестинк “Стандарт”), бивш барабанист на ПИФ и Сленг. Преди близо 3 години е имало начин да се спаси, но едни 30 000 лева са я разделили от това да вижда отново… А днес вече е твърде късно – при отлепена ретина клетките умират бързо и не се възстановяват…
Извергът си е изкарал медицинско, че е шизофреник и сега нито е в затвора, нито в лудница. Нямам идея къде е, според някои слухове е дори извън България, но където и да е, надявам се ще получи наказанието, което заслужава, защото никой няма право да отнеме зрението на друг…
Адски ми е жал за момичето – преди 3 години 30 000 лева не са били малко пари, но са сума, която може да бъде събрана. Къде бяха онзи национален предател Първанов с неговите коледни кампании или медиите, които ни заливат с простотии за новородени мечета, жирафи, носорози и какви ли не безсмислени “новини”? Какво стана със закона, с който щеше да се вкара данък от лев-два за събиране на помощ за нуждаещи се хора? И докато това момиче се е борело да събере парите, то поне един от тези 240 народни представители е уговарял сделка с 50 000 комисиона…
Сряда до събота
Тази работна седмица за мое щастие започна от сряда и трябваше да работим само три дни. За съжаление следващата ще е цели 6 и аз все още се чудя дали да не си взема отпуск за идната събота…
В сряда отидох на работа рано, като мислех тия дни да карам без обедна почивка и да си ходя по-рано, но не издържах дълго без обяд и отидохме с колегите в една нова пицария в “Капана”. Към нас се присъединиха още трима души, сред които адвокатът ми и обсъдихме как върви делото, като в общи линии имам да си чакам отговор от “Общинска охрана”, в който ще кажат какво ще представят като доказателства в съда, а след него в рамките на месец се насрочва дата за делото… Т.е ще си карам колата с изтекъл технически преглед още няколко месеца…
В четвъртък обядвах в друга пицария с колегите от университета. След това с Мечката отидохме на фитнес, като се разбрахме да отидем и в петък, защото Джимбо си беше планирал четвъртъка, а ние и без това тази седмица не бяхме ходили и трябваше да наваксаме…
Понеже напоследък ми е едно такова никакво и безразлично, реших че ми се излиза и питах Стилър дали ще ходи на караоке в “Гепи” тази вечер. Той отговори утвърдително, но не успяхме да организираме другите. Все пак, 10-ина минути преди да стигнем клуба, се обади Марта и каза, че ще дойдат с нас и в момента са в едно заведение на Джумаята. Минахме и ги забрахме, като освен Христо и Марта, там бяха Андрей (който ме отряза за караоке малко преди това и все още не беше убеден, че му се идва) и Десислава. Оправиха си сметката и тръгнахме към “Гепи”, като те бяха леко почерпени. В клуба седнахме на бара (голяма грешка) и аз, единственият от компанията, който беше на работа в петък, не помня какво пих – 2-3 вида шотове, текила и дежурния джин със сок касис, а имаше и хора, които се почерпиха по-стабилно от мен. В следствие на това имах едно дълго прибиране, помагайки на пиян колега, но всичко завърши благополучно и в 3 часа си бях в леглото, надявайки се в петък да стана за работа.
Още първата аларма ме събуди – като определено не бях наспал се, но все пак стигнах благополучно до работа с колелото, като това малко ме разсъни и така изкарах първата половина от работния ден. Реших, че ще карам без обедна почивка и се натъпках със сладко към 13-14, за да издържа някак и да не заспя на работното си място. На всичкото отгоре писах и дебъгвах код с нишки, което не е от лесните занимания дори когато не ти се спи…
След работа се прибрах, уговорих се за фитнес с Мечката и Джимбо и посетихме залата, което ме разсъни доволно, но като се прибрах съм заспал пред телевизора и се събудих от “Шоуто на Слави”, като гост беше Цветан Недялков, който показваше над 20 свои китари – повечето електрически. Бях го гледал на концерт на “Акустичното трио”, но тогава не ми допадна музиката му. Сега, като я чух в нормалната й версия (за електрическа китара), мнението ми за него е доста по-високо, но все така продължавам да не разбирам от музика…
Днес станах към 11 и отидохме със сестра ми да купим подарък за майка ни, която има рожден ден на 11-ти март. После отидох да прибера майка, която се върна от фирмено събитие някъде в община “Баните” и след това цял ден си стоя на компа – чета, играя, чатя… такива работи.
Утре вероятно пак така ще изкарам осми март. Не че е мой празник, ама не пречеше да излезем някъде с колегите и най-вече колежките, ама те са се организирали вече и не навихме нито една да дойде на кръчма с нас, така че май ще пропуснем да отбележим датата.
Рожден ден 2009
Вчера отпразнувах 24-тия си рожден ден. Някак бях решил тази година да го празнувам и типичното ми лошо настроение в края на февруари не ме спря – още от ноември се подготвях психически за това.
В крайна сметка не мина никак зле – аз се забавлявах, а предполагам и хората около мен.
След “Гражндаския клуб” отидохме в “Сенса” – аз, Митака, сестра ми и гаджето й. Музиката там беше сравнително кофти, но ставаше – имаше рок, хаус, черно… Към 1-2 сутринта на трети март чухме и песента на Епизод – “О, Шипка”. Това ми направи много добро впечатление – не очаквах да чуя в това заведение. Не че нещо, ама повечето заведения някак отбягват темата за празниците ни и просто си продължават с музиката спрямо ежедневната си програма…
Час-два по-късно се прибрахме и аз си легнах уморен и доволен – следващият рожден ден е чак след година…
Иначе да спомена и какви подаръци получих – книга със загадки и гафове в историята ни, “ловец на сънища”, който се предполага че лови кошмарите, ръкавици за фитнес и водни боички – за да оцветя черно-белите снимки в книгата, само дето като се знам колко съм добър като художник ще се въздържа…
И това е, рожденият ден мина, по-стар съм с 1 година, но иначе друго май не се е променило – акълът все още не ми е дошъл рџ™‚ .
Честит празник!
Честит празник на всички българи!