Archive for June, 2010
На “Рамщайн” в София
Posted on June 25, 2010, under За мен.
На 23-ти рано сутринта тръгнахме с Андрей за София за концерта, който се оказа най-великото шоу, на което съм бил.
Потеглихме в 7, пристигнахме в София към 9, като хванахме задръствания и дъълги светофари. Карах с gps, който се справи почти перфектно и дори ме закара до уличка, където спокойно да паркирам колата си.
След като пристигнахме се заловихме със задачата да намерим какво да правим до началото на концерта (15 часа). Отидохме до стадиона, заверихме билетите си, после хванахме метрото към Студентски град, като имахме леки премеждия на входа, после объркана посока на влака, но се справихме и дори стигнахме където трябваше и се видяхме с някакъв познат на Андрей. После обядвахме на студентски стол – голяма евтинийка са. За мусака, таратор и суха паста дадох 1.50 лв. Нещо, което ежедневно ми струва по 5-6 лв в заведенията, които обядвам. Вярно, храната е по-вкусна, но не 4 пъти…
Друго впечатление ми направи и цената на чая – черен “Pickwick” струва 40 ст. чашата, а българският е 30. Последният път, когато видях такива цени беше в осми клас (не ми се смята преди колко години, но са повече от 8). Тук вече отдавна трудно се намира чай под 80 ст. чашката.
Естествено Студентски град си има и минусите – като най-големият за мен са тесните улици и малкото места за паркиране, но иначе мястото е перфектно за няколко нощувки.
След обяда се върнахме към центъра и колата, защото очаквах обаждане от бивша колежка, която беше свободна в иначе делничния ден. Уговорихме се, срещнахме се и отидохме в някакво заведение, където обсъдихме бившия ми работодател (като фирма, не като конкретен човек).
Малко след като дойде и брат му на Андрей си казахме довиждане с въпросната колежка и се отправихме към стадиона, надявайки се че сме изпуснали “Скреч”, които по мое мнение нямаха място на този концерт.
Все пак хванахме 2-3 техни песни, но пък успяхме да застанем на 7-8 редица след загражденията, което не е никак лошо място. Явно и останалите хора бяха предпочели да дойдат по-късно с цел да изпуснат българската група.
След “Скреч” последваха и “Stone sour”, които аз лично чувах за първи път, но не бяха никак лоши. Малко ми дойде в повече употребата на “fucking”, но какво да се прави, всеки си има стил.
След въпросната група дойде ред и на “Alice in Chains” – бях им чувал 2-3 песни, но честно казано не са мой стил и очаквах, че ще са ми досадни. Оказа се точно обратното. Стилът на новия вокалист е по-рокаджийски за разлика от наркоманските депресии на предишния и се получи доста добро изпълнение. Дори мога да кажа, че ми харесаха.
Следващата група бяха “Manowar’, на които съм бил и преди и очаквах доста повече в София. Звукът им беше много зле, а и изпълниха само 6-7 песни. Отдадоха почит на Дио и на починал техен фен, погъделичкаха самочувствието ни, като казаха, че България е велика държава, как Дио ни обичал и тн. Кой не се радва на такива неща, само дето аз предпочитам или да кажеш нещо искрено, или да не го казваш. Уважавам ги за това, че почетоха Дио и починалият им български фен, но някак няма нужда да се подмазват. Говориха на български, правиха се на особено добри приятели на България, но някак звучи фалшиво от група, която всеки път започва представянето си с нещо от сорта “Ladies and Gentlemen, from the United States of America – all hail, Manowar! ”
Последната група бяха “Рамщайн”. Отидох на “Sonisphere” в София основно заради “Manowar”, но и очаквайки прилично шоу от “Rammstein”. Германците се представиха страхотно. На по-добро шоу просто не съм бил. То не бяха огньове, фойерверки, конфети, опръскана публика с пяна, а накрая клавиристът се спусна по морето от ръце с гумена лодка, давайки инструкции накъде да го носят…
Думите определено не са достатъчни да се опише шоуто, на което станах свидетел. Германците смениха декора няколко пъти, осветлението постоянно, бълваха огън, запалваха се и изобщо правеха шоу. Най-доброто, на което някога съм бил. А огньовете се усещаха от 40-те метра, на които горе-долу бях…
Досега не бях ходил на стадиона и не знам дали е нормално, но да чуеш цялата тълпа как пее “Du hast”, а ехото да отвръща, е доста ценен момент.
В заключение, въпреки чалга изцепките си, “Рамщайн” направиха нещо страхотно, което успя да развълнува и мен, въпреки обзелата ме апатия напоследък.
След края на концерта се отправихме към колата и после към “Студентски град”, където щяхме да нощуваме. След 8-те часа прав на стадиона и няколкото други обикаляне из София, заспах веднага щом докоснах възглавницата. Бяхме си пуснали да гледаме запис от мача на Англия, само дето аз видях дори гола в 6-тата минута.
На 24-ти към обяд си тръгнахме към Пловдив, като аз все още съм възхитен от шоуто, на което станах свидетел в София и още от сега се готвя за “Sofia Rocks, Powered by Sonisphere Festivals 2011”.
Спортуване напоследък
Миналата събота с компанията бяхме да побягаме малко на гребната база. Нашата кола отидохме към 11 часа, след като преди това трябваше да си взема електронния подпис от ЦКБ, и като едни “истински” спортисти, седнахме в ресторант, в битов стил, чието име няма да споменавам, но като цяло не ми хареса – кофти обслужване, нямаха черен чай, въпреки че чашката “вносен” беше 2.50, кюфтетата ми бяха сурови, а пърленката не беше истинска пърленка. Та след “здравословната” закуска решихме да потичаме малко. Андрей направи 1-2 цели обиколки, докато останалите минахме през моста и направихме цели две половини на гребната, почивайки си само 2 пъти рџ™‚ . Може да не беше много, но поне е нещо, като се има предвид, че всички сме програмисти или администратори.
Няколко часа по-късно се събрахме същите хора и за баскетбол. Учудващо имахме енергия за игра, като дори дъждът не ни попречи. Изчакахме го да отмине и продължихме.
Във вторник пак се събрахме горе-долу същият екип (че и 2 момичета отгоре) и направихме 2 часа игра, като успях да се контузя сам без контакт с чужд играч, просто скачайки. Все още нямам идея как се е случило, но в сряда се събудих с подути и болящи глезени (все едно изкълчени) и едвам ходех. Обаче, като един истински спортист, това не ми попречи да отида на уговорения по-рано мач същата вечер. Може да не можех да бягам и да скачам, ама се справих някак Е, сега си търся баскетболни обувки или наглезенки, ама това са малки подробности, спортът иска жертви и явно само свободно време не стига.
Малко негативни отзиви за “Рандеву” в Пловдив
Днес с колегите решихме да обядваме в едно квартално заведение, не много далеч от работата ни. Запалих колата и отидохме, като вътре беше почти празно. Знаейки колко бавно е обслужването навън, ние седнахме вътре. Поне 15 минути чакахме някой да ни забележи, като сервитьорките нямаха проблеми да сервират на съседните маси, които междувременно се напълниха. В крайна сметка ни дадоха меню и си поръчахме. Понеже манджите очевидно не ставаха, аз си поръчах картофени кюфтета, трима колеги си поръчаха нормални, а колежката – някакъв огретен с тиквички. 15-20 минути по-късно, все още не бяхме получили супите си, когато дойде сервитьорката да каже на колегите, че кюфтетата са свършили. Как свърша скара е друг въпрос, но да приемем, че е било така. Колегите смениха трите порции кюфтета с картофени, което отне 10 минути. След тези минути, сервитьорката дойде пак и каза, че вече нямало и картофени кюфтета. Поръчахме си пържени картофи повечето, защото вече закъснявахме за работа. Малко по-късно пак имахме посещение от сервитьорката, която каза, че и огретенът бил свършил… А точно заради него не си тръгнахме половин час по-рано…
Най-кофтито е, че хората, които дойдоха след нас, се наядоха с нашите картофени кюфтета и огретен, а те бяха при същата сервитьорка… След лекия скандал дойде нейна колежка и предложи безплатни бири за всеки, но ние вече бяхме закъснели за работа, поискахме си касовата бележка, която на нищо не приличаше от зачертани редове, платихме си точно сумата (без нито една стотинка бакшиш) и си тръгнахме, уведомявайки ги, че няколко месеца повече там няма да стъпим.
Та, ако предпочитате да обядвате за под 1 час и да се върнете в обедната си почивка, не ходете в “Рандеву” в Пловдив. По принцип и там става, но напоследък явно не е така.