Archive for January, 2013
2 седмици накуп
Posted on January 21, 2013, under За мен.
Последните 2 седмици нямаше кой знае колко интересни неща, затова просто не съм писал – на работата е все същото, като аз се занимавам този път с админско приложение, което използва JSF. С положителна нагласа нещата не вървят никак зле – откъм дизайн приложението яко смуче, но пък нещата стават бързо, а клиентът е толерантен към кофти дизайн. Хубавото е, че темата по подразбиране е лъскава, та поне приложението прилича на нещо, но най-важното за мен е, че не съм хабил нерви да пиша CSS и да се чудя защо някой див не се визуализира както трябва…
В личен план нещата като че ли бяха малко по-зле – миналия петък бяхме в “Сенса”, а събота прекарах 5 часа навън с приятели и познати. С част от тях не се бяхме виждали близо година та имаше какво да си кажем.
Неделята реших да си почина от социалните ангажименти, защото хич да не е, изморяват ме…
През тази работна седмица пак не се случи нещо кой знае колко интересно – занимавах се с управлението на проекта, имплементация на админското приложение и малко документация на хартия за друг проект на фирмата.
В петък вечер 6 човека бяхме на боулинг и билярд в МОЛ “Галерия”. Беше забавно. Особено като се има предвид, че не бях играл билярд сигурно 3 години. Все още имам късмета да вкарвам невероятни положения и да изпускам супер елементарни…
След билярда цялата група отидохме в “Сенса”, където аз поне си прекарах добре. На една част не им хареса музиката и си тръгнаха по-рано, но на тяхно място дойдоха групичка лесбийки и беше интересно преживяване.
В събота продължих традицията да се срещам с хора и към обяд бях 2 часа навън в “Златната круша”. Прекарах си добре, като изключим чая от “Лидл”, който ми сервираха, но пък пицата беше доста вкусна и ми помогна да се преборя с махмурлука, който имах от петък вечер след голямо уиски и 3 коктейла “Лонг айлънд”.
Вечерта, както повечето вечери тази година, прекарах в чат и опити за запознанства с жени. Къде ми се получава, къде не, това е друг въпрос, но вярвам, че с практика всичко ще дойде на мястото си. Най-малкото имам нужда от информация, която да анализирам, за да оправя грешките си. И като нямам чужд опит, от който да се уча, ще се уча от своя.
Неделята, като изключим едно ходене до мол “Галерия”, прекарах пред компютъра почивайки си, или четейки “Капитал”. Постигнах лек напредък в комуникацията, но може да е било въпрос на късмет или на новите снимки, които сложих в профилите си. Предполагам, че само времето ще покаже.
Успешна нова седмица!
6 дни позитивизъм
Днес е неделя и реших да напиша първите си отзиви от живота си като по-позитивен човек.
Естествено ентропията се грижи за това да ми е гадно, но аз съм македонски инат. Засега ентропията губи по точки рџ™‚
На първи януари е лесно да си позитивен – обичаш се с всички, честитите си НГ и така, та не помня да ми се случи нещо интересно. Почивах си цял ден в леглото.
На втори вече беше по-“интересно” – на работата ми беше умрял твърдия диск на виртуалната машина, където е цялата демо инфраструктура на проекта. Нямаме системен администратор и естествено аз трябваше да вдигна всичко. До края на работния ден се оправих. Ако бях със стандартното си негативно мислене, сигурно бих се изнервил. В случая бях над тези неща – имах архив на базата от преди Коледа и версия на виртуалната машина от преди 7 месеца. Имаше работа, но не всичко бе загубено, а и данните бяха тестови основно.
В четвъртък беше разговорът с клиента – и там бях леко изнервен, защото трябваше да защитя една предварителна оценка за front-end задачи, която аз никога не бих приел на негово място, но той се съгласи. Ако не беше – аз, който не разбирам от тези технологии, трябваше да го убеждавам защо трябва да е така, без да изтъквам реалната причина, а тя е проста – колегата, който се занимава с това е бивш embedded програмист и не мисля че разбира от front-end повече от мен, но пък не се изнервя толкова (уж).
Петък бе един нормален ден – възпроизведох 2 бъга, които се оказаха проблеми в кеширането и предложих решение на клиента.
Събота бях на рожден ден на един колега. Сутринта минахме да купим подарък. Този път знаех какво търся – в петък вечерта се сетих изведнъж – той ми беше говорил, че са го обрали скоро и му бяха свили един декоративен меч, подарък от нас преди 6-7 години. Е, в събота търсих подобен меч и намерих от третия опит. Очаквах, че ще ми отнеме над 2-3 часа и накрая ще взема някакво уиски, но успях да купя подарък за под 30 минути и след това имах време да пия чай в няколко кафета на центъра.
Вечерта РД-то мина по стандартния сценарий от предишните години – аз срещу 1/3 от хората рџ™‚ . Бяхме над 15 човека, а аз не си говоря с поне 5-6 души от тях. Та така – слушах повече какво приказват другите.
И по моя си обичай си тръгнах към 23:55, за да не посрещна именния си ден в тяхна компания. Бях купил бонбони тази година, за да почерпя хората, но реших да си спестя конфузната ситуация и просто ги оставих на домакина, като му казах ако иска да почерпи гостите, ако иска да ги изяде сам. Предполагам ги е почерпил, но не е от значение за мен така или иначе.
Днес беше именния ми ден и съм доста щастлив от новите технологии – само 3-4 души ми се обадиха по телефона. Всички останали честитиха по други канали, които не изискват от мен да стоя и да повтарям като идиот “Благодаря!” на всеки 15 секунди. Това ми е най-омразната част от посрещането на моите празници (като изключим равносметката какво не съм направил през изминалата година).
Утре (вече днес) започва новата седмица, при това с Ивановден. Нека да е успешна за всички и пожелавам да не ни се стори толкова дълга!
Честита Нова година!
Честита Нова година! Нека тя да бъде по-добра във всяко едно отношение от предишната – за който не е имал здраве – да донесе здраве, на който са му липсвали успехи – успехи и тн.
Аз се надявам тази година за мен да бъде годината, в която ще стана по-общителен, търпелив, позитивен, с по-малко его, с плочки на корема, с блондинка до себе си и с познания по китайски.
“Само” тези 7 цели съм си набелязал и още от началото на тази година работя по въпроса. Ако успея сам да си повярвам колко съм по-общителен и позитивен, нищо чудно след това и другите да го решат за мен:)
Като една стъпка към намаляване на егото – смених подзаглавието на блога си – от “Моят поглед върху нещата”, то вече е “Разни размисли и случки”.
Обаче спокойно, съмнява ме да започна да пускам статии със слончета, кончета и прочее други твари, защото са сладки. Може да съм по-позитивен (приемайки го като по-малко негативен), но не съм изтрещял напълно (все още).
Успешна 2013-та на всички!