Честит Петльовден
Написано на February 3, 2008, в категории: За мен.
Нека ни е честит празника, защото ние (истинските мъже) имаме право да празнуваме, а не някакви такива елементи с меки китки, тънки гласчета и какви ли не други отклонения,
Защо днес да е празник на мъжете? Ами тук можете да разбере защо. Празникът си е наш (е, на всеки, който иска да го празнува) и ако ние не си го празнуваме, разните съединителчета ще се правят на интересни.
Вечерта започнахме скромна компания – трима души, като известно време не намерихме кръчма – дори в “Блус”-а всичко беше заето, да не говорим за “Войводите”. В крайна сметка хапнахме по сандвич и седнахме в тайландския ресторант, където яденето беше добро – не бях ял тайландско досега, но това ми хареса.
Към нас се присъединиха още двама колеги от университета, а после дойдоха и две колежки.
Проверихме дали има места във “Войводите”, но отново ударихме на камък и, бидейки вече голяма компания, отидохме в “Сентрал парк”, където, както повечето заведения напоследък, имат навика да слагат табелка, че дадена маса е резервирана, но когато дойде голяма компания, масата е свободна :).
Хапнахме, пийнахме, отегчихме колежките с разговори за игри, AJAX, джава скрипт, CSS и какви ли не програмистки истории :).
След кръчмата аз и Стилър отидохме на караоке, където бе тъпо както винаги, но просто нямам къде да изляза в събота вечер, а като си стоя вкъщи се депресирам.
Не че и музиката не ме прави тъжен де, още повече, че като видя жена си представям едно момиче, което ме изостави и, колкото и да се старая, не мога да избия от главата си.
Като цяло сега съм се зарибил и по една песен на Селин Дион – “I don’t know”. Знам, че има и френски вариант, но малко ще ми е трудно да налучкам как се казва. Все пак и английският не е лош – разбирам текста, но пък звученето е някак различно…
И това е около мен. В петък се разбрахме с шефа – доста добре постъпи, че дойде рано сутринта, за да се разберем, знаейки че по това време съм сам в офиса.
Кофтито е, че някой от колегите ми ме е “изпял”, а предполагам трима…
Що се отнася до нещата извън работата – ходя на инжекции и терапия вечерта към 18, като след това се прибирам изморен и не ми се мисли за нищо, за което съм адски благодарен, защото когато съм вкъщи, често мисля за миналото си. Дали е можело да бъде променено или не, но дори да е можело – минало е. Хората са такива, а жените са още по-зле (съжалявам, но в момента съм в женомразко настроение). Все пак се радвам, че удържах на принципите си. Струва ми се, че се държах мъжки през тези 2 години, пък който може да разбере жените – да се обади. Че го черпя едно рџ™‚ .