Напоследък
2 убийства през последните 2 дни, а какво се случва – един комунист министър се е хванал за оставката толкова здраво, все едно може да се издърпа от калта чрез нея.
Въпросният министър сигурно дори не може да допусне, че може да я подаде, което за мен си е чиста проба наглост… А да не говорим, че тия убийства едва ли са случайни, при това точно сега …
Освен това вчера било и лъжльовден – 7 години от обещанието на един изгнаник, че ще живеем по-добре след 800 дни – хората тогава гласуваха за него (нямах години, но може би и аз щях да гласувам в негова ползва), а той какво направи – докара сбирщина продажници, които затвориха АЕЦ-а (Кунева не направи нищо в защита на интереса ни, подписката срещу затварянето изчезна в парламента тогава, когато величеството имаше мнозинство…). Подписаха се неизгодни договори, обвързващи нашата Държавна администрация със собственически софтуер и затворени стандарти – имаше някога електронно правителство (“пилотен проект”), което караше хората да го ползват само с ИЕ…
Абе величеството не направи нищо – приеха ни по инерция в НАТО, като същото стана и за ЕС. Обеща, че няма да се коалира с комунягите, но какво направи – докара не само тях, но и продължи да бъде с турците…
Това е, излях си политическата жлъч и сега ще споделя какво се случва около мен – почти нищо. Бях болен няколко дни, но ходех на работа, защото след 2 седмици отпуск нямаше да се приеме много добре един болничен лист…
Поради това, че бях болен, не излизах и в края на седмицата – нямах сили и си стоях вкъщи, гледайки телевизия…
Иначе днес започна и новата седмица, която си върви що-годе добре засега – днес разбрах, че в сряда ще съм на конференция в София, организирана от “Oracle” с цел представяне на пакета им от SOA продукти. Конференцията е с ограничени места и покани, поради което съм радостен, че ще имам възможността да я посетя. Изглежда обещаваща…
С тази седмица започна и последният ми (да се надяваме) триместър в университета, като ще трябва да ходя в петък в ректората, но няма как – образованието иска жертви, а аз искам да завърша рџ™‚ Все пак през тези 4 години не научих почти нищо в университета, освен много излишни математики, повечето от които взех с 3, а две все още не съм взел…
Все пак не съжалявам само за едно – създадох си приятели сред колегите в унито, а понякога те са по-ценни от всички знания, които можеш да научиш някога.