Archive for 'Компютри'
Вторник, 13-ти
Днес денят ми започна като всеки делник – трудно ставане и придвижване до кутията с кафе, а после 30-ина минути да се разсъня, оправя и тръгна за работа. Нищо особено…
Към 10 часа обаче започнаха проблемите в работата – един от двата ни сървъра в клъстер не се държеше както трябва и трябваше да разследвам проблема. Опитах да се вържа – прекъсна ми връзката към него след 20-30 сек. Опитах няколко пъти и писах на админите. Не знам какъв е бил проблемът, но определено не е бил хардуерен, защото пинг почти не се губеше, а на този компютър има и други виртуални машини, които нямат проблеми със загуба на пакети…
След това забелязах че липсват логове за базата. Оказа се, че някой е намалил нивото на логване и всичко там поне е точно…
По средата на работния ден отидох на пица с Андрей, Венета, Мечката и Стилър. Хареса ми обяда като цяло – хем хубава храна, хем се видях с хора, които не съм виждал от 8 дни.
По време на обяда малко се разсеях от проблемите, но именно там се сетих за днешната дата и си обясних всичко. Някак датата говори сама за себе си – всякакви проблемчета очаквам на който и да е 13-ти…
След обяда имаше друга порция нередности – оказа се, че виртуалните машини са променяни, а не би трябвало. Двете имат идея да са еднакви, но разлика в настройките на сървърите имаше от порядъка на 3 реда допълнителни параметри…
И това го оправихме и започнах да търся какви са ядовете с базата, защото приложението хвърли ексепшън, че не може да създаде връзка. След кратко лутане установих причината – машината нямаше видимост до сървъра с базата. По ип нямаше проблеми, но не и по адрес. Можех да го оправя с един ред в /etc/hosts, но предпочетох да пратя колежка да говори с админа в София…
Отстранихме и този проблем и се появи друг – часовниците на виртуалните машини не се синхронизираха и споделянето на сесии между сървърите не сработваше – нещо напълно нормално – защо ти е да пазиш сесия на 2 часа, при положение, че твоята изтича на 30 мин…
Този проблем реших временно като настроих и двата часовника, но се оказа, че скриптът за синхронизация, писан от админите се е затрил някак, а единият дори не знаеше че има такъв… Насочих го към няколко писма от началото на октомври и се надявам да си е спомнил…
В крайна сметка преживях работния ден и се запътих към къщи, където заспах пред печката 30 минути след като пристигнах.
След като се събудих отидох да си включа компютъра и там започна поредният проблем – когато аз си включа безжичната мрежа, компютърът в хола не може да ползва интернет. Не знам какъв е проблемът, защото по памет от една избираема, диаграмата на разпръскване на сигнала е бъбрековидна,а холът се пада вътре в нея (или поне така мисля). На всичкото отгоре уиндоусът там вижда някаква мрежа с добро качество на сигнала, но така и не може да се върже. Ако моят компютър е спрян, няма ядове…
В крайна сметка се борих с разни настройки, сменях криптирания, канали, essid-та, какво ли не, но уиндоусът не тръгна. Накрая му теглих една и се върнах при моя комп. Все пак и утре е ден, при това не 13-ти рџ™‚
Размисли за великия “Оракъл”
Сигурно всеки, който знае какво е база данни е чувал за всемогъщия “Оракъл”, който едва ли не е най-добрият софтуерен продукт за всички времена. Във втори курс ми промиваха мозъка с тази база, докато на практика ми показваха работа със сървъра на М$. И двете не ми харесаха, а лекторът още по-малко – не знаеше какво е софтуер с отворен код, каза че не иска и да знае когато някой от колегите започна да му обяснява… Това беше последната лекция по този предмет, която посетих – човек, който не иска да се научи не заслужава уважние…
В крайна сметка имам 3 по бази данни – заслужавах за 4, но ми писаха по-ниската оценка, защото не съм посещавал лекциите…
Както и да е, последните 7 работни дни с колегата работим по импортиране и експортиране на данни от 2 приложения, които не могат да изполват мрежа, за да си комуникират и се налага това да става чрез човек с флашка. Та тези файлове се генерират и след това се записват в базата като blob. Отне ми няколко часа и обяснение пред трима души, но накрая ги убедих, че моето решение е добро (имах опит с него, а при другото навлизах в мътни води)… Логиката и екшъните за функционалността бяха написани сравнително бързо, записването в базата нямаше никакви проблеми и аз бях доволен…
Малко по-късно беше готова и частта с архива, която трябваше да даде произволен стар файл (в случай, че човекът с флашката загуби файла) от базата. Опитах да сваля файла – получих 86 байта глупости, имащи много бегла прилика с XML-а ми. Реших, че това е някой от по-старите записи, които ръчно бях набил в базата, но не – всички файлове, които тествах бяха точно 86 байта – доста “кръгло” число, “делящо” се на 8…
При колегата с външното приложение нещата сработиха от раз. Базите бяха на един сървър, мапингите и моделите – подобни, но той получаваше каквото трябва, а аз 86 байта…
Ръководителят на екипа ми сипа за кофти решението ми и ми каза да го направя с блоб. Казах му, че няма да стане нищо, но все пак пробвах – не се оправи проблема – 86 байта…
Тествах какво ми връща базата на заявката – естествено интелигентният оракъл клиент Sql Developer реши да се направи и да ми покаже (BLOB) вместо байтовете. След консултация с базаджии се оказа, че базата е ок – връща си каквото трябва, а моят клиент е виновен, че ми показва глупости вместо байтовете ми…
Търсих какво ли не решение в кода – пробвах настройки на библиотеките, но не помогна нищо…
Добре, какво може да е толкова различно спрямо външното приложение, което работи на tomcat и се разработва под еклипс, сравнено с това, което пиша аз, разработвано на Jdeveloper (оракълска среда) и вграденият сървър(пак на оракъл)?
Оказа се драйверът за базата. Като му дадох “вграденият” в моя Jdeveloper драйвер, приложението на колегата се счупи също. Поне бяхме открили причината…
Между другото, средата за разработка не е много стара (вграденият драйвер се казва ojdbc14.jar, а на колегата библиотеката е ojdbc14_g.jar).
Добре, взех неговия драйвер при мен – сложих го навсякъде в проекта, дадох му да се експортира – 86 байта…
Намерих го къде е, презаписах файла – 86 байта…
Изрових настройките на сървъра, забих ръчно библиотеката там и той гръмна – имало два пъти един и същи клас в пътя и моят ще бъде игнориран…
Къде мислите, че е драйверът на сървъра – в един от архивите му. Но този, който е 24 МБ…
Псувайки майкрософтските изпълнения на “оракъл” се опитах да намеря нормален сървър, да видя толкова ли са зле, но не успях. Показах на ръководителя на екипа си къде е проблема, казах му че се чупи по същия начин и външното приложение, като се ползва библиотеката, в която е драйвера от jdeveloper, а с другия драйвер всичко е точно там. Той се мъчи, мъчи, уж го оправяше няколко пъти, но все още проблемът с този сървър не е разрешен…
Кога “Оракъл” ще се научат да пишат свестни драйвери? Преди няма и 6 месеца имах проблем с друга база – трябваше да тестваме едно приложение с “Оракъл”, защото там имало най-хубавите инструменти за намиране на проблеми… Отне ми 1.5 дни да подкарам приложението на “най-великата” база, като тогава трябваше да пренапиша заявки, имена на таблици, редици и тн., защото защо да няма ограничение 15 символа на редици и май 31 на колони… Проблемът с базата отново беше драйверът им – отново взет от самите “Оракъл”…
Как може да напишеш драйвер, който да вградиш в сървъра си, а той да не работи като хората….
В случай, че се чудите, тези 86 байта се водят указател към началото на поток (или поне така пише в интернет), само дето от този поток не успях да взема нищо, дори иползвайки “оракулската” имплементация на Блоб класа. Даже с нея получавах 86 байта, които явно трябваше да са ми достатъчни…
Според live.com в България говорим немски
Днес с един колега разговаряхме за спама и се чудехме дали “Гугъл” получават оферти за SEO оптимизация.
Аз реших да пробвам какво ще стане, ако напиша “google” в една “микромека” търсачка (live.com). Естествено бе най-добрата търсеща машина да е на първо място, но се оказа, че от малката рекламна компания в Редмънд не са си свършили работата за пореден път – резултатите са на немски (език, който не говоря и ест. не съм си настроил браузера за него), като имам 2 опции – страници на български и такива от Германия.
Интересно защо от Германия (в “Гугъл” май ми предлагаха от България рџ™‚ ).
Ето и въпросния screenshot от служебната ми машина, като на него може да се види и датата ( да не кажете, че ви лъжа рџ™‚ ) :
Отново с интернет
В четвъртък вечер реших да вляза по ssh на сървъра си, но получих съобщение “remote host closed connection”. Странно, не бях пипал настройките на ssh демона, както и не бях качвал никакъв нов софтуер. Реших, че може някой да ме е хакнал, макар и вероятността за това да беше малка, все пак я имаше…
Причината се оказа съвсем друга – изгорял диск. Простих се с 30 гигабайтовия “Seagate”, но по-големият ми проблем беше от къде да си купя нов/втора употреба…
За щастие в петък бях на изпит, на който ме скъсаха за 30 мин. и имах време да се занимавам.
В крайна сметка с links (конзолен уеб браузер) не беше много лесно, а и нямах нови LiveCD-та.
Накрая взех някаква щайга за 60 лева с 10 ГБ диск, 128 МБ памет, 696.995 мхз. процесор, на която максимално бързо изтрих уиндоуса и след почти 24 часа имах интернет. Всичко щеше да стане и за 4-5 часа (все пак инсталирам Gentoo, затова няма как по-рано), но с portage от първата половина на 2005-а имах сериозни проблеми при обновяването – няколко пъти се промени архитектурата на “пакетния” мениджър през тези 3 години…
Накрая все пак всичко приключи успешно и отново имам интернет рџ™‚
За ICN.bg
Наскоро фирмата купи джава хостинг от ICN – един доставчик, който ми изглеждаше голям и стабилен, но се оказа тъкмо обратното…
Отне ми 6 часа да кача примерно тестово приложение, като през това време си разменяхме писма с поддръжката.
Като за начало в cPanel-а никъде не се споменава Java или каквото и да е свързано с нея. Направих си директория, качих си приложението, но ест. не сработи.
Опитах да вляза по ssh – не стана. Трябвало да пиша на поддръжката, за да ми го пуснат. Е, писах, питайки ги и как се деплойва джава приложение- отгвориха ми “по ssh”. Добре, влязох, копирах си файловете отново, но не стана нищо…
Съответно нямах достъп до tomcat-а, който е добре да рестартирам при качването на ново приложение. Дадох един locate и намерих какво ли не – konqueror с плъгини за архивиране на страници, иконки за какви ли не теми за X, а съответно това е сървърна машина?!.
На тази машина бяха стартирани 30-40 apache-та и само 1 tomcat. Намерих скриптове за стартиране и спиране, но съответно нямах права…
Забрвих да спомена, че нямам никакъв достъп до логовете, като разчитам на съпорта да ми пейстне каквото той сметне за необходимо, което в повечето случаи са глупости (нормално е, все пак той няма опит с джава приложения). Приложенито не върви и според него някакви предупредителни съобщения са проблема… Накрая им казах да погледнат и да ми кажат какво не е наред с деплойването ми. Уж били правата, защото файловете не могли да бъдат прочетени, нищо че правата бяха 744. Запознах човека от поддържката с основните знания за правата, като му дадох и линк, за да се ограмоти. Той ми отговори, че да, 744 били за четене, ама щото били пуснали tomcat-а със suid и “други неща”, правата ми трябвало да са 751. Отговорих му, че сега не са 751 и всичко си работи, а той не спори след това рџ™‚
Някак подкарах примерен сайт без база данни (постгре).
В петък трябваше да кача копие на нашата база на техния сървър. Естествено от cpanel-а не можах да създам каквато база ми трябва – в единия случай създаваше база с ANSI кодировка, а в другия ми казваше, че нямам права за създаване…
Писах на поддръжката да ми създадат база, която съдържаше 2 пъти _(долна черта) в името. Отговориха ми, че не можело да има “2 пъти – (тире) в името” и са ми създали база с друго име и друг потребител… В крайна сметка, в края на втория работен ден разговори с поддръжката им, получих работеща база и що-годе работещо приложение – не съм сигурен доколко, понеже трябваше да рестартират, а този рестарт така и не дочаках, но обещаният от тях лог файл така и не дойде за 1 работен ден…
Сигурен съм, че в понеделник (15.6.2008) ще има още неволи, но само тези ми стигат да ви посъветвам да не избирате ICN за джава хостинг.
Не знам дали предоставят 99,9% uptime (3 мин. годишно според изчисления на “Sun” ), но са много зле откъм поддръжа, инфракструктура и цена (за три месеца фирмата ще даде около 300 лева), а има джава хостинг за 10 лева месечно, който също не съм пробвал, но предполагам, че поне ти дават да четеш логовете си и да рестартираш личния си томкет…
Днес (17.06) все още не съм вдигнал 2-те приложения, които ми трябват за петъчната демонстрация. За сметка на това намерихме една стара машина във фирмата, на която качихме всичко за няколко часа – бази, приложения, сертификати…
А тия от ICN са много зле – последно ме лъгаха, че едното приложения ядяло много памет – над единия гигабайт, който му отпускат. Не ми трябваше много време да ги опровергая – двете приложения заедно използват под 750 МБ, като им пратих резултатът от free и ps aux | grep java…
В заключение – ако ви трябва Java хостинг, бягайте от ICN като дявол от тамян.
Работа и отзиви от конференцията на “Сън” в София
Напоследък ми се събраха доста неща на работата, като всичко започна в петък следобед, когато разбрах, че в сряда проектът ще бъде показван на собственика на фирмата, в която работя. По законът на Мърфи ние сме по средата на поредна промяна на логиката и доста неща са счупени, а имаше и неща, по които никой от колегите ми не беше работил от началото на итерацията (3 седмици), а трябваше да са готови за днес.
На всичкото отгоре, от 6 човека в екипа, бяхме останали двама – аз, който пиша логика и една колежка, която се оправя с jsp-тата, които показват логиката ми :). Та трябваше да бъде направено бързо и работещо, като откровено си признавам, че не го написах с мисъл за повторно използване на кода, или пък четливост – имах 1.5 работни дни за неща, които никой не беше хващал. Но някак се справих до края на понеделника, което ми коства само 1 обедна почивка, нормалното 30-мiнутно по-ранно отиване на работа и 45 мин. оставане след края на работния ден, но нещата бяха готови рџ™‚
Във вторник бях на семинар на “Sun” в хотел “Шератон”, като организацията малко куцаше – нямаше анкетни карти за всички, въпреки че се регистрирахме по интернет, нямаше дискове със солариса, който рекламираха и изобщо такива неща, които се дължаха основно на българското представителство.
Хотелът също не ми хареса – очаквах нещо повече – най-малкото да няма паднали букви от табелите, в центъра на залата да няма сив изолирбанд по иначе скъпия килим, който явно не е виждал прахосмукачка смесеци, а то се оказа, че хотелът, в който бях за новогодишното фирмено парти е доста по-добър, макар и 3 звезди…
Та за семинара – имаше едно типче Мат Хюсейни , който изнесе 3 презентации – все на тема отворен код и решения на “Сън”. В последната презентация показа и 2 сензора, програмирани на джава, които реагираха на движение и се синхронизираха автоматично, ако единият “усети” другия. Даже цветовете си сменяха така, че да паснат.
С тези сензори ни бе демонстриран елементарен пинг-понг – “топчето” отиваше от единия сензор към другия и обратно, като разместването на сензорите влияеше и на скоростта му…
Не разбирам нищо от микроелектроника, но джаджите ми харесаха, а това направи и презентацията още по-интересна и забавна.
В предишната лекция пък говори за соларис и заZFS – на теория тази файлова система е недостижима, но на практика май не е точно така – под линукс се води по-бавна, а и не съм сигурен пазенето на предишни версии на файлове как се отразява откъм мястото на диска. На всичкото отгоре, според презентацията, копирането на файл изисква 2 пъти размера му, за да се копира както трябва, защото ако възникне грешка транзакцията (да, файловата система работи с транзакции) се връща и все едно нищо не е станало :).
Друго интересно от конференцията беше как “Сън” се справят с постоянно пътуващите програмисти (освен служебните лаптопи де). Всеки от тях има магнитна карта, която може да бъде пъхната на всеки техен терминал и служителят има достъп до работния си плот такъв, какъвто го е оставил последния път, все едно не е минало никакво време. Това решение определено ми хареса – икономисва се чрез т.нар. тънки клиенти (thin clients), които нямат почти нищо, освен монитор, мишка, клавиатура, тонколонки и мрежова карта, за да се вържат към сървъра, който пази работните плотове на всички служители на “Сън”…
Последната лекция беше на някакъв грък, който говореше за сървърните решения на американската фирма, но някак не виждам пазар за тях в България – едно от “евтините” решения струваше 250 хиляди долара, а друго, 30% по-икономично от конкурентите си, хабеше 44 киловата на час. Интересно как се охлажда такова нещо…
Като цяло съм много доволен, че посетих конференцията на “Сън”, макар да не “завлачих” нищо, дори флашка. Въпреки скърцането на чинии, което се чуваше постоянно, лекторите се представиха на ниво и с удоволствие бих посетил следваща конференция на тази фирма рџ™‚
За преживяванията ми в IRC
Преди близо 10 години открих IRC. В началото ми беше доста странно (все пак тогава ползвах ICQ и BBS чатове), но някак свикнах и прекарвах ценните си тогава интернет минути, приказвайки си с американци основно (все пак беше DalNet). Говоря за “тъмните” времена, когато интернетът беше лукс. Нашите плащаха по 10 долара за 10 часа (тогава доларът бе около 2 лева, малко след “хубавото” положение, до което ни докара едно комунистическо правителство…). Малко по-късно излезе на мода и нощният интернет – 10 долара за цял месец интернет от 2 до 8 сутринта… Може би от тогава се превърнах в нощната птица, която съм днес…
В тогавашното IRC “срещнах” доста хора, като голяма част от тях бяха интересни и си чатихме дъълги нощи за мен (вечери за тях).
Малко по-късно, в разговор в BulPac (не знам дали го има още – BBS на БТК, който на времето поддържаше цели 2 линии и може би още 1-2 платени и така можеше да се чати с повече от един при това на цената само на един импулс (уау!)), та в този разговор научих за UniBG и канал #plovdiv.
По онова време имаше не повече от 10-ина души там и не ест. никой не сваляше мадами…
По-късно научих и за канали като #hackers, #linuxhelp и #phreedom, където имах проблеми с един администратор на тогавашния “Технолинк”…След спора смених ника си за първи път (от boyan17 (не, бях на 14 тогава – nяма общо с възрастта ми) стана на GarneyBoP).
Ест. участвах и в свалянето на мадами онлайн, но това беше мода, която бързо ми писна (само след няколко месеца се отказах :)). Какъв е смисълът да водиш разговор, от който първите 10 реплики са винаги едни и същи…
Малко по-късно (1999-2000 г.) разбрах и за канал #fantastika, където се запознах с много начетени хора, с които водихме спорове на всякакви теми – глобализацията, творбите на Толкин, Зелазни, Джордън и ест. Азимов и Хърбърт… Тогава ходих за пръв път и на среща на канал, която бе във Варна за няколко дни. Там играх и ролева игра за първи път на живо с хора от канал #rpg…
Малко по-късно #fantasika се разцепи на две. Наистина не помня вече причината, но беше нещо свързано с правата на потребителите. Тогава се роди #library, където влизах вместо в другия канал… Това беше първото разцепване на колектива рџ™Ѓ .
Малко по-късно оставих IRC за 6-7 месеца, но бях върнат към него от един съсед тогава, който е родом от Петрич…
Естествено отбелязах завръщането си с нов ник – Тиндор (тъмен елф на Куеня или Синдарин (езици, измилени от Толкин), не помня вече). Това е и текущото име, с което се подвизавам там…
Та след канал #phc бях поканен и в този, който колегите създадоха, когато бяхме първи курс (#pu-informatika). Там прекарах някъде около 2 години, като след спора ми с един човек вече не влизам и не мога да кажа дали съществува каналът или не. По-вероятно е да влизат някои колеги, но нямам наблюдение…
В този канал се запознах и с едно момиче, с което ходихме 2 години, но историята с нея свърши този януари…
Покрай моето напускане си тръгнаха и други колеги, кой заради “симпатия” към онзи човек, кой по други причини…
Известно време висях в #studio69, където все още вися, макар от месеци да не е влизал никой друг освен мен…
Покрай някакво събиране (май беше осми декември) един колега ни събра голям процент от бившият #pu-informatika в неговият канал #cartmanland (малко му провалихме първоначалната идея, но предполагам не се сърди много). Идеята на Cartman Land била от “South Park” – Картман иска да си купи имение, в което да е сам и да няма никой друг…
Около година-две вися в този канал, но вече сме само двама души там – аз и колежката Ивелинка, като никой от нас не говори. Просто висим… Този канал така и не доби успеха на #pu-informatika, където си правихме излизания по няколко пъти седмично, ходехме на дискотеки, кръчми, кафета и караокета…
Спомням си, че и Митака имаше канал, макар да не се сещам сега името му. Митак, коментирай като прочетеш това рџ™‚ .
Как са нещата сега – в UniBG не говоря с никой след като скъсах с онова момиче – просто влизам и вися, като понякога цъкам и тривия в някой случаен канал…
В Freenode.net нещата са малко по-различни – там стоя в канали #kde и #gentoo-desktop-effects – където има доста голямо посещение – 300-400 души (нещо като канал #Plovdiv навремето), но за разлика от нашия канал, там говорят…
Кофти ми е, че нашето IRC умира, при това не съм сигурен дали е бавно или с шеметна скорост… Имам 10 години спомени от него и хората, които срещнах покрай тази мрежа, кои добри, кои лоши, но все пак са спомени, които са ми ценни…
Нямам идея защо се получи така, освен едно предположение – всички колеги работим, при това някои работят и почивните дни (за щастие аз не съм от тях) и вероятно това е причината, но едно време ходехме в университета и пак си оставахме в каналите…
Защо пиша това? Ами искам след време (като си препорчета поста) да си спомня с умиление за изчезналата вече мрежа и приятелите и враговете, които си създадох там – нещо, което не виждам как може да стане с шарени програми като Skype, където сега са болшинството от потребителите, пленени от едни емотиконки, неосъзнавайки как компютърът им в същия момент се използва и от самата програма по доста недостоен начин…
Нова тема и обновен wordpress
От доста време търся нова тема за блога си, но все не намирах подходящата – или ще е в кофти цветова комбинация, или няма да поддържа widget-и, или ще е с три ленти, или пък две, но втората ще е на грешното място…
Е, вчера случайно намерих тази, с която съм в момента. Малко пак не съм доволен от стила на горната част, но пък другото е супер рџ™‚ . Ще се радвам на коментари какво мислите за темата.
Днес пък реших да си обновя и wordpress-а към последната версия, защото бях с 2.1, а тя имала доста проблеми със сигурността…
Е, всеки сигурно е запознат как става обновяването – сваляш файлове, копираш, изтриваш…
Аз обаче свалих един плъгин – Instant upgrade. След като копирах файловете му и го активирах, единственото друго нещо (като изключим архивирането) бе да кажа какъв протокол да се ползва (HTTP или FTP). След това цъкнах, че искам последна версия, изчаках 20-30 сек. и готово. Сега съм с wordpress 2.5.1 :). Адски е удобно и го препоръчвам на всеки, стига да има резервни копия на данните си, че не се знае кога ще се омаже нещо…
Отново понеделник
И тази работна седмица започна както повечето други – трудно ставане, недоспиване, бавно осъзнаване кой си и за какво се бориш, чувствайки се обречен да чакаш двата заветни почивни дни…
Е, има и някои нелоши моменти, но като цяло понеделниците са гадни. Днес например почти 8 часа се занимавах с javascript и jsp, като проблемите никнеха един след друг… Малко след 18 часа ми кипна канчето и реших, че е време да се прибирам – нито мога да измисля нещо по-оригинално днес, нито щеше да стане за час-два…
Но и утре е ден, тогава ще се “забавлявам” допълнително с разни javascript-ове, които така изменят синтаксиса на кофтия език, че той става паскалоподобен…
Е, днес свърших 1-2 хубави неща – пуснах молба за отпуск за 2 дни, като следващата седмица ще почивам цялата и се надявам да намеря време да се видя с малко приятели и току-виж пак с Митака, с който се видяхме тази вечер – той ми се обади да ми предложи кафе, като май смяташе, че ще му откажа, но аз се навих веднага – и без това се прибирах към къщи.
В крайна сметка се разбрахме да се видим пред тях, след което той ме закара с новото си возило (да му е честито и да си го ползва безаварийно) на Гребната да пием по кафе (фреш и фрапе в нашия случай), като си поговорихме за “вселената, живота и всичко останало”, но времето никога не стига да си кажем всичко и затова на тръгване си пожелахме да се виждаме по-често от веднъж на 6 месеца…
След срещата с Митака се улових, че се усмихвам. Незнайно как и защо, някак бях се отърсил от работните проблеми и от по подразбиране кофтито си настроение и се радвах на живота – така, както прави Митака по принцип. Уважавам (и малко завиждам на) такива хора, на които не ми пука за другите и умеят да се забавляват въпреки всичко – аз, колкото и де опитвам, никога не мога да го постигна, но няма да спра да се старая, поне докато съм още млад рџ™‚
Напоследък
2 убийства през последните 2 дни, а какво се случва – един комунист министър се е хванал за оставката толкова здраво, все едно може да се издърпа от калта чрез нея.
Въпросният министър сигурно дори не може да допусне, че може да я подаде, което за мен си е чиста проба наглост… А да не говорим, че тия убийства едва ли са случайни, при това точно сега …
Освен това вчера било и лъжльовден – 7 години от обещанието на един изгнаник, че ще живеем по-добре след 800 дни – хората тогава гласуваха за него (нямах години, но може би и аз щях да гласувам в негова ползва), а той какво направи – докара сбирщина продажници, които затвориха АЕЦ-а (Кунева не направи нищо в защита на интереса ни, подписката срещу затварянето изчезна в парламента тогава, когато величеството имаше мнозинство…). Подписаха се неизгодни договори, обвързващи нашата Държавна администрация със собственически софтуер и затворени стандарти – имаше някога електронно правителство (“пилотен проект”), което караше хората да го ползват само с ИЕ…
Абе величеството не направи нищо – приеха ни по инерция в НАТО, като същото стана и за ЕС. Обеща, че няма да се коалира с комунягите, но какво направи – докара не само тях, но и продължи да бъде с турците…
Това е, излях си политическата жлъч и сега ще споделя какво се случва около мен – почти нищо. Бях болен няколко дни, но ходех на работа, защото след 2 седмици отпуск нямаше да се приеме много добре един болничен лист…
Поради това, че бях болен, не излизах и в края на седмицата – нямах сили и си стоях вкъщи, гледайки телевизия…
Иначе днес започна и новата седмица, която си върви що-годе добре засега – днес разбрах, че в сряда ще съм на конференция в София, организирана от “Oracle” с цел представяне на пакета им от SOA продукти. Конференцията е с ограничени места и покани, поради което съм радостен, че ще имам възможността да я посетя. Изглежда обещаваща…
С тази седмица започна и последният ми (да се надяваме) триместър в университета, като ще трябва да ходя в петък в ректората, но няма как – образованието иска жертви, а аз искам да завърша рџ™‚ Все пак през тези 4 години не научих почти нищо в университета, освен много излишни математики, повечето от които взех с 3, а две все още не съм взел…
Все пак не съжалявам само за едно – създадох си приятели сред колегите в унито, а понякога те са по-ценни от всички знания, които можеш да научиш някога.