Отново понеделник
И тази работна седмица започна както повечето други – трудно ставане, недоспиване, бавно осъзнаване кой си и за какво се бориш, чувствайки се обречен да чакаш двата заветни почивни дни…
Е, има и някои нелоши моменти, но като цяло понеделниците са гадни. Днес например почти 8 часа се занимавах с javascript и jsp, като проблемите никнеха един след друг… Малко след 18 часа ми кипна канчето и реших, че е време да се прибирам – нито мога да измисля нещо по-оригинално днес, нито щеше да стане за час-два…
Но и утре е ден, тогава ще се “забавлявам” допълнително с разни javascript-ове, които така изменят синтаксиса на кофтия език, че той става паскалоподобен…
Е, днес свърших 1-2 хубави неща – пуснах молба за отпуск за 2 дни, като следващата седмица ще почивам цялата и се надявам да намеря време да се видя с малко приятели и току-виж пак с Митака, с който се видяхме тази вечер – той ми се обади да ми предложи кафе, като май смяташе, че ще му откажа, но аз се навих веднага – и без това се прибирах към къщи.
В крайна сметка се разбрахме да се видим пред тях, след което той ме закара с новото си возило (да му е честито и да си го ползва безаварийно) на Гребната да пием по кафе (фреш и фрапе в нашия случай), като си поговорихме за “вселената, живота и всичко останало”, но времето никога не стига да си кажем всичко и затова на тръгване си пожелахме да се виждаме по-често от веднъж на 6 месеца…
След срещата с Митака се улових, че се усмихвам. Незнайно как и защо, някак бях се отърсил от работните проблеми и от по подразбиране кофтито си настроение и се радвах на живота – така, както прави Митака по принцип. Уважавам (и малко завиждам на) такива хора, на които не ми пука за другите и умеят да се забавляват въпреки всичко – аз, колкото и де опитвам, никога не мога да го постигна, но няма да спра да се старая, поне докато съм още млад рџ™‚