За преживяванията ми в IRC
Преди близо 10 години открих IRC. В началото ми беше доста странно (все пак тогава ползвах ICQ и BBS чатове), но някак свикнах и прекарвах ценните си тогава интернет минути, приказвайки си с американци основно (все пак беше DalNet). Говоря за “тъмните” времена, когато интернетът беше лукс. Нашите плащаха по 10 долара за 10 часа (тогава доларът бе около 2 лева, малко след “хубавото” положение, до което ни докара едно комунистическо правителство…). Малко по-късно излезе на мода и нощният интернет – 10 долара за цял месец интернет от 2 до 8 сутринта… Може би от тогава се превърнах в нощната птица, която съм днес…
В тогавашното IRC “срещнах” доста хора, като голяма част от тях бяха интересни и си чатихме дъълги нощи за мен (вечери за тях).
Малко по-късно, в разговор в BulPac (не знам дали го има още – BBS на БТК, който на времето поддържаше цели 2 линии и може би още 1-2 платени и така можеше да се чати с повече от един при това на цената само на един импулс (уау!)), та в този разговор научих за UniBG и канал #plovdiv.
По онова време имаше не повече от 10-ина души там и не ест. никой не сваляше мадами…
По-късно научих и за канали като #hackers, #linuxhelp и #phreedom, където имах проблеми с един администратор на тогавашния “Технолинк”…След спора смених ника си за първи път (от boyan17 (не, бях на 14 тогава – nяма общо с възрастта ми) стана на GarneyBoP).
Ест. участвах и в свалянето на мадами онлайн, но това беше мода, която бързо ми писна (само след няколко месеца се отказах :)). Какъв е смисълът да водиш разговор, от който първите 10 реплики са винаги едни и същи…
Малко по-късно (1999-2000 г.) разбрах и за канал #fantastika, където се запознах с много начетени хора, с които водихме спорове на всякакви теми – глобализацията, творбите на Толкин, Зелазни, Джордън и ест. Азимов и Хърбърт… Тогава ходих за пръв път и на среща на канал, която бе във Варна за няколко дни. Там играх и ролева игра за първи път на живо с хора от канал #rpg…
Малко по-късно #fantasika се разцепи на две. Наистина не помня вече причината, но беше нещо свързано с правата на потребителите. Тогава се роди #library, където влизах вместо в другия канал… Това беше първото разцепване на колектива рџ™Ѓ .
Малко по-късно оставих IRC за 6-7 месеца, но бях върнат към него от един съсед тогава, който е родом от Петрич…
Естествено отбелязах завръщането си с нов ник – Тиндор (тъмен елф на Куеня или Синдарин (езици, измилени от Толкин), не помня вече). Това е и текущото име, с което се подвизавам там…
Та след канал #phc бях поканен и в този, който колегите създадоха, когато бяхме първи курс (#pu-informatika). Там прекарах някъде около 2 години, като след спора ми с един човек вече не влизам и не мога да кажа дали съществува каналът или не. По-вероятно е да влизат някои колеги, но нямам наблюдение…
В този канал се запознах и с едно момиче, с което ходихме 2 години, но историята с нея свърши този януари…
Покрай моето напускане си тръгнаха и други колеги, кой заради “симпатия” към онзи човек, кой по други причини…
Известно време висях в #studio69, където все още вися, макар от месеци да не е влизал никой друг освен мен…
Покрай някакво събиране (май беше осми декември) един колега ни събра голям процент от бившият #pu-informatika в неговият канал #cartmanland (малко му провалихме първоначалната идея, но предполагам не се сърди много). Идеята на Cartman Land била от “South Park” – Картман иска да си купи имение, в което да е сам и да няма никой друг…
Около година-две вися в този канал, но вече сме само двама души там – аз и колежката Ивелинка, като никой от нас не говори. Просто висим… Този канал така и не доби успеха на #pu-informatika, където си правихме излизания по няколко пъти седмично, ходехме на дискотеки, кръчми, кафета и караокета…
Спомням си, че и Митака имаше канал, макар да не се сещам сега името му. Митак, коментирай като прочетеш това рџ™‚ .
Как са нещата сега – в UniBG не говоря с никой след като скъсах с онова момиче – просто влизам и вися, като понякога цъкам и тривия в някой случаен канал…
В Freenode.net нещата са малко по-различни – там стоя в канали #kde и #gentoo-desktop-effects – където има доста голямо посещение – 300-400 души (нещо като канал #Plovdiv навремето), но за разлика от нашия канал, там говорят…
Кофти ми е, че нашето IRC умира, при това не съм сигурен дали е бавно или с шеметна скорост… Имам 10 години спомени от него и хората, които срещнах покрай тази мрежа, кои добри, кои лоши, но все пак са спомени, които са ми ценни…
Нямам идея защо се получи така, освен едно предположение – всички колеги работим, при това някои работят и почивните дни (за щастие аз не съм от тях) и вероятно това е причината, но едно време ходехме в университета и пак си оставахме в каналите…
Защо пиша това? Ами искам след време (като си препорчета поста) да си спомня с умиление за изчезналата вече мрежа и приятелите и враговете, които си създадох там – нещо, което не виждам как може да стане с шарени програми като Skype, където сега са болшинството от потребителите, пленени от едни емотиконки, неосъзнавайки как компютърът им в същия момент се използва и от самата програма по доста недостоен начин…
2 Replies to "За преживяванията ми в IRC"
Тиндор on August 21, 2010
Здрасти Tosh,
За съжаление не мога да се похваля с нищо хубаво, все ужасни неща ми се случват напоследък, но се крепят и продължавам борбата с жестокия живот.
А за репликите след 11-тата – рядко се намираше момиче, с които да чатя повече време. Просто повечето бяха 14 годишни и съответно не гледаха философски на света, а се вълнуваха от злободневни теми като какви ботуши са модерни сега.
Tosh on August 20, 2010
Как си,, Tindor! рџ™‚
И аз влизах в този ББС, но е било след теб, малко преди да го закрият…
>Какъв е смисълът да водиш разговор, от който
>първите 10 реплики са винаги едни и същи…
Заради 11-тата и следващите… Много от разговорите започват по един и същи начин, поне в първите няколко реплики, но е важно как свършват. рџ™‚