Краят на още една седмица
В четвъртък отидох на работа, налегнат от апатията напоследък, като тайно се надявах Андрей да реши ще ходим ли в Сърбия на AC/DC или не, но до края на деня не получих отговор, а и разбрах че билетите вече са разпродадени, така че пропускаме този концерт със сигурност. Дано не ми се наложи да пропусна и Dream Theater в Каварна заради изпит по МА2…
Иначе в четвъртък работих без обедна почивка, за да си тръгна по-рано и да закараме колата до сервиза, които работят до 18. В крайна сметка успяхме да закараме колата с въже и дори я паркирахме културно пред сервиза, оставайки ключовете с уговорката да е готова за петък.
В петък баща ми я е взел – проблемът е бил скъсан ремък и дефектирала водна помпа (общо 160 лева) и съм доволен, че се разминах с толкова пари, понеже бях очаквал доста повече…
Отиването на работа с колело в последния работен ден си беше едно малко приключение – паднах 2 пъти в снега, като имах още доста възможности – всеки път когато предната гума на колелото поднесеше и стъпеше в дълбокия сняг загубвах равновесие.
Вечерта предимно бутах колелото, защото реших за собствената си безопасност да мина по тротоара, като пропуснах да забележа, че за пешеходците се чистят едни 20-30 сантиметра, върху които е трудно да караш и да се разминаваш с хората.
В събота с колегите играхме ДнД от 16 до 3 сутринта, а днес се специализирах в “нищоправене” – гледах 2 мача от Английското първенство и 1 от италианското, малко сериали, почетох малко общообразователна литература и основно сърфирах в интернет, очаквайки новата работна седмица, а след това и рожденият ми ден, чието настъпване ме депресира все повече с всеки изминал ден. Мразя това време на годината, когато си правя равносметка какво съм постигнал, какво не съм, защо се е случило така и естествено какво още трябва да направя, за да осъществя плановете си.