Бюрокрация
Написано на September 21, 2010, в категории: За мен.
Снощи отделих половин час, за да формулирам възраженията си и днес ги депозирах в КАТ. Тук можете да видите какво сътворих, като това нито е начинът на писане на такива документи, нито е препоръка за оформление, но все пак, на някой може да му послужи.
Иначе в КАТ бях обслужен доста бързо – отидох в 8:30 (в толкова започват работа), наредих на дългата опашка, за получаване на наказателни постановления, но след минута се сетих да попитам човека, който информираше народа. Той ми каза да отида в стая 310 и там да подам възражението си. Отгатнах, че 310 трябва да е на трети етаж и се качих, като в коридора ме засече някакъв полицай, попита ме за какво съм, огледа ми акта и възраженията, каза да си напиша телефона и ме прати направо в деловодството. Естествено най-големите проблеми ги прави най-незначителният човек, а именно секретарката. Върна ми заявлението, да си допълня адреса (като че ли им трябва или го нямат на приложения акт), после няколко пъти ми направи забележка да не се приближавам, при положение, че мястото й беше отделено с шкаф и до него имаше път, през който спокойно се минава. Това било “параван”. Изгледах я странно, но нищо не казах, подадох й листчето и вече нямаше как да ме върне, даде ми входящ номер и всичко приключи. Сега остава само чакането.
Окуражен от бързата работа в КАТ, следобед бях решил да отида до ФМИ, за да взема бележка от библиотеката, уверение за успеха от дипломата ми и да подам документи за новата диплома, но се оказа, че при Ненка се чакало средно по 2 часа (сега е моментът, когато се записват студентите в по-горен курс), а пък в библиотеката не можели да ми дадат бележка, че не дължа книги, защото програмата им не работела точно сега. Странно, миналата година ми се случи абсолютно същото, та се чудя кога изобщо работи тази програма…
В крайна сметка се върнахме с колегата в офиса и питахме дали нашата фирма пише въпросната програма. Оказа се, че не сме ние и сега остава просто да отида някой ден пак да загубя още час. Странното е, че от 2004-а до 2007-а година, когато нямаше програма а всеки си намираше картона на ръка, всичко ставаше само с едно посещение, а и не съм ставал свидетел някога “системата” да не е работела. Сложно нещо са компютрите и програмното обезпечение…
lilia on September 21, 2010
Тя си е ТЯ.