» За мен

Archive for 'За мен'

“A Moment in a Million Years”

Posted on June 6, 2006, under За мен.

Песента е на Скорпионс и е велика. Тази нощ я открих съвсем случайно, разглеждайки страничката на Антоний в ласт.фм . Не знам как я намирате вие, но мен ме накара да я спомена в блога си, толкова силно ме трогна, иначе нямаше да опиша деня си днес тук…
Иначе тази седмица съм с малко променена учебна програма заради кандидат-студентските изпити, та се наложи да си седна на четирибуквието и да си напиша проекта. Написах го, но точно на последната страница (тази, която е първа по принцип) нещата се закучиха и реших че ще я правя някой друг ден, затова излязох с Гери на кафе (няма да се сетите къде рџ› ) в “Скалата”. Там сервитьорките вече ни знаят и какво пием… А само 5 месеца ходим на това място…
Прибрах се към 23:30, като прекарах приятна вечер, въпреки изморителния ден.
И сега пак за песента – толкова не съм се радвал на песен откакто открих “If I close my eyes forever” на Ози Озбърн и Лита Форд, а това беше 2-3 дни след бала ми (повече от 2 години изминаха оттогава). Сега ме е яд, че ще пропусна концерта на Скорпионс, но няма как, образованието иска жертви и май е по-добре да пожертвам концерта пред детската си мечтата да бъда програмист :(.

Заради тях ни има нас !

Posted on June 2, 2006, under За мен.

“Българио, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх.”

Обичам го този ден, макар да не ни се води празник. На празниците уж почиваме, но все се намират частни фирми, които работят. Днес не е така – каквото и да правиш, чуеш ли сирените се изправяш и си спомняш, или размишляваш… Спомняш си имената на Левски, Каравелов, Ботев, Бенковски, Раковски, Хитов, Волов, а същевременно и Батак, Перущица, Брацигово и Панагюрище…
Там сме извоювали свободата си, там сме показали, че я заслужаваме. Така нашите предци са се пренесли в саможертва в името на нас, техните наследници. А какво правим ние ? Падаме си по Азис, Софи Маринова, Тони Стораро, пишем логата на фирмите си на латиница, не ползваме азбуката и езика си. Деградираме определено, а държавата ни спомага за това – всички си спомняме за “Аз съм българче!” и един министър, който си отиде малко по-късно. Спомняме си и проекта за турски паметник на вр. Шипка. Сещам се още 2-3 фрапиращи случая, но какво от това – турците са във властта и все по-нагли стават. И какво излиза – моите колеги не гласуват – все им е едно (а май вече и на мен) коя партия ги управлява, идват няколко хиляди души от една държава, гласуват на 7-8 места, заминават си и две години не се сещат за България…
Съжалявам, че пак звуча отрицателно, но май действителността е такава – Ботев, първият терорист в световната история, османското “присъствие”, българите татари… докато сами се принизяваме, няма как да се променим към добро.
“Нищо конкретно, само си плюе” – сигурно си го мислите, затова ще дам няколко предложения за закони, които бях дал през краткото си членство във ВМРО, а именно :
1) Изготвяне на единен стандарт за кирилицата на мобилните телефони – така големите производители спокойно могат да го приложат и да си пишем на кирилица кратките текстови съобщения.
2) Детските – имаш 1-2 деца – получаваш ги, имаш 4 или повече – връщаш тези, които си получил от държавата.
3) Млади семейства с висше образование и дете – получават изгоден жилищен заем
4) Детето ти не завършва 12 клас – пак връщаш детските

Това е, явно не всички предложения са добри, но за 1) съм сигурен, че може да стане.

Изминалите дни

Posted on May 31, 2006, under За мен.

Взех си колата в събота, а после бях по моргите да си търся стоп, който с баща ми монтирахме. Добре, че не ме спряха куки, защото си бях забравил документите вкъщи…
Та така, колата е оправена, а касетофонът – не, въпреки че минаха повече от 2 месеца :(. Вече свикнах на тишината…
Иначе всичко си върви нормално, с изключение на дневния ми режим, явно минах на лятно часово време, защото вече два дни лягам в 7 сутринта, а вечерта будувам, четейки книжка или гледайки филм. Има само един голям недостатък – вече ми омръзна музиката на компа и се чудя какво да слушам. Май постепенно пак се връщам и към електронната музика, но сега всичко ми е омръзнало…
Иначе Гери тази седмица учи за изпитите, но не пречи да се виждаме всяка вечер както обикновено – ходим в “Скалата” и после се прибираме.
Та това е всичко около мен за момента. Друго не се сещам.

Отново за колата

Posted on May 24, 2006, under За мен.

Днес станах в 7:45, очаквайки обаждане от човека, което по план трябваше да бъде в 8:15. Такова обаждане не получих до 9:30, когато вече бях взел Герито и бяхме отишли до сервиза, на който трябваше да се чакаме след обаждането. В 9:30 се опитах да се обадя по телефона – гласова поща, записах съобщение,че ще подам показания в КАТ за избягване от местопроизшествието, пратих и смс, даже тръгнах към дома му. Там беше жена му – добър и точен човек. Извини ни се и тя, каза да почакаме да се обади на мъжа си, но в този момент той звънна и се уговорихме.
В 10:05 бяхме пред сервиза, майстора видя за какво става въпрос и каза утре да докарам колата, за да бъде готова в петък.
След това оставих Герито в Кючука и се прибрах, за да съм на хладно, далеч от жегата.
А между другото, честит 24 май, не е особено празничен за мен, но дано вие да го прекарате по-добре.

Сгъната кола

Posted on May 23, 2006, under За мен.

Вчера бях шофьор на съседа за бала му. Всичко мина добре, макар да се наложи да изчакам роднините му да се върнат от хотела, в една малка уличка, намалявайки пропускателната й способност. Вечерта празнувахме в чест на абитуриента и всичко беше точно, ако и да не познавах доста от хората, с които бяхме на една маса.
Е, през деня имаше малко проблеми с измиването на колата, което отне 6 часа, но това са бели кахъри на фона на случилото се днес …
А именно, трябваше да съм шофьор на Митака и да отида в 17 часа у тях. Взех Герито от тях и тръгнахме. Бяхме там почти навреме, като се имат предвид задръстванията. Запознахме се с братовчед му и май с това се изчерпаха новите за мен хора :).
В 19:35 започнаха приготовленията по потеглянето – украсяване с балони, лисване на вода и тн. 10 минути по-късно потеглихме. Карахме си без проблеми, с изключение на едно-две рязко набиване на спирачки, но все пак беше задръстване, а и видимостта ми бе ограничена. Ударът отзад се случи на най-неочакваното за мен място – кръстовището на “6-ти септемви” до училище “Любен Каравелов”. По спомени спрях за червен светофар, като Гери после каза, че са ми изсвирили спирачките, но това не го помня, даже не помня имаше ли кола отпред. Ударът си беше бая силен – залитнах поне 20 см. напред, помислих, че задницата на колата ще стане на хармоника, но бронята и задната греда поеха щетите.
Човекът, който ме блъсна се извини многократно и изглежда искрен, но утре ще видим дали ще ми плати щетите, защото решихме да минем без КАТ и застрахователни компании – на него няма да му пишат акт, а аз ще си получа оправена колата значително по-бързо. В началото решихме да пишем протокол, но в РПУ-то до “Света Петка” ни казаха каква е процедурата и май ще си я спестим. Човекът си даде координатите, ЕГН, номер на автомобил, лична карта, 3 телефона и домашен адрес. Каза, че утре ще се обади да отидем в сервиз, където ще оправят колата ми, защото в 20 часа никой тенекеджия не работи. Уговорихме се с него и после се прибрахме с баща ми, който беше дошъл да разясни процедурата. След това отидохме с Герито на кафе в “Скалата”, където дойде Антица да й дадем нещата, защото тя и Митака трябваше да хванат такси, за да стигнат до “Тракия”, откъдето да вземат дамата му за вечерта. Добре, че след това са си намерили кола – даже по-добра – Мерцедес С-класа.
Та така ми мина денят. Дано вашият да е бил по-добър, дано също така утре колата ми да бъде готова – не, че сега не мога да я карам де, почти не личи, че е ударена, докато не отвориш багажника.
Е, това е от мен за днес. Лека нощ рџ™‚

За турците

Posted on May 21, 2006, under За мен.

Не обичам турците. Това не е тайна за никой, който ме познава. Не само, че не ги обичам, ами даже на моменти ги и мразя. Сега е един от тези моменти. Преди няколко минути гледах по телевизия “СКАТ” репортаж от Джебел с митинг, провеждан само и единствено на турски. Това е незаконно, но кой можеш да сезираш там, а и какво – турците са във властта…
Вчера щях да се блъсна с колата, причината беше един турски хомосексуалист (да не кажа звучната думичка, завършваща на *раст). Та този, въпросният, реши, че може да смени лентата си, при положение,че аз идвах отзад с висока скорост. Върнах газта и избегнах инцидента, но тогава не бях видял номера. Не съм сигурен как бих реагирал, ако го бях видял – аз не бях виновен – непрекъсната линия не се пресича, а и съм спазил дистанция – мястото пред мен беше свободно преди онзи да реши да спре по диагонал. Сега мисля,че бих натиснал газта – нека да му се смачкат ламарините, нека да се научи,че българите сме България. Като не му понася, нека да си ходи в турция (нарочно с малки букви), нека да ни заобикаля така, както аз не смятам някога да мина през страната им, а това страна ли е изобщо !

“Труд”

Posted on May 16, 2006, under За мен.

Никога не съм обичал вестник “Труд” – ужасен е, пълен с правописни и смислови грешки, да не говорим за невярна информация (лично съм се уверявал във всяко едно от тези неща). Радвам се,че от години не чета този вестник, както и че никога не съм си купувал тяхна книга. Сега вече знам защо – те са аморални мошеници, които искат да изкарат пари за сметка на всеки, стига да пълнят джобовете си. За какво говоря ли – ето цялата история, за която прочетох в блога на Антоний. Не понасям големите корпорации, не понасям парите да са ти самоцел, а най-малко обичам хора, които се възползват от нещастието на другите.
Не ме вълнува,че “Труд” уж притежавали правата на произведенията – толкова ли не могат да ги дарят на този сайт, който е направен от незрящ за незрящи, нима някой от невиждащите би си купил обикновената хартиена книга написана на кирилица, а не на Брайлова азбука (по спомени се пише така, идея си нямам защо е с “й”). Не ми се коментира липсата на кавички в писмото на “Труд”, изпратено от “Viki – viktoria@trud.bg” и подписано от Никола Кицевски (добре, че не е Ники ) – следва да запитам дали господин Кицевски не знае как се пише електронно писмо, както и да отправя една препоръка, която знам от доста преди да завърша гимназията, а именно – официална кореспонденция не се води с имена като това на Вики. Да, явно е полезно да знам как да й казвам, когато й се подмазвам, но все пак…
В заключение искам да кажа, че ще подкрепя всяка инициатива против “Труд” или в помощ на сайта за незрящи, нека покажем силата на обществото, нека да помогнем, а не да загърбим хората, които не са имали щастието да видят красотата на залеза.

Кръчма

Posted on May 9, 2006, under За мен.

Тази вечер бяхме на кръчма с колегите. Причината за това бе заминаването на колегата Владо за САЩ на бригада. Събрахме се доста хора и си прекарахме добре, към 00 часа станахме и тези от нас, на които не им се ходеше на дискотека в “Инфинити”, се запътихме към вкъщи. Аз минах да оставя Гери и се прибрах след един дълъг, изморителен и донякъде ползотворен ден.

Напоследък

Posted on May 6, 2006, under За мен.

Честит имен ден, Гери, пожелавам ти всичко най-хубаво и най-вече повече незабравими моменти.
Последните дни ми е едно такова, изморено, а уж спя повече от 8 часа…
Вчера бяхме на картинг с Гери, Митака от Плд, Мария и Нео. Доста забавно беше, като се има в предвид, че досега не бях карал, а и не завърших много зле – потеглих четвърти, на финала бях втори зад Митака, който потегли първи, а и е карал преди.
След картинга отидохме на кафе в “Рояла”, но музиката беше доста силна и просто стояхме и си мълчахме, не знам за другите, но и те като мен изглеждаха адски изморени. С Гери бяхме решили да се прибираме, но променихме мнението си и отидохме в “Скалата”. След това се прибрах изморен и заспах веднага.

Събота, неделя, понеделник

Posted on May 1, 2006, under За мен.

В събота вечерта бяхме на кафе с Гери, а после в “Гепи” с колегите и нейните приятелки, които не беше виждала от доста време. След дискотеката оставих Гери до тях и тръгнах към вкъщи. На Сточна гара, заобикаляйки дупка, изведнъж чух едно “пльок” и колата занесе. Оказа се спукана гума. Принципно бих се обадил на някого, но беше към 4:30 сутринта – не исках да будя когото и да е, а и на теория знаех как се сменя гума – разхлабваш болтовете, вдигаш колата на крик, сваляш колелото, взимаш резервната гума от багажника и я монтираш. Направих почти всичко, само дето не можах да измъкна резервната от багажника – мислех, че нямам достатъчно сила, опитах 3-4 пъти, но не успях. Приложих и номера с лоста – използвах пластмасовия триъгълник тип “направи си сам”, който така и не успях да сглобя, защото изгубих доста от частите му, отваряйки кутийката, а на тъмно нямаше как да ги намеря… Е, гумата не стана и се обадих на баща ми, като ми отне доста време да ги събудя, защото мобилните им телефони са далеч от спалнята по принцип, но все пак успях. Дойде, развъртя врътката, която крепи резервната гума и за чието съществуване дори не подозирах, взе колелото и го монтира. Към 5 часа вече си бях вкъщи, надявайки се това да ми е последният инцидент за април (ужасен месец за колата).
Вчера бях с Гери на кафе и се прибрахме рано, но и рано излязохме.
Днес ходих с майка ми и сестра ми да си избера обувки – е, не си избрах, цветовете бяха в стил “да ти умре конят от гъдел”, а няма да говорим за дизайн – “настъпен плъх” май е правилно наименование. Та след около 3 часа нерви се прибрах и сега отпочивам. Довечера вероятно ще изляза малко на кафе, а утре ще ходя да си губя времето на лекции по езици за програмиране и ОС…