Archive for 'За мен'

Понеделник – време за билярд

Ще си спестя мисълта за понеделниците и ще започна по същество – бях на няколко часа математика и след като оцелях (чудя се дали няма да има ден,в който ще ме намерят заспал завинаги на банката в кабинета по математика), се организирахме да отидем на билярд – Джимбо,Марта,Христо,аз и Азрод + Мечката, който го хвърлихме по пътя (не, не буквално,просто го оставих до квартирата му рџ™‚ ). Обадихме се на Стилър, но той не дойде рџ™Ѓ .
В крайна сметка най-после оставих колата си на автомивка (май не е мита 7 месеца рџ�› ) и докато я миеха, поиграхме на билярд,като имаше едно хлапе,което едвам подаваше глава над масата, то това хлапе би веднъж и вкара 3 топки,е накрая не вкара друга,но все пак 3 топки от 3 удара …
По-късно в “Рояла” дойде и Мишо и след това запалихме вече излъсканите си коли и отидохме до “Плежъра”, където изживях малко неприятни моменти с паркирането,а накрая и паркирах на милиметри от една каменна стена, но важното е че паркирах без да дам пари за платен паркинг (шофьорки му работи рџ™‚ ).
Към 20:30 се събрахме на пощата, за да отидем до “Бодила” – сносна кръчмичка, но за съжалние работното й време е до 23 часа. Нищо де,това не ни попречи да постоим до 24 рџ™‚
След това трябваше да се прибирам пеш,а вятърът беше студен,но пък такси едва ли щеше да се навие за такъв курс… Нищо,няма да ми окапят краката от малко ходене …
А ето и снимка на колата ми след автомивката :

Петък :)

Най-много обичам петъчния следобед – пред теб са 2 почивни дни плюс вечерта на третия рџ™‚ А според мен почивката си е повече от заслужена, особено с тази математика и тричасовите упражнения по ИТ, които за пореден път карахме без почивка … все пак случи се и нещо добро на тях – уиндоусът ми заби за втори път,като този път видях обновения “син екран на смъртта” рџ™‚ Какво ново ли – ами шрифтът е по-добър, синьото е по-излъскано,а и има една нова функция – липсва “press any key to continue” рџ™‚ и се налага да рестартнеш компа, но кой уин потребител не е свикнал с тази процедура рџ�›
Вечерта съвсем бързо и неочаквано се уговорихме да отидем на дискотека в “Гепи”, но точно поради това бяхме трима души – аз, Малайза и Стилър, като пратих и кратко текстово съобщение и на Митака, но имайки предвид “ранното” известяване, не се учудвам,че не дойде.
Този път музиката в дискотеката беше доста по-добра от предния път – пак имаше черно, но то като че ли бе в значително по-малко количество, а техно, рок и ретро имаше от сърце рџ™‚ Е, на Стилър май не му допадна много техното, но имаше и неща, които не допадаха и на мен, така че не мога да го виня.
Иначе в дискотеката срещнахме Нео, Мария, Стефчо и Киро (последните двама – бивши съратници от ВМРО). Те идваха от купон и явно се забавляваха, но бяха изморени и бързо си тръгнаха …
В клуба за пореден път се забавлявах с хората, свикнали да мислят стереотипно – щом носиш метълска тениска и тъмни дънки, значи си метъл и не можеш да се радваш на никаква друга музика,а , пази Боже, и да танцуваш на нея … В това отношение май доста имаме да се променяме, защото ние всички сме хора и няма значение кой как е облечен и как изглежда, важно е какво мисли и чувства. Дрехите остаряват и се сменят, модата се променя, музикалните вкусове също, но характерът е по-устойчив – все пак не променяме мнението си всеки ден ( поне повечето от нас, но ще пропусна да цитирам Шекспировия принц Хамлет рџ™‚ )
Май това е всичко,което ми идва на ум за петъчната вечер – съботата ми бе изключително спокойна и просто нямам какво да опиша, затова реших днес да напиша какво си спомням от края на учебната седмица.

Меланхолично

Днес след унито отидохме на билярд, после, към 16 часа, се прибрах и към 18 пак бях навън, за да се срещна с хората от “Опън клуба”, които не бях виждал повече от 6 месеца.
Събрахме се,дойде и Митака, после отидохме за по бира в “Пожарната”, където не свършихме много работа, но,за сметка на това, цялото A бе от сърце (дам,тази математика определено ми влияе рџ™Ѓ ).
Към 20 се прибрах,за да се изкъпя и после потеглих за срещата в “Макалали”, където бяхме аз, Гада, Ивелина с двама нейни приятели, и Теди. Музиката беше хаус, но това не ми попречи, дори ми хареса рџ™‚ .
След това отидох в “Мармалада”, където обстановката ми се стори потискаща, музиката гадна, а и моето настроение не бе добро, така че може причината да е в мен ( но меланхолията рано или късно си отива, а нямаше как да откажа на Стилър, след като вече го бях сторил предния ден рџ™Ѓ ).
Какво ново в “Мармалада” ли – ами най-вече това, че пускат и чалга – три пъти чух песента на Елена Папаризу, която не харесвам. Също така многократно се повтори и песента на Сантра и Любо “Без теб”, а хората за сметка на това бяха безкрайно малко – само 2 рџ™Ѓ и,естествено, хубавата музика я пуснаха накрая (за рок баладите говоря).
В крайна сметка с удоволствие си тръгнах от караокето и другата седмица ще се замисля дали да отида пак – все по-тъпо става, особено след като си научил репертоара на редовните посетители …

Тъжно

17:41
Тъжно ми е,гадно ми е,но не знам каква е причината рџ™Ѓ . Чувствам се както се чувствах когато ме заряза първото ми гадже, а нито съм зарязван скоро, нито някой ме е наранил…
Не знам, чувствам се отчаян, предаден, неразбран, но същевременно желан и търсен … изобщо чувствам се странно тъжен. Дали е от мрачното време,от мислите за ужасната математика и изпитите, които знам че няма да взема…
Студено ми е, сякаш и температурата в стаята е в унисон с мен – явно това ще е така докато не открия причината за меланхолията си, причина, която сякаш е затворена дълбоко в мен, която търся, но като че ли не искам да открия, причина, която е маловажна и същевременно съдбоносна. Може би моето бъдеще се крие в нея,а може би това е една фалшива тревога, породена от страха от неизвестното, от това да откриеш себе си различен от собствените си представи – като да направиш тест за интелигентност – нещо,което няма да направя никога, защото резултатът от него ще бъде като дамга на челото ми, без значение колко висок или нисък ще е той…
И все пак,след 2-3 дни/часа ще излезна от това си състояние, но пак ще ме гложди нещо отвътре (дали?). Съм ли аз този,който искам да бъда, или съм просто едно конте,позьор, който се прави на голяма работа пред познатите си,а всъщност е Никой,дам, точно с главно н…

Отново понеделник

Това пусто начало на седмицата как само не го обичам, не е истина рџ™Ѓ . На всичкото отгоре денят ми започна с математика (е,не от самото ми ставане ) . В 8:40 взех Виктория и Марина и потеглихме към унито,за да навлезем с маршова стъпка в дебрите на знанието за комплексните числа (дам,наистина говоря глупости, но все пак часът е 04:26 рџ™‚ ).
Преживях лекцията без видими психични увреждания, но не се знае дали няма скрити такива.
В почивката трябваше да отида до военните в Капана, за да им оставя уверението, че съм студент. Хубаво, че бях там минута-две преди 12:30, защото иначе щеше да се наложи да чакам 30 мин да свърши обедната почивка.
В 13:15 започна следващата лекция, от която чух само първия час, при това играейки на морски шах, квадратчета и бикове и крави рџ™‚ . После отидохме в “Рояла”, за да поиграем малко билярд. Бяхме обичайните заподозрени – аз и Джимбо,а после дойдоха Стилър и Малайза.
Към 18 часа се прибрах и реших да поуча малко,но заспах над задачите,а и разбрах, че не ги разбирам чак толкова добре рџ™Ѓ
По този повод дадох глас на мислите си , което от своя страна се превърна в цитат за сайта на канала.
След това отидохме да играем карти в залата,а и поцъкахме малко Qake 3 – аз ест. завърших с най-малко победи – отрицателно число рџ™‚
Та така мина денят ми синтезиран в половин страничка …

Събота късен следобед

Станах към 13 часа и се уговорихме с Пийча да се видим в 15:30 в градинката на Джумаята, за да го заведа в “Плежъра”. Където се събрахме и с другите колеги, а по-късно се обадихме и на Митака, който дойде с Антица и така станахме 6 човека – идеални за билярд 3+3 рџ™‚ Но само едната игра беше така, защото си знаехме,че ще е адски бавно,затова я оставихме и за предпоследна рџ™‚ …
Към 16-17 се изнесохме от “Плежъра” и тръгнахме по центъра, където срещнахме Ивелин и Камен, които в последствие завлякохме с нас в заведението на ВМРО, за да пием по бира.
Към 19 часа се прибрах изморен и остатъкът от вечерта ми мина пред ТВ-то и ПЦ-то рџ™‚

Днес станах в 9 и към 9:45 минах да взема Охлювчето, след което тръгнахме към унито.Карахме упражения от 10 до 13 и нещо – бяха доста гадни – 3 часа писнане на уърд при това разни скапани формули и смяна на стилове … глупости колкото искаш.
След това с Христо и Марта идохме в “Рояла”, като преди това се обадих на Стилър и опитах на Джимбо, но той си сменял картата по това време … Е,събрахме се в крайна сметка и изиграхме няколко игри на билярд и 2 на дартс.
После отидох до Нео да му оправя линукса и фината настройка в последствие ми отне около час и не защото не знам какво правя, а просто защото Нео искаше да му кача скайп, да му оправя линукса да буутва, да му кача плеър, който в последствие компилирах около 45 мин …
След това се прибрах и се зачетох в книжката за PHP,която си купих днес – струва ми се добра, но ще я видим – все пак заспах четейки я рџ™‚
Събудих се към 24 часа, но нямаше почти никой в чата – само Нео и той ме пита за мплеъра разни опции, но все пак не успяхме да му налучкаме драйвера, за да зуумне и на по-скапаните файлови формати рџ™Ѓ
Поиграх малко Space Empires – ПЦ-то пак е на път да ме изнесе и затова май ще лягам, пък и ми се спи принципно рџ™‚

Няма какво толкова да пиша за днес – станах след 3 часа сън (бях в “Мармалада” ест., че и пях с другите), отидох на лекции до 13 часа,прибрах се вкъщи и заспах до 19.След това – обичайните неща,които правя вкъщи – висене пред ПЦ-то и гледане на ТВ.
Това е в общи линии – все пак учебната ми година започна вече рџ™Ѓ

Даскалото смуче

Днес бе първият ми учебен ден за втори курс и аз по този повод отидох в унито само с 2 часа и половина сън, току-виж разбера математиката по-добре и като че ли имаше ефект рџ™‚ , но само времето ще покаже – по всеки предмет в началото ти показват лесни неща и после те затрупват с глупости рџ™Ѓ .
Даскалът закъсня и се оправда с програмата, но иначе май е точен тип, макар да казва,че при него успеваемостта е 50% максимум…
След лекцията отидохме до Нео да му оправя нета и проверих настройките на уиндоуса му – уж всичко 6, пък не ще (много сте учудени нали рџ™‚ ) . При линукса проблема беше друг – той не си беше описал днсите и, като добавих сървъра на доставчика, всичко си проработи – после ми хвалете нещата, дето ставали с 2 клика, ама не знаеш какво си пуснал рџ™‚
В 1 часа започна другата лекция – по информационни технологии – пълна глупост – програмата включва работа с офиса, а дори и създаване на уеб страниаца (уау!). Забравих да спомена за младата даскалка на около 50-55 години, която ни зарибяваше с глупости … Мисля че не е чудно,че се изнесохме 75% от посетителите още на първата почивка рџ™‚ . 2 коли народ отидохме в “Рояла” за малко билярд, но аз поиграх наистина малко, защото трябваше да ходя при зъбар, че нали в петък си счупих зъба…
Зъболекарката ми поднесе втората “добра” новина за деня – трябва да му се сложи коронка на този зъб, защото с пломба нямало да е трайно, но аз предпочетох пломбата ест. – на 20 години да слагам коронки е малко …. хм…. странно. Другата “добра” новина беше сутринта – при запалване на колата на газ се чуваше едно бръмчене все едно от звънец, свързан на късо. След зъболекарката се обадих на баща ми и отидох при него, за да види колата – оказа се,че като е свалял клемата на акумулатора, е забравил да сложи и жичката за копчето, което превключва от гас на бензин…
Прибрах се към 16:30 и към 18 съм заспал и спах чак до 1 часа. Яд ме е,че пропуснах ходенето на “Евридика” и срещата с колегите, които вече са трети курс рџ™Ѓ

Отново на даскало

За днес бе планувана среща на класа, но като отидохме в 18 часа нямаше никой освен мен и Виктория. Малко по-късно дойде и Ела, а след това и Станиса (в общи линии всички,които учим в ПУ-то) рџ™‚
От “Тонито” ни изгониха, защото нямахме резервация и ние стояхме отвън на дъжда 20-ина минути с надеждата някой да дойде,но уви, бяхме само ние.
Нищо,преместихме се във “Фейсис” и там изкоментирахме съучениците ни, които не присъстваха, също така пожелахме много приятни неща да се случат на майките им рџ™‚
По едно време стана наистина забавно – за около 20 мин. нямаше ток и аз исках да си разказваме страшни истории, но Ела каза,че я е страх и идеята не бе приета.
Към 20:30 тръгнахме да се прибираме и аз минах през къщи, за да събера информация къде са отишли колегите ми,които ест. се бяха забили в най-долнопробното заведение след “Аладина”, а именно – “Киса”. Добре че турците не получиха и стотинка от мен, а това стана, защото Дидо черпи по случай РД-то си :).
После към 22 часа колежките решиха да се прибират и аз,Джимбо,Стилър, Мария и Нео тръгнахме към “Рояла”, необръщайки внимание на дъжда рџ™‚
Изиграхме 6 жетона и после поне 30 мин. се опитвахме да си хванем такси, защото дъждът се беше усилил многократно, но в крайна сметка се добрахме до къщите си,но аз лично бях доста мокър, а нямаше как да се
изкъпя, защото имаше приятели на сестра ми,а не бих искал някой пиян да нахълта в банята рџ™Ѓ
Та така – сега съм доста по-сух,но пак не съм без проблеми – нали в петък си счупих зъба и сега ме боли,а зъболекарката ще бачка чак в понеделник рџ™Ѓ
Но днес имаше и още добри неща – сложихме кората на вратата на колата ми,а заедно с нея сменихме и изританата от мен колона рџ™‚

Search for:

Връзки

• MacTeP SEO Blog
• SEO оптимизация и регистрация
• Димитър Калинов aka Bleit
• Калин Василев
• Христо Илиев