Archive for April, 2006

Петък

Станах към 6 сутринта, но се излежавах до 8, след което се приготвих психически и физически за деня, който ми предстоеше, и се отправих към университета.
Всичко мина добре, докато не се наложи да представя презентацията си – уж беше добре направена, но изглеждаше ужасно на проектора, а разчитах доста на дизайна… Както и да е, чух критиките и ще се постарая да ги спазя.
Към 2 часа отидох при Нео в апартамента на колежката Мария, за да кача линукс на компютъра им, но в последствие се оказа, че искат и уиндоус – никога не съм имал диск с уиндоус ХП, така че трябваше да се справим с наличния. Линукса тръгна без проблеми, всичко се инсталира, настроих го, изобщо системата заспа. Не може да се каже същото нещо за уина – той така и не тръгна, защото CD-ROM-ът беше развален и четеше трудно. В 20:30 инсталацията още не бе привършена … мъка, мъка …
Прибрах се вкъщи адски изморен и реших, че ще пропусна съботния изпит по МА2 – има и други дати след 2 месеца…
Иначе в сряда вечер бях на караоке, където засякох и Ико. От доста време не бях ходил в “Мармалад”, но разбрах и защо – атмосферата е същата, а песните са по-зле от преди – 2-3 рок балади чух и толкова – останалото беше лигав поп в стил Графа…
В четвъртък ходихме с Митака от Асгр. да обикаляме за интегрална схема за касетофона ми. В целия град не можахме да открием такава. Последното място, в което проверихме, беше сервиз на приятел на Митака. Оказа се,че там имат интеграл и готовност да го запоят. Занесох им касетофона, след като си го взех в насипно състояние от Гери. Сега чакам да ми го оправят. Заради тази ни авантюра пропуснахме часа за обясняване на задачи по МА2 при колежката Янка и вместо това отидохме на кафе. Поседяхме до 7-8, а после се прибрахме и аз се отдадох на почивка и гледане на снукър.

Политика !!!!!!!!!!!!

Бесен съм на политиците ни – преживях управлението на БСП, преживях предателството на партията ми – ВМРО, преживях турците във властта, но това е поредната гавра с нас – няма да получим дълга си от Либия, така поне пише в статия в news.bg :

“На заседанието е било решено либийската страна да внесе сумата от 120 милиона либийски динара в Международния фонд за заразените със СПИН деца, както и да бъде прехвърлен към този фонд либийският дълг към България, който възлиза на 53 милиона долара, съобщава изданието.”

А ето и отговорът на “нашия” заместник-министър по външните работи :

“По повод тази информация българският заместник-министър на външните работи Феим Чаушев заяви, че се обсъждат различни варианти за решаване на проблема, които не са фокусирани само върху дълга, а са насочени към целия комплекс от двустранните отношения с оглед по-нататъшното развитие на българо-либийското сътрудничество.”

Т.е не отрича, че е извършено национално предателство – да, уж не плащаме компенсации, защото наистина това не са компенсации, а откуп – плащаме откуп на държава, за да получим невинните си граждани обратно.
Не знам за кой да гласувам за следващите избори, не ми и пука вече, но ще гласувам – който и да си избера, поне ще е българин, пък че ще е предател, то май вече е ясно…

Великден

Празникът го посрещнах в църквата “Света Неделя” с приятелки на сестра ми, а после видяхме и Митака с Антица.
Като цяло организацията беше под нулата – камбани в 23:30, 23:45, 00:05, така и не видях поп, от който да си взема огънче, е поне не и преди обиколката на църквата да завърши. Не че не си отнесох свещ вкъщи де рџ™‚
А иначе днес станах в 9 сутринта, за да съм в 10 в Брестник с нашите. Отидохме с моята кола, като сипахме газ от газстанцията до “Графит” – не повтаряйте грешката ми…
В 10:45 вече бях в Брестник, но трябваше и да вляза в двора на къщата с кола, мястото беше ужасно кофти, а вратата не беше отворена изцяло, та с две думи си боядисах предната броня в зелено – цветът на вратата. Никакви щети освен това и моралните – боята си отиде с малко корселин и сега не личи, но пък моралните щети останаха …
Денят прекарах с роднини около маса и компютър, защото детото на братовчеда на майка ми искаше да му инсталирам игри и да покажа как се разархивира.
Към 15 часа започна формулата – стартирахме първи и … след много нерви, пак сме първи, но бях на нокти цялото състезание.
Към 17 се стегнахме за тръгване. Баща ми извади колата, за да не се налага да вадим корселина, покарах едно 50-ина метра, но тя започна да гасне – правихме няколко неуспешни опита, но накрая се прибрахме на бензин, а се оказа, че газта, която сме заредили, е била нечиста. Сега всичко е наред уж, но проблемите могат да се повторят докато не свърши газта, а аз съм с пълна бутилка :(.
Е, това май е най-ужасната седмица за колата ми, а си мислех, че не трябва да карам само на първи април …

Ден преди Великден

И днес станах рано (в 9:00), защото трябваше да отидем да залепим стъклото, оказа се, че не е толкова лесна работа, затова решихме да я свършат професионалисти.
В 11 часа стъклото беше готово, но трябваше да изчакаме 3 часа, за да хване силиконовото лепило, затова зарязахме колата близо до блока на Гери и си хванахме такси.
Митака от Плд ме намери в ирц и си поговорихме, попита ме за кафе, но аз му казах,че съм зает до 14:30, после уж до 15, а накрая се оказа че до 16, защото не съм видял в колко започват квалификациите за формулата.
Междувременно си взех и колата, а сега съм изпростял дотолкова, че гледам “Най-смешните животни и хора на планетата” рџ™Ѓ …
Гери, прибирай се по-бързо рџ™‚

Краят на седмицата

Цяла седмица не съм писал тук, но имах известни проблеми и притеснения, после пък бях зает с написването на проекта си по Project managment за днес…
В общи линии дните ми минаваха така : ставане рано сутринта (8:30 най-късно), отиване в университета, прибиране към обяд, може би час-два сън, вечерта излизане с Гери, а после, не по-късно от 2, в леглото, при това заспивайки веднага.
През тази седмица отделих два дни за колата си – в сряда и днес. В сряда отидох да ми оправят притискателния диск – повреда, която нито е била фатална, нито е от скоро, но след една година с нея, реших че е време да се разделим…
Днес пък най-после свалих зимните гуми и ги замених с летни, загубих и 1 час на автомивката, но си струваше – колата я измиха страхотно, но пък ми откриха още един проблем – задното стъкло се е разлепило в единия край и утре ще го залепим с баща ми (идея си нямам защо го казах в множествено число, при положение че той ще лепи, а аз сигурно няма да правя нищо).
А, да , забравих, че вчера баща ми смени изгорялата крушка на габарита – друга отдавнашна повреда – от 22 март, мисля.
Та това е, гаджето замина за Смолян за Великден и сега съм сам, изливайки си мъката в блога.

Петък

Вчера (в четвъртък), имах доста гадна програма – в 7:15 трябваше да съм в университета за упражнения до 10, после 4 часа почивка и още 6 часа , но за щастие карахме математиката, взехме си упражненията по операционни системи, изчакахме само час, макар да се оказаха 2, взехме си проект за предмета “езици за програмиране” и това е. Прибрах се към 16-17 – не помня. В 19 бях като жив труп – имам спомени как се преместих в стаята ми, а после се събуждам днес – 11 часа сън никак не е зле :), но сега ще тръгвам на практикума ми по “Английски език в образователните проекти”, а после може и да поспя рџ�›

Почивка

Днес се предполагаше, че ще си почина, но, незнайно защо, се събудих в 10 сутринта и се чувствах наспал се.
Иначе снощи бях на поливане на апартамента на една колежка – не е лошо местенцето, а и бяхме над 20 човека и си прекарахме добре, само че на мен ми се спеше ужасно, след като не бях спал, а следобедът бях вързан да чакам смс, който така и не дойде.
Вечерта колегите отидоха на дискотека в “Папараци”, но на мен ми се спеше, бях без Гергана, а и нямах настроение, затова просто се отправих към къщи, където уморено положих глава на възглавницата и заспах даже преди да съм изслушал 4 песни, а това е бързо рџ™‚

Неделя

Вчера си взех и последния невзет изпит за този триместър – този май беше най-важният, защото благодарение на него вече имам доста големи шансове да се запиша трети курс – остава само 1 математика, а с 3 изпита, след молба до декана, можеш да минеш.
Това е най-важното събитие напоследък, иначе всичко си върви нормално, жалко че не можах да си почина напоследък, а утре започва третият триместър, но съм доволен, че успях да помогна на Митака от Асгр.
Друго интересно е,че в края на следващата седмица ще има подписване на ключове – последното такова беше миналата година, където ключове си разменихме само аз и Ико, а с Антоний си ги бяхме подписали предварително.
Е, това е, след по-малко от час ще изляза с Гергана на кафе, а след това ще гледам да почина доволно, че утре съм от 7 на дискретна математика, но ще трябва да стана в 6 рџ™Ѓ

Напоследък

Нещо не ми се пише, то не че има какво да пиша де – ставане в 16, лягане в 8 сутринта :), а междувременно ходене на кафе и изпити. И като споменах изпити, днес съм на един – пак ще се опитам да помогна на Митака от Асгр. – онзи път изкара три рџ™‚ .
Иначе днес, гледайки списъка си с прослушани песни от last.fm, се запитах дали съм се променил през последните месеци – от предимно електронна музика (имам всички Dream Dance-ове, които са 39 двойни компилации) се върнах към по-тежката такава, а се запознах и с много неизвестни за мен групи. Анализът на списъка с песни показа още, че не съм изневерил на групата си – Blind Guardian.
рџ™‚ Сещам се сега и колко подозрителен съм станал – през тези 2 седмици 3 пъти се усъмниха в мен,а даже веднъж си мислеха, че искам да ги ограбвам… Но пък това ми се е случвало и друг път – поне още 3-4 такива моменти мога да си спомня, което ме навежда на мисълта, че просто времето се стопли, смених дрехите си, а вероятно и настроението, но пък нали точно по дрехите си извличат мнение за стереотипите… И все пак е забавно да ти правят път на улицата когато си с черна тениска на Гардиън, черно, кожено яке и черен панталон рџ™‚

Най-дългата неделя

Днес съм спал само 3 часа – от 8 до 11 сутринта. Представяте си колко ми се спи, но това не е толкова важно – изпитът ми беше от 13 часа, в 15:30 започна втората част, а резултатите трябваше да са готови в 17 часа, само че не бяха до 18:30. В крайна сметка съм скъсан рџ™Ѓ , но вече май свикнах да ми се случва по математика. Жалко, щеше да е добре тази сесия да си взема всички изпити – не ми се е случвало поне от година…
Нищо, ще се постарая да не си скапвам настроението – не си струва…
Сега се замислям, че тази седмица определено не ми е добра – 4 при Донева, касетофонът в колата ми се повреди (е, не е касетофон, но черпя една бира този, който ми каже българска думичка за CD/MP3 player), днес на формулата се представихме ужасно зле – и двете ферарита отпаднаха, и не просто отпаднаха, ами катастрофираха. Сега дойде и скъсването – определено не ми харесва началото на месеца. Но има и нещо хубаво – тази година не ми се случи нищо на колата на първи април рџ™‚ (това принципно е лоша дата – с учебната ме бяха блъснали на светофар, следващата година одрасках боята си на една дворна врата – главно от келешлък и мързел де, но пак се брои…)

Search for:

Връзки

• MacTeP SEO Blog
• SEO оптимизация и регистрация
• Димитър Калинов aka Bleit
• Калин Василев
• Христо Илиев