Archive for January, 2009
Петък и събота
Posted on January 31, 2009, under За мен.
В четвъртък вечерта питах Стилър къде ще ходим в петъка, но той ми каза, че има работа и не му се занимава да организира. Аз лично исках да отида някъде да се разсея и по възможност на бар/клуб/заведение, затова трябваше да се заема с организацията и да наспамя народа. Изпратих към 10-12 питания, като някои останаха без отговор. Жените ме сектирдосаха с оправданието, че щели да си правят женско парти, други колеги пък нямаха заплата (адски познато) и в крайна сметка събрах 5 души и резервирахме маса за толкова. В последствие Мечката и Данито също решиха да дойдат, а във “Войводите” получих обаждане от Азрод, който питаше къде сме и каза, че ще доведе и Траян.
Така в крайна сметка се събрахме 9 души и си прекарахме що-годе добре. Мен ми беше тъпо нещо, ама без очевидна причина, просто не ми се говореше особено…
След кръчмата отидохме на билярд в “Рояла”, където изиграхме 12 жетона, а някои от колегите – допълнително 4-5 на джаги. Нямах настроение нещо за футбол, а и бях изморен от колоезденето и фитнеса…
В крайна сметка се прибрах към 2 часа и заспах почти веднага.
Днес имаше някаква уговорка за ходене на торти, ама уговорки в стил “ще ви се обадим 30 минути по-рано, за да тръгнете” не уважавам, а и ме мързеше. В крайна сметка си останах вкъщи и си почивах цял ден, зяпайки телевизия – мачове, сериали, каквото падне, събирайки енергия, нужна ми за придвижването с колело до работа следващата седмица.
На работа с колело
През изминалата седмица всеки ден се придвижвах с колело до работното си място. Вече няма къде да паркирам на достатъчно малко разстояние от вкъщи и офиса, та изборът ми се свеждаше до това да съм пеш или с колело. Такситата често отказват курсове от вкъщи до работата ми, а градският транспорт не е решение – нямам подходяща спирка и все е 5 минути ходене пеш – “не, благодаря” съм.
Карането на колело е малко по-добре от ходене пеш, но е по-изморително, а и доста по-опасно, защото карам по големите булеварди рано сутрин и вечер след работа, а шофьорите са изнервени по това време… Все пак оцелях през изминалите 5 дни, но все повече започвам да се замислям за каска, въпреки че се води, че не помага срещу силни удари или сблъсък с кола, а и ми разваля “прическата”, за която отделям по 10-ина минути рано сутрин, за да прилича на нещо, което не плаши хората толкова много…
Май почти нищо друго интересно не ми се случи тази седмица – за работа не ми се пише, нормалните глупости. В сряда бях на пица с бившите колеги от университета, във вторник и петък се разправях с делото срещу “Общинска охрана” и в крайна сметка искът вече трябва да е внесен в съда и до 2 седмици чакаме отговор от дружеството, може да предложат нещо приемливо, ако ли пък не, съдът дава ход на делото и чакам с месеци…
Разправии след “паяка”
Още в 9 сутринта в понеделник внесох оплакване от пазача и счупеното стъкло. В деловодството нещата минаха добре – жената се държа доста любезно, даде ми входящия номер и веднага показа жалбата на колегата й, който взе случая ми присърце. Каза ми да напиша молба до “Общинска полиция”, в която да поискам информация защо точно ми е вдигната колата, а за останалото – във вторник щял да ми се обади на мобилния да гледаме заедно снимките от вдигането и, ако пукнатината я нямало преди това – щял да ме заведе при застрахователя и с него да се разбираме…
Написах втората молба, като това ми коства допълнително разкарване до къщи, а бях и все още съм болен…
Опитах да внеса молбата си в “Общинска полиция”, но не я приеха. На входа ме посрещна кука, която ме заведе до по-старшия, който отказа да ми вземе молбата. Така написана трябвало да ме прати на “проверочен изпит” (теоретичен изпит по кормуване). Естествено това са глупости – питах просто на какво основание са ми вдигнали колата.
В разговора го попитах същото, като му цитирах чл. 98, където никъде не е казано за моето “нарушение”. Дядката ме попита какво образование имам и след това ми каза да не споря с него, щото съм бил много малък и той имал 20 години стаж в областта на правото… Заявих му, че ще се върна с адвокат и си тръгнах. Нямам идея кой беше този, след като не се представи, което е в разрез с устава…
Във вторник така и не ми се обадиха в 9, затова след като си взех болнични, минах през “Общинска охрана”. В деловодството пак ме посрещна любезната жена, която ми каза че съм се разминал с колегата й долу и ме прати при него. Той ме поздрави и ми каза, че снимките не били свалени още – вечерта имало много работа и нямал време. Каза ми да дойда днес в 9, където в офиса му ще ги видим.
Така и направих – днес отидох в 9, поизчаках малко, че беше зает и в крайна сметка човекът отвори пощата си в АБВ?!, където видях снимки с размер 640х480. Естествено на тях нямаше как да се види пукнатината в стъклото ми, първо защото тогава я е нямало, а и с тази резолюция…
След като видя, че проблемът е при тях, човекът ми каза да взема колата и след 30 минути да се видим пред офиса на “Uniqa” на “Авксентий Велешки”.
Закарах си вектрата и почаках малко, след което служителят от “Общинска охрана” ми каза да вляза с него и повика някакъв тип, който е оценител или вещо лице за застрахователите. В крайна сметка той, като видя пукнатината, каза, че няма да платят. Ако искам да ги съдя, но без съд няма да платят. Това не било счупено с “паяк”. Стъклото ми си било така и аз просто съм бил решил да взема пари от случката. Адски се ядосах и му показах снимките от вечерта. Той ги поиска, но му казах че няма да ги получи – да прати съда, ако иска. На мен така ми отказаха снимките от “паяка” – мога да ги видя, но не и да ги имам.
В крайна сметка следобед отново се видях с адвокат, познат на един колега. Още в понеделник го бях запознал със случая, защото предполагах, че ще се стигне до съд, но от “Общинска охрана” бяха доста любезни и очаквах, че ще си платят както си трябва, след като са ми повредили колата, но в крайна сметка застрахователите лесно пари не дават…
Та следобед се видях пак с адвоката, показах му какви молба и жалба съм писал, разказах му малко по-подробно за случая и утре ще се разберем да му дам останалата част от документите, за да заведем дело за материалните щети.
Попитах по груби оценки колко ще ми струва делото – не повече от 500 лева според него, но във времето нещата щели да се проточат – успех било ако се насрочи до 2 месеца…
Но аз съм прав за себе си. Знам, че не съм си счупил стъклото. Знам как си оставих колата и как я взех от наказателния паркинг…
Направи добро, изяж …..
Днес денят започна добре – мрачно време каквото го обичам, нормално придвижване към работа, сравнително спокоен работен ден и обяд с колегите. Бях планирал да не нареждам всичко и всеки както правя по принцип и донякъде успях. Надявам се на хората около мен им е било по-лесно и приятно днес….
Как завърши денят ми – тръгвам си от работа, минавам през подлеза и стигам до мястото, където бях паркирал колата. Само че нея я нямаше… Разгледах съседните, дори натиснах паник бутона на алармата, в случай че сутринта съм бил сънен и не помня къде съм паркирал…
Колата я нямаше никъде… Обадих се на нашите и те дойдоха да ме вземат да ходим към наказателния паркинг, където да видим там ли ми е колата… След 30-40 минути път до края на града, видях паркинга и колата си. Баща ми спря до бариерата и аз отидох да говоря с пазача, който не беше особено любезен, но ми свърши работа – посочи ми съседната будка.
Там човек от “Общинска охрана”, който се представи като Наско Атанасов ми разясни за какво става въпрос и че дължа 42 лева, които трябва да платя, за да си взема колата. Нарушението ми бе, че съм паркирал на тротоара. Не на малко разстояние, просто че съм паркирал на тротоара. Винаги оставям нужните 2 метра за пешеходци…
Поисках да видя снимки на нарушението – не ми показаха – трябвало да отида в офиса на “Общинска охрана”, да предоставя бележката и да обжалвам, за да ги видя…
Баща ми дойде докато Атанасов разясняваше какво точно трябва да направя и пазачът, представил се като Йосиф му каза да се махне. Нямало право да е тук – само водачът на колата можел да говори с човека…
Стигна се до някакви словесни нападки и онзи посегна на баща ми. Аз се засилих към пазача и щях да мина през него, но майка ми ме спря. В този момент онзи посегна, докато майка ми и баща ми ме държаха, и ме хвана за гърлото. Аз дори не го докоснах…
Атанасов каза, че аз съм го нападнал пазача, но за щастие уж има видеозаписи…
Както и да е, с много нерви и малко пари си взех колата. Треперещ я подкарах към къщи и след 100 метра забелязах пукнатото стъкло. За съжаление сега е тъмно и не мога да го снимам, но е пукнато достатъчно, че да трябва да се сменя… Излишни 100 лева за ремонт, които няма да ми платят…
В крайна сметка в понеделник смятам да отида и да пусна жалба срещу пазача и да поискам да видя снимките си. Дали пък не са ги фалшифицирали така, че стъклото да е пукнато и на тях…
А и да не са, пак няма да се случи нищо – предполагам няма да уволнят пазача, нито ще направят забележка на Атанасов, който през цялото време си стоеше в кабинката и не направи нищо… Дори заплаши с полиция…
Друг въпрос е как могат да изгонят баща ми от обществено място, което не е заградено.
В общи линии се чувствам прецакан – за какви карми ми говорят хората, за какви глупости… Цял ден бях добър (а и по принцип, освен че нареждам много), а какво получих – разход за 150 лева и липса на място за паркиране на широкия тротоар до Тунела.
Вторник, 13-ти
Днес денят ми започна като всеки делник – трудно ставане и придвижване до кутията с кафе, а после 30-ина минути да се разсъня, оправя и тръгна за работа. Нищо особено…
Към 10 часа обаче започнаха проблемите в работата – един от двата ни сървъра в клъстер не се държеше както трябва и трябваше да разследвам проблема. Опитах да се вържа – прекъсна ми връзката към него след 20-30 сек. Опитах няколко пъти и писах на админите. Не знам какъв е бил проблемът, но определено не е бил хардуерен, защото пинг почти не се губеше, а на този компютър има и други виртуални машини, които нямат проблеми със загуба на пакети…
След това забелязах че липсват логове за базата. Оказа се, че някой е намалил нивото на логване и всичко там поне е точно…
По средата на работния ден отидох на пица с Андрей, Венета, Мечката и Стилър. Хареса ми обяда като цяло – хем хубава храна, хем се видях с хора, които не съм виждал от 8 дни.
По време на обяда малко се разсеях от проблемите, но именно там се сетих за днешната дата и си обясних всичко. Някак датата говори сама за себе си – всякакви проблемчета очаквам на който и да е 13-ти…
След обяда имаше друга порция нередности – оказа се, че виртуалните машини са променяни, а не би трябвало. Двете имат идея да са еднакви, но разлика в настройките на сървърите имаше от порядъка на 3 реда допълнителни параметри…
И това го оправихме и започнах да търся какви са ядовете с базата, защото приложението хвърли ексепшън, че не може да създаде връзка. След кратко лутане установих причината – машината нямаше видимост до сървъра с базата. По ип нямаше проблеми, но не и по адрес. Можех да го оправя с един ред в /etc/hosts, но предпочетох да пратя колежка да говори с админа в София…
Отстранихме и този проблем и се появи друг – часовниците на виртуалните машини не се синхронизираха и споделянето на сесии между сървърите не сработваше – нещо напълно нормално – защо ти е да пазиш сесия на 2 часа, при положение, че твоята изтича на 30 мин…
Този проблем реших временно като настроих и двата часовника, но се оказа, че скриптът за синхронизация, писан от админите се е затрил някак, а единият дори не знаеше че има такъв… Насочих го към няколко писма от началото на октомври и се надявам да си е спомнил…
В крайна сметка преживях работния ден и се запътих към къщи, където заспах пред печката 30 минути след като пристигнах.
След като се събудих отидох да си включа компютъра и там започна поредният проблем – когато аз си включа безжичната мрежа, компютърът в хола не може да ползва интернет. Не знам какъв е проблемът, защото по памет от една избираема, диаграмата на разпръскване на сигнала е бъбрековидна,а холът се пада вътре в нея (или поне така мисля). На всичкото отгоре уиндоусът там вижда някаква мрежа с добро качество на сигнала, но така и не може да се върже. Ако моят компютър е спрян, няма ядове…
В крайна сметка се борих с разни настройки, сменях криптирания, канали, essid-та, какво ли не, но уиндоусът не тръгна. Накрая му теглих една и се върнах при моя комп. Все пак и утре е ден, при това не 13-ти рџ™‚
Защо понякога е по-хубаво да не разбираме текстовете на песните
Днес на работа слушах “Флойд” на слушалки и тихичко се депресирах с един от най-тежките им албуми – “The Dark Side of the Moon”. Още с първата песен в главата ми изплува поредица от отделни спомени когато нашите са ми пускали “Пърпъл” или “Флойд”. За 3-4 песни те са ми разказвали за какво според тях става въпрос. Предполагам е ясно, че нашите са от по-старото поколение, когато рокът е бил нелегален и съвсем малък брой хора са знаели английски…
Та въпросните истории са за пилот, който се разбива с хеликоптер, карат го в болницата и го оперират, докато времето му изтича. Ако не знаеш текстовете, звуковите ефекти на първи 4 песни от албума могат да те убедят в това. Или поне мен и до ден днешен ме убеждават, дори да знам че идеята е съвсем различна, но някак тази апокрифна история ми допада повече. Не знам кой добър “англоговорящ” я е измислил, но е добра…
Другата история е за “Дете на времето” (“Child in Time”) (знам че се превежда “във времето”, но така е по-известна). В нея се разказва за слепец, който иска да прогледне, но за да стане това, той трябва да премине през мост над бездна. Премине ли го, ще вижда отново. Заради рискованото начинание, никой не се наема да го преведе, освен едно сляпо момиче, което е сираче.
В крайна сметка мостът не е преминат и двамата падат в бездната. Така се обясняват крясъците на Гилън след деветата минута и 18 секунда.
Скоро не се бях сещал за втората история, като преди това мислех че има някакъв клип към тази песен, който някой е гледал, за да измисли сюжета, но такъв клип не открих, а изгледах бая…
Не знам кой е измислил историите, но точно те ме карат да съжалявам, че знам английски и мога да си преведа текстовете на въпросните песни и да развенчая мита около тях…
И макар “Пърпъл” и “Флойд” да имат своята символика и текстовете им да са предмет на анализ дори от мен, то разни препратки към темите от живота ми се струват прекалено постни спрямо историята за скалистия мост над бездната и тези, които се опитват да го преминат…
Чувствам се духовно ограбен от знанията си по английски…
Рожден, имен и първи работен ден
В понеделник празнувахме рождения ден на Лъчо, като се събрахме 10-15 души у тях и си прекарахме добре за нас (което по подразбиране е скучно за околните). В крайна сметка попрекалих леко с алкохола и днес ставането ми беше доста трудно, а ми бе първият работен ден след отпуската.
По стечения на обстоятелствата имах и имен ден, който бях решил да отпразнувам с почерпка на колеги и приятели, освен дежурната фирмена отбивка на номера…
В крайна сметка на импровизираното събиране дойдоха трима души освен мен при агитирани над 10… Вярно, не им е казвано, че имам имен ден, ама на РД-то на Лъчо всички разбраха, че е днес, така че няма оправдания, който дошъл, дошъл, само Лъчо, Мечката и Данито имат извинение – напоследък той не е спал много и ме попита дали държа да дойде, Данито пък има семейни именници, та с Мечката е нормално да откажат почерпката, а останалите просто не дойдоха….
В крайна сметка съм благодарен на Стилър, Охлюва и Митака (Джимбо), които дойдоха. Сигурен съм, че и те можеха да си измислят оправдание, но не го направиха… Може би затова празнувам рождения и именния си ден веднъж на няколко години – кофти е хората да те забравят точно тогава…
След кръчмата Охлюва се прибра, а останалите отидохме да играем билярд и джаги, където изкарахме 3-4 часа и след това си тръгнахме към къщи изморени.
Освен нещата в личен план, днес беше и първият ми работен ден след отпуската. 8-те часа ми се видяха доста дълги, но пък са значително по-спокойни спрямо преди месец, когато напрежението беше навсякъде…
И така, след изпълнения с всякакви емоции и настроения ден, вече се каня да лягам и да се подготвя за утре – тогава поне няма да имам имен ден, а току-виж и настроението ми се подобри – напоследък хората ми пожелават главно усмивки в смс-и за НГ. От едно сокче в Новогодишната нощ ми се падна “Усмихни се за снимка”, а тази вечер пък “Усмивка като твоята не заслужава да бъде скрита” – голямо подобрение спрямо първата ми капачка от такова сокче, на която пишеше “Самоубийството не е изход” рџ™‚
Хайде лека и спокойна нощ.
ДнД в петък и събота
В петък следобед с колегите се събрахме у Лъчо за ДнД, като поиграхме само 6 часа, че мен не са успели да ме събудят преди 14:30, а Лъчо пък трябваше да бъде на рожден ден след 20-21 часа…
В събота стана горе-долу същото – ДнД от 15 часа до 1:30-2 сутринта, като на прибиране имах “щастието” да карам по непочистените улици… А имах добро мнение за снегопочистването тази година – предишните 2 пъти солта се виждаше и нямаше сняг по пътищата, а снощи никъде не беше почистено – на общежитията на ВХВП колата ми занесе, защото излязох от идеалната линия, за да дам на един да ме изпревари. В следствие на това занасяне стигнах почти до бордюра (40-50 сантиметра отклонение), но за щастие не се ударих в него…
След това ми занесе на следващия десен завой към прелеза… После карах с 30 км./ч през паважа, който не беше изчистен и грам…
В кв. “Въстанически” оставих единия колега и в малките улички беше толкова натрупало, колкото и на булевардите…
В крайна сметка имаше едно изчистено място – бетонният мост и то само от страната на “Въстанически”… Дори кръстовището на Сточна гара не беше почистено…
Оставих Стилър на спирката след тунела и там ми поднесе докато спирах, а след това доста жестоко се пързалях и на десния завой на Семинарията, като за щастие през останалото разстояние до вкъщи нямаше проблеми…
Държа да отбележа, че съм със сравнително добри всесезонни гуми, а не някакви летни или без грайфер…
В крайна сметка ми паднаха в очите фирмите за почистване на града – не само, че не бяха разчистили снега, ами нямаше и грам пясък, а ледените кристалчета бляскаха много привлекателно под светлината на фаровете…
Е, от днес вече съм със зимни гуми и за съжаление ще се лиша от “удоволствието” да ми поднася, но според мен пътищата в града трябва да бъдат пригодени за всесезонни гуми и някой пак не си е свършил работата…
Обзор на 2008
И тази година няма да се отървете от обзора ми за предходната рџ™‚
И така, започвам от януари – на 9-ти бях зарязан след двугодишна връзка и се чувствах доста зле, което доведе и до едно по-тежко напиване. От добрата страна се сближих повече с колегите. Не знам за тях колко е добре да им досаждам, ама аз имах нужда тогава от излизания, а те ми ги осигуриха. Благодаря им за което.
Февруари е преминал по същия начин горе-долу – доста излизания с колеги в “Мармалад” – кога на караоке, кога на тематични вечери на феновете на дадена рок група… На 14-ти празнувах Трифон Зарезан с колегите и доста вино…
Март е бил ориентиран главно към взимане на изпити, работа и семейството. За пореден път не празнувах рождения си ден – нямах настроение. Вместо това играхме ДнД с колегите.
През април съм излизал главно с колегите си – билярд, караоке, кръчма, а и един уикенд в Сливен с Мечката, Данито, Христо, Марта и Стилър. Не бях ходил в Сливен преди и ми хареса. Проблемът беше, че не можахме да видим Сините камъни, но просто нямаше време, не е поради липса на желание.
Май месец организирахме абитуриентски бал на сестра ми. Също тогава с Андрей си купихме заветните за мен билети за Manowar и Alice Cooper. През този месец писах и за спомените си от IRC, което замира (поне в родината ни), заместено от един червей, който има шарени емотиконки и хората му се радват адски много…
През май тръгнахме с Мечката на фитнес, като аз се канех да започнах от близо 4 години, но все не намирах с кой, а сам на лежанката не е оферта.
Юни месец е бил посветен на работа – ходене по разни конференции, разправии с хостинг компании, а и няколко проекта за университета. Тогава все още се надявах да завърша през 2008-а, но не би рџ™Ѓ .
Юли съм направил една година в текущата фирма. По това време май станах и лидер на екипа си, като първоначално бяха много доволни от мен – казаха ми го на предпоследната среща, а на следващата ми казаха, че едва ли не не струвам…
През този месец бях на Manowar и Alice Cooper в Каварна. Страхотни концерти и едно изпълнено обещание към мен – през 2007-а не успях да отида на Manowar и тогава се зарекох да сграбча следващата възможност, майната им на изпитите по анализ 2. На този концерт за първи път бях в Каварна, спах на палатка (не знам защо Стилър предпочете да спи на задната седалка и остави палатката за нас с Андрей), къпах се на каменен плаж и ходех 30 минути до него, преди да разбера, че общината организира рейс за туристите…
През август бях на море с колегите. Още едно нещо, което не се случи миналата година, когато трябваше да се съобразявам с жена освен с мен. Прекарах си страхотно в Китен. Яд ме е само, че не се гмурнах, но това е обещанието ми за догодина…
Бях на семейно море и с нашите, но то е тихо и спокойно семейно преживяване, нищо особено…
През август си купих и нов лаптоп, след като вече не можех да разчитам на стария – трябваше да се съобразявам с него ще реши ли да зарежда, няма ли…
Септември бе белязан от ликвидационни изпити, проблеми в работата, малко меланхолия, излизане с колегите и рожден ден на фирмата.
В крайна сметка успях да си взема само единия изпит и така вече беше ясно, че няма да завърша през 2008-а. За пореден път бях унизен от математиката…
Октомври също беше изпълнен с добри и лоши моменти, като лошите не бяха повече, но определено бяха по-тежки.
От хубавите – бях на концерт на Пол Гилбърт, скочих с бънджи, играх ДнД с колегите… Лошите – проблеми в работата и новия ми шеф на проекта, проблеми с организацията за осми декември и най-лошото – смъртта на един роднина…
Ноември пак същото – проблеми в работата, разговор с шефовете и неуспешен опит да си намеря нов работодател.
Покрай извънредната работа нямах време за излизане с колегите и използвах всяка възможност за излизане навън поне веднъж седмично. Два пъти за този месец съм ходил на работа с замаяна глава и гадене от предишната вечер, когато съм разпускал от работата…
През този месец ходих и на концерт на “Акустичното трио”, който оценявам като загуба на време, но останалите го харесаха…
Декември вече бях в отпуска и там негативните емоции свързани с работата бяха значително по-малко.
Изкарахме Студентския празник в Пловдив, но що-годе ми хареса. След това започнаха почивните ми дни, където си лягах рано сутринта, а ставах в късния следобед…
После дойдоха празниците и добрата организация за НГ, която имаше кусури, ама съм ги казал на този, който се занимаваше.
И така, изпращаме още една година в историята (базата на блога).
В общи линии тази година имаше неприятни събития (малко, но тежки), но цялостно беше добра – открих, че на колегите може да се разчита и че, макар да се бяхме скарали за жена със Стилър (нещо, което ще гледам да не правя никога повече), той не таи лоши чувства към мен и бе от хората, които посветиха голяма част от времето си на мен, развеждайки ме по клубове.
Спомних си и колко е хубаво да си ерген, макар на моменти да ми липсва жена, независимостта е хубаво нещо. Мога да правя каквото си поискам, когато реша и не е нужно да се съобразявам с друг…
Честита Нова година!
Честита Нова година на всички! Дано тя да е доста по-успешна от изпратената вече 2008-а и да донесе много положителни емоции освен дежурните здраве, щастие, успех и късмет.
Иначе аз посрещнах 2009-а във “Войводите” на центъра с колеги (събрахме се 18 човека) и си прекарахме сравнително добре – и тук чалгата беше прекалено много, но в началото не ми пукаше особено, а към 3 вече бях решил да се махам, така че вече не й обръщах внимание.
Хареса ми организацията от наша страна – на 19-ти декември се направи списък, като хората в него имаха 2 дни да отговорят с нас ли са, не са ли. След като минаха двата дни се събраха парите за кувертите и се внесоха. От 20 и няколко души се събрахме 18 – завидна бройка, като се има предвид, че има традиционно мотане около НГ…
Освен тази организация имаше и друга – по подаръците – всеки трябваше да купи подарък за другарче, само че имаше 2 ограничения – не знаеш за кого, а и трябва да е около 5 лева. Не знам защо е вкарано условието за 5-те лева, при положение,че всеки от нас може да си позволи доста по-скъп подарък, но както и да е. Почти всички имаха подарък – само Олюфа не донесе, но той се беше отказал да идва снощи и го изнудихме в последния момент…
В заведението се написаха листчета с имена и всеки си теглеше на кой да подари – аз изтеглих Андрей и му дадох каквото бях взел – чаша за кафе/чай с надпис “Bulgaria” и стилизирана рисунка, с някои от символите ни, както и глинена плочка с нещо от сорта на “Наздраве от компанията”…
Моят подарък пък беше от Азрод – глобус вляво, място за химикал вдясно и в средата листове за писане. Дали беше намек да започна да си водя блога на лист хартия, не знам. рџ™‚
Малко след подаръците започнаха и хората, а час-два по-късно посрещнахме Новата година.
В крайна сметка съм доволен – в 18 часа нямах никакво настроение, а очакванията ми за изкарването бяха съвсем ниски, но бях опроверган – изкарах си добре и имах настроение – добро начало на годината.