Archive for July, 2011
Какъв е планът?
Posted on July 30, 2011, under За мен.
Днес е денят за провеждане на операция OnSlaught. За съжаление в България организацията е зле и явно в уличната акция ще участва само една малка групичка. Искаше ми се, но няма да се включа към тях, защото изпуснах часа на срещата, а да ги търся из центъра на Пловдив, викайки “Ние сме легион”, при положение, че съм сам, просто не виждам как ще стане…
За сметка на това планирам да информирам аудиторията на блога си и да надпиша банкнотите си. Не е много, но трудно мога да направя повече, а и не виждам смисъл да лепя и раздавам листовки.
Ако и вие като мен искате да помогнете поне малко светът да стане едно по-добро място – хвърлете един поглед на този сайт. Има адски много “шум” във форумите, но е лесно да намериш информация за текущите операции.
Честно казано не вярвам да променим света, или поне не ние, българите, да го направим, но няма как да разберем, без да опитаме.
Разнообразна седмица
Последните 5 денонощия бяха бая разнообразни – имах планове най-после да си почина вечерите тази седмица, след като не успявам от бая време, но не ми било писано – в понеделник едни съседи ме извикаха да им погледна компютъра – хванали някакъв вирус, който се разпространява през фейсбук. Оправихме проблема с фейсбук още същата вечер, но с вирусите не успях да се справя за близо 2 часа. Някой от всичките 82 на компютъра хващаше инсталацията на която и да е антивирусна, изтриваше я, като ѝ взема иконката и прави фалшив прозорец, който ти казва, че програмата се е обновила успешно и в момента работи в специален режим, защото е открит вирус.
След като нямах инсталационен уиндоус, начин да кача антивирусна програма и restore point-ът на уиндоус естествено не свърши никаква работа, трябваше да се предам за вечерта.
На следващия ден отидох въоръжен с дискове – антивирусни, линукси, уиндоуси, само дето се оказа, че четящото устройство на съседа се е скапало.
В крайна сметка намерих някакъв таск мениджър, който има култовата възможност да ти показва командния ред, с който е стартирана дадена програма и спрях куп процеси, като в крайна сметка даже успях да инсталирам антивирусна и след около час сканиране, компютърът уж беше чист от 82-та вируса.
Добре, ама след това фейсбук не се отваряше. Пинг казваше, че той бил на адрес 127.0.0.1 :). Знаех как се решава и това – само дето в hosts нямаше нищо подобно. Коментирах всички редове, добавих нови – не сработват. По едно време се усетих – уиндоусът не показваше скритите файлове, а на познатите скриваше разширението… След като намерих истинския hosts, видях, че и в него няма подобни редове. Само дето той беше 19 кб. Оказа се, че по средата са сложени въпросните редове, а преди и след тях – празно пространство, с цел да не го забележиш. След като изтрих файла, всичко се оправи.
Само дето и тук загубих време и след като се прибрах заспах към 24 часа – по принцип едвам заспивам преди 1.
В сряда следобед се явих за първи път на интервю, но този път от страната на изпитващия. Бях по-притеснен от интервюираните, но в крайна сметка се получи сравнително добре. Дори сега се радвам, че участвах, защото едно момче ми скри шапката – гледайки биографията му си мислех колко измислена е, но се оказа, че голям процент от нея е истина – PHP, C#, Java, Scala и Ц++. За C# колегата каза, че ги разбира нещата. В джавата определено беше добре, макар да не знаеше основни технологии, личеше си, че просто няма опит с тях и за кратко време ще ги научи. Теоретичната му подготовка беше на ниво и, най-впечатляващото – той беше втори курс, като планира да вземе трети и четвърти заедно.
Не знам какви са личните му условия, но шефът му е направил оферта и за мен ще е удоволствие, ако този човек дойде да работи с мен.
За съжаление вторият кандидат не беше и наполовина толкова добър – знаеше някои неща, но пропуските бяха големи.
Третият човек беше Антоний (един бивш приятел, с когото сме скарани). Това интервю го пропуснах, защото съм в конфликт на интереси – ако не го вземат Антоний – той ще реши, че е заради мен. Обратното – ако го вземат и не го харесат, шефът ще реши, че аз съм занижил трудността на въпросите. Аз губя и в двете ситуации.
В крайна сметка май и на Антоний са му отправили оферта.
Още не се бях прибрал от работа и ме замъкнаха по магазините. Хайде, навих се – исках да си купя кутия насипен чай. Ама за тази кутия загубих 2 часа…
Четвъртък, колкото и да е странно за мен, играх футбол. Е, играх е силно казано, защото въздухът ми свърши още първите 15 минути, а качеството ми на игра е ужасно – последно играх футбол в пети клас (преди 13 години). В началото на играта имах и спортна злополука – говорехме с един колега и изведнъж ме удари топка по главата – намерих се на земята, без да усетя, че падам.
На всичкото отгоре се бях наял с едни кюфтета и ми се гадеше през остатъка от мача. В допълнение Андрей беше от моя отбор, но това не ми попречи – той знаеше, че не мога да играя и ми подаваше само, когато бе абсолютно необходимо.
Днес пък беше крайният срок на един проект, а колегата, с който работим заедно, се разболя и трябваше да довършвам нещата сам. Хубаво, че работата беше такава, каквато мога да свърша сам (нямаше CSS и HTML) и току-виж най-после успея да си довърша “Свободно падане” на Стиглиц тази вечер.
Планирам събота и неделя да си почина, само дето има една поговорка – “Ако искаш да разсмееш Господ – разкажи му плановете си”
Политически начин на мислене
Покрай предстоящия вот на недоверие срещу министъра на вътрешните работи, много взе да се шуми за това как щели да гласуват партиите от Синята коалиция. Видите ли, не можело те да гласуват заедно с БСП и ДПС. Че защо да не може? Не би ли трябвало народните избраници да гласуват спрямо програмата, с която са избрани? Какво значи да не се гласува решение, само защото политически опонент също го подкрепя? Не би ли трябвало тази политика да е национална и отговорна, а не като в детската градина – искам нещо, ама щом и Гошко го иска, вече не го искам…
Предполагам на повечето хора вече им е ясно, че Цветанов трябва да си ходи (заедно с цялото правителство). Сещам се само за един негов успех – “Наглите”. За сметка на това се сещам за много провали на полицията, поне 3 случая на полицейски произвол, неразкрити убийства, назначаване на свои хора (дори на места, където не би трябвало да има власт – СГС), 6 апартамента с неясен произход и, определено не на последно място, попълване на данъчна декларация с невярно съдържание.
На предишните избори гласувах за ГЕРБ, но тази година покрай случая със СРС-тата и Мишо Бирата ми се отвориха очите. Тогава за първи път в живота ми мина мисъл за емигриране. В нормална държава от Западна Европа щеше да има дъжд от оставки – тук не се случи нищо. СРС-тата били манипулирани (като под манипулация се разбирало презапис). В най-първата експертиза се казваше нещо от сорта, че в СРС-тата не се ползвал книжовен български език… Дреме му на някой, убеден съм.
В крайна сметка се оказа, че няма монтаж на думите (според анализ на френска лаборатория, с която работи полицията във Франция), но какво от това – премиерът продължи да си пее старата песен – не коментирал манипулирани записи (вече разбрахме, че манипулирани значело презаписани, поне според МВР).
Не мисля да продължавам да пиша повече за ББ – просто не съм сигурен, че ще ми стигне мястото на сървъра – през ден се ражда нов “бисер”, кой от кой по-тъжен.
Какво правят медиите по въпроса – нищо. Според американски посланик и телеграма, изтекла от “Уикилийкс”, журналистите получават пари от ББ. Щом това е стигнало до знанието на посланика, вероятно доста други хора го знаят. А щом е изпратено до Вашингтон, вероятно информацията е проверена – нещо, което нашите медии не правят. Защо им е на тях да губят време да проверяват данните, като така ще пропилеят средства и може да закъснеят със създаването на сензацията, пък била тя и базирана на грешна информация.
От февруари-март промених коренно медиите, от които се информирам – сега чета и “Гласове”(на Алексей Петров), защото така или иначе се информирам от по-“официални” сайтове, нека поне да видя и другата гледна точка. Следващият сайт, който започнах да посещавам е “Биволъ” – журналистически разследвания, подкрепени с факти и документи.
След няколко вечери, когато се издразних на “БТВ” за глупостите, които се водеха “новини” и проба с “НТВ”, където пак си запълваха времето с глупости, реших, че предпочитам 5 минутна емисия, но новини, а не глупости в стил “Британските учени откриха защо котките пият мляко, без да се оливат”. Телевизията, която избрах е “Европа” – макар да е собственост на Емил Стоянов (брат на Петър Стоянов и евродепутат от ГЕРБ), тази телевизия е доста по-обективна (дори почти не се забелязва пристрастие).
За 4-5 месеца осъзнах, че доста от критиките срещу текущото правителство са съвсем основателни. За Цветанов – спор няма – той трябваше да си отиде поне 3-4 пъти досега.
Кофтито е, че се задават избори и аз знам, че ще гласувам, но списъкът срещу кого ще гласувам е доста по-голям от този за кого бих гласувал (в който за момента няма нито един сигурен кандидат).
Хайде, за президент почти не ме интересува кой ще бъде избран (стига да не е комунист или от ГЕРБ), но за кмет и общински съветници живо се вълнувам, защото Пловдив не се развива. По разни форуми съм виждал изрази в стил “Изпусна го като пловдивски кмет – инвеститор”. Мисля че това говори достатъчно – Славчо беше слаб кандидат, за който гласувах, защото ГЕРБ го подкрепиха. За ББ гласувах, защото уж беше опозиция на тройната коалиция, сега вече не съм убеден, че е така – продължават да се държат над 15-20% от Държавния бюджет в банката на ДПС. Така ли се разправя с Доган ББ?
Добрата новина е, че останаха още 2 години управление на ГЕРБ. Надявам се след това да имаме някакъв фрагментиран парламент и току-виж се направи експертно правителство (едва ли). Имам съмнения, че партията на Алексей Петров ще набере сила и току-виж той се окаже следващият министър-председател. Хубаво поне, че той е икономист по образование. Лошото е, че не се знае колко са му чисти ръцете (по-скоро не са).
Сесията и малко след нея
На 10-ти юли завърши почти двумесечната ми сесия. Не знам дали е била най-трудната като цяло, но определено изискваше най-много време за подготовка. Само за изпита по финанси трябваше да прочета (и осмисля) над 1000 страници…
Допълнително бях командирован и за една седмица в София, но тогава изпитът, по който трябваше да се подготвям (икономически теории) беше сравнително лесен. За един ден се подготвих повече, отколкото бях се подготвил за 5-те в София, и бях доволен от себе си, защото очаквах поне 4-5. Свърших по-рано с развиването на въпросите и подсказах допълнително на двама души около мен. В последствие те имат 5-ци, а аз 3 :).
Отидох да се разправям с преподавателката, но тя ми каза, че работата ми е грозно написана (което си е факт) и не е могла да я разчете, затова имам 3. За 30 години не била виждала толкова грозен почерк. Аз естествено не ѝ се дадох и разговорът загубя. В крайна сметка ѝ прочетох първата от двете теми и тя каза, че е развита за повече от 5. В този момент предложих компромисно решение – да ми пише 4 и спираме спора. Тя не се съгласи. Прочетох и втория въпрос, не ми каза за колко съм, а ми каза, че съм имал пропуски, което си е факт – от 2 страници записки не бях нарисувал една малка схема, която се побира на 4 реда, но я бях обяснил с думи. Тя не искаше да приеме, че не е права и си тръгнах ядосан. Обаче професорката започна да говори зад гърба ми. Веднага се върнах и ѝ казах, че може да съм нагъл, но поне съм възпитан и не говоря зад гърба на хората. Тя взе, че се напрегна нещо и започна да ми се обяснява. Аз бях набрал скорост и ѝ казах, че няма да позволя на някакви си преподаватели да ме тъпчат. Преподавателката се засегна още повече – знаел ли съм, че тя била постоянен професор? Отговорих ѝ, че не ме интересува изобщо и си тръгнах, избутван от един колега.
В крайна сметка подадох оплакване до декана срещу въпросната преподавателка. Едва днес получих отговор, който не ме удовлетворява – обобщава, че и двете страни трябва да осмислят поведението и грешките си и ми разрешава да се явя на повторен изпит при същата преподавателка за по-висока оценка. Естествено няма да го направя, да не е луда да ми пише обективна оценка.
А и 3-ката не ме вълнува толкова – не е първата ми, дори този семестър имам още една, но едно е да знам, че за толкова заслужавам, а друго да съм учил за повече, а някаква си преподавателка да се прави на интересна.
Сега се чудя дали се струва да сезирам Комисията за защита от дискриминация към НС, но това ще отнеме поне година, а и все си мисля, че преподавателката не си струва дори разходите за куриер…
Както и да е, поне сесията свърши, взех си всички изпити и сега чакам новата учебна година.
В петък (15-ти юли) бях в “Сенса” за първи път от сигурно 3 месеца, защото покрай този университет нямам време за нощен живот.
Та в “Сенса” всичко си беше точно, само дето на сутринта се събудих с гадене и главоболие, а бях изпил малко вносен алкохол. Предполагам колко е бил вносен, но какво да се прави – вече май там ще пия само бутилирано…
По-късно в събота си счупих пломба и така за пореден път се промениха плановете ми за понеделника, в който бях в отпуска (бях планирал да ходя в Каварна, но после се оказа, че групите не ми харесват).
Този ден отпуска в Пловдив ми излезе все едно съм отишъл в Слънчев бряг – 20 кинта за зъболекар, 20 кинта за нотариус, 90 кинта за бензинова помпа на колата (която се оказа изгоряла), 10 за цилиндър за спирачките и 60 лева за бензин, за да тествам помпата (по принцип карам на газ)… Яко, а?
В крайна сметка си прибрах колата и си я паркирах пред гаража. На следващия ден отивам и не мога да завъртя ключа. Ей така, изведнъж и ключалката сдала багажа… 2 дни без кола и днес вече са я оправили – нови 60 лева.
Изобщо нещо не ми върви напоследък, но, пред нещата, които съм преживял, това са бели кахъри – такива да са ми големите проблеми…