Размисли в събота вечер
Вчера беше петък като всички останали. Късния следобед бях на билярд с Антоний, като поиграхме около 2 часа, през които не спечелих нито една игра… Прибрах се и се заех със задачата да накарам Mplayer да възпроизведе филмчетата, снимани с телефон,а именно тези във формат 3gp. Решението не намерих лесно, като повечето, които намирах оправяха положението с картината, но не и това със звука, затова ето го линка, който спомогна цялостно да се получат нещата.
Вечерта ходихме в “Гепи”, където настроението беше някъде около нулата в началото, но после почти всички потанцувахме и май се пооправиха нещата. Тръгнахме си към 2-3 часа и се прибрах без да бъда обезпокоен от полицаи, въпреки че минах през “Кючука” – 5 пъти са ме спирали куки, 3 от тези 5 – в “Кючука”, а аз дори не живея там. Явно това е най-охраняваният квартал в града. И като стана дума за града, днес обикалях по центъра с двама приятели и много неприятно впечатление ми направиха вече ръждясалите капаци на шахти – тези капаци ги сложиха едва лятото. Не стига, че пейките са ужасни – студени зимата и горещи през топлите месеци, кошчетата са грозни, паветата – турски, ами и главната вечер прилича на самолетна писта, а аз си мислех, че моите фарове са силни. Просто погледнете някоя вечер, ще ви се иска да сте били заслепени от дългите светлини на нечий автомобил. Не знам кой е взел парите за ремонта на главната, чий проект е тази изгъзица, но знам едно нещо със сигурност – или са взети много пари, за да се реализира точно този проект, или избиращите са били оперирани от чувство за естетика. Извинете ме, но аз съм в Пловдив, град по-стар от Рим, трябва ли моето красиво родно място да заприлича на евтин турски хотел ?!
Е, има и едно предимство – когато се разкарвам из центъра тъпча турски плочки – така поне метафорично им го връщам, но колкото и да ги газя, никога няма да се реваншират за Баташкото клане, за кръвния данък, за робството като цяло… Турската държава сега е различна от онази през 19 век. Да, така е. И ние сега сме република, а не царство, но питаем (поне аз) същата “обич” към тях, каквато и те към нас. Нещата са се променили много, а същевременно са същите. Пак има родоотстъпници, пак се говори за смяна на азбуката ни …
Ще ми се на моите деца да не им се налага да утвърждават азбуката ни пред света. Ще ми се, затова нека да поработим сега, а не да оставим работата за тях, защото нашата азбука ще я има, както е съществувала досега.