Archive for 'Линукс'
Работа и отзиви от конференцията на “Сън” в София
Напоследък ми се събраха доста неща на работата, като всичко започна в петък следобед, когато разбрах, че в сряда проектът ще бъде показван на собственика на фирмата, в която работя. По законът на Мърфи ние сме по средата на поредна промяна на логиката и доста неща са счупени, а имаше и неща, по които никой от колегите ми не беше работил от началото на итерацията (3 седмици), а трябваше да са готови за днес.
На всичкото отгоре, от 6 човека в екипа, бяхме останали двама – аз, който пиша логика и една колежка, която се оправя с jsp-тата, които показват логиката ми :). Та трябваше да бъде направено бързо и работещо, като откровено си признавам, че не го написах с мисъл за повторно използване на кода, или пък четливост – имах 1.5 работни дни за неща, които никой не беше хващал. Но някак се справих до края на понеделника, което ми коства само 1 обедна почивка, нормалното 30-мiнутно по-ранно отиване на работа и 45 мин. оставане след края на работния ден, но нещата бяха готови рџ™‚
Във вторник бях на семинар на “Sun” в хотел “Шератон”, като организацията малко куцаше – нямаше анкетни карти за всички, въпреки че се регистрирахме по интернет, нямаше дискове със солариса, който рекламираха и изобщо такива неща, които се дължаха основно на българското представителство.
Хотелът също не ми хареса – очаквах нещо повече – най-малкото да няма паднали букви от табелите, в центъра на залата да няма сив изолирбанд по иначе скъпия килим, който явно не е виждал прахосмукачка смесеци, а то се оказа, че хотелът, в който бях за новогодишното фирмено парти е доста по-добър, макар и 3 звезди…
Та за семинара – имаше едно типче Мат Хюсейни , който изнесе 3 презентации – все на тема отворен код и решения на “Сън”. В последната презентация показа и 2 сензора, програмирани на джава, които реагираха на движение и се синхронизираха автоматично, ако единият “усети” другия. Даже цветовете си сменяха така, че да паснат.
С тези сензори ни бе демонстриран елементарен пинг-понг – “топчето” отиваше от единия сензор към другия и обратно, като разместването на сензорите влияеше и на скоростта му…
Не разбирам нищо от микроелектроника, но джаджите ми харесаха, а това направи и презентацията още по-интересна и забавна.
В предишната лекция пък говори за соларис и заZFS – на теория тази файлова система е недостижима, но на практика май не е точно така – под линукс се води по-бавна, а и не съм сигурен пазенето на предишни версии на файлове как се отразява откъм мястото на диска. На всичкото отгоре, според презентацията, копирането на файл изисква 2 пъти размера му, за да се копира както трябва, защото ако възникне грешка транзакцията (да, файловата система работи с транзакции) се връща и все едно нищо не е станало :).
Друго интересно от конференцията беше как “Сън” се справят с постоянно пътуващите програмисти (освен служебните лаптопи де). Всеки от тях има магнитна карта, която може да бъде пъхната на всеки техен терминал и служителят има достъп до работния си плот такъв, какъвто го е оставил последния път, все едно не е минало никакво време. Това решение определено ми хареса – икономисва се чрез т.нар. тънки клиенти (thin clients), които нямат почти нищо, освен монитор, мишка, клавиатура, тонколонки и мрежова карта, за да се вържат към сървъра, който пази работните плотове на всички служители на “Сън”…
Последната лекция беше на някакъв грък, който говореше за сървърните решения на американската фирма, но някак не виждам пазар за тях в България – едно от “евтините” решения струваше 250 хиляди долара, а друго, 30% по-икономично от конкурентите си, хабеше 44 киловата на час. Интересно как се охлажда такова нещо…
Като цяло съм много доволен, че посетих конференцията на “Сън”, макар да не “завлачих” нищо, дори флашка. Въпреки скърцането на чинии, което се чуваше постоянно, лекторите се представиха на ниво и с удоволствие бих посетил следваща конференция на тази фирма рџ™‚
Проблеми с Генту
За пореден път бях изненадан неприятно от неработещи пакети в Генту. Този път виновниците бяха двама – xorg-server-1.4.0.90-r2 и hal-0.5.10.
След обновяването до тези версии вече кирилицата ми в Х-а не работеше. Първоначално мислех, че проблемът е в програмката, която показва нашето знаменце, но след това се оказа, че когато Х е компилиран с hal, то той вече не се подчинява на конфигурационния си файл. Ест. нямаше и ред за това при инсталацията на графичния сървър. Изнервен отидох да пиша за бъга, но се оказа, че той е стар – от ноември 2007. Засега не е намерено решение, но пакетът не е твърдо маскиран. Освен това кофтито е,че нещата се случват при обновяване от xorg-server-1.4.0.90-r1 към xorg-server-1.4.0.90-r2 – една и съща версия, просто би трябвало да са оправени бъгове, а не да бъдат вкарани нови, но май това е практика. Спомням си как няколко месеца беше счупен Х-а и светодиодчетата на клавиатурата не светеха. Ест. нямаше и дума за това, но хайде, тогава драмата беше малка, а сега губиш кирилицата си.
Какво е решението ли ? Махате USE флага за hal на xorg-server и преинсталирате пакета. Така всичко върви.
Има и друг вариант – да се напише файл с дефиниции за hal, само дето още няма официална документация за формата, в който трябва да бъде направено.
KDE 4 не беше достатъчно стабилно, за да влезе в portage немаскирано, но явно xorg-server и hal са?
Днес имах и други проблеми – опитах да обновя ядрото, но не се получи – стартира си, но просто няма конзола, а тя не е изключена и резолюцията си работи. Всичко е от стар конфиг файл, който работеше, но това го приемам, все пак не беше официално ядро, а такова съдържащо чужди пачове.
Съответно нямах и интернет с това ядро, защото драйверите за мрежовата ми карта не се компилират на 2.6.24 и пач все още няма офицално, макар в съобщението за бъг да имаше решение. Все пак липсата на информация при стартиране ме върна към 2.6.18, което не ме е подвеждало поне 6 месеца и може да ползвам още 6 рџ™‚ .
Моят късмет с линукс дистрибуциите
Откакто съм ориентиран линукс потребител съм ползвал 2 дистрибуции за повече от година. Първата беше железният Slackware, който ползвах до 10.2, след което Патрик се разболя и пакетите започнаха да пристигат с редовността на Service пакове за една затворена операционна система.
Експериментирах и с Debian, но той издържа по-малко от седмица – направих един ъпдейт, след който модулът на лан картата ми не се зареждаше и останах без нет, а ест. не бях си свалил офлайн документация за пакетната система. Освен това мое мнение е, че не трябва такива фундаментални неща да се инсталират вместо теб – свалят да, но не и инсталират.
Следващата диструбиция, която ползвах бе Gentoo – бях изумен от простотата и мощта й – компилираш всички зависимости за пакет, оптимизират се автоматично с твоите флагове, двоичните файлове се “освобождават” от коментари, документацията се компресира, а за някои пакети се качва и само твоя локализация. Изобщо всичко беше супер до преди няколко месеца, когато започна да се усеща, че нещата се променят (дано) или може би замират. Последната промяна на страницата е от октомври миналата година – седмичното писмо, което някога е излизало всяка седмица, но вече се радвам да го прочета и веднъж месечно.
Някога, веднага след излизането на нова версия на даден софтуер, а даже и преди това, пакетът бе в хранилището, маскиран и очакващ да бъде свален и тестван.
Сега нещата са различни – psi 0.11 е излязло от няколко месеца вече, но все още го няма официално в portage.
Имах проблеми с инсталацията на едни графични глезотии – кодът гърмеше, защото не може да намери дадени константи, които са били преместени от пакетиращите. Пуснах бъг и съответно няколко месеца нямам отговор.
Това, което преля чашата, е новото KDE 4.0, което първоначално уж нямаше да влезе официално в дистрибуцията, а после, под натиска на доста хора, бе решено, че ще е там, но маскирано.
Е, днес е 13-ти януари – 2 дни след официалното излизане на десктоп средата, а ние все още нямаме и един пакет в хранилищата. Знам за overlay-ите, които мога да ползвам, но не всеки потребител знае за тях. А и защо трябва да ползвам всичко от overlay – сложил съм 4 досега, без да броим това за КДЕ.
Надявам се моята дистрибуция да се съвземе скоро, защото не ми се мигрира пак към друга – то май и не остана някоя такава де рџ™Ѓ . Явно ще отида или към “Федора” , или “Дебиан” отново, ако и текущата ми дистрибуция започне да се гътва, а не възстановява :(.
Разни
Днес направихме 10 месеца с Гери, като за целта трябваше да отидем в едно малко заведение на “Младежка”, но беше пълно и се наложи да пообиколим, за да намерим “Портокали” (е, беше изписано на латиница) – добро заведенийце, но и то беше пълно. Обаче си намерихме места и си прекарахме 1-2 приятни часа.
Иначе през изминалата седмица имах проблеми с компютъра, които ме изнервяха до краен предел. Писах съобщение за грешка на Gentoo, но в крайна сметка се оправих чак вчера(или по-точно днес) в 7 сутринта. Проблемът ми беше голям – липсваше ми glx модул, без който нямаше как да пусна каквото и да е приложение на OpenGL, a точно тази библиотека е едно от най-важните неща на компа ми в момента.
В четвъртък бях неприятно изненадан от това,че се разболях от нещо вирусно и си стоях до неделя вкъщи. Пих повечко витамини (няколко път над препоръчителната дневна доза), но затова се и оправих толкова бързо. Първия ден дори не можех да стоя на компютъра, но към третия си бях 80% здрав.
Ами май е това, пазете се от вирусите, че са опасни, особено този, който е плъзнал из ФМИ (явно е мутирал).
Събота
Днес станах към 16 часа, защото тази сутрин гледах “Кошмар на Елм Стрийт” 1 и 2 – не са никак лоши. Само не знам дали ще имам нерви да изгледам и другите 5.
На теория започнах да уча и по ДМ, само дето досега съм преписал 1 теорема и половина, но май разбрах тази на Бул :). Дано да успея да науча всичките 6 за изпита във вторник, защото толкова ми трябва три…
Е, май има полза от математиката в крайна сметка – чудейки се какво да правя, най-накрая си подкарах software suspend и hibernation на лаптопа. Очаквах да имам проблеми, но не – всичко мина идеално. Дори не си омазах фат дяла (не, нямам прозорци на компютъра си рџ™‚ ), на който е музиката ми – от него взех 512 МБ, за да създам swap дял. После прекомпилирах ядрото, свалих един скрипт и това е. Проработи идеално :). Ето линка – за Генту е, но мисля, че няма да е особено голям проблем да го ползвате и за други дистрибуции.
Май това е напоследък – стискайте ми палци за ДМ на 27-и от 8 сутринта до макс. 12 часа, а сега ще отида да гледам третата част на “Кошмар на Елм Стрийт” рџ™‚
Заверен
Вече съм 100% редовен студент. Днес си заверих триместъра. Костваше ми само 2 часа. Отидох в унито в 10:00, мислейки че инспекторката е от 9:30, но не, от 10:30 била, обаче дойде в 10:50.
Иначе вижте колко зле са американците, не че не го знам, но тази статия, която видях днес в linux-bg.org е направо смехотворна. То бива да си тъп, но чак вдлъбнат… Не знаехте, че лаптопът на Осама бил с Линукс. А знаехте ли,че краде от “Дисни”, за да си купи оръжие … Е, не… Това ми дойде в повече.
Модулен Х
Най-после намерих време и се реших да започна обновяването на графичната си система до Х 7.0, който е изцяло модулен. Очаквах да отнеме доста време, но за около 2 часа компилирах всичките 105 пакета и уж всичко върви добре. Генту откри и 5 пакета, които имаха нужда от прекомпилиране заради смяната на библиотеките, но всичко е точно. Сега мога да се замисля дали тази вечер да започна и обновяването до КДЕ 3.5.2, или да го оставя за понеделник.
Иначе яко съм се запалил след сесията да преговоря забравеното на тема QT и да продължа обучението си, защото в трети курс ще трябва да правя проект по компютърна графика, а и съм си набелязал 2-3 програмки, които искам да напиша до лятото – едната е парсер за ходовете, които получавам играейки Атлантис, другата е по-скромна – графична обвивка на md5sum – тя е замислена от доста време, имаше и алфа версия, но нещо не ми харесва и явно ще бъде написана отново, а може би и с нов дизайн… Кой знае, само времето ще покаже, а то зависи от количеството взети изпити по математика рџ™Ѓ
Подкарах най-после и ускорението на картата си – досега не го бях подхващал сериозно, но след като обнових графичната, нямаше как да не занимая и с него рџ™‚
Понеделник
Ставане, отиване на геометрия, слушане на неща, които не разбирам … Нищо интересно с две думи.
Следобед бях да закарам колегата с ПЦ-то му до една фирма, където да му кажат дали дъното му е повредено или само видеокартата … Това се случи в 16 часа, като Нео забрави да ми каже, че си е тръгнал после и аз го чаках 2 часа и половина, изобщо, кофти тръпка …
Прибрах се към 19 часа и смятам след като се стопля да излезем малко с Гергана на кафе, че вчера бях адски изморен и не я изведох, но пък компенсирахме в чата.
Иначе какво ново на “компютърния фронт” – пиша този пост на генту – супер дистрибуция, а докато обновявам пакети и свалям нови, мисля откъде да взема 18 ГБ, за да архивирам стария слакуерски руут дял, защото хич да не е, по-добре да възстановиш готова система, отколкото да преконфигурираш нова на цяло, а и да не говорим, че в тия 18 ГБ влизат поне 10 с музика, така че няма проблеми проблеми с “пренасянето” към новата ми дистрибуция.
Чао слак, привет генту !
Дейна сряда
Днес пропуснах лекциите по стъкмистика, но не ми се ставаше толкова рано след снощи – чувствах се като пребит. За сметка на това направих няколко отдавна планирани неща, а именно – подстригах се, купих си домейн – geekbg.net ( мисля че няма нужда от пояснения) и бях на кафе с колегите, е , последното не бе планирано толкова отдавна, но все пак …
Иначе чакането в банката беше повече от 30 мин, но какво да се прави – днес се бях подготвил психически, днес трябваше да е денят. Дори температурата от -11 не ме спря…
Сега, след като името е регистрирано, имам хостинг, смятам да кача базите от данни и да преместя блога на новия му адрес, след което ще си пусна Генту по-сериозно и ще се позанимая малко – Слакът стана с ъпдейти по веднъж месечно (да, за current клона говоря). Само за сравнение – вижте http://packages.gentoo.org.
Слакът може да е най-старата дистрибуция, но пък му липсват хора, които да го поддържат, а никой не иска да го изземе от ръцете на Патрик, все пак той е вложил 11 години от живота си в него…
Размисли в събота вечер
Вчера беше петък като всички останали. Късния следобед бях на билярд с Антоний, като поиграхме около 2 часа, през които не спечелих нито една игра… Прибрах се и се заех със задачата да накарам Mplayer да възпроизведе филмчетата, снимани с телефон,а именно тези във формат 3gp. Решението не намерих лесно, като повечето, които намирах оправяха положението с картината, но не и това със звука, затова ето го линка, който спомогна цялостно да се получат нещата.
Вечерта ходихме в “Гепи”, където настроението беше някъде около нулата в началото, но после почти всички потанцувахме и май се пооправиха нещата. Тръгнахме си към 2-3 часа и се прибрах без да бъда обезпокоен от полицаи, въпреки че минах през “Кючука” – 5 пъти са ме спирали куки, 3 от тези 5 – в “Кючука”, а аз дори не живея там. Явно това е най-охраняваният квартал в града. И като стана дума за града, днес обикалях по центъра с двама приятели и много неприятно впечатление ми направиха вече ръждясалите капаци на шахти – тези капаци ги сложиха едва лятото. Не стига, че пейките са ужасни – студени зимата и горещи през топлите месеци, кошчетата са грозни, паветата – турски, ами и главната вечер прилича на самолетна писта, а аз си мислех, че моите фарове са силни. Просто погледнете някоя вечер, ще ви се иска да сте били заслепени от дългите светлини на нечий автомобил. Не знам кой е взел парите за ремонта на главната, чий проект е тази изгъзица, но знам едно нещо със сигурност – или са взети много пари, за да се реализира точно този проект, или избиращите са били оперирани от чувство за естетика. Извинете ме, но аз съм в Пловдив, град по-стар от Рим, трябва ли моето красиво родно място да заприлича на евтин турски хотел ?!
Е, има и едно предимство – когато се разкарвам из центъра тъпча турски плочки – така поне метафорично им го връщам, но колкото и да ги газя, никога няма да се реваншират за Баташкото клане, за кръвния данък, за робството като цяло… Турската държава сега е различна от онази през 19 век. Да, така е. И ние сега сме република, а не царство, но питаем (поне аз) същата “обич” към тях, каквато и те към нас. Нещата са се променили много, а същевременно са същите. Пак има родоотстъпници, пак се говори за смяна на азбуката ни …
Ще ми се на моите деца да не им се налага да утвърждават азбуката ни пред света. Ще ми се, затова нека да поработим сега, а не да оставим работата за тях, защото нашата азбука ще я има, както е съществувала досега.