Работа и отзиви от конференцията на “Сън” в София
Напоследък ми се събраха доста неща на работата, като всичко започна в петък следобед, когато разбрах, че в сряда проектът ще бъде показван на собственика на фирмата, в която работя. По законът на Мърфи ние сме по средата на поредна промяна на логиката и доста неща са счупени, а имаше и неща, по които никой от колегите ми не беше работил от началото на итерацията (3 седмици), а трябваше да са готови за днес.
На всичкото отгоре, от 6 човека в екипа, бяхме останали двама – аз, който пиша логика и една колежка, която се оправя с jsp-тата, които показват логиката ми :). Та трябваше да бъде направено бързо и работещо, като откровено си признавам, че не го написах с мисъл за повторно използване на кода, или пък четливост – имах 1.5 работни дни за неща, които никой не беше хващал. Но някак се справих до края на понеделника, което ми коства само 1 обедна почивка, нормалното 30-мiнутно по-ранно отиване на работа и 45 мин. оставане след края на работния ден, но нещата бяха готови рџ™‚
Във вторник бях на семинар на “Sun” в хотел “Шератон”, като организацията малко куцаше – нямаше анкетни карти за всички, въпреки че се регистрирахме по интернет, нямаше дискове със солариса, който рекламираха и изобщо такива неща, които се дължаха основно на българското представителство.
Хотелът също не ми хареса – очаквах нещо повече – най-малкото да няма паднали букви от табелите, в центъра на залата да няма сив изолирбанд по иначе скъпия килим, който явно не е виждал прахосмукачка смесеци, а то се оказа, че хотелът, в който бях за новогодишното фирмено парти е доста по-добър, макар и 3 звезди…
Та за семинара – имаше едно типче Мат Хюсейни , който изнесе 3 презентации – все на тема отворен код и решения на “Сън”. В последната презентация показа и 2 сензора, програмирани на джава, които реагираха на движение и се синхронизираха автоматично, ако единият “усети” другия. Даже цветовете си сменяха така, че да паснат.
С тези сензори ни бе демонстриран елементарен пинг-понг – “топчето” отиваше от единия сензор към другия и обратно, като разместването на сензорите влияеше и на скоростта му…
Не разбирам нищо от микроелектроника, но джаджите ми харесаха, а това направи и презентацията още по-интересна и забавна.
В предишната лекция пък говори за соларис и заZFS – на теория тази файлова система е недостижима, но на практика май не е точно така – под линукс се води по-бавна, а и не съм сигурен пазенето на предишни версии на файлове как се отразява откъм мястото на диска. На всичкото отгоре, според презентацията, копирането на файл изисква 2 пъти размера му, за да се копира както трябва, защото ако възникне грешка транзакцията (да, файловата система работи с транзакции) се връща и все едно нищо не е станало :).
Друго интересно от конференцията беше как “Сън” се справят с постоянно пътуващите програмисти (освен служебните лаптопи де). Всеки от тях има магнитна карта, която може да бъде пъхната на всеки техен терминал и служителят има достъп до работния си плот такъв, какъвто го е оставил последния път, все едно не е минало никакво време. Това решение определено ми хареса – икономисва се чрез т.нар. тънки клиенти (thin clients), които нямат почти нищо, освен монитор, мишка, клавиатура, тонколонки и мрежова карта, за да се вържат към сървъра, който пази работните плотове на всички служители на “Сън”…
Последната лекция беше на някакъв грък, който говореше за сървърните решения на американската фирма, но някак не виждам пазар за тях в България – едно от “евтините” решения струваше 250 хиляди долара, а друго, 30% по-икономично от конкурентите си, хабеше 44 киловата на час. Интересно как се охлажда такова нещо…
Като цяло съм много доволен, че посетих конференцията на “Сън”, макар да не “завлачих” нищо, дори флашка. Въпреки скърцането на чинии, което се чуваше постоянно, лекторите се представиха на ниво и с удоволствие бих посетил следваща конференция на тази фирма рџ™‚