Пети януари

Написано на January 5, 2006, в категории: За мен.

Днес пак не правих нищо интересно през деня. Вечерта бях на кафе с Гергана,а после двамата поиграхме билярд с Митака от Плд и един негов приятел. Отборите ни бяха почти равностойни, та имах и победи и загуби този път…
Прибрах се към 1 часа, ядох и малко след това ми спря нетът, не че не съм свикнал, но този път имам чувството,че ще е за по-дълго… Нищо, използвах “паузата”, за да гледам филм – “Шперцът”, става за 1-2 гледания, но не е нищо особено, а да, различава се по това, че няма щастлив край, но май повечето мистериозни трилъри са така…

Отново на караоке

Написано на January 4, 2006, в категории: За мен.

Денят ми беше незапомнящ се, но вечерта беше забавна – опитах да уредя с колегите да излезем – не стана, след което излязохме само аз и Гергана. 2 часа по-късно се обади Стилър с оферта за караоке и ние решихме да приемем.
В 22:40 се чакахме на Джумаята и после отидохме в Мармалада, където беше пълно, нямаше седящи места, но това не ни спря… Към края групичката до нас си тръгна и Гергана зае единия стол.
Караокето свърши към 3 часа, след което закарах Стилър и Гергана по домовете им и се прибрах. Очаквах да ме спрат куки, но явно нямаха желание …
Май това се сещам само. А, да, в “Мармалад” видях и Христо Илиев , но той беше с неговата си компания, аз с моята, та така, просто си казахме по едно “здрасти”

Първи взет изпит за 2006-а

Написано на January 3, 2006, в категории: За мен.

Днес си взех изпита по КА най-после. Имам четири, на което първоначално се зарадвах много (все пак предишната оценка беше двойка), но сега се чудя защо да не се явя пак и да видя дали няма да я повиша. Все пак момичетата, които бъкел си нямат от компютри, камо ли от архитектури, имат петици и шестици … Някак си не е честно, но какво да се прави – някои стават програмисти, други кълвачи,а трети не завършват …
М/у изпита и резултатите отидох да поиграя малко билярд с колегите Нео, Иван, Митака от Асгр. и този от Плд. Междувременно измих и колата, защото сигурно куките са ме чакали да ми вземат някой лев за лош външен вид рџ™‚
Вечерта бяхме с Гергана на кафе и после пак на билярд с Митака, където бяхме разбити от него и съотборника му, който играе професионално …
Така мина денят ми в общи линии …

Посрещане на 2006-а година

Написано на January 1, 2006, в категории: За мен.

Сутринта станах, защото трябваше да се видя със Стилър и Гергна, за да си разменим подаръци, а после да изпратя Малайза до автогарата. След като се събрахме, отидохме в “Айсберга” – кафе, което явно е доста известно в този квартал (“Малкия Париж”), понеже се ползва за ориентир къде жиееш. Поседяхме малко там, после всеки отиде по задачи – аз да изпратя Гергана, Стилър да пообикаля още магазините в търсене на подходящ подарък.
В 10:40 на 31-ви дек. естествено не можеш да се надяваш да купиш билет за 11 часа, но Гергана явно беше на друго мнение. Това обаче не промени нещата – нямаше билети нито за 11 часа, нито за 12, а само в 11,30 до Устово (както разбах – далечен квартал на Смолян ).
Е, разделихме се, макар да не беше лесно и аз се прибрах вкъщи, където се надявах да поспя, но плановете са, за да се провалят – дойдоха гости от Брестник, на които трябваше да търся чийтове за една игра, а после нямаше време за спане рџ™Ѓ
В 15 часа бях на пощата, като хубаво,че Стилър дойде навреме, защото останалите закъсняха, а не обичам да чакам сам …
В крайна сметка се събрахме малко над 10 човека, но Мария на Митака от Плд и Янка минаха само, за да кажат нещо и тръгнаха към гарата, а останалите се насочихме към “Метро”.
Пазаруването бе хаос, но си има оправдание – ръководеше го Марина, която притежава “фен клуб” от поне четирима души рџ™‚
След “Метро” извозих доколкото можах хората до местата, където живеят, а аз се прибрах и този път се изкъпах в крайна сметка рџ™‚ . Дали поспах – не, определено рџ™Ѓ .
Вечерта хванах “промоцията” на такситата, но по-добре да дадеш някой лев отгоре вместо да вървиш над 5 километра.
В началото посрещането на НГ в общежитието ми се струваше тъпо, но аз се бях и настроил така. Гергана ми липсваше, което допълнително утежни нещата, но после, след като се настаних, всичко стана по-добро като че ли. Музиката не беше лоша, хората бяха забавни, разговорът вървеше … В общи линии прекарах НГ доста добре и сигурно пак бих избрал да съм там, ако имах същите алтернативи.
Към 3-4 сутринта ни изгони бабката, но пък и тя си беше в правото – отпусна ни 2-3 часа аванта, не можехме да се надяваме на повече, или поне щеше да е нереалистично.
След общежитието тръгнахме към апартамента на Мишо, където обаче май само си говорихме, защото момичетата бързо заспаха, а и на мен, Охлювчето и Лъчо също ни се спеше.
В крайна сметка си тръгнахме към 6-7 сутринта и бях доволен,че 2005-а свършила. Дано и каръкът да си е отишъл с нея рџ™‚

Изпращане на 2005-а, очакване на 2006-а година

Написано на December 31, 2005, в категории: За мен.

Сядам и започвам да мисля какво ми се случи през 2005-а година. Странно, но не се сещам за нищо толкова добро, да, има едно нещо, но то е към края на годината, затова й ще го спомена по-надолу.
Януари беше забавен, нямах никакви поправки, ходех на колегите да помагам да си вземат изпита. Празнувах именния си ден с колегата Лъчо, който имаше РД тогава, та си спестих посрещането на гости. Месецът мина в купони – студентски живот, а и тепърва се опознавахме колегите.
Февруари беше гаден, а март депресиращ – поводи да искаш. РД-то не го празнувах естествено (многократно съм казвал, че не обичам да ги чествам). Но в края на февруари смених колата с Вектра 1.6, която скоропостижно одрасках на първи април. Не помня кога ми беше изпитната сесия, но тогава за пръв път ходих на поправка, при това на повече от една – по информатика си имах проблеми с Донева, а по математика – с МА1, който в крайна сметка взех,а проблемите с Донева оправих, макар и да нямам 6,а 5, но пак е повече от тройката, която имах, и смея да твърдя (а дали не са само думи това), незаслужено.
На третата сесия останах по МА2, а и по обектно-ориентирано програмиране имах 5, а този път реших,че ще се боря за 6. Изкарах я тази шестица, но по математика още не съм взел изпита, а ходих на поправки,че и на ликвидация …
Лятото прекарах добре, но не прекрасно, просто добре. Учихме с Пийча за ЛПИ, но така и не се явихме, щях да ходя на море с него и Митака – не стана. Не знам защо не отидох с колегата Димитър от Плд (може би защото не се познавахме добре все още ? ). Е, бях на море ест., но с нашите, а това май не се брои.
Август и септември бях най-зле ( все пак имах да взимам изпит, а това не ми се беше налагало досега – през живота ми не ме бяха късали, камо ли да падна толкова ниско, че да искам 3 … ). Тогава Стилър и Гергана се опитваха да ме изкарват навън – успяваха, но често аз им скапвах настроението – имам тази завидна способност …
Е, септември не беше чак толкова зле – тогава за пръв път усетих,че изпитвам по-особени чувства към Гергана, но не направих нищо по въпроса…
Започна и новата учебна година – надявах се да е успешна, но уви – сега съм с 4 невзети изпита.
През ноември се състоя Опън фест-а, за който спомогнах с каквото мога – добре мина, но толкова – аз мислех и продължавам да мисля за математиките …
Осми декември прекарах повече от добре, но Гергана ми липсваше … все пак, май си прекарах добре времето, въпреки пръста с три шева, които получих играейки си с капак на консервна кутия.
Вечерта на 15-16 декември беше ако не най-доброто, то поне едно от добрите неща, които са ми се случили тази година, въпреки че не започна така, а с леко скарване със Стилър. В крайна сметка той ме провокира и изясних на Гергана какво мисля и чувствам спрямо нея. Бях истински щастлив,че чувствата ми не са били едностранни.
Естествено, не може да има нещо добро, без да има лошо. На 22-ри дек. се “скарахме” с Гергана за една прегръдка, която не получих от нея. Много болно ми стана тогава и цяла вечер не й обърнах внимание, но и тя добре се справи с тази задача. Радвах се, че замина за Смолян, защото един-два дни не исках да я видя – чувствах се отхвърлен. На 23-ти разбрах резултата си от изпита по КА – СКЪСАН, при това по информатика. ПРОВАЛ (няма “по-главни” букви, иначе щях да ги използвам).
На 26-ти Гергана си дойде в Плд, а аз вече бях преживял двата “шамара” от живота. От тогава сме в пъти по-близки, а даже в дискотеката се бяха хванали на бас дали сме под или над 1месец (ние бяхме просто на 12 дни тогава). Това много ме зарадва – значи изглеждаме като двойка с месец “стаж” рџ™‚
Естествено беше ред и на лошото – на 29-ти се обади брат й – щял да празнува в Смолян и Гергана каза,че ще й е неудобно той да е там, а тя тук. В крайна сметка многократно предложи да остане, но аз не исках – няма нужда брат й да идва в Пловдив заради мен, защото трябва да е или тя там, или той тук. Искам да съм с Гергана на НГ, но не и тя да е далеч от семейството си. Е, утре или (по-скоро днес) ще я изпратя до автогарата.
Май не пропуснах много лоши моменти от 2005-а, освен един – жестоко одрах задната врата на колата преди 1-2 месеца… ужасно, а после, няколко седмици по-късно, имах проблеми с гърнето, но това са си редовни неща – все пак елементите се износват…
Мисля си какво да очаквам от 2006-а година – още удари под кръста, или пък добри преживявания. Дали ще е успешна като 2004-а, или пък провал като 2005-а ? Не знам, но ще разберем най-рано на трети – тогава ми е изпитът по КА – ако го взема не значи добра година определено, а просто че е информатика, но ако не го взема – тогава ще е ясно, че май не съм за специалност информатика,а за някъде другаде, за английска филология, или икономика…
Надявам се 2006-а да не мине под знака на математиката, да е по-благосклонна към мен, да имам повече успехи в различни сфери, но най-вече в личен план, както и в университета. Ще ми се след 365 дни да кажа, че това е била една от най-хубавите години в живота ми …

Къде се изгубих напоследък

Написано на December 30, 2005, в категории: За мен.

Все по-рядко пиша в блога си, признавам, но си има и причина, при това основателна и добра – всеки ден прекарвам поне по 2 часа с Гергана и там отива голяма част от енергията ми рџ™‚
Иначе какво друго става с мен напоследък – уча за изпита по КА, който се надявам този път да взема. Май с това се изчерпва списъкът ми от дейности.
Иначе тия дни се видях с Митака и Пийча. С Митака ходихме на кафе, за да се видим, че от доста време не го бяхме правили. С Пийча – по същата причина, но поводът беше, че нямахме четвърти човек за билярд, та се събрахме пред Фокса, но там беше пълно,а и имаше чалга и се отпправихме към “Крали Марко”, или както се казва – там постояхме на кафе, докато се освободи маса, а после направихме 8 игри, заради които се наложи да звъня на Гергана за по-късен час,а и закъснях въпреки това …
Днес бях с компанията на сестра ми да пазаруваме за НГ. Очаквах да свършим за час и 30 мин., но не би – час по-късно се прибрах. И пак закъснях за уговорката ми с Гергана. Как ме трае напоследък – не знам рџ™‚
Вечерта бях да й избера подарък, а после заедно харесахме плюшена играчка на Стилър, който в разговор с Гергана казал,че би се зарадвал на такъв подарък. Е, утре ще видим дали е бил искрен рџ›

Честито Рождество Христово

Написано на December 25, 2005, в категории: За мен.

Весела Коледа на всички. Пожелавам ви много успехи, щастие, късмет и любов, които определено не е задължително да са в този ред рџ™‚

21 дек.

Написано на December 21, 2005, в категории: За мен.

Целият ден премина в подготовката за предстоящия изпит, дано да го взема ( а като си помисля,че преди исках да имам 6…).
Сутринта ме събуди сестра ми – баба ми забравила един архаичен радиочасвоник-касетофон вкъщи и трябваше някой да й го занесе, защото тя заминаваше за Овчеполци. Естествено аз трябваше да запаля колата, да се навра в заснежените улички, да я изчакам 20 мин, за да я закарам и до гарата,а междувременно да направя няколко маневри, защото и другите шофьори все пак искат да минат по улицата, която е тясна иначе, а сега си е направо еднопосочна…
Следобедът прекарах в учене, както и почти цялата вечер. Остана ми малко време за чат естествено и се надявам утре да не съжалявам, че съм го пропилял. Но все пак има надежда – днес видях, че утре може да ми трябват само 6 верни отговора за 3 рџ™‚ Стискайте ми палци рџ™‚ !

Вторник

Написано на December 20, 2005, в категории: За мен.

Интересно, днес станах по-късно, отколкото вчера, а легнах 2 часа по-рано . Явно се дължи на умората напоследък от изпитите, но остана само още един до края на календарната 2005-та, не че няма да ходя на поправки по математика след това, но да се надяваме,че поне ще взема изпита по КА – Компютърни Архитектури.
В 16 часа вече бях готов с печатането на лекциите, но реших,че ще е по-добре първо да отида да обърна колата, защото от този сняг 2 дни не мога да я извадя, та поне да маневрирам и да си представям,че карам рџ™‚
Към 17 часа вече запознах ученето, но си вървеше доста бавно, а и ми се доспа по едно едно време, но пък, ако бях заспал, щях да пропусна кафето с Гергана, а това е последното нещо, което бих пропуснал рџ™‚
В 19 се срещнах с нея и отидохме долу в “Атласа”, където прекарахме над 2 часа заедно, накрая даже не ми се искаше да си тръгвам, но нямаше как – трябва да го взема този изпит :(.
Към 21:30 се прибрах, хапнах, початих, даже обещах, че ще уча и сега, в 03:29 вече съм готов ( Гергана, видя ли, че мога и държа на обещанията си рџ™‚ ). Пиша този пост и сигурно ще легна, защото утре ме чакат още 7 от скучните лекции, а имам право само на 5 грешки от 15 въпроса ( изглеждат много, но всъщност не са, защото всяка грешка отива в секция с “бисери”, а не е желателно да се намеря там …)

Събота, неделя и понеделник

Написано на December 19, 2005, в категории: За мен.

Ранно ставане в осем, още по-ранно лягане преди това – в 6, два часа сън …
В 8:30 взех Митака от Асгр. от автогарата и отидохме в унито, за да видим какво ще става на изпита. Митака направи страшно много за мен – предаде лист с моето име, а тази работа бе оценена за пет и така на 7 януари съм освободен от задачите на този изпит, въпреки че ме скъсаха. Поне едно добро нещо. Азрод, благодаря ти от сърце !
След изпита отидохме да играем билярд. Бяхме Митаците от Асгр и Пловдив, аз и Стилър. Поиграхме до около 14:30, след което аз се прибрах капнал и заспах.
Вечерта пак играх билярд, но този път с Гергана и двама Митаци – този от Плд и брата на Таня. Загубих 3 от общо три игри от Гергана, но имам една победа и загуба от билярда по двойки…
Прибрахме се към 22 часа, изпреварвайки снега, който така натрупа в неделя, че днес още не мога да си изкарам колата от “паркинга” зад блока.
В неделята не ходих никъде – очаквах майка ми да се прибере от Пампорово а и бях прекалено изморен.
Днес бях на кафе с Гергана, после на по парче пица и накрая се прибрахме. ( Малайза, прецака ме, като остави парите в таксито – нямаше как да не ги взема тогава, но ще ти го върна скоро рџ› )
Митака от Плд очакваше да се ходи на дискотека тази вечер, но май няма да стане, след като още не ме е стрелнал,а на мен така ми се спи, че не е истина… Лека на всички (добро утро за тези, които ме четат сутрин рџ™‚ )