Сряда
Написано на February 1, 2006, в категории: За мен.
Напоследък нямаше какво толкова да пиша – скучен понеделник, вечерта бях с Гергана, вторникът пропуснах, защото трябваше да решавам задачи по стъкмистика след като бях прекарал 6 часа в университета и се бях уверил колко посредствени могат да бъдат преподавателите по информатика – за 3 часа даде едно задание и 1 домашна, заданието се прави за 15 мин., а домашната принципно не се пише по време на упражненията, но какво да се прави, явно и даскалката трябва да научи C++ , защото видях че четеше именно такава книжка, при това тази, в която се дават най-бегли знания…
Днес станах в осем, за да отида на стъкмистиката и да предам домашна, от която 2/3 написах сам, а 1/3 ми я решиха, но това е без значение, както и самата домашна – нито помага за 3, нито намаля оценката, ако нямаш…
Иначе изтраяхме само 45 мин. глупостите и аз, Митака от Асгр, този от Пловдив и Гергана решихме да отидем на кафе, като първоначално трябваше да е в университетското, но нямаше места и отидохме в квартирата на Гергана, където ни демонстрираха “македонско кафе” – съветвам ви да не го правите вкъщи, защото, както се видя от демонстрацията, изисква обръщане на джезвето и разливане съдържанието му по пода … рџ™‚
У съквартирантките прекарахме доста време и към 15 часа аз отидох да видя третия Митак – този от МГ-то, защото трябваше да уредим въпроса с хостинга.
Е, уредихме го, след малко нерви и скитания, но имаше и свестни хора, които помогнаха много – касиерката в едната банка ни каза,че няма смисъл да им плащаме 4 лева комисионна за 24 лева и ни упъти към офиса на другата банка, където не ни взеха и стотинка отгоре… рџ™‚
Вечерта бяхме у Мишо, защото утре той си заминава за Бургас, където ще учи вече, защото в онзи университет има само 3 математики, а не 10 … Напълно го разбирам, и аз бих направил същото, но не искам диплома от “свободен” университет…
Към 2 часа се прибрахме с Гергана и сега смятам да лягам,че утре ме чакат упражнения по стъкмистика и евентуално празнуване рџ™‚
Динамична събота
В събота кой нормален човек става в 7:10, е аз го направих, защото трябваше в 8 да съм в университета – бяха ме писали доброволец, а нямаше как да откажа, та се наложи да постоя до 14 часа, като определено не бездействах – носих кафе, проектори, компютри, правих снимки на презентаторите …
Хванах само края на защитата на Пийча, но определено мога да кажа, че си търсеха за какво да се захванат – защо имал съдържание, но там не пишело коя глава на коя страница е, защо някъде няма отбелязано къде може да се види примерен код и т.н. – все простотии, които започнаха още вчера с култовия израз от страна на рецензента (жена, за която конзолата под линукс е нещо невиждано, но това не й пречи да е доцент в софийското ФМИ) – “това е програма, не е проект”.
С две думи, Пийча го порязаха доста, но не знам още окончателната му оценка, може пък да се класира за влизане без изпит във ФМИ.
Митака вчера получи сравнително добра оценка, а и днес не се заядоха много с него, даже май хич, та очаквам добра оценка и от него.
След конференцията се прибрах с такси, защото колата ми беше за пореден път на ремонт (така и не я оправиха тази лампа за акумулатора да не свети) :(. Вкъщи бяха майка ми, сестра ми и съседката от горния етаж, която си беше купила билет за Хелоуин – те ще пеят утре в София. Агитираха ме и мен, но ме спря липсата на адекватен транспорт – от 00 до 6:10 няма никакъв влак за Пловдив, а аз нямах много мерак да ходя с колата…
Вечерта бяхме с Гергана, Джимбо, Мария и Обрейко в “Рояла” за няколко игри билярд (спечелихме само една), като почакахме около час и половина за свободна маса, но все пак беше забавно.
Прибрах се към 23 часа, като преди това оставих Гергана пред тях, а после заредих и газ. Сега съм изморен от дългия ден и сигурно ще лягам след малко. Лека нощ на всички рџ™‚
Умни мисли
Днес блогът се сдоби и с място за ценни мисли – вижте вдясно най-горе, под логото. Митака от МГ-то ми се обади да ме пита дали ще му стана научен ръководител (каквото и да значи това рџ™‚ ) и аз приех. Тогава го помолих и да ми помогне с позиционирането на “мислите”. Сега всичко е 6, може би в бъдеще ще се промени малко, но все пак е по-добре от нищо.
Иначе какво ново около мен – от вчера вече съм на антибиотици и други хапчета – реших, че след като съм болен 2 седмици, е крайно време да взема мерки. Та затова и нищо интересно напоследък – стоя си вкъщи по цял ден, като почивката ми е нарушавана единствено от ходенето на училище, но няма как – пак ще искам 3 по разните математики…
Пак без нет :(
Отново съм без интернет, вече час и 30 мин. Това от друга страна е повод да се спра и да напиша нещичко…
Вчера не правих нищо особено пред деня, вечерта бяхме с Гергана на кафе, като първоначално искахме да е “Скалата”, само че нямаше свободни места ( все пак почивен ден …). Нищо, отидохме в “Атласа”, където след 20 часа място има колкото искаш. И вчера не беше изключение … Прибрахме се към 23 часа, защото на мен ми стана лошо, но пък съм инат и не отивам на лекар. Сега ще видим кой е по-упорит – аз или болестта.
Прибрах се, погледах малко финала по билярд по “Евроспорт” и заспах в хола. Спомням си по едно време как се съм се придвижил до стаята ми, където се събудих сутринта. Малкото сън никога не е за предпочитане, макар и да казват, че от сън спомен няма…
Отминалите дни
През изминалите дни ми се случиха доста неща, но като се прибера все нямам време да ги опиша и заспивам почти веднага.
На 17-ти бях на кафе с Митака от МГ-то, като взехме и Антица, а след това и Гергана. Мястото беше “Скалата” и си прекарахме добре.
На 18-ти бяхме на имен ден на Стилър, като той ни изненада с покана в 18 часа, опитвайки се да осуети избора на подарък, но ние все пак му взехме нещичко, макар и малко…
Иначе вечерта прекарахме на караоке в “Мармалад”. Честно казано, не беше нищо особено, дори, бих казал, тъпо. Явно омръзва да слушаш едни и същи изпълнители как пеят песните, които си знаят, и така всеки път.
На 19-ти бях пак на кафе с Митака от МГ-то, после закъснях 2 мин. за срещата на халите, където трябваше да ме чакат Гергана и Спас, на който ще му обяснявам кандидатстудентски задачи по информатика.
Вчера с колегите Марта, Христо и Лъчо се уговорихме да отидем на кино. Аз поканих и Гергана ест рџ™‚ . Филмът, който гледахме беше нещо от сорта на “Купонът на Дик и Джейн” – комедия, която става за едно гледане, но не е нищо особено. След киното отидохме на кафе в “Атласа”, защото аз, като “най-претенциозен”, трябвало да избера мястото, а не се сетих за по-близко заведение …
Към 20:20 всички станахме да си тръгваме, като аз изпратих Гергана и се прибрах пеш (никога няма да повторя грешката да изляза без кола – намръзнах се стабилно … рџ™Ѓ ).
Към 21 часа заспах и съм спал около 11 часа, щях да продължа съня си, но имах работа за днес рџ™Ѓ …
1 месец с Гергана, пост номер 100
Днес имам поне 2 радостни събития, които си заслужават споменаването, че и нещо повече. Първото по важност е,че вече с Гергана сме двойка с 1 месец стаж :). Ще се постарая да се държа по-зряло, макар да съм си дете … Ще се постарая още да правя Гергана щастлива колкото се може по-често… Обещах !
Това също е и “статия” номер 100 (кръгло число, макар и не толкова, колкото 1024, 256 или 128 рџ™‚ ). Това, че стигнах дотук означава много за мен – удържах на обещанието си да пиша често, което дадох при инсталирането на този блог. Не знам доколко той е увлекателен или информативен за вас, но за мен значи доста и не само заради личните постове тук. Просто това е нещо, за което съм се грижил доста време …
Иначе днес денят ми мина нормално – станах рано, прибрах се в 16 часа, като на всичкото отгоре карах геометрия с 14 мин. повече … Вечерта ходихме с Гергана в “Скалата” – супер местенце, как не съм го посетил преди …След това я изпратих до дома й и се прибрах, като бях адски уморен – веднага заспах …
Резюме на изминалите дни
В четвъртък станахме рано към (11 часа) , закусихме с по чаша добро кафе и към 12 се отправихме за Пловдив.
По пътя колата ми загасна няколко пъти. Причината открих 2 дни по-късно – липса на вода в радиатора …
В 13 часа бяхме на даскало, където карахме упражнения по теория на вероятностите и статистика. Даскалът не беше лош – пускаше много майтапи.
Вечерта се прибрах и имах чувството,че се разболявам, което се оказа вярно….
В петък отидох на избираема дисциплина Линукс, но след 30 мин. свършихме. В общи линии първият час бил за административна работа.
Е, оставаха ни само още 3,5 часа до изпита в 13, затова аз, Христо, Марта и Деян отидохме на билярд във “Фокса”, където прекарахме остатъка от времето.
ИЗКАРАХ 3 на изпита рџ™‚ !!! БЛАГОДАРЯ ТИ, МИТАК !!!
Вечерта с Гергана бяхме на РД на Мишо (никак не ми се ходеше, защото бях болен, но трябваше да го уважа, а и не ми беше неприятно определено рџ™‚ ).
В събота също бях зле, но пак отидох на дискотека в “Гепи” – целта беше да правим навалица. Прекарах си добре там, макар и да се порязах за пореден път на бирена капачка. Явно трябва да има надпис “пазете бирените капачки от Боян” рџ™‚ .
След “Гепи” се прибрах и заспах почти веднага, защото през деня бях обикалял по магазините 4-5 часа.
Учене по ДУ
Днес бях на училище, след което ходих на две места да ми оправят различни “проблеми” по колата – единият беше фаровете, а другитят – това, че динамото не насмогваше да зарежда акумулатора. Сложих кавичките, защото нито едното от двете не бе от съществена важност, но все пак следобедът трябваше да пътувам до Асеновград…
В 16 часа тръгнах от вкъщи. Заредих и в 16:25 напуснах Пловдив. В 16:50 вече бях пристигнал и се обадих на Митака да дойде да ме вземе, защото се бях изгубил леко (около 200 метра отместване, но все пак … ).
Вечерта решавахме задачи наистина, но стигнахме до тези, които искат прекалено много неща да съобразиш и да проявиш творчество. Там вече ги зарязахме и започнахме да се правим на идиоти рџ™‚
Легнахме в 6 сутринта, като пиша този пост преди лягане …
Безсъние
Напоследък ми се събраха много дни, които не съм описал. Сега ме гони безсъние и смятам да направя точно това – да разкажа накратко какво съм правил.
На седми януари бях на рожден ден на колегата Лъчо. Имахме леки разногласия за подаръка, защото другите колеги искаха да ни набутат трима души да изберем нещо за десет и повече хора. В крайна сметка, казахме, че който не дойде, няма да участва в подаръка и така съкратихме бройката значително…
Вечерта бяхме на РД-то и си прекарахме приятно, а след това бяхме на кафе с Митака от Асеновград, защото той трябваше да почака около час и 30 мин., за да му дойде влакът в 5:30.
След кафето изпратих Гергана до тях, като пътьом видяхме как един “шофьор-оптимист” си счупи преден спойлер в тротоара (е да, имаше и една кола на пътя, но аз ли да карам с 80 км/ч по това време и да не знам,че пътят продължава само надясно). Нямаше контузени, само счупени пластмаси.
Прибрах се вкъщи и там заварих пиянски изпълнения – хора от набор 88 пият 100 грама на екс при положение, че преди това са пресушили стабилно количество бутилки алкохол …
В крайна сметка, денят ми завърши в девет сутринта, след като бяхме изпратили гостите и със сестра ми отидохме до виенските сандвичи на “Гладстон”, за да закусим.
На осми, девети и десети януари не се случи нищо толкова необичайно – в понеделника спах 18 часа, но пък бях зает 6 в университета, три часа от които математика, а тя ми действа адски изтощително. На девети отказах и излизане на Гергана, както и билярд с Митака от Плд., защото наистина имах нужда от сън…
На десети поне успях да компенсирам Гергана, макар и не изцяло рџ™Ѓ , но по-добре така, отколкото нищо.
Днес е единадесети (06:27 часа) и смятам след час и 30 да “стана” и да отида в университета за поредната доза математика, а после, вечерта вероятно, да отида в Асеновград и да поуча, макар и да ми се струва непосилна задачата .
Имен ден
Тази година реших все пак да почерпя за имения си ден, защото доста хора се сетиха за мен. В 20 часа събрах 7-8 души на пощата и, след доста чудене, отидохме в “Студиото”. Там се разбрахме и с Пийча къде сме седнали, защото той ми звъня 3 пъти, но все не се бяхме установили.
Кои бяхме ли – Мишо, Мирела, Митака от Плд, Христо, Марта, Пийча, Стилър, Ивелин, Гергана ест. и аз.
На мен лично времето прекарано в кафето ми хареса, както и подаръците, които получих – уиски с биберон, книга, бутилка вино и ножица, с която да “отрежа” Гергана,ако се наложи рџ™‚ .
На “следтържество” (български еквивалент на after party) ходихме у Мишо, но в леко намален състав. Марта, Охлювчето и Митака си тръгнаха.
В апартамента не беше никак лошо, но не помня много от обстановката и как е минало тържеството – бях ангажиран с по-важни и красиви неща рџ™‚ . Два часа по-късно се прибрах и учих по математика, заради изпита по АСД. Прочетох цели лекция и половина преди да разбера,че с китайския имам по-добри шансове рџ™Ѓ . Не усетих кога съм заспал.