Archive for 'За мен'
1 година работа в текущата фирма
Posted on July 17, 2008, under За мен.
Днес се навършва точно една година от началото на работата ми във фирмата, в която работя в момента.
През тази година преживях какво ли не – както в професионален, така и в личен план…
В началото започнах на доста ниска заплата като за програмист – исках да видят какво мога, а и да проуча как вървят нещата. Това ми беше първата работа по специалността, както и законна такава – осигуряват ме на пълен доход…
В последствие заплатата ми бе вдигана няколко пъти, като при последното вдигане достигна 3 пъти началната, а се надявам скоро да я вдигнат пак по случай “повишението” ми в ръководител на екипа.
През тази година научих толкова, колкото в университета няма да науча 4 пъти по 4 години.
Естествено имаше и напрегнати и неприятни моменти. Стоял съм няколко пъти до 9 вечерта на работа, но това бяха единични случаи. Редовно изработвам извънредни часове, но пък поне те са ми допълнителен отпуск…
Преди известно време се случи така, че нямах заплата почти 2 месеца. Ситуация, за която така и не получих адекватно обяснение от ръководството на фирмата, не от преките ми началници…
Преживях някак, но бях на крачка да ги съдя и да отида в друга пловдивска фирма, макар и започвайки отначало поради липсата на 1 година стаж…
Все пак има и хубави неща – във фирмата има хора за всяка дейност и така покриваме целия процес на софтуерна разработка. Освен това има и събития за сплотяване на колектива, които напоследък не са толкова чести, но пак ги има. Разбираемо е като не съм си получил парите за горивото да ми е неприятно да виждам как се харчат за глупави събития, от които само се нагнетява напрежението…
Все пак останах във фирмата 1 година въпреки всичко. Вероятно ще остана и още дълго време (стига да не ме напуснат рџ™‚ ).
Утре ми предстои атестационно интервю (обсъждане как се развивам, какво не ми харесва, какво искам да променя, какво мога да предложа като решения и тн.) и се надявам да се представя добре, за да затвърдя позицията си във фирмата. Стискайте палци всичко да мине както трябва рџ™‚
Събота
Снощи бях на рожден ден на колега, където си изкарах добре, но днес трябваше да стана в 9 рџ™Ѓ , за да закарам колата на елкон.
Оказа се, че компютърът ми май е изгорял, или поне интерфейсът му за достъп, което е почти същото, защото няма как да разбера какво не е наред в даден момент… Кофти тръпка….
Естествено имах и проблеми с лаптопа, които не спират – веднъж зарежда, веднъж не, а аз се чудя какво да правя – хем имам парите за Dell-а, който съм си харесал, хем не ми се дават, защото този не мога да го разнасям навън, понеже е с пукната панта и има проблеми с зареждането. Новият пък няма да го нося навън поради това, че е нов и ще си го пазя първите 1-2 години…
След елкона ходих на кино за втори път тази седмица. Този път на “Кунг-фу панда”- анимацийка, която не беше никак зле и беше в пъти по-хубава от “Ханкок”, който ме излъгаха да гледам…
След киното бяхме на китайски ресторант до моста на “Герджика”. Обслужването ми хареса – китайката може да не разбираше много български, но поне беше широко усмихната и лъчезарна. Да ти е драго да си поръчаш, а не като онези мръхли на морето, където чаках 10 минути за нож, за пържолата, която си бях поръчал…
След ресторанта се прибрахме за малко и после в 19 ходихме в “Скерцо”, където колегата и приятелката му бяха на масаж (подаръкът ни за РД-то му), а ние пихме по кафе.
После отидохме да хапнем по “Гладстон”, за да съберем сили за Альоша, който изкачихме без почти никакви проблеми.
Стигнахме малко преди залез слънце, като имахме шанса да се полюбуваме на гледката, която винаги е прекрасна.
Не очаквах, че на паметника ще има над 20 души, които са дошли сами (не, не е спонтанна манифестация). Това ми направи доста добро впечатление – явно все още има хора, които се вълнуват от “прости” неща като залеза и гледка към втория по големина град в България.
След кратка почивка си тръгнахме, слизайки по различен път и прибирайки се пеш.
Добра разходка си направих днес и след малко смятам да лягам, защото утре пък съм на гофрета-парти с колегите, та трябва да събирам сили рџ™‚
След концертите
След концертите съм в лека депресия. Може би защото знам, че Алис Купър няма да видя в близките 3-4 години в най-добрия случай, а шоуто му беше ВЕЛИКО.
Опитвам да компенсирам с mp3-ки, но не е същото – звукът е глух, странен и далечен. Да, това са песните, но го няма шоуто, не е същото.
А парчетата са супер, особено по-баладичните, които слушах този следобед – “Prince of Darkness”, “Hell Is Living Without You”, “Only My Heart Talkin'”…Слушах и по-ритмични “Hey Stoopid”, “Brutal Planet” и естествено “School’s Out”, която пък ме кара да се замисля за училището и бившите си съученици – как са, как живеят, какво правят, дали ще се дипломират тази година или и те като мен ще са безкрайни студенти…
Вчера бях на кино, на тъп филм – “Ханкок”, на който почти заспах. Това ме отърси за малко от депресията ми, но днес нея пак я има. Дали е от идващото лято или от нещо друго, не знам, но очаквам с нетърпение следващия месец, когато групово ще ходим на море с колегите от университета – моята глутница, която не ме изостави за разлика от жените, които идват и си отиват (е, при мен по-рядко, но заминаването не е по-леко).
A true friend has no price
There is none to pay
I remember you stood by me
I’m with you all the way
За липсващите коментари
Вчера забелязах липсата на някои коментари от първа страница. Все още нямам обяснение как се е случило, но предполагам, че съм бил сънен и “благодарение” на новия WordPress коментарите лесно могат да бъдат определени като спам – ултра “удобно” е да цъкнеш на “коментари” и да виждаш всички стари, които вече съм модерирал. За новите трябва да цъкна още веднъж, а после да се възползвам от “страхотното” странициране и да кликам сума пъти, за да се отърва от 90% от коментарите, които са спам…
WordPress, благодаря, уплътнихме ми свободните 45 мин. снощи!
Каварна 2008
Преди 6-7 часа се прибрах от северното ни черноморие и, макар и изморен, съм доста доволен от преживяното.
Естествено имаше и проблеми (не може без тях рџ™Ѓ ) – колата ми гаснеше по пътя към Каварна, когато сменях на по-ниска скорост, но в крайна сметка стигнах Варна и там, с помощта на роднини намерих работещ в събота елкон и ми “пачнаха” колата – казвам “пачнаха”, защото ремонтът беше бърз и с цел да стигна до Каварна и обратно…
С помощта на gps се ориентирах по пътя към града, а след това с питане към стадиона и палатковия лагер, където се установихме с двамата колеги.
Нямахме ядове с разпъването на палатката, а след това отидохме и на плаж – 5 км. от стадиона… леко брутално рџ™‚
За щастие само веднъж ходихме пеш. След това научихме за рейс, който е веднъж на час и събира хората, на които не им се броди…
В Каварна направих и първото си море тази година, като сега съм изгорял обилно, а уж си купих плажно олио “Нивея”(“Nivea”), които едно време харесвах, но вече не, не виждам как мога да изгоря така брутално, при положение, че се мажа на 15-20 мин…
Към града тръгнахме в 17:30, за да се наредим на опашката за концерта на “Manowar”, който продължи около 5 часа (като не броим подгряващата група и чакането на входа)…
Групата направи рекорда за “Гинес” за най-дълъг концерт, като се радвам, че успях да видя Manowar на живо. Наистина се държаха като кралете на метала рџ™‚
Подгряващата им група също не беше никак зле. “Holy Hell” си направиха шоуто,а вокалистката им е доста чаровна (цък тук за снимка рџ™‚ )и даде всичко от себе си. Сигурен съм, че на доста хора групата им е харесала основно заради нея (и аз съм в това число май – помня само част от една тяхна песен).
Към края на концерта гърбът ме болеше, през цялото време умирах от жажда, но нямаше как да мръдна от предния си ред (7-8), защото моментално някой щеше да заеме мястото ми…
След концерта спах за първи път в палатка – странно преживяване е. Хем ти убива тревата, хем ти духа зад врата, но някак се наспиваш (станах в 8 след като бях легнал към 4)…
Концертът на Алис Купър нямаше нищо общо с този на Manowar – беше в пъти по-зрелищен и ефектен. Но е нормално – в шок-рока се залага на това… Все пак такова шоу не бях виждал – ефекти, светлини, насилие, множество артефакти, хвърлени към публикатата и странна фабула…
За мен гвоздеят на програмата беше обесването на Алис Купър, след като той скъса усмирителната си риза, избяга, но бе върнат обратно и осъден по бързата процедура…
Самото обесване наистина се случи и нямаше кой знае какви шашми в него – краката на Алис наистина увиснаха във въдуха за поне 20-30 сек., докато го изнасяха заедно с бесилото. Естествено имаше човек, който държеше възела след падането, но не знам това до колко помага в този случай, а съм прекалено изморен да търся статии за обесвания…
С три думи – концертите ми харесаха. Алис направи своя цирк, който бе пъстър, шарен, ефектен и грабващ окото, но май пя на плейбек (което донякъде е нормално – възрастен е вече, а и няма как да пееш и играеш едновременно) , но пък музикантите си свириха на живо, пя на живо това е сигурно рџ™‚ .
Менуар направиха класическо шоу – то не беше така ярко, но те заложиха на музиката и качеството й. Дори бяха поканили симфонични хор и оркестър, които изпяха няколко песни (сред които и Химна) и които вероятно никога не са виждали (няма и да видят скоро в България) близо 30 хиляди души да се радват на събитие, на което хората от филхармонията участват.
Джоуи скъса няколко струни от електрическата си китара, за да покаже колко е добър. Дори след изтръгването, струните вибрираха в ръката му…
Имаше множество сола и заигравки с публиката, казвайки колко велика публика сме и тн…
Накрая покани и кметъла (metal mayor) Цонко Цонев, на който благодаря от сърце – за това събитие. Никога не бих посетил Каварна, ако планирах почивката си на море, но съм готов да отида пак следващата година, стига да има компания и групи, които що-годе харесвам, затова и днес не съм там – “Slayer” не са ми от любимците, но пък “Менуар” и “Алис Купър” ми стигат за 1 година напред. Пак бих отишъл, знаeйки че ще изгоря тежко от слънцето, ще имам проблеми с колата (гаснене, трудно палене) и за капак ще се загубя по пътя (тръгнах към Казанлък, вместо към Стара Загора рџ™‚ ). Спомените си струват!
Отново понеделник
Пак е първият работен ден…Пак ставам в 7:20, излежавайки се до 7:33, след което се разсънвам за десетина минути с чаша кафе. Следва “сресване”, което представлява мокрене на косата с цел да загуби снощната си форма и да стане нещо по-прилично, което не плаши хората по улицата…
Запалвам колата, карайки към центъра, чудейки се дали на мястото, на което ще спра ще ми бъдат спукани гумите или пък не..
Следват кратки размисли дали да закусвам пак същото, което ям всеки ден в продължение на три седмици, какво ще ми сервира работата днес, дали ще се справя с предизвикателствата, какви проблеми ще възникнат…
Още е понеделник а се чувствам демотивиран от повтарящото се напоследък работно ежедневие, но не е само то – в петък ме скъсаха на един изпит по математика (съвесем не без причина ), следват редовните проблеми с лаптопа, който вече уж е добре… За капак на всичко ми изгоря твърдия диск на сървъра и трябваше да си купя нов…
Отново е понеделник, а вече си мисля за четвъртък следобед (в петък съм в отпуск до сряда) и за Каварна – малко разнообразие от сивотата на ежедневието…
Отново с интернет
В четвъртък вечер реших да вляза по ssh на сървъра си, но получих съобщение “remote host closed connection”. Странно, не бях пипал настройките на ssh демона, както и не бях качвал никакъв нов софтуер. Реших, че може някой да ме е хакнал, макар и вероятността за това да беше малка, все пак я имаше…
Причината се оказа съвсем друга – изгорял диск. Простих се с 30 гигабайтовия “Seagate”, но по-големият ми проблем беше от къде да си купя нов/втора употреба…
За щастие в петък бях на изпит, на който ме скъсаха за 30 мин. и имах време да се занимавам.
В крайна сметка с links (конзолен уеб браузер) не беше много лесно, а и нямах нови LiveCD-та.
Накрая взех някаква щайга за 60 лева с 10 ГБ диск, 128 МБ памет, 696.995 мхз. процесор, на която максимално бързо изтрих уиндоуса и след почти 24 часа имах интернет. Всичко щеше да стане и за 4-5 часа (все пак инсталирам Gentoo, затова няма как по-рано), но с portage от първата половина на 2005-а имах сериозни проблеми при обновяването – няколко пъти се промени архитектурата на “пакетния” мениджър през тези 3 години…
Накрая все пак всичко приключи успешно и отново имам интернет рџ™‚
Размисли за образованието
Утре ми предстои изпит по алгебрични структури, на който няма да отида, защото в петък трябва да представим версия на проекта, по който работя, а и защото не знам нищо. Освен това съм и незаинтересован – искам диплома, ама не виждам смисъл да седна да уча с дни (каквито нямам – само за тази седмица съм работил извънредно 8 часа за 2 дни), за да взема един пиклив изпит, който за мен не е критерий за знание. Признавам си, много съм зле по математика, но не виждам защо е проблем да взема диплома по информатика.
Преди почти 4 години си мислех как образованието ми е по-важно от всичко, как няма да започвам работа докато не се дипломирам… Изобщо наивни приказки на младеж…
Сега виждам нещата така – една диплома не струва колкото месечната ми заплата (която вероятно бих дал за “ценния” документ, но няма кой да ми го продаде). Дори един сертификат на “Sun” струва повече – отваря ми много по-големи възможности за развитие и увеличение на заплатата. А се дават по-малко пари за него – скромните 100 долара срещу 300 лева годишно във ФМИ.
От този факултет научих разни неща, не е като да не съм, но всичко това без помощта на преподавателите – от Донева ли да науча какво са ООП и структури от данни или от Касъклиев как се програмира?
Имам 2 невзети математики и никак не съм горд с това. Горд съм, че съм си взел всички информатики, които са ми по специалността. Направих си проекта по графика и транслатори сам, а не преписвайки от други – неща, които хората, взели математиката обикновено не успяват да направят.
Тези 2 проекта са и най-добрите във ФМИ – от тях се научава доста. Особено по графика – там (в моя случай) не знаеш нищо и след 9 седмици трябва да представиш работеща програма за работа с векторна графика, включваща ротация, транслация, оразмеряване, оцветяване, групиране на фигури и тн. Проблемът си е твой как ще ги чертаеш. Аз използвах OpenGL, като естествено питах из разните форуми за проблеми, а един колега ми помогна да си направя окръжност от точки, но все пак проектът бе готов навреме – ценен урок за бъдещата ми работа.
А какво научих по разните курсови проекти – преведох разни текстове, като за единия дори copy-paste-нах 12 страници от един документ и имам 6, защото никой не ги чете…
Преди около седмица дадох курсовия си проект на един колега да го представи за свой. Той не успял да го подкара дори – нито самото уеб приложение, нито базата. Показал кода и има 6 ?!
Ето затова никой не зачита дипломите. Затова и за мен стойността й е толкова ниска – след като всеки може да я вземе и да работи за 300-400 лева в София, трябва ли и аз да го направя?
Дипломата едно време беше цел, а сега дори не е средство…
За ICN.bg
Наскоро фирмата купи джава хостинг от ICN – един доставчик, който ми изглеждаше голям и стабилен, но се оказа тъкмо обратното…
Отне ми 6 часа да кача примерно тестово приложение, като през това време си разменяхме писма с поддръжката.
Като за начало в cPanel-а никъде не се споменава Java или каквото и да е свързано с нея. Направих си директория, качих си приложението, но ест. не сработи.
Опитах да вляза по ssh – не стана. Трябвало да пиша на поддръжката, за да ми го пуснат. Е, писах, питайки ги и как се деплойва джава приложение- отгвориха ми “по ssh”. Добре, влязох, копирах си файловете отново, но не стана нищо…
Съответно нямах достъп до tomcat-а, който е добре да рестартирам при качването на ново приложение. Дадох един locate и намерих какво ли не – konqueror с плъгини за архивиране на страници, иконки за какви ли не теми за X, а съответно това е сървърна машина?!.
На тази машина бяха стартирани 30-40 apache-та и само 1 tomcat. Намерих скриптове за стартиране и спиране, но съответно нямах права…
Забрвих да спомена, че нямам никакъв достъп до логовете, като разчитам на съпорта да ми пейстне каквото той сметне за необходимо, което в повечето случаи са глупости (нормално е, все пак той няма опит с джава приложения). Приложенито не върви и според него някакви предупредителни съобщения са проблема… Накрая им казах да погледнат и да ми кажат какво не е наред с деплойването ми. Уж били правата, защото файловете не могли да бъдат прочетени, нищо че правата бяха 744. Запознах човека от поддържката с основните знания за правата, като му дадох и линк, за да се ограмоти. Той ми отговори, че да, 744 били за четене, ама щото били пуснали tomcat-а със suid и “други неща”, правата ми трябвало да са 751. Отговорих му, че сега не са 751 и всичко си работи, а той не спори след това рџ™‚
Някак подкарах примерен сайт без база данни (постгре).
В петък трябваше да кача копие на нашата база на техния сървър. Естествено от cpanel-а не можах да създам каквато база ми трябва – в единия случай създаваше база с ANSI кодировка, а в другия ми казваше, че нямам права за създаване…
Писах на поддръжката да ми създадат база, която съдържаше 2 пъти _(долна черта) в името. Отговориха ми, че не можело да има “2 пъти – (тире) в името” и са ми създали база с друго име и друг потребител… В крайна сметка, в края на втория работен ден разговори с поддръжката им, получих работеща база и що-годе работещо приложение – не съм сигурен доколко, понеже трябваше да рестартират, а този рестарт така и не дочаках, но обещаният от тях лог файл така и не дойде за 1 работен ден…
Сигурен съм, че в понеделник (15.6.2008) ще има още неволи, но само тези ми стигат да ви посъветвам да не избирате ICN за джава хостинг.
Не знам дали предоставят 99,9% uptime (3 мин. годишно според изчисления на “Sun” ), но са много зле откъм поддръжа, инфракструктура и цена (за три месеца фирмата ще даде около 300 лева), а има джава хостинг за 10 лева месечно, който също не съм пробвал, но предполагам, че поне ти дават да четеш логовете си и да рестартираш личния си томкет…
Днес (17.06) все още не съм вдигнал 2-те приложения, които ми трябват за петъчната демонстрация. За сметка на това намерихме една стара машина във фирмата, на която качихме всичко за няколко часа – бази, приложения, сертификати…
А тия от ICN са много зле – последно ме лъгаха, че едното приложения ядяло много памет – над единия гигабайт, който му отпускат. Не ми трябваше много време да ги опровергая – двете приложения заедно използват под 750 МБ, като им пратих резултатът от free и ps aux | grep java…
В заключение – ако ви трябва Java хостинг, бягайте от ICN като дявол от тамян.
Интернет от “Евроком кабел”
За пореден път се чувствам “горд” клиент на бившите “Гигабит” (“Gigabit”) и настоящи “Евроком Кейбъл”.
От петък 13-ти нямам интернет, като днес е неделя и все още него го няма никакъв.
Първоначално мислех, че е заради дъжда, защото след почти всеки по-силен нямам интернет за ден.
Да, ама това е вече трети ден и причината не е дъжда. Долу пред входа ми са отрязани кабелите на 2 места – през няколко метра.
Не знам каква е причината и кой го е направил, но не ме и интересува. От “Евроком” са виновни, защото те се намират на малко над 2 метра от
земята и вссеки може да ги стигне – дори не е нужно стълба. Следовалтено е много по-лесно да ги срежеш и да останеш незабелязан…
Кофтито е, че тези кабели се режат постоянно, а все са си на тази височина – идват, снаждат ги, слагат малко изолирбанд и толкова, до следващия път…
Добре, ама това са 3 дни, през които никой не дойда да провери каква е причината да нямам интернет, след като съм се обаждал и са ме записали за проверка…
Никак не съм доволен от качеството на предлагата услуга – от поддръжката винаги питат за “компютърчетата” Веднъж им казах, че съм на линукс, а те ми казаха да рестартирам на уиндоус и да им се обадя пак, след което ми затвориха телефона…