Archive for 'За мен'
По магазините (втори опит)
Posted on May 2, 2008, under За мен.
Вчера пак имах желание да обиколя магазините и да си купя тениски и някакви по-тънки блузи, но не би…
Още в първия магазин не ми хареса нищо – някакви ярки цветове, райета, разни шарени надписи… Харесах си една изчистена светлосива блуза, но в момента, в който погледът ми падна на края на ръкавите, просто си излязох от магазина – те бяха на бяло-червено каре…
В другите магазини се забавих доста по-малко – видял ли си един, видял си всичко – навсякъде са на мода (отново) педалските тениски и такива на райета, но нито съм затворник, нито моряк, а на клоун още по-малко имам желание да се правя…
В един от последните магазини, които посетих дрехите отново бяха кофти, но момичето направи грешката да ми предлага неща – оплюх първите 4 и тя ме остави да си разглеждам спокойно… Кой по дяволите би ми предложил розова, бяла, светлосиня и тениска на райета… При положение, че бях с кожено яке, сини дънки и тъмносиня фирмена фланелка…
Изобщо модата за дрехи (магазините по центъра) е много зле откъм нормални тениски. Какво им пречи да имат 5 модела класически изчистени такива в тъмни цветове, знам за поне двама, които много трудно си избираме дрехи и адски голям процент от колегите ми не биха сложили розово или светлосиньо…
Явно ще си карам със старите тениски от миналата година, пък на който му се виждат евтини да си гледа работата – веднъж човек има желание да даде пари за дрехи, а не за техника и то да няма къде…
За “великата” американска правосъдна система
Преди малко се събудих и четейки сутришната “преса” се натъкнах на новината, че са осъдили Ханс Райзер (Hans Reiser) (създателят на файловата система reiserfs) на 25 години до доживотна присъда за убийство първа степен.
Тук можете да прочетете малко повече за делото, а тук за случая.
В общи линии жена му изчезва преди почти 2 години, като никой не я е виждал след това. Няма оръжие на убийството, няма труп, няма почти нищо…
Намерили са кръв по предна дясна седалка на колата и в къщата на майка му (където са живели с жена му). Само дето и мен да ми светнат по дрехите, сигурно по по-голяма част от тях ще има кръв (моята), защото напоследък ми тече от носа, а дори след изпирането кръвта може да се види (ако се вярва на филми като “CSI”).
И все пак как могат да те осъдят единодушно за убийство при положение, че тялото не е намерено, нито се знае как е убита жена ти… Дори има теории, че не е убита, а живее в Русия… На всичкото отгоре любовникът на жената е признал за 9 убийства…
Какво се получава – “великата” американска правосъдна система осъжда човек за предумишлено убийство първа степен (най-високата) без тяло, оръжие на убийството и обяснение как е станало?
Не знам точно колко съдебни заседатели са в журито, но всички те са гласували “виновен” въз основа на тези факти и нищо друго?!!
Понеделник и вторник
Вчера по план трябваше да обиколя по центъра с майка ми и сестра ми, за да си купя дрехи, но още на първия етаж на халите ми мина желанието да гледам и ръката започна да ме боли…
На втория етаж избирахме часовник за сестра ми (едни роднини й бяха дали пари за бала да си избере сама подарък), което отне повече от 40 минути – продавачката не се даваше зор изобщо, а то май и няма смисъл – часовници под 90 лева нямаше, а продаде 2 за около час (не знам преди това хората колко време са чакали). Но все пак това флегматично отношение не ми допадна и по някое време се изнервих и напуснах магазинчето…
След това нашите искаха да ме разкарват за дрехи, но болките в ръката ми се засилиха, в следствие се изнервих и влязох само в един магазин, за да предпазя майка ми от грешката да ми купи някаква фланела, която няма да нося…
След като се прибрах вкъщи и се намазах с deep relief болките ме напуснаха за няколко часа, но реших, че трябва да направя нещо за китките си и взех една гума за стискане, която мачкам вече втори ден по 1 час. Като че ли има полза, но ще гледам да си намеря фитнес с удобен паркинг скоро, защото ми се струва, че ако спортувам нещата ще се оправят. рџ™‚
Иначе днес нищо особено не ми се е случвало – лежа вкъщи, вися в нета, попълних някаква ужасно дълга анкета и естествено гледам световното по снукър, като стискам палци на Рони О’Съливан и Марк Селби рџ™‚
Христос воскресе!
Честит Великден на всички празнуващи го!
Днес аз прекарах празника с роднини и семейството в село Брестник, където по традиция се събираме на празнична трапеза и (пак по традиция) гледане на формула 1 след това. рџ™‚
На отиваме бях леко неприятно изненадан от затворения път през митницата и трябваше да заобиколя през “Асеновградско шосе”, но движението не бе толкова натоварено и стигнахме за по-малко от 20-ина минути…
На обяд, точно на масата, направих грешката да изпратя поздравителни съобщения на колеги, приятели и познати, като след това бях залят от отговори през няколко секунди. рџ™‚
След като обядвахме и изгледахме формулата, отидохме в Чешнегирово, за да видим как е станал цветът, който вчера баща ми забърка за бъдещата стая на сестра ми. Доста добре се е получил…
След като се прибрахме в Пловдив не правя нищо особено – вися на компютъра, гледам (слушам) телевизия, упражнявам се с китайските си топки и се чудя дали да не си взема powerball, защото болките в ръката ми пак се засилват, а пък подутината между палеца и показалеца не спада вече около година.Лекарите явно разбират от проблема ми толкова, колкото и аз….
Успешна седмица на всички и си починете добре покрай празниците, че след това следва отработване рџ™Ѓ
Нова тема и обновен wordpress
От доста време търся нова тема за блога си, но все не намирах подходящата – или ще е в кофти цветова комбинация, или няма да поддържа widget-и, или ще е с три ленти, или пък две, но втората ще е на грешното място…
Е, вчера случайно намерих тази, с която съм в момента. Малко пак не съм доволен от стила на горната част, но пък другото е супер рџ™‚ . Ще се радвам на коментари какво мислите за темата.
Днес пък реших да си обновя и wordpress-а към последната версия, защото бях с 2.1, а тя имала доста проблеми със сигурността…
Е, всеки сигурно е запознат как става обновяването – сваляш файлове, копираш, изтриваш…
Аз обаче свалих един плъгин – Instant upgrade. След като копирах файловете му и го активирах, единственото друго нещо (като изключим архивирането) бе да кажа какъв протокол да се ползва (HTTP или FTP). След това цъкнах, че искам последна версия, изчаках 20-30 сек. и готово. Сега съм с wordpress 2.5.1 :). Адски е удобно и го препоръчвам на всеки, стига да има резервни копия на данните си, че не се знае кога ще се омаже нещо…
Проблем с “Нокия” и решението му
В момента съм собственик на 2 телефона от едно време най-добрата марка…
До днес си мислех, че софтуерът е бъгъв, защото и на двата апарата, които са с 3-4 години разлика, за някои телефони не ми показва записаните от мен имена, а само номера, все едно ми звъни непознат човек…
Днес разбрах и каква е причината за това – имам повече от едно съответствие за даден номер и телефонът не знае кое да подбере, затова не избира никое…
Изтрих едното от двете имена с еднакъв телефон и след това нямах проблеми – колегата ме набра и вече виждах името му, а не просто някакви си цифрички…
Предпразнична петък вечер
Този петък бяхме на кръчма и караоке с една част от колегите – тези, които ходихме в Сливен.
От доста време не бяхме ходили във “Войводите” и решихме да отидем там, като даже имаше и свободни маси.
Всичко беше хубаво до момента, в който решиха да пускат чалга. Изгледах лошо бармана тогава с цел да я смени, но той само се скри и не го видяхме до края на вечерта, а чалгата ставаше все по-зла – от Слави Трифонов към Софи Маринова…
Това ни принуди да отидем по-рано на караоке, където си прекарахме що-годе добре – музиката днес беше преобладаващо метъл и рок, което ми допада, макар и сега да съм на вълна депресарска и електронна музика…
Избутахме поредната работна седмица и сега аз се готвя за дълга почивка (на работа съм чак на 7-ми или 8-ми), а имам колеги, които още във вторник трябва да са на работното място…
Ден на въображаемата собственост
Днес според ООН бил ден на книгата и авторското право, което в /. средите е по-известно като imaginary property – нито е реална собственост, нито е твое обикновено, защото големи къщи изкупуват права ти, какъвто беше случаят с “Труд”, или подписваш заробващ музикален договор, където ставаш известен, но не печелиш част от продажбите (каквато е практиката в големите компании)…Такава е капиталистическата система просто…
Нямам нищо против книгите, но защо трябва да печелят хората, които не произвеждат нищо, а авторите и техните роднини да мизерстват…
Пълна загадка е за мен защо има ден на авторското право(при това въведен от ООН), което в повечето случаи не помага на автора да защити произведението си, а да го продаде на безценица…
Честит празник на книгата на всички и честит професионален празник на “Труд”.
Билярд вместо Whitesnake
Днес сутринта странах с доста усилия и отидох на работа, където настроението ми си остана кофти, дори се депресирах като видях никовете на разни хора в скайпа, което доведе до предложение към един колега да излезем тази вечер и да отидем на “нощта на феновете на Whitesnake”, като нито той, нито аз сме кой знае колко големи фенове на групата.По разбираеми причини, след като колегата не се нави, направих втора оферта – билярд.
Първоначално си бяхме само двамата навити, но после той е задвижил нещата и се събрахме 8 души (7 колеги и Митака, като съжалявам, че не се сетих аз да му предложа,но по-важното е, че дойде и се видяхме пак рџ™‚ )
В “Рояла” играхме билярд, джаги и дартс, на мен лично ми беше забавно, а предполагам и на другите.
На прибиране отново се “дърпахме” с Митака, което не го одобрявам като цяло (развих над 80 км./ч. в града), защото е опасно – но тогава не мислех толкова, а и движението не беше натоварено по булевардите.
Все пак ще опитам да се въздържам следващите пъти, защото катастрофата от неделя с 7 жертви не се забравя лесно… При това бях допълнително стресиран и от инициалите на шофьора – Д.Ч. (23 г.) от Асеновград, които са като на мой колега, който няма 23 навършени (остават му още няколко месеца), но за щастие не беше той.
И за завършек малко по-позитивно – радвам се, че имам приятели, с които да се забавлявам и в “дъждовни” дни има кой да ме разсее. Благодаря ви рџ™‚
Отново понеделник
И тази работна седмица започна както повечето други – трудно ставане, недоспиване, бавно осъзнаване кой си и за какво се бориш, чувствайки се обречен да чакаш двата заветни почивни дни…
Е, има и някои нелоши моменти, но като цяло понеделниците са гадни. Днес например почти 8 часа се занимавах с javascript и jsp, като проблемите никнеха един след друг… Малко след 18 часа ми кипна канчето и реших, че е време да се прибирам – нито мога да измисля нещо по-оригинално днес, нито щеше да стане за час-два…
Но и утре е ден, тогава ще се “забавлявам” допълнително с разни javascript-ове, които така изменят синтаксиса на кофтия език, че той става паскалоподобен…
Е, днес свърших 1-2 хубави неща – пуснах молба за отпуск за 2 дни, като следващата седмица ще почивам цялата и се надявам да намеря време да се видя с малко приятели и току-виж пак с Митака, с който се видяхме тази вечер – той ми се обади да ми предложи кафе, като май смяташе, че ще му откажа, но аз се навих веднага – и без това се прибирах към къщи.
В крайна сметка се разбрахме да се видим пред тях, след което той ме закара с новото си возило (да му е честито и да си го ползва безаварийно) на Гребната да пием по кафе (фреш и фрапе в нашия случай), като си поговорихме за “вселената, живота и всичко останало”, но времето никога не стига да си кажем всичко и затова на тръгване си пожелахме да се виждаме по-често от веднъж на 6 месеца…
След срещата с Митака се улових, че се усмихвам. Незнайно как и защо, някак бях се отърсил от работните проблеми и от по подразбиране кофтито си настроение и се радвах на живота – така, както прави Митака по принцип. Уважавам (и малко завиждам на) такива хора, на които не ми пука за другите и умеят да се забавляват въпреки всичко – аз, колкото и де опитвам, никога не мога да го постигна, но няма да спра да се старая, поне докато съм още млад рџ™‚