Archive for 'За мен'
Нерви
Винаги съм си мислил,че безжичният нет е нещо прекрасно – няма го адът от оплетени кабели, подвижен си, не зависиш от дължината на жиците …
Днес се убедих,че нищо не е такова, каквото излгежда ( рџ™‚ явно още не съм забравил мисълта на По) – мъчих се няколко часа с една точка за достъп (access point). В крайна сметка, имам нет в детската, но, като отида в хола, сигналът рязко се влошава, а, на сантиметри от точката,
той е само 1/2 от капацитета си… Адски се изнервих от това, както и от комбинацията от други фактори – цял ден ми е крив ден … А вечерта
не излезнах навън само заради тъпата точка за достъп, която за щастие бях уговорил да върна утре, ако не ми върши работа. Е, не ми свърши, загуби ми времето, провали ми плановете, скапа ми настроението, подби ми самочувствието, че поне 30 мин. се опитвах да подкарам безжичен нет, но пък за пръв път се слбъсках с подобно нещо.
Иначе следобедът плановете ми бяха променени за пореден път – вместо да се прибера и да легна, отидох с Гергана от курса, за да вземем новия й компютър и да помогна да го свържем. После останах за по чаша кафе и така …
Прибрах се възможно най-бързо, но трябваше да пробвам точката за достъп, а останалото вече знаете …
Размисли
“Is all that we see or seem
But a dream within a dream?”
Тази мисъл ми е в главата от снощи. Сигурно се питате къде съм я видял – срещнах я случайно, след като гледах “Мъглата”, а после и старата версия на бързи обороти. Филмът от 1980-та започва с мисълта, която не знам защо липсва в новата версия, но пък иначе новият е по-добър. Митак, благодаря ти за двата билета рџ™‚
Та филмът е с добри ефекти, но мен лично ме накара да се замисля. Да, замислих се преди да видя тази мисъл, но след това размишлявам над нея вече повече от 12 часа. Нищо не е такова, каквото изглежда, светът не е черно-бял, има и отсенки на сивото, това си го знам, и все пак … гледаш филма, мислиш,че хората са “добрите”, а мъглата – “лошата”, но накрая се оказва, че не е точно така. Оказа се също, че едно момиче е от “мъглата” – нещо, което не очаквах…
Не знам доколко ви карам да се замислите над нещата, може би аз съм прекалено философски настроен покрай рождния си ден, който мина неотдавна, но е факт, че тези 2 реда ме карат да си блъскам главата и да търся смисъла в нещата, да опитам да ги видя такива, каквито са, макар и покрити с хиляди була.
Е, това ме трогна днес – ден преди контролната ми по геометрия, за която трябва да опитам да науча нещо, че иначе ще ми станат много изпитите.
Първи март
Днес е първи март, честито на всички. Тази година вероятно няма да събера много мартеници поради простата причина, че съм си вкъщи днес, но така се стекоха нещата, адски коварен вирус ми се е лепнал и още не съм се оправил от него напълно. Затова и нямаше постове пред изминалата седмица …
Иначе днес се чувствам гадно, притиснат от времето, защото трябва да каня хората за рождения си ден, трябва да пазарувам за него, както и куп други неща. Споменвал ли съм колко много не обичам рождените си дни ? Тази година ще го празнувам заради колегите, защото много от тях ме поканиха на техните, а не върви аз да им кажа “не празнувам” и толкова … Добре поне,че ще сме заедно с Гергана, та няма да ми е тъпо като през миналите години и няма да се “вкарвам във филми”, които са доста депресиращи по принцип.
Е, ще го погледна от другата страна – днес е първи, имам цели два дни до трети, макар да съм роден на втори…
Бездейна неделя
Днес станах в 14 часа, като бях адски схванат по цялото тяло, но го отдадох на погълнатите въглеродни съединения след пожара.
Следобедът, след като се изкъпах, усетих,че започна да ме втриса. В началото си казах “нищо, зиморничав съм” и 15-20 мин. просто се топлих на печката, но по едно време дойдоха нашите и казаха,че не би трябвало да ми е студено (не че и сам не го знаех де) и ми сложиха термометър. Оказа се,че имам температура 38,4 градуса, която, в последствие, се качи до 38,9, но с ударна доза лекарства успях да я сваля до 37,4. Лошото е само,че пия антибиотик, който е доста силен, а и има ужасен ефект – днес се чувствах замаян и ми се гадеше, а не би трябвало.
Иначе днес изпуснах поне 3 излизания, но наистина ми беше зле. Двете ги организирах аз – ходене до Бачково и излизане с Гергана, но след температурата, някак си не беше добре да излизам.
Иначе май това е всичко, за което се сещам – днес се “чества” годишнина от обесването на Васил Левски, но това определено не е празник за мен, дори и след обяснението, че “бесилото е пътят към безсмъртието”. Иначе Сидеров е направил митинг, на който е събрал доста хора и е дал заявката си за предсрочни избори. Може би на трети март и аз ще съм в тълпата, защото колкото и противни да ми се струваха “Атака” едно време, те показаха, че се разправят с предателите, а не ги толерират. За справка – ВМРО, които така и не изключиха Ники Кънчев, а и накрая бяха готови да управляват в коалиция с турците…
Събота
Случи се доста неприятен инцидент – запалил се е апартамент на втория етаж (аз съм на четвъртия) и бяхме известени за пожара от някой, който така и не остана да види дали ще отворим. Явно е бързал да извести и другите. Аз лично съм му адски благодарен на този човек, защото в детската (най-отдалечената стая) още се усеща димът, въпреки, че пожарната си тръгна преди 3-4 мин. В коридора и другите стаи направо се движиш все едно през мъгла, представям си как можеше да се задушим в съня си, хубаво че си лягаме късно …
Не мога да кажа нито една лоша дума за пожарната – не знам кога са ги повикали, но дойдоха наистина бързо и предотвратиха по-големи щети, защото на терасата е имало газова бутилка, която, за щастие, не гръмна. Представям си, какво можеше да стане иначе…
Тази вечер за малко да се наложи преинсталация на гентуто, но за щастие всичко се оправи, причината за “омазването” беше желанието ми да задам по-строги права, които в крайна сметка станаха прекалено обвързващи и никоя програма нямаше достъп до необходимите й компоненти. Нищо, извадих си поука и вече ще внимавам.
А иначе днес ми е едно такова уморено, сънливо, мързеливо… Но все пак може да седна да си напиша домашната по информатика, която е за вторник, само че аз, като всеки програмист, естествено оставям работата за последния срок. Друга типична черта е това,че можем цяла седмица да се оплакваме,че имаме да пишем, а самото писане да отнеме 15 мин. рџ™‚
Е, май това беше за тази вечер, защото за друго не се сещам.
Четвъртък
Днес се навършиха 2 месеца откакто ходим с Гергана, кога мина това време … Е, миналото – минало, но важното е,че не съжалявам за нищо, имаше неща, които могат да се подобрят вероятно и от двете страни, но нищо, което да си струва да седнеш да помислиш сериозно.
Иначе следобедът след контролната, на която вероятно ще имам нула точки, бяхме във “Фокса”, но само на кафе, като се обадих и на Гергана. Някак си обичам да изненадвам хората с покани в стил “какво ще кажеш за …” и на въпроса “кога?” да отговоря “сега” :D. Адски забавно е да чуеш ответната реакция рџ™‚
Вечерта трябваше да отпразнуваме някъде, където не ходим често, въпреки, че “Скалата” си ми харесва, та на мен се падна задачата да мисля. Предложих 3 кафета, като се спряхме на “Ескада”, защото беше най-близко.
Сега малко за миграцията – вече имам браузер и кирилица – не си мислете, че с браузер се сдобиваш лесно – поне 4-5 часа компилирах, но си струваше :). Имам и xfce4, което ще ползвам докато се свали и компилира КДЕ, а дори още не съм почнал. Адски съм доволен от гентуто, въпреки,че дори звук още нямам, но поне всичко зависи от мен :), а нима всички не се стремим към власт рџ›
Честит ден на любовта
Честит празник на всички влюбени, било то във виното или в друг човек, важното е празници да има рџ™‚
Иначе аз днес имах един противоречив ден – на даскало умрях от тъпотия, като същевременно правих и глупости докато даскалката говореше, глупости в стил мерене на косъм по кариран лист поради простата причина, че нямахме чертожни инструменти (все пак сме студенти рџ™‚ ). И други простотии имаше ест. само дето не бяха толкова запомнящи се. В крайна сметка косъмът се оказа 17.6 сантиметра рџ™‚ .
Ест. след толкова хубаво няма начин да не дойде и лошото – днес за малко да направя доста тежка катастрофа, но благодарение на другите шофьори – всичко се размина… Вината за катастрофата щеше да е изцяло моя, защото имах знак “Спри”. Естествено спрях (имам се за съобразителен шофьор), огледах се, забелязах вляво,че имам място да мина, вдясно имаше една кола, след която потеглих. Оказа се,че зад нея имало друга, която не съм видял … Добре, че спирачките им бяха добри, защото и двамата шофьори можеха да ме пресоват, а единият беше с джип … Поне половин час ми отне съвземането …
Вечерта бяхме с Гергана на кафе в “Скалата”, където си прекарвахме добре докато не дойде някакъв неин бивш приятел, който да й пожелае “много любов и гаджета”. В началото си мислех,че е просто нетактичност, но се оказа замислено предварително – все пак е ходил с нея … Благодарен съм за едно нещо в случая – че не съм като този субект, и се моля никога да не бъда.
Иначе остатъкът от вечерта си прекарах що-годе добре с Гергана, а и с Митака от Плд и Мария.
Понеделник
Ставане, отиване на геометрия, слушане на неща, които не разбирам … Нищо интересно с две думи.
Следобед бях да закарам колегата с ПЦ-то му до една фирма, където да му кажат дали дъното му е повредено или само видеокартата … Това се случи в 16 часа, като Нео забрави да ми каже, че си е тръгнал после и аз го чаках 2 часа и половина, изобщо, кофти тръпка …
Прибрах се към 19 часа и смятам след като се стопля да излезем малко с Гергана на кафе, че вчера бях адски изморен и не я изведох, но пък компенсирахме в чата.
Иначе какво ново на “компютърния фронт” – пиша този пост на генту – супер дистрибуция, а докато обновявам пакети и свалям нови, мисля откъде да взема 18 ГБ, за да архивирам стария слакуерски руут дял, защото хич да не е, по-добре да възстановиш готова система, отколкото да преконфигурираш нова на цяло, а и да не говорим, че в тия 18 ГБ влизат поне 10 с музика, така че няма проблеми проблеми с “пренасянето” към новата ми дистрибуция.
Чао слак, привет генту !
Ура ! Преместих се успешно
Най-после днес всичко се оправи с блога, е кирилицата все още е на cp1251, но това ми е най-малкият проблем за момента. Загубихме и модула с умните мисли, но войната иска жертви …
Как оправих нещата ли – изтрих всички файлове и качих wordpress 2.0.1 – този път всичко беше на една кирилица – cp1251.
Страшно радостен съм в момента :)) .
Какво става напоследък
Вчера бях на Сигнал заедно с Гергана и Стилър. На мен ми харесаха, макар и заведението да бе прекалено претъпкано. Принципно трябваше да сме 7 души с 3 места, но постепенно отпаднаха останалите и отидохме хората, които изброих по-горе…
Днес станаха 2 дни откакто се мъча с хостинга и почти толкова с базите данни на блога, който ще се мести скоро, но така и не успях да се справя. Повиках на помощ Митака от МГ-то, който се отзова и оправи базите данни, но сега една част от блога е на cp1251,а друга на уинкод, идея си нямам как да се справя с този проблем, а май и на bleit съветите се изчерпаха…
Аз имам една идея, която смятам да проверя – да кача по-нова версия на блога, която да презапише старите таблици и може всичко да се оправи… Искрено се надявам, защото tophost.bg и базата данни ми изпилиха нервите до краен предел.
Искам да благодаря на Гергана, която ме изведе тази вечер и направи доста, за да се разсея.
Иначе вечерта бяхме в “Скалата” двамата с нея, както и Митака и Мария, един вид по семейно рџ™‚
Мислите ми са разхвърляни, не знам вече какво да пиша, защото през тези 2 дни съм вложил прекалено много време в настройването на домейна и разговори с “разбиращия” екип за поддръжка на tophost.
Да, блогът ще се мести, но не и преди да го обявя окончателно тук, така че това е “официалният” адрес за момента.