Archive for 'За мен'
Дейна сряда
Днес пропуснах лекциите по стъкмистика, но не ми се ставаше толкова рано след снощи – чувствах се като пребит. За сметка на това направих няколко отдавна планирани неща, а именно – подстригах се, купих си домейн – geekbg.net ( мисля че няма нужда от пояснения) и бях на кафе с колегите, е , последното не бе планирано толкова отдавна, но все пак …
Иначе чакането в банката беше повече от 30 мин, но какво да се прави – днес се бях подготвил психически, днес трябваше да е денят. Дори температурата от -11 не ме спря…
Сега, след като името е регистрирано, имам хостинг, смятам да кача базите от данни и да преместя блога на новия му адрес, след което ще си пусна Генту по-сериозно и ще се позанимая малко – Слакът стана с ъпдейти по веднъж месечно (да, за current клона говоря). Само за сравнение – вижте http://packages.gentoo.org.
Слакът може да е най-старата дистрибуция, но пък му липсват хора, които да го поддържат, а никой не иска да го изземе от ръцете на Патрик, все пак той е вложил 11 години от живота си в него…
Вторник
Днес станах проблемно, след като до 3 часа снощи бях преписвал домашна, но все пак станах рџ™‚ . Времето ми пак бе кът и трябваше бързо да се приготвя, като това включваше и поредното чистене на колата – из града вече обилният сняг е само спомен, на паркинга зад блока, той е мрачна действителност…
В крайна сметка бях в даскалото в 13 часа, за да дам заветните задачи и на Митака от Плд, който кара упражнения 3 часа след мен и имаше време да ги препише докато аз правя контролна. Самата контролна мина добре според мен, но само резултатите ще покажат – от 100 възможни точки се надявам максимум на 60, но пък тази сутрин бях готов да се радвам и на десет…
Вечерта бях на рождения ден на Нина, като опитах да завлека и Гергана, но тя отказа категорично. Колегите ест. не пропуснаха да попитат къде е тя,а като им казах причината, ме накараха да й предам,че не ядат хора, така че, Гергана, чувствай се информирана – колегите не са канибали рџ™‚
Иначе не ми беше особено забавно на РД-то, и, ако ги нямаше Митака и Мария, сигурно щях да си умра от скука и мъка заради чалгата…
В 12 часа ни изгониха от общежитието и аз взех 4 колежки, които да закарам до “Папараци”, след което се прибрах – нещо не съм фен на чалга събиранията.
Размисли в събота вечер
Вчера беше петък като всички останали. Късния следобед бях на билярд с Антоний, като поиграхме около 2 часа, през които не спечелих нито една игра… Прибрах се и се заех със задачата да накарам Mplayer да възпроизведе филмчетата, снимани с телефон,а именно тези във формат 3gp. Решението не намерих лесно, като повечето, които намирах оправяха положението с картината, но не и това със звука, затова ето го линка, който спомогна цялостно да се получат нещата.
Вечерта ходихме в “Гепи”, където настроението беше някъде около нулата в началото, но после почти всички потанцувахме и май се пооправиха нещата. Тръгнахме си към 2-3 часа и се прибрах без да бъда обезпокоен от полицаи, въпреки че минах през “Кючука” – 5 пъти са ме спирали куки, 3 от тези 5 – в “Кючука”, а аз дори не живея там. Явно това е най-охраняваният квартал в града. И като стана дума за града, днес обикалях по центъра с двама приятели и много неприятно впечатление ми направиха вече ръждясалите капаци на шахти – тези капаци ги сложиха едва лятото. Не стига, че пейките са ужасни – студени зимата и горещи през топлите месеци, кошчетата са грозни, паветата – турски, ами и главната вечер прилича на самолетна писта, а аз си мислех, че моите фарове са силни. Просто погледнете някоя вечер, ще ви се иска да сте били заслепени от дългите светлини на нечий автомобил. Не знам кой е взел парите за ремонта на главната, чий проект е тази изгъзица, но знам едно нещо със сигурност – или са взети много пари, за да се реализира точно този проект, или избиращите са били оперирани от чувство за естетика. Извинете ме, но аз съм в Пловдив, град по-стар от Рим, трябва ли моето красиво родно място да заприлича на евтин турски хотел ?!
Е, има и едно предимство – когато се разкарвам из центъра тъпча турски плочки – така поне метафорично им го връщам, но колкото и да ги газя, никога няма да се реваншират за Баташкото клане, за кръвния данък, за робството като цяло… Турската държава сега е различна от онази през 19 век. Да, така е. И ние сега сме република, а не царство, но питаем (поне аз) същата “обич” към тях, каквато и те към нас. Нещата са се променили много, а същевременно са същите. Пак има родоотстъпници, пак се говори за смяна на азбуката ни …
Ще ми се на моите деца да не им се налага да утвърждават азбуката ни пред света. Ще ми се, затова нека да поработим сега, а не да оставим работата за тях, защото нашата азбука ще я има, както е съществувала досега.
Честит празник !
Днес е втори февруари – празникът на истинските мъже, а не на тези, които си падат по тях. Сега сигурно си мислите “какви ли ги бълнува тоя” и наистина, малко хора знаят защо Петльовден е наш празник, затова и смятам да разкажа накратко, така че, когато някой ме попита, аз да му дам само линка :
Всички знаем за кръвния данък наложен ни от турците по време на робството. Могат да му се дадат много имена, но смисълът е същият – взимат момчета и ги потурчват. Всяка къща, от която е взето дете, се бележела с кръв на петел (специфичен символ вероятно), така че да не мине втора група да вземе още едно дете от същото семейство.
Нашите майки, обаче, се сетили какво да направят, за да избегнат загубата на децата си – сами заколвали петел и мажели вратите на къщата, така че турците да мислят, че вече е взето момче от там.
Планът явно е бил добър, след като на Петльовден момчетата играели и хоро след като турците си тръгнели, ако не е бил сполучлив, нямаше да има кой да го играе.
Това е в общи линии легендата, не знам колко достоверна е, но педалите нямат дори и такава. А и тази никак не е лоша де – дава ни 2 повода за празнуване – веднъж, защото сме мъже и втори път, защото колкото и да са ни тъпкали през робството, пак сме били изобретателни.
Сряда
Напоследък нямаше какво толкова да пиша – скучен понеделник, вечерта бях с Гергана, вторникът пропуснах, защото трябваше да решавам задачи по стъкмистика след като бях прекарал 6 часа в университета и се бях уверил колко посредствени могат да бъдат преподавателите по информатика – за 3 часа даде едно задание и 1 домашна, заданието се прави за 15 мин., а домашната принципно не се пише по време на упражненията, но какво да се прави, явно и даскалката трябва да научи C++ , защото видях че четеше именно такава книжка, при това тази, в която се дават най-бегли знания…
Днес станах в осем, за да отида на стъкмистиката и да предам домашна, от която 2/3 написах сам, а 1/3 ми я решиха, но това е без значение, както и самата домашна – нито помага за 3, нито намаля оценката, ако нямаш…
Иначе изтраяхме само 45 мин. глупостите и аз, Митака от Асгр, този от Пловдив и Гергана решихме да отидем на кафе, като първоначално трябваше да е в университетското, но нямаше места и отидохме в квартирата на Гергана, където ни демонстрираха “македонско кафе” – съветвам ви да не го правите вкъщи, защото, както се видя от демонстрацията, изисква обръщане на джезвето и разливане съдържанието му по пода … рџ™‚
У съквартирантките прекарахме доста време и към 15 часа аз отидох да видя третия Митак – този от МГ-то, защото трябваше да уредим въпроса с хостинга.
Е, уредихме го, след малко нерви и скитания, но имаше и свестни хора, които помогнаха много – касиерката в едната банка ни каза,че няма смисъл да им плащаме 4 лева комисионна за 24 лева и ни упъти към офиса на другата банка, където не ни взеха и стотинка отгоре… рџ™‚
Вечерта бяхме у Мишо, защото утре той си заминава за Бургас, където ще учи вече, защото в онзи университет има само 3 математики, а не 10 … Напълно го разбирам, и аз бих направил същото, но не искам диплома от “свободен” университет…
Към 2 часа се прибрахме с Гергана и сега смятам да лягам,че утре ме чакат упражнения по стъкмистика и евентуално празнуване рџ™‚
Динамична събота
В събота кой нормален човек става в 7:10, е аз го направих, защото трябваше в 8 да съм в университета – бяха ме писали доброволец, а нямаше как да откажа, та се наложи да постоя до 14 часа, като определено не бездействах – носих кафе, проектори, компютри, правих снимки на презентаторите …
Хванах само края на защитата на Пийча, но определено мога да кажа, че си търсеха за какво да се захванат – защо имал съдържание, но там не пишело коя глава на коя страница е, защо някъде няма отбелязано къде може да се види примерен код и т.н. – все простотии, които започнаха още вчера с култовия израз от страна на рецензента (жена, за която конзолата под линукс е нещо невиждано, но това не й пречи да е доцент в софийското ФМИ) – “това е програма, не е проект”.
С две думи, Пийча го порязаха доста, но не знам още окончателната му оценка, може пък да се класира за влизане без изпит във ФМИ.
Митака вчера получи сравнително добра оценка, а и днес не се заядоха много с него, даже май хич, та очаквам добра оценка и от него.
След конференцията се прибрах с такси, защото колата ми беше за пореден път на ремонт (така и не я оправиха тази лампа за акумулатора да не свети) :(. Вкъщи бяха майка ми, сестра ми и съседката от горния етаж, която си беше купила билет за Хелоуин – те ще пеят утре в София. Агитираха ме и мен, но ме спря липсата на адекватен транспорт – от 00 до 6:10 няма никакъв влак за Пловдив, а аз нямах много мерак да ходя с колата…
Вечерта бяхме с Гергана, Джимбо, Мария и Обрейко в “Рояла” за няколко игри билярд (спечелихме само една), като почакахме около час и половина за свободна маса, но все пак беше забавно.
Прибрах се към 23 часа, като преди това оставих Гергана пред тях, а после заредих и газ. Сега съм изморен от дългия ден и сигурно ще лягам след малко. Лека нощ на всички рџ™‚
Умни мисли
Днес блогът се сдоби и с място за ценни мисли – вижте вдясно най-горе, под логото. Митака от МГ-то ми се обади да ме пита дали ще му стана научен ръководител (каквото и да значи това рџ™‚ ) и аз приех. Тогава го помолих и да ми помогне с позиционирането на “мислите”. Сега всичко е 6, може би в бъдеще ще се промени малко, но все пак е по-добре от нищо.
Иначе какво ново около мен – от вчера вече съм на антибиотици и други хапчета – реших, че след като съм болен 2 седмици, е крайно време да взема мерки. Та затова и нищо интересно напоследък – стоя си вкъщи по цял ден, като почивката ми е нарушавана единствено от ходенето на училище, но няма как – пак ще искам 3 по разните математики…
Пак без нет :(
Отново съм без интернет, вече час и 30 мин. Това от друга страна е повод да се спра и да напиша нещичко…
Вчера не правих нищо особено пред деня, вечерта бяхме с Гергана на кафе, като първоначално искахме да е “Скалата”, само че нямаше свободни места ( все пак почивен ден …). Нищо, отидохме в “Атласа”, където след 20 часа място има колкото искаш. И вчера не беше изключение … Прибрахме се към 23 часа, защото на мен ми стана лошо, но пък съм инат и не отивам на лекар. Сега ще видим кой е по-упорит – аз или болестта.
Прибрах се, погледах малко финала по билярд по “Евроспорт” и заспах в хола. Спомням си по едно време как се съм се придвижил до стаята ми, където се събудих сутринта. Малкото сън никога не е за предпочитане, макар и да казват, че от сън спомен няма…
Отминалите дни
През изминалите дни ми се случиха доста неща, но като се прибера все нямам време да ги опиша и заспивам почти веднага.
На 17-ти бях на кафе с Митака от МГ-то, като взехме и Антица, а след това и Гергана. Мястото беше “Скалата” и си прекарахме добре.
На 18-ти бяхме на имен ден на Стилър, като той ни изненада с покана в 18 часа, опитвайки се да осуети избора на подарък, но ние все пак му взехме нещичко, макар и малко…
Иначе вечерта прекарахме на караоке в “Мармалад”. Честно казано, не беше нищо особено, дори, бих казал, тъпо. Явно омръзва да слушаш едни и същи изпълнители как пеят песните, които си знаят, и така всеки път.
На 19-ти бях пак на кафе с Митака от МГ-то, после закъснях 2 мин. за срещата на халите, където трябваше да ме чакат Гергана и Спас, на който ще му обяснявам кандидатстудентски задачи по информатика.
Вчера с колегите Марта, Христо и Лъчо се уговорихме да отидем на кино. Аз поканих и Гергана ест рџ™‚ . Филмът, който гледахме беше нещо от сорта на “Купонът на Дик и Джейн” – комедия, която става за едно гледане, но не е нищо особено. След киното отидохме на кафе в “Атласа”, защото аз, като “най-претенциозен”, трябвало да избера мястото, а не се сетих за по-близко заведение …
Към 20:20 всички станахме да си тръгваме, като аз изпратих Гергана и се прибрах пеш (никога няма да повторя грешката да изляза без кола – намръзнах се стабилно … рџ™Ѓ ).
Към 21 часа заспах и съм спал около 11 часа, щях да продължа съня си, но имах работа за днес рџ™Ѓ …
1 месец с Гергана, пост номер 100
Днес имам поне 2 радостни събития, които си заслужават споменаването, че и нещо повече. Първото по важност е,че вече с Гергана сме двойка с 1 месец стаж :). Ще се постарая да се държа по-зряло, макар да съм си дете … Ще се постарая още да правя Гергана щастлива колкото се може по-често… Обещах !
Това също е и “статия” номер 100 (кръгло число, макар и не толкова, колкото 1024, 256 или 128 рџ™‚ ). Това, че стигнах дотук означава много за мен – удържах на обещанието си да пиша често, което дадох при инсталирането на този блог. Не знам доколко той е увлекателен или информативен за вас, но за мен значи доста и не само заради личните постове тук. Просто това е нещо, за което съм се грижил доста време …
Иначе днес денят ми мина нормално – станах рано, прибрах се в 16 часа, като на всичкото отгоре карах геометрия с 14 мин. повече … Вечерта ходихме с Гергана в “Скалата” – супер местенце, как не съм го посетил преди …След това я изпратих до дома й и се прибрах, като бях адски уморен – веднага заспах …