Archive for 'За мен'

Резюме на изминалите дни

В четвъртък станахме рано към (11 часа) , закусихме с по чаша добро кафе и към 12 се отправихме за Пловдив.
По пътя колата ми загасна няколко пъти. Причината открих 2 дни по-късно – липса на вода в радиатора …
В 13 часа бяхме на даскало, където карахме упражнения по теория на вероятностите и статистика. Даскалът не беше лош – пускаше много майтапи.
Вечерта се прибрах и имах чувството,че се разболявам, което се оказа вярно….
В петък отидох на избираема дисциплина Линукс, но след 30 мин. свършихме. В общи линии първият час бил за административна работа.
Е, оставаха ни само още 3,5 часа до изпита в 13, затова аз, Христо, Марта и Деян отидохме на билярд във “Фокса”, където прекарахме остатъка от времето.

ИЗКАРАХ 3 на изпита рџ™‚ !!! БЛАГОДАРЯ ТИ, МИТАК !!!

Вечерта с Гергана бяхме на РД на Мишо (никак не ми се ходеше, защото бях болен, но трябваше да го уважа, а и не ми беше неприятно определено рџ™‚ ).
В събота също бях зле, но пак отидох на дискотека в “Гепи” – целта беше да правим навалица. Прекарах си добре там, макар и да се порязах за пореден път на бирена капачка. Явно трябва да има надпис “пазете бирените капачки от Боян” рџ™‚ .
След “Гепи” се прибрах и заспах почти веднага, защото през деня бях обикалял по магазините 4-5 часа.

Учене по ДУ

Днес бях на училище, след което ходих на две места да ми оправят различни “проблеми” по колата – единият беше фаровете, а другитят – това, че динамото не насмогваше да зарежда акумулатора. Сложих кавичките, защото нито едното от двете не бе от съществена важност, но все пак следобедът трябваше да пътувам до Асеновград…
В 16 часа тръгнах от вкъщи. Заредих и в 16:25 напуснах Пловдив. В 16:50 вече бях пристигнал и се обадих на Митака да дойде да ме вземе, защото се бях изгубил леко (около 200 метра отместване, но все пак … ).
Вечерта решавахме задачи наистина, но стигнахме до тези, които искат прекалено много неща да съобразиш и да проявиш творчество. Там вече ги зарязахме и започнахме да се правим на идиоти рџ™‚
Легнахме в 6 сутринта, като пиша този пост преди лягане …

Безсъние

Напоследък ми се събраха много дни, които не съм описал. Сега ме гони безсъние и смятам да направя точно това – да разкажа накратко какво съм правил.
На седми януари бях на рожден ден на колегата Лъчо. Имахме леки разногласия за подаръка, защото другите колеги искаха да ни набутат трима души да изберем нещо за десет и повече хора. В крайна сметка, казахме, че който не дойде, няма да участва в подаръка и така съкратихме бройката значително…
Вечерта бяхме на РД-то и си прекарахме приятно, а след това бяхме на кафе с Митака от Асеновград, защото той трябваше да почака около час и 30 мин., за да му дойде влакът в 5:30.
След кафето изпратих Гергана до тях, като пътьом видяхме как един “шофьор-оптимист” си счупи преден спойлер в тротоара (е да, имаше и една кола на пътя, но аз ли да карам с 80 км/ч по това време и да не знам,че пътят продължава само надясно). Нямаше контузени, само счупени пластмаси.
Прибрах се вкъщи и там заварих пиянски изпълнения – хора от набор 88 пият 100 грама на екс при положение, че преди това са пресушили стабилно количество бутилки алкохол …
В крайна сметка, денят ми завърши в девет сутринта, след като бяхме изпратили гостите и със сестра ми отидохме до виенските сандвичи на “Гладстон”, за да закусим.
На осми, девети и десети януари не се случи нищо толкова необичайно – в понеделника спах 18 часа, но пък бях зает 6 в университета, три часа от които математика, а тя ми действа адски изтощително. На девети отказах и излизане на Гергана, както и билярд с Митака от Плд., защото наистина имах нужда от сън…
На десети поне успях да компенсирам Гергана, макар и не изцяло рџ™Ѓ , но по-добре така, отколкото нищо.
Днес е единадесети (06:27 часа) и смятам след час и 30 да “стана” и да отида в университета за поредната доза математика, а после, вечерта вероятно, да отида в Асеновград и да поуча, макар и да ми се струва непосилна задачата .

Имен ден

Тази година реших все пак да почерпя за имения си ден, защото доста хора се сетиха за мен. В 20 часа събрах 7-8 души на пощата и, след доста чудене, отидохме в “Студиото”. Там се разбрахме и с Пийча къде сме седнали, защото той ми звъня 3 пъти, но все не се бяхме установили.
Кои бяхме ли – Мишо, Мирела, Митака от Плд, Христо, Марта, Пийча, Стилър, Ивелин, Гергана ест. и аз.
На мен лично времето прекарано в кафето ми хареса, както и подаръците, които получих – уиски с биберон, книга, бутилка вино и ножица, с която да “отрежа” Гергана,ако се наложи рџ™‚ .
На “следтържество” (български еквивалент на after party) ходихме у Мишо, но в леко намален състав. Марта, Охлювчето и Митака си тръгнаха.
В апартамента не беше никак лошо, но не помня много от обстановката и как е минало тържеството – бях ангажиран с по-важни и красиви неща рџ™‚ . Два часа по-късно се прибрах и учих по математика, заради изпита по АСД. Прочетох цели лекция и половина преди да разбера,че с китайския имам по-добри шансове рџ™Ѓ . Не усетих кога съм заспал.

Пети януари

Днес пак не правих нищо интересно през деня. Вечерта бях на кафе с Гергана,а после двамата поиграхме билярд с Митака от Плд и един негов приятел. Отборите ни бяха почти равностойни, та имах и победи и загуби този път…
Прибрах се към 1 часа, ядох и малко след това ми спря нетът, не че не съм свикнал, но този път имам чувството,че ще е за по-дълго… Нищо, използвах “паузата”, за да гледам филм – “Шперцът”, става за 1-2 гледания, но не е нищо особено, а да, различава се по това, че няма щастлив край, но май повечето мистериозни трилъри са така…

Отново на караоке

Денят ми беше незапомнящ се, но вечерта беше забавна – опитах да уредя с колегите да излезем – не стана, след което излязохме само аз и Гергана. 2 часа по-късно се обади Стилър с оферта за караоке и ние решихме да приемем.
В 22:40 се чакахме на Джумаята и после отидохме в Мармалада, където беше пълно, нямаше седящи места, но това не ни спря… Към края групичката до нас си тръгна и Гергана зае единия стол.
Караокето свърши към 3 часа, след което закарах Стилър и Гергана по домовете им и се прибрах. Очаквах да ме спрат куки, но явно нямаха желание …
Май това се сещам само. А, да, в “Мармалад” видях и Христо Илиев , но той беше с неговата си компания, аз с моята, та така, просто си казахме по едно “здрасти”

Първи взет изпит за 2006-а

Днес си взех изпита по КА най-после. Имам четири, на което първоначално се зарадвах много (все пак предишната оценка беше двойка), но сега се чудя защо да не се явя пак и да видя дали няма да я повиша. Все пак момичетата, които бъкел си нямат от компютри, камо ли от архитектури, имат петици и шестици … Някак си не е честно, но какво да се прави – някои стават програмисти, други кълвачи,а трети не завършват …
М/у изпита и резултатите отидох да поиграя малко билярд с колегите Нео, Иван, Митака от Асгр. и този от Плд. Междувременно измих и колата, защото сигурно куките са ме чакали да ми вземат някой лев за лош външен вид рџ™‚
Вечерта бяхме с Гергана на кафе и после пак на билярд с Митака, където бяхме разбити от него и съотборника му, който играе професионално …
Така мина денят ми в общи линии …

Посрещане на 2006-а година

Сутринта станах, защото трябваше да се видя със Стилър и Гергна, за да си разменим подаръци, а после да изпратя Малайза до автогарата. След като се събрахме, отидохме в “Айсберга” – кафе, което явно е доста известно в този квартал (“Малкия Париж”), понеже се ползва за ориентир къде жиееш. Поседяхме малко там, после всеки отиде по задачи – аз да изпратя Гергана, Стилър да пообикаля още магазините в търсене на подходящ подарък.
В 10:40 на 31-ви дек. естествено не можеш да се надяваш да купиш билет за 11 часа, но Гергана явно беше на друго мнение. Това обаче не промени нещата – нямаше билети нито за 11 часа, нито за 12, а само в 11,30 до Устово (както разбах – далечен квартал на Смолян ).
Е, разделихме се, макар да не беше лесно и аз се прибрах вкъщи, където се надявах да поспя, но плановете са, за да се провалят – дойдоха гости от Брестник, на които трябваше да търся чийтове за една игра, а после нямаше време за спане рџ™Ѓ
В 15 часа бях на пощата, като хубаво,че Стилър дойде навреме, защото останалите закъсняха, а не обичам да чакам сам …
В крайна сметка се събрахме малко над 10 човека, но Мария на Митака от Плд и Янка минаха само, за да кажат нещо и тръгнаха към гарата, а останалите се насочихме към “Метро”.
Пазаруването бе хаос, но си има оправдание – ръководеше го Марина, която притежава “фен клуб” от поне четирима души рџ™‚
След “Метро” извозих доколкото можах хората до местата, където живеят, а аз се прибрах и този път се изкъпах в крайна сметка рџ™‚ . Дали поспах – не, определено рџ™Ѓ .
Вечерта хванах “промоцията” на такситата, но по-добре да дадеш някой лев отгоре вместо да вървиш над 5 километра.
В началото посрещането на НГ в общежитието ми се струваше тъпо, но аз се бях и настроил така. Гергана ми липсваше, което допълнително утежни нещата, но после, след като се настаних, всичко стана по-добро като че ли. Музиката не беше лоша, хората бяха забавни, разговорът вървеше … В общи линии прекарах НГ доста добре и сигурно пак бих избрал да съм там, ако имах същите алтернативи.
Към 3-4 сутринта ни изгони бабката, но пък и тя си беше в правото – отпусна ни 2-3 часа аванта, не можехме да се надяваме на повече, или поне щеше да е нереалистично.
След общежитието тръгнахме към апартамента на Мишо, където обаче май само си говорихме, защото момичетата бързо заспаха, а и на мен, Охлювчето и Лъчо също ни се спеше.
В крайна сметка си тръгнахме към 6-7 сутринта и бях доволен,че 2005-а свършила. Дано и каръкът да си е отишъл с нея рџ™‚

Изпращане на 2005-а, очакване на 2006-а година

Сядам и започвам да мисля какво ми се случи през 2005-а година. Странно, но не се сещам за нищо толкова добро, да, има едно нещо, но то е към края на годината, затова й ще го спомена по-надолу.
Януари беше забавен, нямах никакви поправки, ходех на колегите да помагам да си вземат изпита. Празнувах именния си ден с колегата Лъчо, който имаше РД тогава, та си спестих посрещането на гости. Месецът мина в купони – студентски живот, а и тепърва се опознавахме колегите.
Февруари беше гаден, а март депресиращ – поводи да искаш. РД-то не го празнувах естествено (многократно съм казвал, че не обичам да ги чествам). Но в края на февруари смених колата с Вектра 1.6, която скоропостижно одрасках на първи април. Не помня кога ми беше изпитната сесия, но тогава за пръв път ходих на поправка, при това на повече от една – по информатика си имах проблеми с Донева, а по математика – с МА1, който в крайна сметка взех,а проблемите с Донева оправих, макар и да нямам 6,а 5, но пак е повече от тройката, която имах, и смея да твърдя (а дали не са само думи това), незаслужено.
На третата сесия останах по МА2, а и по обектно-ориентирано програмиране имах 5, а този път реших,че ще се боря за 6. Изкарах я тази шестица, но по математика още не съм взел изпита, а ходих на поправки,че и на ликвидация …
Лятото прекарах добре, но не прекрасно, просто добре. Учихме с Пийча за ЛПИ, но така и не се явихме, щях да ходя на море с него и Митака – не стана. Не знам защо не отидох с колегата Димитър от Плд (може би защото не се познавахме добре все още ? ). Е, бях на море ест., но с нашите, а това май не се брои.
Август и септември бях най-зле ( все пак имах да взимам изпит, а това не ми се беше налагало досега – през живота ми не ме бяха късали, камо ли да падна толкова ниско, че да искам 3 … ). Тогава Стилър и Гергана се опитваха да ме изкарват навън – успяваха, но често аз им скапвах настроението – имам тази завидна способност …
Е, септември не беше чак толкова зле – тогава за пръв път усетих,че изпитвам по-особени чувства към Гергана, но не направих нищо по въпроса…
Започна и новата учебна година – надявах се да е успешна, но уви – сега съм с 4 невзети изпита.
През ноември се състоя Опън фест-а, за който спомогнах с каквото мога – добре мина, но толкова – аз мислех и продължавам да мисля за математиките …
Осми декември прекарах повече от добре, но Гергана ми липсваше … все пак, май си прекарах добре времето, въпреки пръста с три шева, които получих играейки си с капак на консервна кутия.
Вечерта на 15-16 декември беше ако не най-доброто, то поне едно от добрите неща, които са ми се случили тази година, въпреки че не започна така, а с леко скарване със Стилър. В крайна сметка той ме провокира и изясних на Гергана какво мисля и чувствам спрямо нея. Бях истински щастлив,че чувствата ми не са били едностранни.
Естествено, не може да има нещо добро, без да има лошо. На 22-ри дек. се “скарахме” с Гергана за една прегръдка, която не получих от нея. Много болно ми стана тогава и цяла вечер не й обърнах внимание, но и тя добре се справи с тази задача. Радвах се, че замина за Смолян, защото един-два дни не исках да я видя – чувствах се отхвърлен. На 23-ти разбрах резултата си от изпита по КА – СКЪСАН, при това по информатика. ПРОВАЛ (няма “по-главни” букви, иначе щях да ги използвам).
На 26-ти Гергана си дойде в Плд, а аз вече бях преживял двата “шамара” от живота. От тогава сме в пъти по-близки, а даже в дискотеката се бяха хванали на бас дали сме под или над 1месец (ние бяхме просто на 12 дни тогава). Това много ме зарадва – значи изглеждаме като двойка с месец “стаж” рџ™‚
Естествено беше ред и на лошото – на 29-ти се обади брат й – щял да празнува в Смолян и Гергана каза,че ще й е неудобно той да е там, а тя тук. В крайна сметка многократно предложи да остане, но аз не исках – няма нужда брат й да идва в Пловдив заради мен, защото трябва да е или тя там, или той тук. Искам да съм с Гергана на НГ, но не и тя да е далеч от семейството си. Е, утре или (по-скоро днес) ще я изпратя до автогарата.
Май не пропуснах много лоши моменти от 2005-а, освен един – жестоко одрах задната врата на колата преди 1-2 месеца… ужасно, а после, няколко седмици по-късно, имах проблеми с гърнето, но това са си редовни неща – все пак елементите се износват…
Мисля си какво да очаквам от 2006-а година – още удари под кръста, или пък добри преживявания. Дали ще е успешна като 2004-а, или пък провал като 2005-а ? Не знам, но ще разберем най-рано на трети – тогава ми е изпитът по КА – ако го взема не значи добра година определено, а просто че е информатика, но ако не го взема – тогава ще е ясно, че май не съм за специалност информатика,а за някъде другаде, за английска филология, или икономика…
Надявам се 2006-а да не мине под знака на математиката, да е по-благосклонна към мен, да имам повече успехи в различни сфери, но най-вече в личен план, както и в университета. Ще ми се след 365 дни да кажа, че това е била една от най-хубавите години в живота ми …

Къде се изгубих напоследък

Все по-рядко пиша в блога си, признавам, но си има и причина, при това основателна и добра – всеки ден прекарвам поне по 2 часа с Гергана и там отива голяма част от енергията ми рџ™‚
Иначе какво друго става с мен напоследък – уча за изпита по КА, който се надявам този път да взема. Май с това се изчерпва списъкът ми от дейности.
Иначе тия дни се видях с Митака и Пийча. С Митака ходихме на кафе, за да се видим, че от доста време не го бяхме правили. С Пийча – по същата причина, но поводът беше, че нямахме четвърти човек за билярд, та се събрахме пред Фокса, но там беше пълно,а и имаше чалга и се отпправихме към “Крали Марко”, или както се казва – там постояхме на кафе, докато се освободи маса, а после направихме 8 игри, заради които се наложи да звъня на Гергана за по-късен час,а и закъснях въпреки това …
Днес бях с компанията на сестра ми да пазаруваме за НГ. Очаквах да свършим за час и 30 мин., но не би – час по-късно се прибрах. И пак закъснях за уговорката ми с Гергана. Как ме трае напоследък – не знам рџ™‚
Вечерта бях да й избера подарък, а после заедно харесахме плюшена играчка на Стилър, който в разговор с Гергана казал,че би се зарадвал на такъв подарък. Е, утре ще видим дали е бил искрен рџ�›

Search for:

Връзки

• MacTeP SEO Blog
• SEO оптимизация и регистрация
• Димитър Калинов aka Bleit
• Калин Василев
• Христо Илиев