Archive for 'За мен'
Иде ли краят на Слак ?
Остават 2 дни, а след тях – един месец никакво обновление в развойния клон на Слак, а има нови версии на поне 2-3 програми, които заслужават да бъдат добавени там, като задължително трябва да се спомене и КДЕ 3.5, но не – ние все още нямаме нищо.
Дам, Патрик е болен и явно сериозно – всички го разбираме и му съчувстваме, но все пак той има какво да направи – да разреши обществото около “отрочето” му да се грижи за него – примери за това – Федора, Генту, Дебиан, а защо не и Убунту, което не харесвам, но все пак показва как обществото може да спомогне.
Мисля, че ми трябват повече оптимизирани пакети – какво пречи да има 486 и 686 версии ? А освен това защо няма никъде хранилища – сещам се за едно http://www.linuxpackages.net и толкова.
Тежко ми е да си го помисля дори, но май най-старата жива още дистрибуия е на път да загуби потребители ( да не се разбира “щракачи”, а хора, които са дали нещо на това общество (не – не визирам себе си, просто мисля че ще има и други хора, които са на моето мнение)).
Накъде ще се преориентирам ли – най-вероятно Генту. Ако не друго, то поне има огромно общество, добра документация и хранилища в пъти повече от Слак.
Не, приятели, не съм станал Генту фен от вчера, просто търся най-добрия заместител за добрия ми стар линукс, който не е принсталиран от не помня вече кога – може би 3-4 години. Мисля, че Патрик е крайно време да реши – само той ли ще се грижи за Слак или ще разреши на обществото да спомогне с каквото може…
Краят на седмицата
В събота бях на сбирка на Опън клуба, после на билярд с Пийча, Джимбо и негов приятел, а след това в залата за карти с Лъчо, Стилър и Джимбо, като преди това оставих Пийча у тях.
Стана добра игра – бихме 3 на 2, като поведохме 2 на нула, после изравниха и в последната игра победихме.
По път за вкъщи, точно едно кръстовище преди нас, ме спряха куки, но не можах да спомогна за новогодишните приходи – като ме видяха с колан – разгледаха документите ми (при това застраховката даже не поискаха да я извадя, а се задоволиха със стикера) и решиха да ми кажат “лека нощ” рџ™‚
В неделя следобеда го прекарах пред компютъра, завършвайки сайта на Чу, който много неохотно бях приел да направя, а пък и тя няма на кой друг да разчита, та сайтът е готов – едва ли ще бъде оценен на повече от четири, но пък толкова мога за кратко време и без дизайнерски умения. Не, няма да ви покажа какво натворих – срам ме е от себе си.
Вечерта бях на билярд с Джимбо, Стилър, Гергана и Митака ( на Таня брат й). Поне 3 часа играхме – 5 човека как изиграват 10 жетона – дам, познахте, доста бавно, още повече, ако е и на една маса рџ™‚
Накрая ни дойде акълът и се разделихме на две, така поне свършихме по-бързо, защото на всички леко ни омръзна към края.
След билярда оставих Стилър и Гергана и си тръгнах към нас, като за малко пак да ме спрат куки, но този път минах през тях рџ™‚ Изобщо горките хора явно са решили през декември да изкарат пари за другата половин година…
Хайде лека нощ на всички.
Петък
Днес реших да не посетя “любимите” ми упражнения по ИТ – трябваше да стана в 9 часа, а предишната вечер бях на диско – нещо не ми допадна идеята.
Следобеда прекарах пред ПЦ-то. Опитах се да изкарам навън Джимбо, защото той се беше депресирал заради момиче – исках да му “налея” малко акъл, но той упорито отказваше. Освен това Гергана ни остави за 2 дни и половина сами – няма и два часа, а вече ми липсва …
Вечерта трябваше да отидем в “Гепи”, като преди това минем през някоя кръчма. Събрахме се осем човека и отидохме към “Пожарната”, но там нямаше места за нас и се отправихме към някаква кръчма на гарата, която отвън не беше лоша, но пък обслужването бе под всякаква критика – най-вече нелюбезна и досадна сервитьорка, която би изхвърчала веднага, ако аз бях собственик на заведението…
След кръчмата не отидохме никъде, а се прибрахме, тъй като нямаше хора за “Гепи”, а и на повечето не ни се ходеше в друго питейно заведение.
Към 24 часа си бях вкъщи, початих малко и заспах.
Първи декември
От срядата не си спомням нищо, освен че решавах задачи. След консултация с колегата Джимбо се установи, че явно денят е бил скучен,а вечерта не сме излизали никъде. Нищо, в живота на всеки има такива дни, още повече преди контролна по математика.
В четвъртък станах в 7 часа, за да отида в осем в университета, за да получа условията на задачите, защото някой бе казал, че даскала не ги сменя – е да,ама не. Най-надлежно си ги преписах за “царски пищов” заедно с решенията, за които доста помогна (да не кажа 100% направи) Азрод, обаче условията бяха коренно различни от тези, които имах. А на самата контролна не успях да препиша отново решената задача от Митака от Асгр, което ме хвърли в меланхоличната “пътека”, но след контролната вече не ми пукаше – това е математика все пак – струва ли си да се ядосвам заради нея . рџ™‚
Вечерта, след дълги уговорки, се срещнахме на пощата аз, Малайза, Стилър и Джимбо. Отне ни само 45 мин. , за да решим къде да отидем и в крайна сметка се забутахме в “Плежъра” за пореден път – дарца не бачкаше като хората, сервитьорката беше леко разсеяна, но пък поне разговорът вървеше рџ™‚
След това отидохме в “Ликьора” към 24 часа, където не очаквахме да има толкова хора, но младежкото БЧК явно си правеше купон там по случай първи декември.
Още на входа ни закичиха с червени лентички, от които аз останах разочарован – тази година никой не ми подари презерватив на този ден, та се надявах поне тогава да си го получа … презерватива рџ™‚
В дискотеката беше забавно, като музиката не беше само ретро – имаше и “съвременна”, както и разни игри с двойки от публиката, като за първата игра доста се колебаех дали да не участвам (благодарен съм, че Гергана не искаше – спести ми неудобството рџ™‚ )
Към 2 часа си тръгнахме, като и този път не ми взеха парите за такси – явно пак ще купувам повече жетони следващия път като играем билярд рџ™‚ .
Вторник
Във вторник вечерта се срещнах с Митака, защото не се бяхме виждали от доста време. Първоначално замисълът беше да ми даде да прочета един увод към проекта му, който засяга темата свободен софтуер, но, в крайна сметка, той го беше забравил, и минахме по същество – към “Пожарната” рџ™‚
Към 19:40 го закарах до Антица и към 20:30 бях в “Рояла” за билярд с Джимбо, Стилър и Малайза.
След това, към 22 часа, отидохме до “Мармалада” , който не работеше още (за “залаата” долу говоря). Направихме един тегел до фонтаните и се върнахме (принципно търсехме кафе, но това никак не е лесно за нас рџ™Ѓ ) Е, бяха отворили, че даже имаше и доста хора, но все пак не бяха почнали.
Оказа се,че вечерта била “Пиано бар” , а вие знаете колко си падам по този вид музика. Тук поне имаше нещо красиво – Весела Бонева, но с това се изчерпва всичко – изсвириха най-омразните ми песни накуп. То не беше Молоко, Джъстин Тимбърлейк, Лени Кравиц и още знайни и незнайни негърски изпълнения.
Май на никой не му хареса, освен на Стилър, така че май ще си ходи сам всеки вторник.
Е, това е, прибрах се към 2 часа и ми се спи ужасно.
Понеделник
Ден като всеки друг, започващ учебната седмица – с една дума – гаден.
В училище не се случи нищо интересно – 3 часа скука. Прибрах се вкъщи, погледах ТВ, дойде сестра ми и се уговорихме да отидем заедно до фризьорката, защото никак не обичам да ходя сам там, а пък и исках малко шантава прическа, която май не се получи точно, както бе планирана, но все пак, ако сестра ми не беше обяснила какво искам, сигурно и така нямаше да изглеждам. Та днес свърших работа, която отлагах от няколко месеца. После се разкарах малко до “Тракия”, защото там е най-удобното място да се плаща телефон – можеш да спреш на спокойствие с колата. Като се върнах, минах и през магазина, за да купя разни продукти, от които баба ми да направи манджа.
Вечерта имаше предложение за рок вечер в “Ликьора”, но не се събрахме хора и другите решиха да отидат на билярд в “Плежъра”. Аз не отидох с тях по няколко причини – не бяхме сигурни дали ще има места в заведението, място за паркиране, както и после дали ще се ходи някъде на клуб – все важни въпроси, когато си с кола.
Вместо излизане легнах и поспах малко, защото се чувствах адски уморен, а сега смятам и да лягам след малко за значително по-дълъг период от време.
Та така, лека нощ на всички рџ™‚ !
Краят и на тази седмица
В събота и неделя почти не правих нищо – спане до ранния следобед и после седене пред ПЦ-то, като в събота с баща ми сменихме единия фар на колата и пастирахме одраната от мен повърхност ( пак се вижда, но вече не от самолет рџ™‚ ). Вечерта, след доста дълги уговорки, отнели над 4 часа, отидохме на билярд аз, Стилър, Джимбо и Митака (братът на Таня).
Чакахме над час за свободна маса и още поне 10 мин. сервитьорка, която по едно време си вдигна чукалата и си тръгна, а ние не бяхме платили. Добре че барманът беше там :). След билярда отидохме в залата да поиграем карти с Дочо, и така до 3 без 15 сутринта.
В неделя не ми се случи нищо по-особено – ставане, седене пред ПЦ-то, кратка “разходка” с колата до “Билата”, понеже консервите, които ям, когато ме мързи да си правя нещо, бяха свършили. В магазина видях заместник-декана Манчо Манев и след кратък разговор си продължихме по пътя.
Като се прибрах, се опитах да уговоря някой за билярд, но се оказа, че “обичайните заподозрени” тъкмо се прибираха от излизане и не им се ходеше особено, а пък аз не исках да разкарам трима души само заради мен. Така си останах вкъщи вечерта и поспах малко, защото трябва да издържа до 2 часа, за да си пия хапчетата, а това няма как да стане, ако не бях спестил малко енергия.
Остават 50 мин. до понеделника, който така ми се иска да не идва, защото с него ще дойде контролната по АСД, а и отново започват лекциите по математика :(.
Болен
Днес не отидох на упражнения по ИТ – не се чувствах добре. С доста усилия станах към 13 часа и целия ден боледувах, като минах и на хапчета вече. Дори пих едно гадно прахче, което на теория било едва ли не чудно, ама на практика е ужасно, пък и не усетих да помага кой знае колко.
Единственото по-интересно този ден бе,че отидох на билярд вечерта със Джимбо, Гергана и Митака (на Таня брат й). Изиграхме 8 жетона и се прибрах да боледувам. рџ™Ѓ
Четвъртък
Трудно ставане, доста математика, гадно време – с това се характеризираше предиобедът.
Следобед отидохме с Джимбо и Азрод на билярд във “Фокса”, като в последствие се обадихме на Пийча и Митака. Христо дойде,но .Митака явно беше болен, защото ми се обади от поликлиниката и каза,че не е в района, за да дойде да поиграе с нас
След билярда отидохме на кафе в “Ескадата” – готино местенце, където и музиката е що-годе добра – даже хауса не е толкова гаден.
След кафето, закарах Азрод до автогарата и се прибрах.
По-късно вечерта се уговорихме с Малайза и Стилър да отидем на ретро парти в “Ликьора” – нов ретро клуб. Според Стилър заведението днес било без вход, в което почти се убедих, след като обиколихме цялата водна палата, за да открием откъде се влиза рџ™‚
Иначе клубчето не е лошо, макар и да е много слабо посещаемо. В 23 часа бяхме само ние, плюс 2 жени, които май бяха от сервитьорките…
Иначе музиката беше добра, атмосферата – и тя, а най-готиното беше чернокосата сервитьорка рџ™‚ А имаше и още 2-3 момичета, които си заслужаваха погледите. Гергана беше на същото мнение, след като си поговорихме малко за жени с нея рџ™‚
Към 3 часа си тръгнахме, като аз най-нагло се качих на таксито на Стилър и Гергана, които, на всичкото отгоре, не искаха и да ми вземат парите, но ще се реванширам някак – верояно ще купя повече жетони за билярд другия път.
РД на Теди
Днес се събудих и видях,че вали сняг, което ме накара да се усмихна. Не се сещам за нещо друго, което скоро да е успявало в тази насока…
В училище бяхме в силно намален състав, нормално, като се има предвид, неочакваното време, а и това, че лекциите са свободно достъпни в интернет рџ™‚
Вечерта бях на РД-то на Теди. Няма да изброявам списъка на присъстващите, но наистина имаше много хора. От тези, от моята компания, липсваха само Стилър и Джимбо, които не знам защо не бяха поканени, но пък и не мога да се бъркам за чужд рожден ден…
Иначе празнуването мина доста добре (щеше да е отлично, ако не бяхме отишли в “Тра-ла-ла” след това, където да си наваксаме пропуснатата чалга рџ™Ѓ ).
Към 3 часа се прибрах от дискотеката и легнах да спя доста изморен.
Така мина денят ми в общи линии.