Archive for 'За мен'
Интересна лекция
Posted on November 22, 2005, under За мен.
Днес вместо да отида на лекциите по диференциални уравнения, реших да посетя презентацията на Object Builder Software (OBS), която се оказа по-дълга от предвиденото и изпуснахме и двата часа математика, но поне си струваше според мен. Такива презентации ми действат страшно ободряващо – повдигат самочувствието ми, показват, че не си губя времето с тази информатика, че в бъдеще има къде да се реализирам, изобщо – разбиват тезата на всеки математик, че без тяхната “наука” информатика не става рџ™‚ . Естествено тези презентации ми показват и колко много имам да уча. Амбицират ме да се справя с тежките изпити по математика, които ми предстоят…
На прибиране от унито ми свърши газта, попаднах в задръствания няколко пъти, но в крайна сметка се прибрах доволен, че учебният ден е свършил. Естествено бях и страшно изморен, след като сутринта ходих до “Тракия”, за да се срещна с Чу, която трябваше да ми даде “спецификациите” на уеб сайта, който трябва да направя вместо нея за курсов проект. Изморен, но доволен. Още един ден математика по-малко рџ™‚
Зимна приказка
Не, днес няма да се оплаквам от математиката, не че не съм я карал, просто ми се случиха по-интересни неща,а именно – бях на превод със специалността английски език и български. Към 13 часа аз, Азрод, Венета и Гергана заминахме за село Дряново, като се отбихме и в Асеновград.
Пътят до селото не бе лек, но не бе и кой знае колко труден, стига да внимаваш, а и да не те гони някой отзад.
Към 15:35 бяхме вече в Дряново и разглеждахме стаите,които евентуално ще обитаваме на осми декември. Те са чудесни, но още по-хубава е зимната гледка, която се открива от селото – истинска зимна приказка. Вгледаш ли се в спокойната гора, ти се струва, че времето е спряло. Че тук, на близо 70 километра от Пловдив, животът е тих, спокоен и красив, изпълнен с малките радости на живота, но и тук цивилизацията е нахлула брутално – в кръчмата хора играеха карти, в друго заведение видяхме пияница … изобщо, покрай величествената гледка на заснежената планина те обзема чувство за това, колко нищожен си, и как ти нямаш право да променяш природата, но е късно.
Цивилизацията отдавна е нахлула навсякъде и рано или късно тя ще достигне и това кътче от света – един по-добър мини-свят, според мен.
С известна доза тъга паля вектрата и се отправям назад към моя свят – онова ежедневие, в което придвижването на няколко километра ти отнема около час и доста нерви, свят, в който всеки от нас е подложен на напрежение, защото трябва да гони срокове,които обикновено са “вчера”.
Но такъв е моят свят, и не мисля,че бих могъл да живея простия селски живот, не, под прост не разбирам просташки или ограничен, а опростен – трудиш се колко трябва, научаваш също толкова и не мислиш за нищо друго. Не знаеш за проблемите, които могат да сполетят Земята, не те вълнуват безредиците във Франция, най-много да пролееш сълза заради героинята на някой латиноамерикански сериал, но и това не е сигурно, защото тези сериали са в неудобно за селските хора време…
Към 18 часа пристигнахме в Асеновград,бяхме малко на кафе и после към 19 се прибрах в Пловдив. Карането на фарове бе малко изтощително, но се справих с днешната задача и това ме кара да заспя доволен след няколко часа.
Спокойна неделя
Днес не се случи нищо особено. Стоях си вкъщи почти целия ден,а надвечер се уговорихме с Джимбо, Малайза и Стилър за няколко игри на билярд, но нямаше свободни маси в “Рояла” и се наложи да играем на големите, които за мен са адски неудобни, но в крайна сметка вкарах 4-5 топки в рамките на час и нещо.
Та това беше малко по-различното на този иначе хубав ден,само да беше и по-топъл рџ™Ѓ .
Първата зимна събота за годината
Честит първи сняг !
Днес за мен снегът заваля малко неочаквано, но пък ме изненада, а обичам такива изненади (стига да не съм закъсал някъде ) :).
Към 14 часа отидох да си взема колата от сервиза, където прекара няколко часа за смяна на тампон и радиатор – и на двете им бе дошло времето да се сменят доста отдавна,ама македонски инат … рџ™‚
След като си взех колата, с удоволствие закарах майка ми и баба ми до “Метро”, защото освен че возилото беше много по-тихо и мъркащо като тигърче, имах нужда от някои нещица.
В 17:05 бях на Бингото за срещата с класа, като предварително пратих кратко текстово съобщение, че ще закъснея (така се получи просто). За съжаление не стоях много при бившите си съученички – стана ми адски лошо и започнах да се потя обилно – признак за висока температура при мен. Извиних се и се прибрах, като ми беше горещо през целия път към къщи, което при нормални условия няма как да стане.
Вечерта се чувствах доста по-добре и предложих да отидем на билярд. След кратка агитация, навих Стилър, Малайза и Пийча, а в “Рояла” срещнахме и Джимбо с някакъв негов приятел. За съжаление Джимбо седнаха далеч от нас,а и си тръгнаха преди да си свършим жетоните. Да ги пита човек защо останаха изобщо, но те си знаят. Митака изглеждаше тъжен както през последните дни рџ™Ѓ
След билярда отидохме “за по един чай” в “Каскадата”, но никой не пи топла напитка рџ™‚ .
Час по-късно се прибрах, като оставих и останалите на места, близки до домовете им. Вкъщи имах мерак да поцъкам малко Старкрафт, но след първата игра, когато ме изнесоха, ми мина мерака и заспах бързо.
Хамалуване
Днес станах в 6 сутринта,за да може в 7 да съм пред Трайчева и след това да потеглим към Хасково с уредения от нея камион. Не бях изненадан, че не дойдоха другите ми съученици – все пак аз ги познавам по-добре от Трайчева.
Към 9 часа бяхме вече в Хасково, като имаше един момент,в който куките можеха да пишат акт за камиона, но се оказаха свестни, а и като видяха пловдивски номер, явно им дойде на акъла, че наистина има не си минаваме ей така срещу знаците забраняващи влизането на камиони…
В 11 часа вече бе натоварено всичко, естествено не без помощта на цигани, които да преместят по-тежките предмети.
В 13 часа пристигнахме в Пловдив и аз помогнах колкото силите ми позволяват, но поне пренесохме холовата гарнитура. След края на хамалската работа си хванах първото такси и се прибрах, като спах почти до 18 часа, след което се обади Стилър за излизане в “Гепи”.
В 20 часа бях на пощата и се отправихме към “Блу” – не ми допадна атмосферата – стилът ми се стори екстравагантен.
След кафето отидохме и в “Гепи”, където прекарахме 4 часа. Не че музиката беше хубава, просто чакахме ретро песните, които днес пак бяха малко.
Сега мислех да поиграя малко Старкрафт, но чувствам, че едвам гледам и пиша и затова просто ще легна да поспя рџ™‚
Гаден ден :(
Прибрах се в ужасно настроение – първо провал по КА – не можах да взема едно плюсче :(, а после и по-сериозната причина – много яко одрах колата на един стълб, защото нямаше как да мина, а и мислех,че ще задера малко.
В 14:40 се срещнах с Джимбо, който беше така добър да ме заведе до сносен тенекеджия и сега 15:54 вече почти всичко е готово – няма го гадното вдлъбнато, но драскотините тепърва ще се оправят…
Забавен понеделник и приятна вторнишка вечер
В понеделник всичко протече нормално – билярд след даскало, като този път бяхме доста хора – аз, Христо, Марта и Гада, като се обадихме и на Джимбо после.
Вечерта трябваше да играя ролята на организатор и да събера цялата дезорганизирана тълпа, за да отидем на студентско парти в “Тра-ла-ла”.
След поредица от кратки текстови съобщения, се разбра, че пак ще сме най-редовните – Гергана, Стилър, Джимбо, Христо и Марта.
Организирах ги в 20:30 пред пощата, като Марта и Христо бяха казали,че ще закъснеят доста. Та останалите трима, след кратко шматкане продължило 15 мин. , отидохме в “Плежъра” , където имаше места рџ™‚ , за разлика от много други пъти.
След заведението май никой не беше навит за дискотека, с изключение на Стилър, но той винаги е навит рџ™‚ В крайна сметка се прибрахме, като Джимбо искаше да ме закара, но му показах,че съм инат и държа на принципите си – след като веднъж ме излъга, казах му,че няма да се кача в колата му без основателна причина. Засега това и правя рџ™‚
Вторникът може да бъде разделен на две части – тази преди 17:20, и тази след.
В първата ми се спеше ужасно,беше ми тъпо, глава ме болеше, а и ме изгониха от час, щото сме закъсняли с 15 мин. Аз кво съм виновен,че обърках, че лекцията на Object Building Software ще е този вторник, а не другия…
Вечерта Андрей ми се обади да се съберем някои колеги и да отидем в “Марица 5”, което, доколкото разбрах, е нещо като женско общежитие, а и съдейки по портиерката, май наистина е така – рядко има толкова свадливи жени.
Прекарахме приятно в женска компания,а после се отправихме към “Инфинити” пеш, но бих се разходил още 2 пъти до “Марица”, за да не слушам противната музика, която беше там. Не стига че обстановката е ориенталска, ами и музиката – черна, арабска, гръцка и гаден хаус …
Все пак, мисля че прекарах по-добре от другия ми план за вечерта – да си стоя вкъщи рџ™‚
Опънфест
Вчера унито ми бе домакин на Опънфест Пловдив. Програмата, макар и малко поразместена и кратка, събра доста хора, които почти напълниха аудиторията за 250 човека.
Лекциите бяха изнесени добре, като не липсваха и гафове, но все пак ние сме доброволци – никой не ни плаща за нищо( говоря в множествено число,защото, въпреки че не бях част от лекторите, аз съм част от обществото на отворения код).
Мислех да опиша с по няколко думи лекциите, но май ще се въздържа – никога не съм бил многословен, но едно нещо определено трябва да се каже – лекторите се справиха отлично ! рџ™‚
След феста, с баща ми отидохме да сменя всесезонните гуми със зимни такива.
По-късно отидох на билярд с колегата Джимбо, където видяхме и Стоян.
Към 21 часа отидох у Марта, където се събирахме колегите по случай празния апартамент рџ™‚
Към 24 часа си тръгнахме и аз се прибрах изморен, но доволен от изминалия ден.
P.S. : Забравих да спомена какво ми се случи на пътя от “Рояла” към Марта – отнех предимството на една кола, включвайки се в движението.Този обаче явно беше изнервен, защото си пусна дългите светлини с цел да ме заслепи, опитваше се да ме изпревари и накрая ме заклещи в колелото на гарата, където последва кратък разговор от вида:
– Ти ми отне предимството !
– Да
– Добре,лека вечер.
И и двамата си тръгнахме по пътя. Вярно някой скоро разправяше,че в Пловдив били най-лудите шофьори.
Четвъртък и петък
В четвъртък след даскало бях малко на билярд с Митака (Джимбо), Гергана ( Малайза) и колегата й. В крайна сметка Гергана спаси положението, в което ни вкара Стилър след отказа си да дойде с нас.
Миналата вечер не дойде с нас, хайде, това е разбираемо – има караоке, но пък да те върже на другия ден 5 минути преди тръгване, и да ти каже, че е получил обаждане с по-добра оферта … Още повече, че предполагам от кой е офертата, но няма значение. Щом така иска – нека си руши живота.
В крайна сметка, изиграхме 8 жетона на билярда и после отидохме в залата да видим кой е на смяна и евентуално да поиграем карти.
Е, карти не играхме, тъй като нямаше хора, но поне се видяхме с Ивелин и чух с Мишо по телефона, за да му дам съвет как да си настрои линукса. В крайна сметка, май не е успял.. рџ™Ѓ
В петък не ми се случи нищо интересно. Сещам се само къде паркирах, за да отидем в “Плежъра” – минах през Джумаята и нагоре, после надолу, и се озовах на кино “Орфей”, което е на 10 мин. пеш от “Плежъра”, но нямаше къде другаде да паркирам.
Иначе в заведението имаше нов персонал – барманката уж беше точна, а сервитьорката – малко неадекватна, но явно й се беше случило нещо неприятно, защото накрая ми се стори,че едвам сдържа сълзите си.
След разходката ми до “Плежъра”, се прибрах вкъщи и цял следобед скучах, че даже и спах, а вечерта си легнах много рано – към 23 часа.
Сряда
Снощи бях на караоке до 3 часа (все пак последно караоке във вторник, но бяхме компания от около 20 човека …) ,а днес станах в 7. Не питайте как се чувствах, на всичкото отгоре, бях и шофьор…
Училищната работа мина еднообразно както винаги. Асемблерът беше малко по-интересен, но пък се оказа, че на линукс се пише по различен начин рџ™Ѓ и ся търся вероятни решения, за да си спестя писането, а и пускането на бозата.
Вечерта трябваше да се уговорим за карти, но нямахме четвърти човек, а и не се организирахме подобаващо, затова сега съм си вкъщи.
Иначе днес пооправих малко скрипта си за музика – вече името на песента е подчертано (уау ! рџ™‚ ). Реших си и една задачка, чието условие не знам, но уж написах основите, пък другото е лесно. А, опитах малко портване на уин асемблер към линукс, но не стана така, както го желаех,а и видях, че няма да има много полза от пхп скриптчето ми, затова и го зарязах рџ™‚
В общи линии започвам да си връщам формата.