Archive for November, 2005
Вторник
Posted on November 29, 2005, under За мен.
Във вторник вечерта се срещнах с Митака, защото не се бяхме виждали от доста време. Първоначално замисълът беше да ми даде да прочета един увод към проекта му, който засяга темата свободен софтуер, но, в крайна сметка, той го беше забравил, и минахме по същество – към “Пожарната” рџ™‚
Към 19:40 го закарах до Антица и към 20:30 бях в “Рояла” за билярд с Джимбо, Стилър и Малайза.
След това, към 22 часа, отидохме до “Мармалада” , който не работеше още (за “залаата” долу говоря). Направихме един тегел до фонтаните и се върнахме (принципно търсехме кафе, но това никак не е лесно за нас рџ™Ѓ ) Е, бяха отворили, че даже имаше и доста хора, но все пак не бяха почнали.
Оказа се,че вечерта била “Пиано бар” , а вие знаете колко си падам по този вид музика. Тук поне имаше нещо красиво – Весела Бонева, но с това се изчерпва всичко – изсвириха най-омразните ми песни накуп. То не беше Молоко, Джъстин Тимбърлейк, Лени Кравиц и още знайни и незнайни негърски изпълнения.
Май на никой не му хареса, освен на Стилър, така че май ще си ходи сам всеки вторник.
Е, това е, прибрах се към 2 часа и ми се спи ужасно.
Понеделник
Ден като всеки друг, започващ учебната седмица – с една дума – гаден.
В училище не се случи нищо интересно – 3 часа скука. Прибрах се вкъщи, погледах ТВ, дойде сестра ми и се уговорихме да отидем заедно до фризьорката, защото никак не обичам да ходя сам там, а пък и исках малко шантава прическа, която май не се получи точно, както бе планирана, но все пак, ако сестра ми не беше обяснила какво искам, сигурно и така нямаше да изглеждам. Та днес свърших работа, която отлагах от няколко месеца. После се разкарах малко до “Тракия”, защото там е най-удобното място да се плаща телефон – можеш да спреш на спокойствие с колата. Като се върнах, минах и през магазина, за да купя разни продукти, от които баба ми да направи манджа.
Вечерта имаше предложение за рок вечер в “Ликьора”, но не се събрахме хора и другите решиха да отидат на билярд в “Плежъра”. Аз не отидох с тях по няколко причини – не бяхме сигурни дали ще има места в заведението, място за паркиране, както и после дали ще се ходи някъде на клуб – все важни въпроси, когато си с кола.
Вместо излизане легнах и поспах малко, защото се чувствах адски уморен, а сега смятам и да лягам след малко за значително по-дълъг период от време.
Та така, лека нощ на всички рџ™‚ !
Краят и на тази седмица
В събота и неделя почти не правих нищо – спане до ранния следобед и после седене пред ПЦ-то, като в събота с баща ми сменихме единия фар на колата и пастирахме одраната от мен повърхност ( пак се вижда, но вече не от самолет рџ™‚ ). Вечерта, след доста дълги уговорки, отнели над 4 часа, отидохме на билярд аз, Стилър, Джимбо и Митака (братът на Таня).
Чакахме над час за свободна маса и още поне 10 мин. сервитьорка, която по едно време си вдигна чукалата и си тръгна, а ние не бяхме платили. Добре че барманът беше там :). След билярда отидохме в залата да поиграем карти с Дочо, и така до 3 без 15 сутринта.
В неделя не ми се случи нищо по-особено – ставане, седене пред ПЦ-то, кратка “разходка” с колата до “Билата”, понеже консервите, които ям, когато ме мързи да си правя нещо, бяха свършили. В магазина видях заместник-декана Манчо Манев и след кратък разговор си продължихме по пътя.
Като се прибрах, се опитах да уговоря някой за билярд, но се оказа, че “обичайните заподозрени” тъкмо се прибираха от излизане и не им се ходеше особено, а пък аз не исках да разкарам трима души само заради мен. Така си останах вкъщи вечерта и поспах малко, защото трябва да издържа до 2 часа, за да си пия хапчетата, а това няма как да стане, ако не бях спестил малко енергия.
Остават 50 мин. до понеделника, който така ми се иска да не идва, защото с него ще дойде контролната по АСД, а и отново започват лекциите по математика :(.
Болен
Днес не отидох на упражнения по ИТ – не се чувствах добре. С доста усилия станах към 13 часа и целия ден боледувах, като минах и на хапчета вече. Дори пих едно гадно прахче, което на теория било едва ли не чудно, ама на практика е ужасно, пък и не усетих да помага кой знае колко.
Единственото по-интересно този ден бе,че отидох на билярд вечерта със Джимбо, Гергана и Митака (на Таня брат й). Изиграхме 8 жетона и се прибрах да боледувам. рџ™Ѓ
Четвъртък
Трудно ставане, доста математика, гадно време – с това се характеризираше предиобедът.
Следобед отидохме с Джимбо и Азрод на билярд във “Фокса”, като в последствие се обадихме на Пийча и Митака. Христо дойде,но .Митака явно беше болен, защото ми се обади от поликлиниката и каза,че не е в района, за да дойде да поиграе с нас
След билярда отидохме на кафе в “Ескадата” – готино местенце, където и музиката е що-годе добра – даже хауса не е толкова гаден.
След кафето, закарах Азрод до автогарата и се прибрах.
По-късно вечерта се уговорихме с Малайза и Стилър да отидем на ретро парти в “Ликьора” – нов ретро клуб. Според Стилър заведението днес било без вход, в което почти се убедих, след като обиколихме цялата водна палата, за да открием откъде се влиза рџ™‚
Иначе клубчето не е лошо, макар и да е много слабо посещаемо. В 23 часа бяхме само ние, плюс 2 жени, които май бяха от сервитьорките…
Иначе музиката беше добра, атмосферата – и тя, а най-готиното беше чернокосата сервитьорка рџ™‚ А имаше и още 2-3 момичета, които си заслужаваха погледите. Гергана беше на същото мнение, след като си поговорихме малко за жени с нея рџ™‚
Към 3 часа си тръгнахме, като аз най-нагло се качих на таксито на Стилър и Гергана, които, на всичкото отгоре, не искаха и да ми вземат парите, но ще се реванширам някак – верояно ще купя повече жетони за билярд другия път.
РД на Теди
Днес се събудих и видях,че вали сняг, което ме накара да се усмихна. Не се сещам за нещо друго, което скоро да е успявало в тази насока…
В училище бяхме в силно намален състав, нормално, като се има предвид, неочакваното време, а и това, че лекциите са свободно достъпни в интернет рџ™‚
Вечерта бях на РД-то на Теди. Няма да изброявам списъка на присъстващите, но наистина имаше много хора. От тези, от моята компания, липсваха само Стилър и Джимбо, които не знам защо не бяха поканени, но пък и не мога да се бъркам за чужд рожден ден…
Иначе празнуването мина доста добре (щеше да е отлично, ако не бяхме отишли в “Тра-ла-ла” след това, където да си наваксаме пропуснатата чалга рџ™Ѓ ).
Към 3 часа се прибрах от дискотеката и легнах да спя доста изморен.
Така мина денят ми в общи линии.
Интересна лекция
Днес вместо да отида на лекциите по диференциални уравнения, реших да посетя презентацията на Object Builder Software (OBS), която се оказа по-дълга от предвиденото и изпуснахме и двата часа математика, но поне си струваше според мен. Такива презентации ми действат страшно ободряващо – повдигат самочувствието ми, показват, че не си губя времето с тази информатика, че в бъдеще има къде да се реализирам, изобщо – разбиват тезата на всеки математик, че без тяхната “наука” информатика не става рџ™‚ . Естествено тези презентации ми показват и колко много имам да уча. Амбицират ме да се справя с тежките изпити по математика, които ми предстоят…
На прибиране от унито ми свърши газта, попаднах в задръствания няколко пъти, но в крайна сметка се прибрах доволен, че учебният ден е свършил. Естествено бях и страшно изморен, след като сутринта ходих до “Тракия”, за да се срещна с Чу, която трябваше да ми даде “спецификациите” на уеб сайта, който трябва да направя вместо нея за курсов проект. Изморен, но доволен. Още един ден математика по-малко рџ™‚
Зимна приказка
Не, днес няма да се оплаквам от математиката, не че не съм я карал, просто ми се случиха по-интересни неща,а именно – бях на превод със специалността английски език и български. Към 13 часа аз, Азрод, Венета и Гергана заминахме за село Дряново, като се отбихме и в Асеновград.
Пътят до селото не бе лек, но не бе и кой знае колко труден, стига да внимаваш, а и да не те гони някой отзад.
Към 15:35 бяхме вече в Дряново и разглеждахме стаите,които евентуално ще обитаваме на осми декември. Те са чудесни, но още по-хубава е зимната гледка, която се открива от селото – истинска зимна приказка. Вгледаш ли се в спокойната гора, ти се струва, че времето е спряло. Че тук, на близо 70 километра от Пловдив, животът е тих, спокоен и красив, изпълнен с малките радости на живота, но и тук цивилизацията е нахлула брутално – в кръчмата хора играеха карти, в друго заведение видяхме пияница … изобщо, покрай величествената гледка на заснежената планина те обзема чувство за това, колко нищожен си, и как ти нямаш право да променяш природата, но е късно.
Цивилизацията отдавна е нахлула навсякъде и рано или късно тя ще достигне и това кътче от света – един по-добър мини-свят, според мен.
С известна доза тъга паля вектрата и се отправям назад към моя свят – онова ежедневие, в което придвижването на няколко километра ти отнема около час и доста нерви, свят, в който всеки от нас е подложен на напрежение, защото трябва да гони срокове,които обикновено са “вчера”.
Но такъв е моят свят, и не мисля,че бих могъл да живея простия селски живот, не, под прост не разбирам просташки или ограничен, а опростен – трудиш се колко трябва, научаваш също толкова и не мислиш за нищо друго. Не знаеш за проблемите, които могат да сполетят Земята, не те вълнуват безредиците във Франция, най-много да пролееш сълза заради героинята на някой латиноамерикански сериал, но и това не е сигурно, защото тези сериали са в неудобно за селските хора време…
Към 18 часа пристигнахме в Асеновград,бяхме малко на кафе и после към 19 се прибрах в Пловдив. Карането на фарове бе малко изтощително, но се справих с днешната задача и това ме кара да заспя доволен след няколко часа.
Спокойна неделя
Днес не се случи нищо особено. Стоях си вкъщи почти целия ден,а надвечер се уговорихме с Джимбо, Малайза и Стилър за няколко игри на билярд, но нямаше свободни маси в “Рояла” и се наложи да играем на големите, които за мен са адски неудобни, но в крайна сметка вкарах 4-5 топки в рамките на час и нещо.
Та това беше малко по-различното на този иначе хубав ден,само да беше и по-топъл рџ™Ѓ .
Първата зимна събота за годината
Честит първи сняг !
Днес за мен снегът заваля малко неочаквано, но пък ме изненада, а обичам такива изненади (стига да не съм закъсал някъде ) :).
Към 14 часа отидох да си взема колата от сервиза, където прекара няколко часа за смяна на тампон и радиатор – и на двете им бе дошло времето да се сменят доста отдавна,ама македонски инат … рџ™‚
След като си взех колата, с удоволствие закарах майка ми и баба ми до “Метро”, защото освен че возилото беше много по-тихо и мъркащо като тигърче, имах нужда от някои нещица.
В 17:05 бях на Бингото за срещата с класа, като предварително пратих кратко текстово съобщение, че ще закъснея (така се получи просто). За съжаление не стоях много при бившите си съученички – стана ми адски лошо и започнах да се потя обилно – признак за висока температура при мен. Извиних се и се прибрах, като ми беше горещо през целия път към къщи, което при нормални условия няма как да стане.
Вечерта се чувствах доста по-добре и предложих да отидем на билярд. След кратка агитация, навих Стилър, Малайза и Пийча, а в “Рояла” срещнахме и Джимбо с някакъв негов приятел. За съжаление Джимбо седнаха далеч от нас,а и си тръгнаха преди да си свършим жетоните. Да ги пита човек защо останаха изобщо, но те си знаят. Митака изглеждаше тъжен както през последните дни рџ™Ѓ
След билярда отидохме “за по един чай” в “Каскадата”, но никой не пи топла напитка рџ™‚ .
Час по-късно се прибрах, като оставих и останалите на места, близки до домовете им. Вкъщи имах мерак да поцъкам малко Старкрафт, но след първата игра, когато ме изнесоха, ми мина мерака и заспах бързо.