Archive for December, 2005
Обреченият
Posted on December 6, 2005, under За мен.
Чувствам се по-обречен от всякога. Днес невзетите изпити ще станат два, а ми предстоят още математики … После ми кажете, че нямало защо да мразя математиката, но има ли значение – вероятно след днес и още един изпит, може да не бъда в ПУ вече, или поне във ФМИ.
Чувствам как ще се отправя към живота със средно образование и желание за работа на всяка цена,а не за високо заплащане.
Чувствам как математиката ме прецака отново…
Е, честит ми осми декември !!!
Преписах материала за втората контролна, но Азрод не успя да реши тези от първата – все пак съм му благодарен, при това много – ако не беше той, просто идея си нямам кво щях да правя. Ся остава да се надяваме и да са верни нещата рџ™‚
Иначе през целия ден карам с проблеми заради пръста – дясната ми ръка е изтръпнала от китката до лакътя. Като се прибрах, баща ми каза да отида в поликлиниката. Така и направих – в крайна сметка ми биха инжекция против тетанус и получих три или четири шева на пръста – не ми даваха да гледам докато ме шият.
Оказа се, че една седмица ще съм с конци, след което ще отида да си ги приберат обратно рџ™‚ . Иначе и на превръзки трябва да ходя тези седем дни, но те не са проблем – парещата, пулсираща болка обаче е рџ™Ѓ
Та това е в общи линии. Утре в 7 сутринта ще ми направят и първата превръзка.
Понеделник
Нищо интересно през този ден – даскало, ужасно чувство на обреченост заради контролната, малко учене и последвало заспиване над листовете …
Вечерта към 20 часа излезнах с колата, че нямаше нищо за ядене, та направих оборот на “Билата”, после и на “Лукойл” и след 30-40 мин. се прибрах и се порязах зверски при опит да отворя една консерва. Имам чувството,че изтече поне 100 грама кръв докато успея да се превържа.
Гледах как кръвта ми излиза на тласъци, точно както в някой филм на ужасите, а след това дори лепенката не хвана – цялата бе в кръв. Изхабих доста тоалетна хартия и спирт докато спра кръвотечението и накрая успях, но още ме боли пръстът.
В 22-23 часа вече бях заспал – това чувство на обреченост започна отново да взема връх…
Иде ли краят на Слак ?
Остават 2 дни, а след тях – един месец никакво обновление в развойния клон на Слак, а има нови версии на поне 2-3 програми, които заслужават да бъдат добавени там, като задължително трябва да се спомене и КДЕ 3.5, но не – ние все още нямаме нищо.
Дам, Патрик е болен и явно сериозно – всички го разбираме и му съчувстваме, но все пак той има какво да направи – да разреши обществото около “отрочето” му да се грижи за него – примери за това – Федора, Генту, Дебиан, а защо не и Убунту, което не харесвам, но все пак показва как обществото може да спомогне.
Мисля, че ми трябват повече оптимизирани пакети – какво пречи да има 486 и 686 версии ? А освен това защо няма никъде хранилища – сещам се за едно http://www.linuxpackages.net и толкова.
Тежко ми е да си го помисля дори, но май най-старата жива още дистрибуия е на път да загуби потребители ( да не се разбира “щракачи”, а хора, които са дали нещо на това общество (не – не визирам себе си, просто мисля че ще има и други хора, които са на моето мнение)).
Накъде ще се преориентирам ли – най-вероятно Генту. Ако не друго, то поне има огромно общество, добра документация и хранилища в пъти повече от Слак.
Не, приятели, не съм станал Генту фен от вчера, просто търся най-добрия заместител за добрия ми стар линукс, който не е принсталиран от не помня вече кога – може би 3-4 години. Мисля, че Патрик е крайно време да реши – само той ли ще се грижи за Слак или ще разреши на обществото да спомогне с каквото може…
Краят на седмицата
В събота бях на сбирка на Опън клуба, после на билярд с Пийча, Джимбо и негов приятел, а след това в залата за карти с Лъчо, Стилър и Джимбо, като преди това оставих Пийча у тях.
Стана добра игра – бихме 3 на 2, като поведохме 2 на нула, после изравниха и в последната игра победихме.
По път за вкъщи, точно едно кръстовище преди нас, ме спряха куки, но не можах да спомогна за новогодишните приходи – като ме видяха с колан – разгледаха документите ми (при това застраховката даже не поискаха да я извадя, а се задоволиха със стикера) и решиха да ми кажат “лека нощ” рџ™‚
В неделя следобеда го прекарах пред компютъра, завършвайки сайта на Чу, който много неохотно бях приел да направя, а пък и тя няма на кой друг да разчита, та сайтът е готов – едва ли ще бъде оценен на повече от четири, но пък толкова мога за кратко време и без дизайнерски умения. Не, няма да ви покажа какво натворих – срам ме е от себе си.
Вечерта бях на билярд с Джимбо, Стилър, Гергана и Митака ( на Таня брат й). Поне 3 часа играхме – 5 човека как изиграват 10 жетона – дам, познахте, доста бавно, още повече, ако е и на една маса рџ™‚
Накрая ни дойде акълът и се разделихме на две, така поне свършихме по-бързо, защото на всички леко ни омръзна към края.
След билярда оставих Стилър и Гергана и си тръгнах към нас, като за малко пак да ме спрат куки, но този път минах през тях рџ™‚ Изобщо горките хора явно са решили през декември да изкарат пари за другата половин година…
Хайде лека нощ на всички.
Петък
Днес реших да не посетя “любимите” ми упражнения по ИТ – трябваше да стана в 9 часа, а предишната вечер бях на диско – нещо не ми допадна идеята.
Следобеда прекарах пред ПЦ-то. Опитах се да изкарам навън Джимбо, защото той се беше депресирал заради момиче – исках да му “налея” малко акъл, но той упорито отказваше. Освен това Гергана ни остави за 2 дни и половина сами – няма и два часа, а вече ми липсва …
Вечерта трябваше да отидем в “Гепи”, като преди това минем през някоя кръчма. Събрахме се осем човека и отидохме към “Пожарната”, но там нямаше места за нас и се отправихме към някаква кръчма на гарата, която отвън не беше лоша, но пък обслужването бе под всякаква критика – най-вече нелюбезна и досадна сервитьорка, която би изхвърчала веднага, ако аз бях собственик на заведението…
След кръчмата не отидохме никъде, а се прибрахме, тъй като нямаше хора за “Гепи”, а и на повечето не ни се ходеше в друго питейно заведение.
Към 24 часа си бях вкъщи, початих малко и заспах.
Първи декември
От срядата не си спомням нищо, освен че решавах задачи. След консултация с колегата Джимбо се установи, че явно денят е бил скучен,а вечерта не сме излизали никъде. Нищо, в живота на всеки има такива дни, още повече преди контролна по математика.
В четвъртък станах в 7 часа, за да отида в осем в университета, за да получа условията на задачите, защото някой бе казал, че даскала не ги сменя – е да,ама не. Най-надлежно си ги преписах за “царски пищов” заедно с решенията, за които доста помогна (да не кажа 100% направи) Азрод, обаче условията бяха коренно различни от тези, които имах. А на самата контролна не успях да препиша отново решената задача от Митака от Асгр, което ме хвърли в меланхоличната “пътека”, но след контролната вече не ми пукаше – това е математика все пак – струва ли си да се ядосвам заради нея . рџ™‚
Вечерта, след дълги уговорки, се срещнахме на пощата аз, Малайза, Стилър и Джимбо. Отне ни само 45 мин. , за да решим къде да отидем и в крайна сметка се забутахме в “Плежъра” за пореден път – дарца не бачкаше като хората, сервитьорката беше леко разсеяна, но пък поне разговорът вървеше рџ™‚
След това отидохме в “Ликьора” към 24 часа, където не очаквахме да има толкова хора, но младежкото БЧК явно си правеше купон там по случай първи декември.
Още на входа ни закичиха с червени лентички, от които аз останах разочарован – тази година никой не ми подари презерватив на този ден, та се надявах поне тогава да си го получа … презерватива рџ™‚
В дискотеката беше забавно, като музиката не беше само ретро – имаше и “съвременна”, както и разни игри с двойки от публиката, като за първата игра доста се колебаех дали да не участвам (благодарен съм, че Гергана не искаше – спести ми неудобството рџ™‚ )
Към 2 часа си тръгнахме, като и този път не ми взеха парите за такси – явно пак ще купувам повече жетони следващия път като играем билярд рџ™‚ .