Archive for November, 2006
Много наведнъж
Posted on November 27, 2006, under За мен.
Не съм писал от доста време тук. Причината за това е липсата на време – в последните няколко дни се заех сериозно с проекта си, който трябва да предам на 6-ти декември. Писах 2-3 дни по-усилено и вече времето сякаш се е сляло. Лошото на този начин на програмиране е, че се изморяваш доста повече, а оттам правиш и тъпи грешки в стил слагане на == при присвояване, изпускане звездичката на указател и тн. А тези грешки понякога се дебъгват трудно, особено ако нямаш свястна среда. Пиша на кейт, но мисля че това ще е първият и последен проект над 2000 реда код, който ще пиша с този редактор. Не е лош, никак не е лош, но просто не е среда за разработка. Липсва автоматично дописване, директен достъп до дефинициите на функции, откриване на грешки докато пишеш и тн. Това са лиготийки, но благодарение на тях уиндоус програмистите пишат по-голямо количество код за единица време.
Не помня какво друго направих през изминалия период – на 16-ти празнувахме 11 месеца, като този път отидохме на пица в “Кастело”. Прекарахме си добре, макар че направихме обиколка на града докато се върнем там, защото първоначално щяхме да бъдем в едно заведение на “Младежка”, в което звучеше електронна музика. На 16-ти влезнахме, чухме чалга и си излезнахме. Може би затова имаше толкова свободни места.
Преди 16-ти пък ходихме до Хисаря, където трябваше да огледаме хотелите, както и да намерим ресторант, който да ни побере (бройката ест. е неясна, но приблизително около 30 души).
Преди това не помня изобщо къде съм ходил и какво съм правил. Знам че се разправях с банки пак и веднъж сипах на поддържката на Sportingbet, чийто сайт не работеше с никой мой браузър. Казаха ми да си кача IE :). Аз пък писах на английския съпорт, че българския не ми дава адрес, на който да се свържа с някой по-висш. Последва отговор няколко часа по-късно – телефонно обаждане, където служителката много любезно ме помоли да й пратя снимки на екрана, за да отстранят проблема и наистина днес него го нямаше.
Сега се сетих и още нещо – на 11-ти писах писмо до Европейския омбудсман. В него се оплаках от Европейската Комисия за това, че искат да пишем еврото като “еуро”. Писмото бе пратено по е-поща, затова се учудих като получих хартиено на 2о и някой този месец. В него получих входящ номер, както и координати на човек, който се занимава с моята молба. Въобще не се надявах на нещо, когато писах писмото, а отговор за по-малко от 20 дни даже не бях и мечтал. Сигурен съм,че ако пиша на нашата мила ДА, или няма да получа отговор, или ще е след поне 30 дни. Но за да има пиша, трябва да пратя обикновено писмо – нещо, което човек като мен избягва да прави.
Това е от мен засега. Лека нощ и дано вие поне да не сънувате указатели към базов клас, каквито сънувах аз снощи.
“Снежанка” и Батак
Днес към 9 сутринта тръгнах с нашите на поредната обиколка из българските пещери. Този път трябваше да посетим “Снежанка”. Тя се намира до град Пещера, но пътят до нея не е никак лек (за изкачването пеш говоря) – 15 мин. се катериш по доста голям наклон, а по земята е пълно със суха шума, която спомага за веселото преживяване.
В крайна сметка стигнахме. Пещерата се оказа поредната не много голяма, известна със своите скални образования. Тези тук поне бяха по-ясни от ягодинските – малка награда за измореният автотурист, който не е свикнал да върви пеш.
Слизането беше също доста забавно, макар и неуморително. Шумата отново изигра ключова роля във веселбата.
След пещерата посетихме и музея в Батак, където жената на входа не беше никак любезна, даже напротив. Помещението бе студено, може би в съответствие с настроението й, но нямаше как – за да видиш църквата, трябваше да видиш и социалистическите герои на труда, както и предметите на създателите на музея.
Самата стара църква е друго нещо. Сякаш историята на цяла България е пропита в нея. Там може да се види страданието и геройството на българския народ. Още на входа те посрещат дупките от куршуми, а вляво е и кладенецът, който майките са копали със собствените си ръце, за да утолят жаждата на децата си, докато навън турците са обсаждали тази светиня.
Самият кладенец е дълбок поне 1.50 метра, а малко по-навътре се виждат и няколкото дръвника, на които са посечени защитниците на църквата, както и техните жени и деца. Те са не просто посечени, а обезглавени, макар това да не е най-точната дума за удар с брадва в черепа. Тези дръвници са пропити с кръв, много кръв.
Малко зад тях е дървената украса на църквата, от което не е останало нищо, освен следи от пожар. За щастие самата църква не е изгоряла, защото е от масивен камък.
В края на залата се намира и откритият саркофаг-костница, който е украсен изящно, но, ако надникнеш под отворения горен капак, те чака ужасна гледка – десетки (не се вижда целият саркофаг), ако не и хиляди черепи. Черепи на мъже, жени, деца… Повечето имат рани от брадва…
За втори или трети път посещавам църквата и всеки път посещението ми завършва по един и същи начин – безмълвно напускам зданието, потънал в размисли. Мисля си за миналото, бъдещето, историята, която обхваща само контурите и нищо повече. Не пропускам и някои нетолерантни теми, защото тези българи са изклани както от турци, така и от българи помаци…
Пътуването ми завършва няколко часа по-късно, след обилен обяд на Цигов Чарк и прибиране в Пловдив, където отскочих до “Метро”. Там бях посрещнат от некадърна администрация, която даже английски не знаеше. Снимаха ме за нова карта, но свършиха консумативите на принтера. Наложи се да изчакаме работника по поддръжката, за да се разбере че просто лентата трябва да се смени. На въпроса ми дали не могат да прехвърлят файла на съседния компютър и да отпечатат от там, ме изгледаха все едно искам да си купя нещо от тях за без пари. Но какво да се прави, уиндоус потребители…
Неволите ми за тази вечер не свършиха. Баща ми си купи мп3 плеър от същия този магазин, който нямаше как да пробва, поради липсата на мп3-ки в него. Занесохме го вкъщи, качих песни, но плеърът не работеше – рестартира се при пускане на просвирване. Радиото работеше обаче, но то си работеше и в “Метро” – там, където на гаранционната карта не пишеше срок, а, когато баща ми попита, му написаха “1 год.” и сложиха още един печат. Утре ще видим как ще се развият нещата.
Още малко банков опит
Такаа, през последните 2 дни изпратих 5-6 е-писма до отдел “Банкови карти” с въпроси, като в един от тях засегнах интернет банкирането.
Ето отговорът, който получих :
Здравейте г-н Иванов,
За дефинициите сте прав – малко или много всички сме ги учили.
При транзакциите с международни банкови карти – в частност карти VISA
Electron, нещата се случват малко по по-различен начин.
В деня, в който Вие направите транзакция с Вашата карта не можете да
я проследите веднага дори и след няколко милисекунди on-line. Първо ние
трябва да я получим чрез международният обмен на информация и да я
осчетоводим в рамките на същият работен ден (или ако операцията – финансова
или нефинансова, е извършена на територията на Р България, ние я получаваме
от БОРИКА и обработваме на следващият работен ден).
Едва след като обработим информацията, тя се актуализира и Вие можете да я
проследите чрез on-line Банкирането, което предлага Райфайзенбанк България
ЕАД.Когато пращате при Търговец, съгласно Тарифата на Банката, не дължите
такса за транзакция. Но тъй като картовата Ви сметка е в лева, а се
предполага че валутата на Търговеца е резлична от нея – сумата, коята
плащате ще бъде превалутирана. Превалутирането на тази сума се извършва по
курс на VISA, който ние получаваме в дуня, в който осчетоводяваме
транзакцията, така че нямаме предварителна информация за него.Желая Ви приятен ден
Милена Георгиева
отдел Банкови карти
Колко ли много са няколко милисекунди според г-ца Георгиева :).
Последният параграф бе в отговор на едно друго мое писмо, където питам какъв е обменният курс за евро, който, доколкото знам, е фиксиран. Причината за питането беше, че от банката получих курс, който е с 5 стотинки по-неизгоден от този на друга банка. Мисля че дори и в обменно бюро няма да ми вземат 2 лева за евро.
Няма да коментирам грешките в писмото – не всеки началник отдел може да е грамотен, а г-ца Георгиева е началник, защото писмото ми бе прехвърлено към нея от предишен служител, който дори не се представи. Причината за прехвърлянето беше едно определение, което им цитирах за програмите, работещи в реално време, което хората явно не са разбрали, но не пречи да го има в рекламата им за интернет банкиране.
В последствие пратих и получих доста писма. Последното и от двете страни беше с по-груб тон, но така е, 3 дни изгубих нерви с тях, а после те ми се обясняват как не контролирали курса на “Виза” при положение,че ясно ги попитах какъв е той.
Друго нещо за отбелязване – служителката веднъж се подписа с малкото си име без фамилия.
Все пак, четейки за “ДСК”, реших, че май ще остана при “Рай” за известно време. Поне не съм чувал да изчезват големи суми от там, за разлика от “ДСК” и тяхната “виртуална кредитна карта”. Освен това бившата държавна банка няма добри работници в отдел поддръжка – питаш ги едно, те ти отговарят друго, но поне отговориха, а не като “Пощенска банка”, които една седмица се правят на ударени.
В заключение ще добавя и този линк към Гери, която има проблеми с СГ Експресбанк.
В търсене на добра банка
Напоследък си губя времето, а и нервите си изпускам, занимавайки се с банки. Поредната банка, за която ще напиша критика, е “Райфайзен”.
Миналия петък пуснах заявка за изкарване на Виза електрон, защото условията ми се сториха добри, а и на изрично зададения от мен въпрос за честотата на опресняване на данните, бе отговорено “в реално време”.
Е, скриха ми шапката със скоростта, с която ми издадоха картата (3 работни дни) и бях много доволен като отидох да си я взема. На гишето ме посрещна “експерт по работа с клиенти”, която ми каза, че не я чакам да ми каже каквото има, преди да задам въпрос, а аз просто исках талонче с номер на сметка. Ест. не ми каза нищо и отиде да ми търси картата. Извади я, а там имаше и талонче, но аз нямаше как да знам. Както и да е де, после ми сервираха, че трябва да чакам 3 часа и половина за активиране за картата. Е, преживях го (дори при СГ не им трябваше толкова време).
Отидох към 20:30 часа на банкомат на “Райфайзен”, където си смених пина (таксува се 10 ст.) и след 10-ина минути направих справка по интернет – сметката ми си беше непокътната. Е, реших че може първата смяна да е безплатна, но прехвърлих 2 евро в спорингбет. Транзакцията отне секунди, но и до днес нямам информация за 2-те евро, които напуснаха картовата ми сметка. За смяната на пина получих сведение чак 12 часа по-късно, но на долните снимки на екрана ще видите куриоз – в сметката имам 49,90 лева, а в картата – 50, при положение, че трябва да са с 2 евро по-малко.
Ето 2 снимки :
Ест. аз съм съвестен клиент и веднага отидох на сайта, за да намеря адрес, на който да пиша. Бях откаран към един интернет формуляр, който най-надлежно попълних, натиснах копчето, за да го пратя и получих следната грешка :
е, върнах се и опитах пак. Пак не стана. Добре че имаше адрес до формуляра. Копирах го него, както и текста, а после ги пратих по нормалния начин, като не си спестих милите думи.
Сега чакам отговор, но няма да се учудя, ако ми кажат, че проблемът е при мен, или при интернет доставчика ми – все отговори, които чувах от СГ.
Все още съм жив
Дам, признавам, не пиша много напоследък, но просто съм зает. С какво ли ? Ами и аз не знам точно (проекта по графика, ходене по банки, работа в университета, а защо не и писане на домашни). По принцип проектът е цел номер 1 за момента, макар да трябва да науча доста математика, докато го направя както трябва, сега поне мога да рисувам линия, четириъгълник (и елипса донякъде, но така и не разбрах как се задават началните координати). Като направя елипсата, тройката я имам. Ест. не искам тройка, но ще се задоволя с всичко над 3. Графиката е математика, а аз съм известен с това, че не обичам математиката. Все пак този проект ми помогна да науча нещата, които от доста време започвам, но не довършвам поради загуба на интерес.
Иначе този петък помагах във факултета за предстоящия абсолвентски бал. Носехме кабели, столове, маси, слагахме рекламни пана, като тази година имам заслуга логото на М$ да не е на централно място, а да е вляво на стената :).
Днес отидох в 10:25 в университета, където започнах с надуването на балони, връзването им, а после и правейки ги част от украсата.
В 13 часа всичко бе готово и трябваше да се въплътя в ролята на разпределител, показвайки местата на официалните гости.
Към 14 часа започна церемонията с моята “приятелка” Роси, но извън аудиторията беше по-тихичко и там прекарахме времето си с колегите.
Към 14:30 започна раздаването на дипломите на отличниците. Там моята роля беше да раздавам цветя на момичетата, докато колегите им дават торбичките с награди (книжки за 20-30 лева и календар, подложка за мишка и значка с логото на факултета).
Имаше кратка почивка, а след това продължих с раздаването на цветя и на другите колежки, които нямат успех над 5.50.
Към 17 часа прибрахме апаратурата, плакатите, столовете, кабелите, паната и балоните, след което трябваше да отидем в барчето долу, където е купонът по случай завършването, на който идват всякакви хора без заслуги (както преподаватели, така и студенти), които не са помогнали с нищо за абсолвентския бал, а идват само за едното безплатно ядене и пиене. Миналата година не отидох, защото нямаше места за мен. Тази година не го направих, защото не ми се стои на една маса с такива хора, които могат да дойдат до края на града само за едно ядене, колкото и хубаво да е то. В последствие разбрах, че тази година са пазили маса за нас (тези, които помагахме), но решението бе взето и аз, Дани и Мечката си тръгнахме.