Нов телефон
Написано на December 23, 2007, в категории: За мен.
От вчера съм горд собственик на ново телефонче – модел 6120.Много му се радвам все още и си го държа на леглото, даже не съм го изкарвал навън, защото нямам калъфче, с което да го предпазя от надрасквания.
Иначе всичките големи продавачи на телефони са в някаква картелна договореност – в “2be”, “Германос” и “Хенди” не можеш да намериш телефона под 400 лв., въпреки че той върви по около 380 лева – нов и без договор. В първите 2 магазина ми предлагаха да си взема апарата за 399 лв. с едногодишен договор – към “Глобул” или “Вивател”, а ако не искам – над 500 лева трябваше да се бръкна. В “Хенди” нещата са подобни – над 436 лева беше телефончето.
В крайна сметка се разходих и по “Руски” – при моя познат имаше само розов модел, затова реших да пропусна, но питах за цената – 379 лева – нормалната пазарна.
В този момент се сетих за “Вега”-та – имаха телефона в наличност за 379 лева без договор или каквото и да е друго – просто отиваш, даваш си парите и се радваш, че все още има малки търговци, които не плащат за забавни рибоци или не толкова забавни говорещи помияри.
За близо 430 лева си взех слушалката и 2 ГБ карта и някак си съм доволен, защото от доста време исках да си взема телефон с операционна система, както и да поддържа всички jsr-и, защото скоро имах неприятна изненада със старата ми вече слушалка k700i, която не поддържаше jsr-а за управление на bluetooth през j2me приложения.
Иначе тя издържа близо 3 години, но от няколко месеца батерията правеше проблеми – беше и подута, но все не оставаше време да я заменя.
Не ми се даваха много пари за телефон, но така или иначе трябваше да сменя този, а исках да имам възможност за видео разговори, връзка с GPS приемник през bluetooth, слот за карта и възможности за плеър (да вади сносен звук). А коледната премия, която получих от работата ми дойде доста добре – едва ли щях да заделя пари от заплатата си, за да си купя телефончето, но сега – пари, които не си очаквал, могат да бъдат похарчени много по-лесно рџ™‚ .
Ваканционно
Май изпълних програмата си за този учебен триместър – шестици и по четирите дисциплини, като за всяка от тях исках 3, макар да се готвех за повече де, но все пак работата пречи. Може да е малко, но пречи, защото трябва да си планираш нещата както трябва. Все пак се справих и още във вторник запразних – беше последният ми работен ден за тази година, тъй като в сряда заминахме за фирмено тържество във Велинград, а днес се прибрахме.
Тържеството мина що-годе добре, само не ми допадна това, че трябваше да бъдем маскирани, но като има още около 100 идиота около теб, някак се чувстваш по-малко идиот рџ™‚ .
Хотелът също беше доста готин, макар и само 3 звезди, но във всяка стая имаше TFT телевизори, а хотелът разполагаше с външен и вътрешен басейн, сауна,фитнес, джакузи – неща, които не изпробвах, но колегите останаха доволни – 2 дни не излязоха от басейна.
Та така, днес сутринта станах в 10, закусих, стегнах си багажа и потеглихме към Пловдив, където пристигнахме към 13-14 часа, след което си мързелувах цял ден рџ™‚ .
Мисълта, че утре няма да ставаш в 7:30 е хубаво нещо рџ™‚
Размисли, породени от четене на лекции
Откакто напоследък работя, нямам време да ходя в университета и уча от лекциите, които преподавателите дават.
Тази вечер реших да започна да зубкам, понеже във вторник ми се пада изпитът, а утре е работен ден :(. Та започвам си аз, чета глупости, глупости, но няма как, свикнал съм. Даже и на грешките на университетските си преподаватели не обръщам внимание – не са се научили хората, техен си проблем, все пак не преподават език, та да ме вълнува дали могат да пишат правилно.
Миналата година по това време учих от един напечатан учебник, в който през 2 реда на 20-30 страници се споменаваше една дума, не я помня вече, но се пишеше с “о”, а преподавателят настояваше, че е с “у”. Дори имаше няколко десетки срещания с потъмнен шрифт, а вероятно и редактори са чели този учебник, но все пак той достигна до нас, студентите, в качеството си на пълен боклук. Както и да е. Онзи изпит го взех. Сега ми предстои този, като квинтесенцията на лекциите (от прочетените 42 слайда досега) е следното изречение :
Когато потребителя зарежда страница с уеб-сайт, изпълнен на базата на ASP.NET, кода създаващ и доставящ страницата работи на сървера.
“Правописът” е запазен, както и фактологията и граматиката. От изречението се вижда, че преподавателят предава нещо, свързано с мрежи или .Нет. Нарочно не споменавам каква е дисциплината, защото ми остава все пак малко време в унито. Та човек, който не знае каква е разликата между страницата и сайт , е тръгнал да ми обяснява за бази и как да се свържа с тях, като използва доста странни “преводи” на всеизвестни термини, които са възприети вече. Но какво да се прави, все още, дори и с такива преподаватели, ФМИ е класа над другите факултети в ПУ, а това наистина е жалко (състоянието на образованието, не това, че сме най-добрите рџ™‚ ).
Това е, исках да изразя възмущението си от подобни преподаватели, които не разбират какво преподават, но са спали с някого, за да стигнат до позицията си, или просто са в унито от толкова много време, че считат работата си за даденост и не пипват нищо, за да повишат умствения си багаж.
Малко съвети за Tomcat
През тази работна седмица се занимавах с проучване какви сертификати да ползваме, а и как да ги подкарам в tomcat. Следвах доста примери в интернет, но някак все получавах грешка 12271 от Firefox – отхвърлен сертификат. Мислих, пробвах, дадох сертификатите на други хора – при тях няма проблеми. Донесох си и работа вкъщи – веднага изрева, че не може да намери keystore-а. Причината се оказа прекалено елементарна – опцията keystoreFile бе изписана keystorefile, същото бе и с truststoreFile и така намираше хранилището ми по подразбиране, където не беше импортнат CA сертификата. Доста глупава грешка е, но по-кофтито е, че отнема ужасно много време, или поне на мен ми отне.
Другото нещо, което днес ми отне поне час бе подаването на request параметри. В началото имах проблеми и с get, и с post методите, но после открих една доста ценна опция, която бе изпусната в конфигурационния файл на томкета ми. Тя е следната : URIEncoding=”UTF-8″. Така се оправят get заявките, но post все така са омазани, при положение, че използвам уникод. Все пак и гет ми стига, за да представя курсовия си проект.Ще пиша ако оправя и пост-а.
Една патриотична песен
Преди няколко минути чух една патриотична песен, която ме трогна. Телевизията беше “СКАТ”, клипът естествено беше развято родно знаме, но текстът ми направи най-силно впечатление. Не можах да го запомня, нито пък намеря, но ето част от припева :
…и паднал в гроб без име и без кръст, с треви и бурени вместо камбана, ще съм щаслитв да стана родна пръст, една отлмока малка от Балкана…
Ще съм адски благодарен, ако някой намери песента, но и на текста ще се радвам. И въпреки че това не е песен за всеки ден, с радост бих я добавил в колекцията си.
За интернета на “Гигабит”
За пореден път се чувствам “горд” абонат на “Гигабит”.
Вече 12 часа нямам интернет. Не знам снощи колко е валяло и каква буря е имало (аз си легнах в 1:40, а тогава си беше тихо и спокойно).
Днес се обадих на поддръжката на “Евроком”, за да им кажа, че нямам интернет, но, след като ми взеха името и адреса, ме попитаха поредния въпрос за “компютърчетата” дали мигали. Казах им, че съм на линукс. Отговориха ми да рестартирам на уиндоус и да се обадя пак, след което ми затвориха телефона.
Аз естествено нямам уиндоус на рутера, нито на моя компютър, та ми е леко невъзможно да им кажа глупостите, за “компютърчетата”.
Все пак, ако ме бяха изслушали, щях да им кажа, че получавам друг Ip адрес по dhcp, който няма общо с еврокомския ми, но какво да се прави, поддръжка.
Накарах сестра ми да се обади след няколко минути. Попитаха я за “компютърчетата” естествено, но тя ги сектирдоса набързо и те й казаха, че ще пратят група. 6 часа групата не е дошла да смени комутатора, защото обикновено в това се изразяват повредите като завали.
3-4 години бях в локална мрежа, която впоследствие продаде бизнеса си на “Гигабит”. През това време ми се е случвало 2-3 пъти след дъжд да нямам интернет няколко часа, а веднъж и няколко дни, но при сегашния ми доставчик не е имало по-силен дъжд, след който да имам интернет…
Ето ме отново
Не, и този път няма да пиша за нещо особено интересно, просто не искам да мине цял месец без пост, защото днес ще мине месец, след време два, а накрая ще реша, че нямам време за блог. Не че не е така донякъде де. Прибирам се в 19:30 от работа и целият свят ми е крив, а на сутринта виновен, че пак трябва да стана в 7:30, за да отида в 8:30, за да си запазя място за колата, защото някак не ми се дават 60 лева за 4 квадратни метра.
Иначе нещата вървят нормално, като скоро ще усетя и другите крайни срокове – тези на университетските проекти – имам 5, а съм започнал работа по 2 от тях. 2 не са ми дадени още, а третият е .Нет – надявам се да е нещо тъпо, което може да се напише за ден-два, които ще трябва да отделя декември.
Това е засега. Успешна седмица на всички рџ™‚ .
Качвам си моно :(
Дам, до толкова пропаднах, че да кача “свободен” проект, спонсориран от М$ рџ™Ѓ .
Причината за това е, че този триместър ще имам курсов проект, който ще трябва да е на ASP. В лекциите по разпределени приложения се споменава “Майкросфт” на всеки втори ред. Случайно се зачетох и в частта за ODBC – отворени драйвери за връзка с БД, но там пишеше, че благодарение на имплементацията на М$ можем да ползваме и други БД. Изобщо малката американска компанийка е обсебила лекциите. Човек ще каже, че има само един език, на който се пишат разпределени приложения – вярно, учил съм мрежи, където съм писал чат, който спада в типа “разпределени приложения” (интересен превод на “клиент-сървър”), но все пак като се казва така предметът, нека се споменава и някой друг език, платформа, или дори библиотека, но не би, само микромеки продукти.
Има и още нещо – новият ни декан е представител на М$ и май сме дотук с опън фестовете в унито рџ™Ѓ .
Грип, “Слънчев бряг” и уни
В края на миналата седмица се разболях от нещо вирусно, а после получих и възпаление на сливиците, та тази седмица я прекарах вкъщи. Но поредният краен срок за проекта ми наближава и се наложи да работя от вкъщи чрез VPN, но нямаше как.
Все пак си починах де. Спомних си какво е да ставаш в 12 часа и да лягаш в 3 – добрите стари времена преди да започна работа рџ™‚ .
Иначе ходя и в университета (всеки петък и събота), защото имам избираема, на която е важно присъствието, а в събота съм на факултативна при шефа рџ™‚ .
Иначе по-миналата седмица отскочихме фирмено до “Слънчев бряг”, за да отпразнуваме третия рожден ден на фирмата.
Не ми хареса особено – цените бяха доста високи за извън сезона – чаша кола бе 4 лева, а кафето 2. За щастие нощувките и храната ни бяха поети от фирмата, та не изхарчих солидна сума пари.
Първата вечер играхме и боулинг, което на мен ми беше за пръв и взех, че победих – късмета на начинаещия, няма как.
На следващия ден бяхме на картинг, където бях карал преди и затова завърших втори, явно не бях толкова начинаещ рџ™‚ .
Иначе май нищо друго интересно не ми се случва напоследък – ходя си на работа, кога пиша код, кога се мъча с един софтуер за клъстериране, а понякога даже излизаме и с Гери, но това не се случва толкова често, защото вечер се прибирам изморен и почти не ми се излиза. Добре че има ирц, та поне там си говорим.
И така, липсата на време се оказва решаваща и за липсата на постове в блога, а понякога няма и какво да пиша (от какво да се оплача, че аз главно се оплаквам рџ™‚ ).
Иначе съм жив, почти здрав и малко оптимист, че ще завърша тази учебна година и работата няма да ми попречи особено, но ако го стори, от януари съм безработен рџ™‚ .
22.09.2007
Честит празник на всички !
Аз обаче днес, както и напоследък, не се чувствах особено празнично. Разходих се с Гери, разгледахме восъчните фигури в “Екселсиор”, видяхме Митака, който бързаше за среща, та поговорихме съвсем малко и си обещахме да се видим. Дано това не се превърне в едно от тези обещания, които си даваме на срещите на класа :(.
Иначе след това отидохме в “Дриймс” за по кафе, а после и в “Глобул”, които ми паднаха в очите още повече, защото не можеш да си вземеш телефон с договор, ако подновиш изтичащия ти едногодишен.
Откакто спряха да ми изпращат разпечатки, спрях да ги ползвам. Нали имам служебна карта на “Мтел”. Едно време някой от “Open club” (не можах да намеря активен сайт, затова няма линк) беше споменал как “Глобул” си ценяли клиентите, а “Мтел” точно обратното. Е, явно първият ни мобилен оператор е решил, че клиентите са по-важни…
Иначе вчера бях на ортопед, защото болките в китките ми не стихват. Оказа се каквото предполагах (не, че не си поставих всяка възможна диагноза рџ™‚ ). Та заболяването, което имам, е част от групата на RSI и се дължи на прекомерната употреба на мишка (а може би и клавиатура). Докторът ме “успокои”, че не се лекува лесно конкертната ми болест (синдромът на De Quervain). В общи линии няма да осакатея от нея, но и доста трудно ще се отърва от болката. Предлага се и евентуална операция, но идеята някой да ми бърника сухожилията не ми допада особено, защото болестта може да не ме направи инвалид, но една неуспешна операция сигурно може.
Иначе докторът ми препоръча да ходя на фитнес, даже да взимам химии, ако се налага, за да натрупам мускулна маса. Другото нещо е да сменя мишката с trackball или друго подобно устройство, но не съм убеден, че ми се дават 60 лева за нещо, което ми се вижда по-скоро екзотика, отколкото наистина полезно средство против RSI. На всичкото отгоре има много малко trackball-и за левичари, а да не говорим и съвместими с линукс… За капак из родните сайтове видях само един трак бол, така че май ще се ориентирам към закупуването на екстравагантната мишка от чужбина.
И така, внимавайте и вие по колко време ползвате компютъра, защото явно по 16 часа на ден не е особено здравословно.