Петък – понеделник
Написано на February 12, 2008, в категории: За мен.
През изминалата седмица не ми се случи почти нищо запомнящо се, с изключение на това, че приключих с инжекциите за карпалния тунел и има някакво, макар и минимално облекчение, което ми дава надежда, че може да се разминат нещата без операция.
Иначе в петък вечер бяхме 5-6 колеги на кръчма, а после аз и Стилър отидохме на караоке в “Латино”-то. Този път беше доста по-забавно, защото имаше някакви типчета, които явно идваха за пръв път и си направиха шоуто, та беше интересно рџ™‚ .
В събота бях по магазините из центъра в търсене на anti rsi клавиатура и висулка за синджирчето ми. Клавиатура така и не открих, а вече 3 седмици търся, та тази вечер си я поръчах от get.bg. За щастие висулка си харесах почти веднага (в първия магазин), защото нямах голям избор – исках нещо изчистено, неокислено и негрозно рџ™‚ . В крайна сметка си взех сребърно копие на прабългарския календар (малка снимка), което да заеме мястото на едно ключе, което имаше символика, но вече е просто дрънкулка в кутия за бижута…
В неделя бе планирана игра на ДнД (не сме играли от поне 6 месеца), но не се състоя, защото двама от колегите се местят в нова квартира и трябваше да започнат почистване, което им отне доста време.
Днес пък отидох на работа в 8:30, а в 10 пловдивският екип по настоящия ми проект тръгнахме за София, където щяхме да се срещнем със софийския и да обсъдим напредъка, проблеми, бъдещо развитие, разни идеи и реализацията им… доста време дебатирахме, защото се прибрах в Пловдив чак в 20, където бях неприятно изненадан от падналия акумулатор на колата. Наложи се баща ми да дойде и да ми даде ток, но всичко се разви бързо и в 20:30 вече си бях вкъщи, отпочивайки от дългия път, мислейки си какво ме очаква през останалата част от седмицата рџ™‚ .
Спомени от преди 11 години
Помните ли 4 февруари 1997? Аз имам разни спомени от онова време. Помня как нашите се редяха на опашки по банки, за да изтеглят малкото си спестявания. Помня как датите на заплатата и аванса официално бяха разменени, за да можеш да изпревариш инфлацията и да си напазариш нещо, преди доларът да е скочил с няколко пъти.
Имаше дефицит на жито и хляб.
Е, ние не гладувахме, но определено бяхме зле. Техниката ни бе готова за продажба всеки момент. Майка ми чакаше да я съкратят от работа…
И какво се случи на този ден – наглите, гнусни комунисти не върнаха мандата (поне не веднага). Одеве гледах по телевизията как Петър Стоянов разказва за случилото се.
Комунистите отишли при него със списък с имена за сформиране на ново правителство.
Тогавашният президент ги върнал, като казал, че няма да го приеме. Добрев и агент Гоце се възпротивили, но навън била тълпата – недоволният български народ, който в този момент сигурно би се обърнал дори срещу себе си. Спомням си как тогава се притеснявах от гражданска война. Като гледам репортажите сега, основания за притеснения е имало определено. Чудя се с каква наглост ще опиташ да направиш нов кабинет, при положение, че народът ясно казва, че не те иска…
Тогава ние победихме. Как са нещата днес? Правителството е съставено от комунисти, турци и неориентирани. Хората не гласуват, затова ни управляват и боклуци. Не ми се коментира темата за гласуването – всеки, който не гласува не е прав. Отиди, гласувай за който искаш, но гласувай. И да не гласуваш, пак губиш, защото не показваш нищо – дреме му на някой за ниския избирателен процент, с който е избран. Важното е по-малко турци, мангали и комунисти да ни управляват, без значение на какво ниво.
Не съм казвал, че другите са стока, но политиката не е избор между добро и зло, а между зло и по-малкото зло.
Лошото е, че всеки се опитва да пренапише историята, за да излезе победител, но аз помня, а предполагам и вие, че не комунистите бяха героите тогава. Не са и сега. Съмнява ме някога да бъдат. И аз искам утопично общество, където всички сме равни, но това няма как да стане, затова нека гледаме реалистично на нещата – 11 години по-късно пак са на власт хора, които не го заслужават,а българският народ ги заслужава още по-малко.
На теория днес живеем много по-добре от преди 11 години, но на практика не е така. В момента икономиката ни не е в във върхова форма, заплатата ми закъснява вече почти месец, но поне няма криза и инфлацията е в пъти по-малка от онази, която си спомням.
Постигнахме външнополитически успехи, но те бяха по-скоро по инерция, отколкото заслуги на текущото ни правителство. Те са тълпа неориентирани туристи, които след година и половина ще си ходят. Дано следващата група туристи бъдат поне малко ориентирани…
Проблеми с Генту
За пореден път бях изненадан неприятно от неработещи пакети в Генту. Този път виновниците бяха двама – xorg-server-1.4.0.90-r2 и hal-0.5.10.
След обновяването до тези версии вече кирилицата ми в Х-а не работеше. Първоначално мислех, че проблемът е в програмката, която показва нашето знаменце, но след това се оказа, че когато Х е компилиран с hal, то той вече не се подчинява на конфигурационния си файл. Ест. нямаше и ред за това при инсталацията на графичния сървър. Изнервен отидох да пиша за бъга, но се оказа, че той е стар – от ноември 2007. Засега не е намерено решение, но пакетът не е твърдо маскиран. Освен това кофтито е,че нещата се случват при обновяване от xorg-server-1.4.0.90-r1 към xorg-server-1.4.0.90-r2 – една и съща версия, просто би трябвало да са оправени бъгове, а не да бъдат вкарани нови, но май това е практика. Спомням си как няколко месеца беше счупен Х-а и светодиодчетата на клавиатурата не светеха. Ест. нямаше и дума за това, но хайде, тогава драмата беше малка, а сега губиш кирилицата си.
Какво е решението ли ? Махате USE флага за hal на xorg-server и преинсталирате пакета. Така всичко върви.
Има и друг вариант – да се напише файл с дефиниции за hal, само дето още няма официална документация за формата, в който трябва да бъде направено.
KDE 4 не беше достатъчно стабилно, за да влезе в portage немаскирано, но явно xorg-server и hal са?
Днес имах и други проблеми – опитах да обновя ядрото, но не се получи – стартира си, но просто няма конзола, а тя не е изключена и резолюцията си работи. Всичко е от стар конфиг файл, който работеше, но това го приемам, все пак не беше официално ядро, а такова съдържащо чужди пачове.
Съответно нямах и интернет с това ядро, защото драйверите за мрежовата ми карта не се компилират на 2.6.24 и пач все още няма офицално, макар в съобщението за бъг да имаше решение. Все пак липсата на информация при стартиране ме върна към 2.6.18, което не ме е подвеждало поне 6 месеца и може да ползвам още 6 рџ™‚ .
Честит Петльовден
Нека ни е честит празника, защото ние (истинските мъже) имаме право да празнуваме, а не някакви такива елементи с меки китки, тънки гласчета и какви ли не други отклонения,
Защо днес да е празник на мъжете? Ами тук можете да разбере защо. Празникът си е наш (е, на всеки, който иска да го празнува) и ако ние не си го празнуваме, разните съединителчета ще се правят на интересни.
Вечерта започнахме скромна компания – трима души, като известно време не намерихме кръчма – дори в “Блус”-а всичко беше заето, да не говорим за “Войводите”. В крайна сметка хапнахме по сандвич и седнахме в тайландския ресторант, където яденето беше добро – не бях ял тайландско досега, но това ми хареса.
Към нас се присъединиха още двама колеги от университета, а после дойдоха и две колежки.
Проверихме дали има места във “Войводите”, но отново ударихме на камък и, бидейки вече голяма компания, отидохме в “Сентрал парк”, където, както повечето заведения напоследък, имат навика да слагат табелка, че дадена маса е резервирана, но когато дойде голяма компания, масата е свободна :).
Хапнахме, пийнахме, отегчихме колежките с разговори за игри, AJAX, джава скрипт, CSS и какви ли не програмистки истории :).
След кръчмата аз и Стилър отидохме на караоке, където бе тъпо както винаги, но просто нямам къде да изляза в събота вечер, а като си стоя вкъщи се депресирам.
Не че и музиката не ме прави тъжен де, още повече, че като видя жена си представям едно момиче, което ме изостави и, колкото и да се старая, не мога да избия от главата си.
Като цяло сега съм се зарибил и по една песен на Селин Дион – “I don’t know”. Знам, че има и френски вариант, но малко ще ми е трудно да налучкам как се казва. Все пак и английският не е лош – разбирам текста, но пък звученето е някак различно…
И това е около мен. В петък се разбрахме с шефа – доста добре постъпи, че дойде рано сутринта, за да се разберем, знаейки че по това време съм сам в офиса.
Кофтито е, че някой от колегите ми ме е “изпял”, а предполагам трима…
Що се отнася до нещата извън работата – ходя на инжекции и терапия вечерта към 18, като след това се прибирам изморен и не ми се мисли за нищо, за което съм адски благодарен, защото когато съм вкъщи, често мисля за миналото си. Дали е можело да бъде променено или не, но дори да е можело – минало е. Хората са такива, а жените са още по-зле (съжалявам, но в момента съм в женомразко настроение). Все пак се радвам, че удържах на принципите си. Струва ми се, че се държах мъжки през тези 2 години, пък който може да разбере жените – да се обади. Че го черпя едно рџ™‚ .
Здравословни и служебни проблеми
Тази седмица 2 пъти ходих на лекар – първо в понеделник, когато ми казаха, че ще минавам на мускулни инжекции за ръката, а после днес, когато отидох на терапията и да ми поставят инжекциите.
Кофти е, че се стигна до това положение, защото след него следва само операция. Принципно не съм толкова зле, просто трябва да стоя далеч от клавиатура, но някак ми е трудно, особено след като 9-10 часа на ден работя на такава (понякога и без почивка, за да наваксам дни, когато няма да ме има на работа, а ще съм в университета).
Е, днес шефът ми поднесе неприятна новина – отработените повече часове съм можел да си ги взема, след като му кажа кога ми трябват и той прецени дали ще може??!
Чакай малко, аз няма да ходя по жени или да се забавлявам – ще ходя да ме бодат и на някаква терапия за раздвижване на ръката, а и тези часове съм си ги взел някога.
На фона на липсващата ми декемврийска заплата нещата не изглеждат особено стимулиращи и въпреки това си мисля за проекта, но след като не е оценено, спокойно ще си взема една седмица болнични, пък да се оправят. Утре ще видим какво ще стане. В най-лошия случай ще ме “напуснат”, но може и сам да си тръгна, ако ме ядосат. След като нямам заплата на 10-ти (както ми пише в договора), спокойно на 11-ти мога да се махна без каквото и да е предизвестие. Определено няма незаменими хора, но ще загубят много повече време колегите да се оправят с криптираните ми уеб услуги, отколкото тези пусти 20-30 часа, които исках да ползвам.
3 лева на месец
Толкова получават сираците от държавата ни. Е, тези над 8-ми клас получават и “дебелата” сума от 6 лева, с която могат да си купят какво? 3 сандвича или някой месец даже шоколад…
Това е смешно. Особено на фона на 70-те милиона лева, които ще дадем на чужда компания за разни лицензи на псевдооперационна система.
За мое щастие никога не съм бил в такава ситуация, но мога да си представя какво е и определено изглежда трагично. Дори няма къде да излезеш с приятели, защото 3-те лева са 6 кафета в най-добрия случай, или пък 5 жетона за джаги или билярд. А какво ще правиш утре, ами вдругиден?
Трагично е как държавата може да взима какви ли не данъци, да ни облага с ДДС върху книгите, лекарствата, млечните продукти и какво ли, а колко от тези пари отиват за децата ? Стохилядна в най-добрия случай. А къде отиват другите ? Явно не за образование или здравеопазване, след като и двете са под критично ниво, а и стипендиите доколкото знам са от времето когато аз бях студент осми клас (преди 8 години) – 21 лева за отличен успех и 18 за социално слаби.
18 лева нищо не са, но пак са 6 пъти повече за месец. Друг е въпросът, че според мен трябва да е обратно – все пак кой има по-голяма нужда от пари ? Или социално слабите са облагодетелствани и затова им се дава по-малко? Някои хора ми разправяха, че било за стимул на отличниците, само дето с 18 лева трудно можеш да се издържаш, защото все ще трябва да намериш начин да изкараш нужните поне 150 отгоре, 3-то лева бидейки най-малкия ти проблем.
Но не е честно! Колкото и да съм десен по убеждения, сега управляват леви комунисти. Господа, къде ви е социалната държава? Къде е грижата за онеправданите? Защо трябва да плащам за лукса да уча, когато и без образование мога да стигна до депутатско кресло, където уж да работя за родината, а да вадя в пъти повече за себе си, прецаквайки най-онеправданите – тези, на които съдбата е обърнала гръб ?
Аз, а предполагам и други с удоволствие бих се разделил с малка сума от заплатата си (допълнителен данък, който да отива наистина където трябва, а не в джоба на разни турци). Не трябва да е нещо голямо – сигурен съм, че всеки от нас може да се радели с левче на месец – и без това държавата взима много повече. Един лев сигурно е само банковата транзакция, за да дойде заплатата по картата ми…
Но с този лев могат да се съберат 3-4 милиона на месец, които да бъдат разпределени като стипендии и помощи за наистина нуждаещите се…
Дано някога на някоя не толкова куха депутатска глава й хрумне нещо. Дай Боже и да е от управляващото мнозинство, че току-виж мине законопроекта …
Ром, текила и бира в петък вечер
Снощи излизахме на кръчма с колегите от университета, като поне 30-40 мин. не успяхме да намерим маса за 8 човека (нормално, нямахме резервация). Накрая решихме да отидем в “Белият паяк” – кофти чалга кръчма, но ядене и пиене имаше, а мен то ме интересува от известно време.
Хапнахме, прекарахме приятно, а някои пийнахме малко повече (100 гр. ром и 8 текили), след което аз и Стилър тръгнахме към караокето в “Латино”, където не ми допада особено, но е по-добре от нищо. Там пих бира и половина, като си тръгнах преди да довърша втората (това определено се оказа за добро). Прибрах се без никакви проблеми, като не знам как ми е била походката, но нямам загуба на спомени. Пих глътка вода и тогава разбрах, че ще се повръща…
3 часа връщах каквото бях ял и пил през деня. Не знам дали е заради содата с вода, която изпих, за да си направя сам промивка на стомаха, или просто се бях натровил много, но процедурата ми се стори, че отне цяла вечност, преди да си легна.
На сутринта, след глътка вода, за да пия хапчетата си, се чувствах по-зле от снощи , защото ми се завъртя главата. Но след няколко часа сън всичко се оправи и сега съм що-годе добре.
Взех си поука – следващия път може да са 16 текили, но да няма бира рџ™‚ .
Новата работна седмица
Започна и тя, колкото да не ни се иска на голям част от населението, но няма как. Животът продължава с надеждата за петък вечер, когато ще си способен да не се съобразяваш с утрешния работен ден, с шефове, изоставащ график и какво ли не. Тогава можеш да се опиташ да се напиеш безпаметно – нещо, което не успях да постигна миналата седмица, въпреки че обиколих 3 заведения и смесих 4 вида алкохол + някакъв коктейл “Зомби”, който не беше нищо особено – натурален сок с малко боза вероятно рџ™‚ .
Иначе в петък най-после се видях с Митака, Пийча и едно типче от техния курс. Бяхме в някакво заведение до старата сграда на ПУ, после в някакъв ресторант до работата ми, а след това ги оставих и отидох на караоке, за да уважа един колега.
Караокето не ми хареса както винаги – малко народ, главно мъже, които са влюбени в гласа си, студено, но поне бяхме нашата си компания, а имахме и именник, който да изкъпем, така че не си прекархме зле рџ™‚ .
В събота се възстановявах след петъка – нямах махмурлук, но стана в 14 и цял ден се чувствах като парцал. Реших, че ще прекарам деня лежейки, цъкайки Final fantasy 5. Голяма зарибявка е – върна ме в годините от седми клас, когато взимах игри за старата ми “Сега” под наем. Прекарах няколко часа на клавиатурата, които не ми се отразиха добре на ръцете, но поне отново бях щастлив като дете, макар и за кратко.
В неделя станах към 9-10 и го ударих на депресия. Кофти е да си сам и да си мислиш за миналото, особено когато искаш да го забравиш… Това е един от малкото моменти, когато искам да съм на работа, дори в почивен ден.
Все пак имах уговорка с един колега да се видим на кафе ранния следобед, където загубих няколко часа в нелоша компания – имаше многобройни теми за разговор – как се прави количка за пазаруване, как се пази сесия, разлика между сесиите в Java и PHP, дизайн на уеб страници и какво ли не. Дори за имплементация на граф и указатели на асемблер се заговорихме, но единодушно решихме, че времето ни е по-ценно от разните експерименти, пък макар и да го прекарваме мързелувайки :).
В неделя вечер гледах снукър и легнах, но 3 часа не успях да заспя от болки в ръката. Имам една седмица курс на хапчета и след това май отивам към по-лошото, а именно операция. Ще се постарая да си довърша проекта преди това, че не искам да изоставя колегите си, но не знам дали ще успея, защото болките се засилват, а май единственото лечение е операця рџ™Ѓ .
Ще видим какво ще стане, планирам тази седмица да изляза поне два пъти с университетските ми колеги, защото искам ли го, или не, животът си тече, а и като не мислиш за някои неща, някак минават по-лесно, макар и временно…
7 дни
От една седмица вече не ходим с Гергана. Причината – тя ме заряза. Конкретен повод така и не разбрах. Просто ми каза, че няма да сме заедно и толкова. Не можеш да заставиш някой да те обича насила. Не бих го и искал. Щом така е решила – нейна воля.
Днес щяха да се навършат 2 години и един месец откакто тръгнахме, но това не се случи. Все се надявах тя да осъзнае грешката си и да се върне, но не стана и ще гледам да я забравя…
Определено сме имали и хубави, и лоши моменти, като нито сме били скарани напоследък, нито нищо. Просто един ден тя спря да си вдига телефона когато й звънях, а след това спря да ми праща и целувки в чата. Вечерта, когато я попитах защо ми каза само, че се чудела дали има смисъл да продължаваме, а след разговор за това, че за трета поредна Нова година не беше с мен, макар да беше в Пловдив, изведнъж ми каза, че късаме. Още тогава си обещах, че ще я забравя, но някак не става…
Адски благодарен съм на колегите ми, които ме изкараха навън 3-4 пъти за тези седем дни. Повечето ми казаха дори, че са на моя страна, като само един бе този, който уж е неутрален, но по-скоро зае нейната позиция. Имаше и крайно мнение, че се радвали за мен, но аз не се радвам, защото съм с 2 години по-стар и пак на изходна позиция…
Моят късмет с линукс дистрибуциите
Откакто съм ориентиран линукс потребител съм ползвал 2 дистрибуции за повече от година. Първата беше железният Slackware, който ползвах до 10.2, след което Патрик се разболя и пакетите започнаха да пристигат с редовността на Service пакове за една затворена операционна система.
Експериментирах и с Debian, но той издържа по-малко от седмица – направих един ъпдейт, след който модулът на лан картата ми не се зареждаше и останах без нет, а ест. не бях си свалил офлайн документация за пакетната система. Освен това мое мнение е, че не трябва такива фундаментални неща да се инсталират вместо теб – свалят да, но не и инсталират.
Следващата диструбиция, която ползвах бе Gentoo – бях изумен от простотата и мощта й – компилираш всички зависимости за пакет, оптимизират се автоматично с твоите флагове, двоичните файлове се “освобождават” от коментари, документацията се компресира, а за някои пакети се качва и само твоя локализация. Изобщо всичко беше супер до преди няколко месеца, когато започна да се усеща, че нещата се променят (дано) или може би замират. Последната промяна на страницата е от октомври миналата година – седмичното писмо, което някога е излизало всяка седмица, но вече се радвам да го прочета и веднъж месечно.
Някога, веднага след излизането на нова версия на даден софтуер, а даже и преди това, пакетът бе в хранилището, маскиран и очакващ да бъде свален и тестван.
Сега нещата са различни – psi 0.11 е излязло от няколко месеца вече, но все още го няма официално в portage.
Имах проблеми с инсталацията на едни графични глезотии – кодът гърмеше, защото не може да намери дадени константи, които са били преместени от пакетиращите. Пуснах бъг и съответно няколко месеца нямам отговор.
Това, което преля чашата, е новото KDE 4.0, което първоначално уж нямаше да влезе официално в дистрибуцията, а после, под натиска на доста хора, бе решено, че ще е там, но маскирано.
Е, днес е 13-ти януари – 2 дни след официалното излизане на десктоп средата, а ние все още нямаме и един пакет в хранилищата. Знам за overlay-ите, които мога да ползвам, но не всеки потребител знае за тях. А и защо трябва да ползвам всичко от overlay – сложил съм 4 досега, без да броим това за КДЕ.
Надявам се моята дистрибуция да се съвземе скоро, защото не ми се мигрира пак към друга – то май и не остана някоя такава де рџ™Ѓ . Явно ще отида или към “Федора” , или “Дебиан” отново, ако и текущата ми дистрибуция започне да се гътва, а не възстановява :(.