Сгъната кола
Написано на May 23, 2006, в категории: За мен.
Вчера бях шофьор на съседа за бала му. Всичко мина добре, макар да се наложи да изчакам роднините му да се върнат от хотела, в една малка уличка, намалявайки пропускателната й способност. Вечерта празнувахме в чест на абитуриента и всичко беше точно, ако и да не познавах доста от хората, с които бяхме на една маса.
Е, през деня имаше малко проблеми с измиването на колата, което отне 6 часа, но това са бели кахъри на фона на случилото се днес …
А именно, трябваше да съм шофьор на Митака и да отида в 17 часа у тях. Взех Герито от тях и тръгнахме. Бяхме там почти навреме, като се имат предвид задръстванията. Запознахме се с братовчед му и май с това се изчерпаха новите за мен хора :).
В 19:35 започнаха приготовленията по потеглянето – украсяване с балони, лисване на вода и тн. 10 минути по-късно потеглихме. Карахме си без проблеми, с изключение на едно-две рязко набиване на спирачки, но все пак беше задръстване, а и видимостта ми бе ограничена. Ударът отзад се случи на най-неочакваното за мен място – кръстовището на “6-ти септемви” до училище “Любен Каравелов”. По спомени спрях за червен светофар, като Гери после каза, че са ми изсвирили спирачките, но това не го помня, даже не помня имаше ли кола отпред. Ударът си беше бая силен – залитнах поне 20 см. напред, помислих, че задницата на колата ще стане на хармоника, но бронята и задната греда поеха щетите.
Човекът, който ме блъсна се извини многократно и изглежда искрен, но утре ще видим дали ще ми плати щетите, защото решихме да минем без КАТ и застрахователни компании – на него няма да му пишат акт, а аз ще си получа оправена колата значително по-бързо. В началото решихме да пишем протокол, но в РПУ-то до “Света Петка” ни казаха каква е процедурата и май ще си я спестим. Човекът си даде координатите, ЕГН, номер на автомобил, лична карта, 3 телефона и домашен адрес. Каза, че утре ще се обади да отидем в сервиз, където ще оправят колата ми, защото в 20 часа никой тенекеджия не работи. Уговорихме се с него и после се прибрахме с баща ми, който беше дошъл да разясни процедурата. След това отидохме с Герито на кафе в “Скалата”, където дойде Антица да й дадем нещата, защото тя и Митака трябваше да хванат такси, за да стигнат до “Тракия”, откъдето да вземат дамата му за вечерта. Добре, че след това са си намерили кола – даже по-добра – Мерцедес С-класа.
Та така ми мина денят. Дано вашият да е бил по-добър, дано също така утре колата ми да бъде готова – не, че сега не мога да я карам де, почти не личи, че е ударена, докато не отвориш багажника.
Е, това е от мен за днес. Лека нощ рџ™‚
За турците
Не обичам турците. Това не е тайна за никой, който ме познава. Не само, че не ги обичам, ами даже на моменти ги и мразя. Сега е един от тези моменти. Преди няколко минути гледах по телевизия “СКАТ” репортаж от Джебел с митинг, провеждан само и единствено на турски. Това е незаконно, но кой можеш да сезираш там, а и какво – турците са във властта…
Вчера щях да се блъсна с колата, причината беше един турски хомосексуалист (да не кажа звучната думичка, завършваща на *раст). Та този, въпросният, реши, че може да смени лентата си, при положение,че аз идвах отзад с висока скорост. Върнах газта и избегнах инцидента, но тогава не бях видял номера. Не съм сигурен как бих реагирал, ако го бях видял – аз не бях виновен – непрекъсната линия не се пресича, а и съм спазил дистанция – мястото пред мен беше свободно преди онзи да реши да спре по диагонал. Сега мисля,че бих натиснал газта – нека да му се смачкат ламарините, нека да се научи,че българите сме България. Като не му понася, нека да си ходи в турция (нарочно с малки букви), нека да ни заобикаля така, както аз не смятам някога да мина през страната им, а това страна ли е изобщо !
“Труд”
Никога не съм обичал вестник “Труд” – ужасен е, пълен с правописни и смислови грешки, да не говорим за невярна информация (лично съм се уверявал във всяко едно от тези неща). Радвам се,че от години не чета този вестник, както и че никога не съм си купувал тяхна книга. Сега вече знам защо – те са аморални мошеници, които искат да изкарат пари за сметка на всеки, стига да пълнят джобовете си. За какво говоря ли – ето цялата история, за която прочетох в блога на Антоний. Не понасям големите корпорации, не понасям парите да са ти самоцел, а най-малко обичам хора, които се възползват от нещастието на другите.
Не ме вълнува,че “Труд” уж притежавали правата на произведенията – толкова ли не могат да ги дарят на този сайт, който е направен от незрящ за незрящи, нима някой от невиждащите би си купил обикновената хартиена книга написана на кирилица, а не на Брайлова азбука (по спомени се пише така, идея си нямам защо е с “й”). Не ми се коментира липсата на кавички в писмото на “Труд”, изпратено от “Viki – viktoria@trud.bg” и подписано от Никола Кицевски (добре, че не е Ники ) – следва да запитам дали господин Кицевски не знае как се пише електронно писмо, както и да отправя една препоръка, която знам от доста преди да завърша гимназията, а именно – официална кореспонденция не се води с имена като това на Вики. Да, явно е полезно да знам как да й казвам, когато й се подмазвам, но все пак…
В заключение искам да кажа, че ще подкрепя всяка инициатива против “Труд” или в помощ на сайта за незрящи, нека покажем силата на обществото, нека да помогнем, а не да загърбим хората, които не са имали щастието да видят красотата на залеза.
Кръчма
Тази вечер бяхме на кръчма с колегите. Причината за това бе заминаването на колегата Владо за САЩ на бригада. Събрахме се доста хора и си прекарахме добре, към 00 часа станахме и тези от нас, на които не им се ходеше на дискотека в “Инфинити”, се запътихме към вкъщи. Аз минах да оставя Гери и се прибрах след един дълъг, изморителен и донякъде ползотворен ден.
Напоследък
Честит имен ден, Гери, пожелавам ти всичко най-хубаво и най-вече повече незабравими моменти.
Последните дни ми е едно такова, изморено, а уж спя повече от 8 часа…
Вчера бяхме на картинг с Гери, Митака от Плд, Мария и Нео. Доста забавно беше, като се има в предвид, че досега не бях карал, а и не завърших много зле – потеглих четвърти, на финала бях втори зад Митака, който потегли първи, а и е карал преди.
След картинга отидохме на кафе в “Рояла”, но музиката беше доста силна и просто стояхме и си мълчахме, не знам за другите, но и те като мен изглеждаха адски изморени. С Гери бяхме решили да се прибираме, но променихме мнението си и отидохме в “Скалата”. След това се прибрах изморен и заспах веднага.
Събота, неделя, понеделник
В събота вечерта бяхме на кафе с Гери, а после в “Гепи” с колегите и нейните приятелки, които не беше виждала от доста време. След дискотеката оставих Гери до тях и тръгнах към вкъщи. На Сточна гара, заобикаляйки дупка, изведнъж чух едно “пльок” и колата занесе. Оказа се спукана гума. Принципно бих се обадил на някого, но беше към 4:30 сутринта – не исках да будя когото и да е, а и на теория знаех как се сменя гума – разхлабваш болтовете, вдигаш колата на крик, сваляш колелото, взимаш резервната гума от багажника и я монтираш. Направих почти всичко, само дето не можах да измъкна резервната от багажника – мислех, че нямам достатъчно сила, опитах 3-4 пъти, но не успях. Приложих и номера с лоста – използвах пластмасовия триъгълник тип “направи си сам”, който така и не успях да сглобя, защото изгубих доста от частите му, отваряйки кутийката, а на тъмно нямаше как да ги намеря… Е, гумата не стана и се обадих на баща ми, като ми отне доста време да ги събудя, защото мобилните им телефони са далеч от спалнята по принцип, но все пак успях. Дойде, развъртя врътката, която крепи резервната гума и за чието съществуване дори не подозирах, взе колелото и го монтира. Към 5 часа вече си бях вкъщи, надявайки се това да ми е последният инцидент за април (ужасен месец за колата).
Вчера бях с Гери на кафе и се прибрахме рано, но и рано излязохме.
Днес ходих с майка ми и сестра ми да си избера обувки – е, не си избрах, цветовете бяха в стил “да ти умре конят от гъдел”, а няма да говорим за дизайн – “настъпен плъх” май е правилно наименование. Та след около 3 часа нерви се прибрах и сега отпочивам. Довечера вероятно ще изляза малко на кафе, а утре ще ходя да си губя времето на лекции по езици за програмиране и ОС…
Петък
Станах към 6 сутринта, но се излежавах до 8, след което се приготвих психически и физически за деня, който ми предстоеше, и се отправих към университета.
Всичко мина добре, докато не се наложи да представя презентацията си – уж беше добре направена, но изглеждаше ужасно на проектора, а разчитах доста на дизайна… Както и да е, чух критиките и ще се постарая да ги спазя.
Към 2 часа отидох при Нео в апартамента на колежката Мария, за да кача линукс на компютъра им, но в последствие се оказа, че искат и уиндоус – никога не съм имал диск с уиндоус ХП, така че трябваше да се справим с наличния. Линукса тръгна без проблеми, всичко се инсталира, настроих го, изобщо системата заспа. Не може да се каже същото нещо за уина – той така и не тръгна, защото CD-ROM-ът беше развален и четеше трудно. В 20:30 инсталацията още не бе привършена … мъка, мъка …
Прибрах се вкъщи адски изморен и реших, че ще пропусна съботния изпит по МА2 – има и други дати след 2 месеца…
Иначе в сряда вечер бях на караоке, където засякох и Ико. От доста време не бях ходил в “Мармалад”, но разбрах и защо – атмосферата е същата, а песните са по-зле от преди – 2-3 рок балади чух и толкова – останалото беше лигав поп в стил Графа…
В четвъртък ходихме с Митака от Асгр. да обикаляме за интегрална схема за касетофона ми. В целия град не можахме да открием такава. Последното място, в което проверихме, беше сервиз на приятел на Митака. Оказа се,че там имат интеграл и готовност да го запоят. Занесох им касетофона, след като си го взех в насипно състояние от Гери. Сега чакам да ми го оправят. Заради тази ни авантюра пропуснахме часа за обясняване на задачи по МА2 при колежката Янка и вместо това отидохме на кафе. Поседяхме до 7-8, а после се прибрахме и аз се отдадох на почивка и гледане на снукър.
Политика !!!!!!!!!!!!
Бесен съм на политиците ни – преживях управлението на БСП, преживях предателството на партията ми – ВМРО, преживях турците във властта, но това е поредната гавра с нас – няма да получим дълга си от Либия, така поне пише в статия в news.bg :
“На заседанието е било решено либийската страна да внесе сумата от 120 милиона либийски динара в Международния фонд за заразените със СПИН деца, както и да бъде прехвърлен към този фонд либийският дълг към България, който възлиза на 53 милиона долара, съобщава изданието.”
А ето и отговорът на “нашия” заместник-министър по външните работи :
“По повод тази информация българският заместник-министър на външните работи Феим Чаушев заяви, че се обсъждат различни варианти за решаване на проблема, които не са фокусирани само върху дълга, а са насочени към целия комплекс от двустранните отношения с оглед по-нататъшното развитие на българо-либийското сътрудничество.”
Т.е не отрича, че е извършено национално предателство – да, уж не плащаме компенсации, защото наистина това не са компенсации, а откуп – плащаме откуп на държава, за да получим невинните си граждани обратно.
Не знам за кой да гласувам за следващите избори, не ми и пука вече, но ще гласувам – който и да си избера, поне ще е българин, пък че ще е предател, то май вече е ясно…
Великден
Празникът го посрещнах в църквата “Света Неделя” с приятелки на сестра ми, а после видяхме и Митака с Антица.
Като цяло организацията беше под нулата – камбани в 23:30, 23:45, 00:05, така и не видях поп, от който да си взема огънче, е поне не и преди обиколката на църквата да завърши. Не че не си отнесох свещ вкъщи де рџ™‚
А иначе днес станах в 9 сутринта, за да съм в 10 в Брестник с нашите. Отидохме с моята кола, като сипахме газ от газстанцията до “Графит” – не повтаряйте грешката ми…
В 10:45 вече бях в Брестник, но трябваше и да вляза в двора на къщата с кола, мястото беше ужасно кофти, а вратата не беше отворена изцяло, та с две думи си боядисах предната броня в зелено – цветът на вратата. Никакви щети освен това и моралните – боята си отиде с малко корселин и сега не личи, но пък моралните щети останаха …
Денят прекарах с роднини около маса и компютър, защото детото на братовчеда на майка ми искаше да му инсталирам игри и да покажа как се разархивира.
Към 15 часа започна формулата – стартирахме първи и … след много нерви, пак сме първи, но бях на нокти цялото състезание.
Към 17 се стегнахме за тръгване. Баща ми извади колата, за да не се налага да вадим корселина, покарах едно 50-ина метра, но тя започна да гасне – правихме няколко неуспешни опита, но накрая се прибрахме на бензин, а се оказа, че газта, която сме заредили, е била нечиста. Сега всичко е наред уж, но проблемите могат да се повторят докато не свърши газта, а аз съм с пълна бутилка :(.
Е, това май е най-ужасната седмица за колата ми, а си мислех, че не трябва да карам само на първи април …
Ден преди Великден
И днес станах рано (в 9:00), защото трябваше да отидем да залепим стъклото, оказа се, че не е толкова лесна работа, затова решихме да я свършат професионалисти.
В 11 часа стъклото беше готово, но трябваше да изчакаме 3 часа, за да хване силиконовото лепило, затова зарязахме колата близо до блока на Гери и си хванахме такси.
Митака от Плд ме намери в ирц и си поговорихме, попита ме за кафе, но аз му казах,че съм зает до 14:30, после уж до 15, а накрая се оказа че до 16, защото не съм видял в колко започват квалификациите за формулата.
Междувременно си взех и колата, а сега съм изпростял дотолкова, че гледам “Най-смешните животни и хора на планетата” рџ™Ѓ …
Гери, прибирай се по-бързо рџ™‚