Изпит, караоке, кафе

Вчера имах изпит по ОС – взех го с 6, но това не ме радва кой знае колко – математиката е проблем, алгоритъм за чието решение все още не ми е известен.
Вечерта бяхме с Гери на кафе и кратка разходка в района на Гребната. Доста по-прохладно е около водата, а и въздухът е чист – не виждаш какво дишаш.
След кафето, което затвори в 22 часа ?!, отидохме на караоке в “Мармалад”, но не от обич към мястото или “шоуто”, а просто защото колегите организираха излизане и нямаше да е добре да им откажем.
В “Мармалад” беше тъпо както винаги. Дори все още пеят същите хора, само дето посещаемостта е спаднала наполовина (определено има защо). Едно време човек можеше да чуе и някоя по-хубава рок песен, но снощи те се брояха на пръстите на едната ръка, а хубаво изпълнените май бяха 2. И не, “Wonderwall” на Oasis не е рок, както и разните депресии в стил “One” на U2. Нищо против Боно, нека си пее и, най-важното – нека събира пари за бедните държави, защото в тази му светлина съм му истински привърженик.
Днес станах в 15 часа, гледах телевизия, а вечерта излязох на кафе с Гери. Този път бяхме в “Каскада”. Останах приятно изненадан от многото свободни места – зимата сме ходили там 3 пъти, само веднъж си намерихме маса, а днес всичко вътре беше празно. Прибрахме се към 23 часа и аз се заех с “учене”, само дето още на втората страница реших, че това не е за мен – явно ще наблегна на задачите, а за теорията ще назубря седемте възможни теореми. Друг избор няма, ученето им за мен е нечовешко усилие. А точно за тази на Бул даскалът по упражнения (ст. ас. Кискинов) каза, че е тип “познай Бул какво се е сетил” – предполагате каква е вероятността да позная. рџ™Ѓ

Заверен

Вече съм 100% редовен студент. Днес си заверих триместъра. Костваше ми само 2 часа. Отидох в унито в 10:00, мислейки че инспекторката е от 9:30, но не, от 10:30 била, обаче дойде в 10:50.
Иначе вижте колко зле са американците, не че не го знам, но тази статия, която видях днес в linux-bg.org е направо смехотворна. То бива да си тъп, но чак вдлъбнат… Не знаехте, че лаптопът на Осама бил с Линукс. А знаехте ли,че краде от “Дисни”, за да си купи оръжие … Е, не… Това ми дойде в повече.

Преводи

Снощи отново се запалих да превеждам програми на български, но поради горчивия ми опит с КДЕ (главно с Радостин Раднев, от Ясен Прамататов не мога да се оплача, даже напротив – беше изключително добър ръководител на екип), нямам желание да се върна там. Затова сигурно ще си допреведа aMule. Преведох стотина низа снощи, но някак си 1100 ми се видяха много и реших да се наспя (все пак беше 4 сутринта). Ще гледам в най-скоро време (вероятно след сесията) всичко да е преведено и в добър вид. Обещавам, че “OK” няма да бъде превеждано като “О’кей”, също няма да има “конфигуриране”, което толкова ме дразни, че направо не е истина…
Това е, бях замислил да се занимая с QT 4, но още чакам официалната книга, защото ръководството не ми допада особено, а и в 4-та версия са променили толкова неща, че не е за вярване. Най-дразнещото е добавяне на ново именовано пространство за елементите на ГПИ, създадени с техния designer. Друго дразнещо е, че са махнали модула за създаване на код в designer-а. Сега нещата стават доста тромави по мое мнение рџ™Ѓ
Иначе през изминалата седмица получих доста добри оценки в последните 2 дни – 2,4,6,6,6. Сигурен съм, че е ясно 2 и 4 по какво са – математика, която е толкова точна наука, колкото аз съм космонавт. Останалите са на контролна по ОС и главно bash скриптинг, проект по Езици за програмиране и избираемата ми дисциплина за този триместър – Project management. Доста съм доволен от резултатите, дано и на останалите изпити да имам такива оценки, но и на 3 ще се примиря рџ™‚

1/2 година

Вчера аз и Гери навършихме 1/2 година заедно :). Събитието отпразнувахме в бившето “Антикварно кафе”, сега не знам как се казва. Доста се е променило от времето, когато ходех там с компания, слушаща предимно метал…
Обратно на темата, след изпитът ми по Project management се прибрах, изчаках сестра ми и отидохме на Джумаята да избера подарък за Герито. Странно, но не ми отне много време – само след 15-20 мин. бях готов (определено не съм претупвал неща, гривната ми хареса, дано и на нея да се е харесала).
Вечерта се уговорихме за 20:30, но аз пак закъснях, защото ме забавиха на бензиностанцията. Разменихме си подаръците в колата – аз получих доста симпатично ключе-висулка, подарено с думите “това е ключът към моето сърце”. Доста ме зарадваха както висулката, така и думите :).
След това потеглихме към ДКЦ 1, където оставих колата и оттам пеш до Стария град, търсейки заведение, което да има градина и да не е тип “селска кръчма”. Градината на бившето “антикварно” е доста добра, само дето масите и столовете нещо не ми допаднаха, но се преживяват.
На връщане решихме да минем през Стария град, което се оказа приключение, защото паважът явно не е най-приятната настилка за дамски обувки, а и малко преди колата Гери имаше не особено приятна среща с мишка или жаба в една тъмна уличка. Аз ест. бях до нея, но “нещото” беше близо до Гери и побягна доста бързо, но освен уплахата, която бързо отмина, всичко беше наред. Не знаех, че разходката през Стария град може да е толкова авантюристична – тъмни улички, кучета, неидентифицирани същества…
Е, стигнахме до колата, закарах Гери до тях и,след около час-два разговор в колата, се прибрахме.

Жалба за младост

Май и тази вечер няма да се спи. Чудя се да лягам ли, или да остана до сутринта и да отида на последната, макар и извънредна, лекция по математика. Дали ще проверява присъствие, дали ще получа бонус на изпита, или пък не си струва, не знам, но 3 часа математика са си доста (8100 секунди, за да сме точни рџ™‚ )…
Иначе вчера (понеделник) бяхме на кафе в “Скалата”, но по-рано от обичайното, в следствие на което се прибрахме и по-рано. Днес не излизахме, защото трябва да уча за изпита в петък. Уж прочетох 1/2 от “учебника”, но ще видим. Там поне не се боря за три, а то това май е по-лошо, защото проявяваш алчност, но от друга страна ми напомня когато бях млад, добри времена бяха, не се налагаше да се моля на никого за 3, а претендирах за 6 по почти всичко, дори и по математика… Но тогава пък не бях видял голяма част от живота. Макар да не учех вкъщи, обикновено не излизах (то това май си е типично за нас – хората свързани с компютри).
Какъв е поводът за тази ретроспекция ли ? Намерих в локалната мрежа компилацията “Trance Voices” – първият “том” е от 2001-ва година (десети клас). Първите 5-6 песни бяха все хитове от времето когато бях с рус перчем, зелена или оранжева блуза, панталон според случая – зелен или бежов, на врата ми почти винаги имаше един важен артикул – пластмасова свирка. Доста се ползваше навремето по рейв партитата рџ™‚ . А сега като се замисля, в неделя Гери ми подари една пластмасова свирка. Като се замисля пак – ходя и с бежов панталон напоследък… Нищо де, ще гледам за 1-ви юли да съм с черните дънки и тениска на Гардиън :).

Предсесийно

Днес е събота, а от понеделник започват неприятните дни за мен – другата седмица ще трябва да изготвя презентация за частта си от проекта по Project managment, да взема участие в довършването му, да науча материала, защото ще се явявам на изпит в петък, да се подготвя за контролни по дискретна математика и операционни системи… Сигурно има и още, но в момента не се сещам за тях.
Иначе тази седмица мина сравнително добре, в даскалото бяхме само след 14 часа, заради изпитите, не карахме доста неща, включително и езици за програмиране, където трябваше да предам курсовата си работа, презентирайки я.
Вчера станах рано сутринта, писах baseline study, а накрая се оказа, че съм го правил по друга схема и екипът ни ще трябва да предостави нов до другия петък.
Днес бях по магазините с майка ми и сестра ми. 40-50 минути им отне оглеждането на дрехи в “Метро”, а аз бях отишъл просто за един презаписваем ДВД диск и стек минерална вода. Дискове не продаваха, но поне вода си взех.
После минахме през “Била”, където купихме предимно храна, но колкото и да я имам на разположение, трудно се надвива мързела да станеш да си сложиш…
Тази вечер бях в “Скалата” както обикновено, но и двамата някак се чувствахме изморени, затова се прибрахме към 22-23 часа.
Сега смятам да прочета още една глава от книжка за обектно-ориентирано програмиране (от любимия ми тип – залага се на дизайна, а не на кодирането), след което леглото ме очаква, че от понеделник ставам зает човек рџ™Ѓ

“A Moment in a Million Years”

Песента е на Скорпионс и е велика. Тази нощ я открих съвсем случайно, разглеждайки страничката на Антоний в ласт.фм . Не знам как я намирате вие, но мен ме накара да я спомена в блога си, толкова силно ме трогна, иначе нямаше да опиша деня си днес тук…
Иначе тази седмица съм с малко променена учебна програма заради кандидат-студентските изпити, та се наложи да си седна на четирибуквието и да си напиша проекта. Написах го, но точно на последната страница (тази, която е първа по принцип) нещата се закучиха и реших че ще я правя някой друг ден, затова излязох с Гери на кафе (няма да се сетите къде рџ�› ) в “Скалата”. Там сервитьорките вече ни знаят и какво пием… А само 5 месеца ходим на това място…
Прибрах се към 23:30, като прекарах приятна вечер, въпреки изморителния ден.
И сега пак за песента – толкова не съм се радвал на песен откакто открих “If I close my eyes forever” на Ози Озбърн и Лита Форд, а това беше 2-3 дни след бала ми (повече от 2 години изминаха оттогава). Сега ме е яд, че ще пропусна концерта на Скорпионс, но няма как, образованието иска жертви и май е по-добре да пожертвам концерта пред детската си мечтата да бъда програмист :(.

Заради тях ни има нас !

“Българио, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх.”

Обичам го този ден, макар да не ни се води празник. На празниците уж почиваме, но все се намират частни фирми, които работят. Днес не е така – каквото и да правиш, чуеш ли сирените се изправяш и си спомняш, или размишляваш… Спомняш си имената на Левски, Каравелов, Ботев, Бенковски, Раковски, Хитов, Волов, а същевременно и Батак, Перущица, Брацигово и Панагюрище…
Там сме извоювали свободата си, там сме показали, че я заслужаваме. Така нашите предци са се пренесли в саможертва в името на нас, техните наследници. А какво правим ние ? Падаме си по Азис, Софи Маринова, Тони Стораро, пишем логата на фирмите си на латиница, не ползваме азбуката и езика си. Деградираме определено, а държавата ни спомага за това – всички си спомняме за “Аз съм българче!” и един министър, който си отиде малко по-късно. Спомняме си и проекта за турски паметник на вр. Шипка. Сещам се още 2-3 фрапиращи случая, но какво от това – турците са във властта и все по-нагли стават. И какво излиза – моите колеги не гласуват – все им е едно (а май вече и на мен) коя партия ги управлява, идват няколко хиляди души от една държава, гласуват на 7-8 места, заминават си и две години не се сещат за България…
Съжалявам, че пак звуча отрицателно, но май действителността е такава – Ботев, първият терорист в световната история, османското “присъствие”, българите татари… докато сами се принизяваме, няма как да се променим към добро.
“Нищо конкретно, само си плюе” – сигурно си го мислите, затова ще дам няколко предложения за закони, които бях дал през краткото си членство във ВМРО, а именно :
1) Изготвяне на единен стандарт за кирилицата на мобилните телефони – така големите производители спокойно могат да го приложат и да си пишем на кирилица кратките текстови съобщения.
2) Детските – имаш 1-2 деца – получаваш ги, имаш 4 или повече – връщаш тези, които си получил от държавата.
3) Млади семейства с висше образование и дете – получават изгоден жилищен заем
4) Детето ти не завършва 12 клас – пак връщаш детските

Това е, явно не всички предложения са добри, но за 1) съм сигурен, че може да стане.

Изминалите дни

Взех си колата в събота, а после бях по моргите да си търся стоп, който с баща ми монтирахме. Добре, че не ме спряха куки, защото си бях забравил документите вкъщи…
Та така, колата е оправена, а касетофонът – не, въпреки че минаха повече от 2 месеца :(. Вече свикнах на тишината…
Иначе всичко си върви нормално, с изключение на дневния ми режим, явно минах на лятно часово време, защото вече два дни лягам в 7 сутринта, а вечерта будувам, четейки книжка или гледайки филм. Има само един голям недостатък – вече ми омръзна музиката на компа и се чудя какво да слушам. Май постепенно пак се връщам и към електронната музика, но сега всичко ми е омръзнало…
Иначе Гери тази седмица учи за изпитите, но не пречи да се виждаме всяка вечер както обикновено – ходим в “Скалата” и после се прибираме.
Та това е всичко около мен за момента. Друго не се сещам.

Отново за колата

Днес станах в 7:45, очаквайки обаждане от човека, което по план трябваше да бъде в 8:15. Такова обаждане не получих до 9:30, когато вече бях взел Герито и бяхме отишли до сервиза, на който трябваше да се чакаме след обаждането. В 9:30 се опитах да се обадя по телефона – гласова поща, записах съобщение,че ще подам показания в КАТ за избягване от местопроизшествието, пратих и смс, даже тръгнах към дома му. Там беше жена му – добър и точен човек. Извини ни се и тя, каза да почакаме да се обади на мъжа си, но в този момент той звънна и се уговорихме.
В 10:05 бяхме пред сервиза, майстора видя за какво става въпрос и каза утре да докарам колата, за да бъде готова в петък.
След това оставих Герито в Кючука и се прибрах, за да съм на хладно, далеч от жегата.
А между другото, честит 24 май, не е особено празничен за мен, но дано вие да го прекарате по-добре.

Search for:

Връзки

• MacTeP SEO Blog
• SEO оптимизация и регистрация
• Димитър Калинов aka Bleit
• Калин Василев
• Христо Илиев