Предизпитно
Написано на March 26, 2006, в категории: За мен.
Този път съм по-спокоен. Сигурно е, защото знам, че дори да не го взема този изпит, винаги мога да го взема на поправката.
Първоначално задачите ми се струваха адски трудни за реализиране за 90 мин., но, след като снощи пропилях 4-5 часа, май ги разбрах и ще мога да ги напиша когато се наложи. Е, имам и пищови все пак, но се надявам да мина без тях…
Уча и теория напоследък, и се чудя как и кога съм загубил способността си да уча глупости – нещо, в което бях много добър в даскалото…
Иначе тази вечер се зарибих по last.fm – сайт, който показва каква музика слушаш. Забавно е. Скоро, ако намеря време, ще го вградя в блога, или, може би, ще стане част от заглавната страница, която още не съм направил, а изобщо не ми се занимава с нея, затова и потърсих разни решения, но повечето са CMS-и – неща, с които не ми се занимава – имам си блог, портал не ми трябва…
Подготовка за друг изпит
Май напоследък само уча, но какво да се прави, трябва да ги взема пустите изпити. Взех математиката, ще е срам да ме скъсат по информатика, но май така ще стане – не мога да уча напоследък – чета ли, чета, но трудно запомням, а в случая ще трябва да науча реализациите на стек, опашка, дек и свързан списък – на теория не е сложно, но да видите сорсовете на Донева – шаблонни класове на килограм и 3 страници реализация на нещо, което в книжките ми е по 1-2 странички …
Иначе тържествено обещавам, че ще посещавам редовно лекциите по информатика, колкото и несериозни да ми се струват те, а може и да се замисля дори за упражненията – не ходих и на тях, но, впоследствие, хора, които не знаят нищо, но са присъствали, бяха освободени от задача на изпита, а това си е доста.
Изпит по геометрия
Мразя изпитите. Причината за това е,че ме карат да се чувствам зле деня преди тях, някак фатално обречен, без изход. Ускоряват пулса и пилят нервите ми.
Мразя изпитите, но не само тези по математика, а всички. Тялото ми не го интересува каквъв е предметът, по който ще бъда проверен.
Като се абстрахирме от това,че снощи, или по-скоро днес, легнах в 9 сутринта, запълвайки времето си със задачи, би трябвало да съм добре. Почти всичко е както трябва, нямам сериозни проблеми на дневен ред освен цел номер 1 – да запиша трети курс, а това няма как да стане, ако не взема изпитите си.
Петъчната еуфория е вече само отлетял спомен, пратих биографията си, след което бях добавен в списъка на инж. Кавръков, но нищо, не се е обадил още, дали не е размислил ? А в петък бях на седмото небе, в събота обмислях бъдещите си визитки… Явно съм доста инертен елемент, който се влияе от моментни настроения…
Е, пожелайте ми успех утре по геометрия, май ще се ходи и на поправка, но по-добре да взема максимален брой точки, пък да му мисля след това. Разбира се, максимален за възможностите ми, не мога да се лакомя за 300, при положение,че знам, че нищо не знам, но това пък доказва, че поне нещо знам рџ™‚
Вчера и днес
Нещо не ми се пише напоследък, идея си нямам защо е така, може би от редовното недоспиване, или пък причината е друга, не зная…
Иначе в четвъртък отпразнувахме 3 месеца с Гергана, като този път бяхме в уиски-бар “Емона”, въпреки че никой от нас не пи алкохол.
Днес имах изпит по основи на Линукс, на който се надявам да имам 6, но не това е най-важното в случая. Добрата новина е,че учителят ми предложи евентуална работа, като ми даде своя визитка и поиска да му пратя свое CV. Скоро ще видим какво ще стане, но съм радостен дори и от самото предложение.
Вечерта с Гергана бяхме в “Скалата”, а после си направихме една автомобилна разходка из Кючука и края на града (митницата).Това е всичко, за което се сещам в момента.
Сряда
Дам, от доста време не съм писал, но просто се прибирам след 3 сутринта и нещо не ми се драска по това време. Иначе всичко си върви що-годе добре, вчера (вторник) бяхме у колежката Гергана, за да отпразнуваме новото й ПЦ, а после отидохме в “Ликьора” – сносно ретро клубче (едно време щях да кажа,че е добро, но тази вечер имаше прекалено много черно, пък било то и ретро черно в стил 2Pac – “California love”… На мен музиката не ми попречи да си прекарам добре, но все пак винаги има какво да се желае.
Иначе се прибрахме към 4 сутринта и днес (сряда) трябваше да стана към 8:30, за да закараме колата на сервиз – друсането при потегляне, дължащо се на съединителя, вчера се увеличи рязко. В крайна сметка се оказа,че ще трябва да се сменя притискателен диск рџ™Ѓ .
Това е засега. Може по-късно да ходя в Марицата да решаваме задачи по статистика, но може и да не отида …
В крайна сметка отидох, че дори май схванах 2/3 от задачите, но утре ще видим какво ще стане – колкото и да са ми ясни нещата, винаги може да се обърка някоя цифра или знак – това е математика все пак – не е важно да я разбираш, а да бъдеш прецакан рџ™Ѓ …
Събота
Ден, като всеки друг, само че имаше и някои разлики – днес започна новият сезон на формула 1 . А повод за радост бе първото място на Михаел Шумахер, който бе пред съотборника си. Така Ферари са на първи ред от стартовата решетка. Надявам се утре състезанието да завърши по същия начин рџ™‚
Днес в затвора в Хага е починал Слободан Милошевич – сърбин, но, въпреки всичко, му се възхищавах – той имаше смелостта да се опре на АОК в Косово, да поиска отнемане на статута му, да защити сръбското население, което е малцинство там. Изобщо, беше истински националист, макар не българин…
Иначе следобедът се опитвах отново да си пусна безжичен нет, но пак не успях – оказа се,че май ми трябва още едно ИП…
Вечерта си останах вкъщи, защото дойдоха родителите на Гергана и тя (напълно разбираемо) остана да ги види. Слушам част от малкото си музика и чатя с приятели – нормална вечер като всяка друга.
Нерви
Винаги съм си мислил,че безжичният нет е нещо прекрасно – няма го адът от оплетени кабели, подвижен си, не зависиш от дължината на жиците …
Днес се убедих,че нищо не е такова, каквото излгежда ( рџ™‚ явно още не съм забравил мисълта на По) – мъчих се няколко часа с една точка за достъп (access point). В крайна сметка, имам нет в детската, но, като отида в хола, сигналът рязко се влошава, а, на сантиметри от точката,
той е само 1/2 от капацитета си… Адски се изнервих от това, както и от комбинацията от други фактори – цял ден ми е крив ден … А вечерта
не излезнах навън само заради тъпата точка за достъп, която за щастие бях уговорил да върна утре, ако не ми върши работа. Е, не ми свърши, загуби ми времето, провали ми плановете, скапа ми настроението, подби ми самочувствието, че поне 30 мин. се опитвах да подкарам безжичен нет, но пък за пръв път се слбъсках с подобно нещо.
Иначе следобедът плановете ми бяха променени за пореден път – вместо да се прибера и да легна, отидох с Гергана от курса, за да вземем новия й компютър и да помогна да го свържем. После останах за по чаша кафе и така …
Прибрах се възможно най-бързо, но трябваше да пробвам точката за достъп, а останалото вече знаете …
Размисли
“Is all that we see or seem
But a dream within a dream?”
Тази мисъл ми е в главата от снощи. Сигурно се питате къде съм я видял – срещнах я случайно, след като гледах “Мъглата”, а после и старата версия на бързи обороти. Филмът от 1980-та започва с мисълта, която не знам защо липсва в новата версия, но пък иначе новият е по-добър. Митак, благодаря ти за двата билета рџ™‚
Та филмът е с добри ефекти, но мен лично ме накара да се замисля. Да, замислих се преди да видя тази мисъл, но след това размишлявам над нея вече повече от 12 часа. Нищо не е такова, каквото изглежда, светът не е черно-бял, има и отсенки на сивото, това си го знам, и все пак … гледаш филма, мислиш,че хората са “добрите”, а мъглата – “лошата”, но накрая се оказва, че не е точно така. Оказа се също, че едно момиче е от “мъглата” – нещо, което не очаквах…
Не знам доколко ви карам да се замислите над нещата, може би аз съм прекалено философски настроен покрай рождния си ден, който мина неотдавна, но е факт, че тези 2 реда ме карат да си блъскам главата и да търся смисъла в нещата, да опитам да ги видя такива, каквито са, макар и покрити с хиляди була.
Е, това ме трогна днес – ден преди контролната ми по геометрия, за която трябва да опитам да науча нещо, че иначе ще ми станат много изпитите.
Първи март
Днес е първи март, честито на всички. Тази година вероятно няма да събера много мартеници поради простата причина, че съм си вкъщи днес, но така се стекоха нещата, адски коварен вирус ми се е лепнал и още не съм се оправил от него напълно. Затова и нямаше постове пред изминалата седмица …
Иначе днес се чувствам гадно, притиснат от времето, защото трябва да каня хората за рождения си ден, трябва да пазарувам за него, както и куп други неща. Споменвал ли съм колко много не обичам рождените си дни ? Тази година ще го празнувам заради колегите, защото много от тях ме поканиха на техните, а не върви аз да им кажа “не празнувам” и толкова … Добре поне,че ще сме заедно с Гергана, та няма да ми е тъпо като през миналите години и няма да се “вкарвам във филми”, които са доста депресиращи по принцип.
Е, ще го погледна от другата страна – днес е първи, имам цели два дни до трети, макар да съм роден на втори…
Бездейна неделя
Днес станах в 14 часа, като бях адски схванат по цялото тяло, но го отдадох на погълнатите въглеродни съединения след пожара.
Следобедът, след като се изкъпах, усетих,че започна да ме втриса. В началото си казах “нищо, зиморничав съм” и 15-20 мин. просто се топлих на печката, но по едно време дойдоха нашите и казаха,че не би трябвало да ми е студено (не че и сам не го знаех де) и ми сложиха термометър. Оказа се,че имам температура 38,4 градуса, която, в последствие, се качи до 38,9, но с ударна доза лекарства успях да я сваля до 37,4. Лошото е само,че пия антибиотик, който е доста силен, а и има ужасен ефект – днес се чувствах замаян и ми се гадеше, а не би трябвало.
Иначе днес изпуснах поне 3 излизания, но наистина ми беше зле. Двете ги организирах аз – ходене до Бачково и излизане с Гергана, но след температурата, някак си не беше добре да излизам.
Иначе май това е всичко, за което се сещам – днес се “чества” годишнина от обесването на Васил Левски, но това определено не е празник за мен, дори и след обяснението, че “бесилото е пътят към безсмъртието”. Иначе Сидеров е направил митинг, на който е събрал доста хора и е дал заявката си за предсрочни избори. Може би на трети март и аз ще съм в тълпата, защото колкото и противни да ми се струваха “Атака” едно време, те показаха, че се разправят с предателите, а не ги толерират. За справка – ВМРО, които така и не изключиха Ники Кънчев, а и накрая бяха готови да управляват в коалиция с турците…