Събота

Написано на February 18, 2006, в категории: За мен, Компютри.

01:28
Случи се доста неприятен инцидент – запалил се е апартамент на втория етаж (аз съм на четвъртия) и бяхме известени за пожара от някой, който така и не остана да види дали ще отворим. Явно е бързал да извести и другите. Аз лично съм му адски благодарен на този човек, защото в детската (най-отдалечената стая) още се усеща димът, въпреки, че пожарната си тръгна преди 3-4 мин. В коридора и другите стаи направо се движиш все едно през мъгла, представям си как можеше да се задушим в съня си, хубаво че си лягаме късно …
Не мога да кажа нито една лоша дума за пожарната – не знам кога са ги повикали, но дойдоха наистина бързо и предотвратиха по-големи щети, защото на терасата е имало газова бутилка, която, за щастие, не гръмна. Представям си, какво можеше да стане иначе…

00:15

Тази вечер за малко да се наложи преинсталация на гентуто, но за щастие всичко се оправи, причината за “омазването” беше желанието ми да задам по-строги права, които в крайна сметка станаха прекалено обвързващи и никоя програма нямаше достъп до необходимите й компоненти. Нищо, извадих си поука и вече ще внимавам.
А иначе днес ми е едно такова уморено, сънливо, мързеливо… Но все пак може да седна да си напиша домашната по информатика, която е за вторник, само че аз, като всеки програмист, естествено оставям работата за последния срок. Друга типична черта е това,че можем цяла седмица да се оплакваме,че имаме да пишем, а самото писане да отнеме 15 мин. рџ™‚
Е, май това беше за тази вечер, защото за друго не се сещам.

Четвъртък

Написано на February 16, 2006, в категории: За мен, Компютри.

Днес се навършиха 2 месеца откакто ходим с Гергана, кога мина това време … Е, миналото – минало, но важното е,че не съжалявам за нищо, имаше неща, които могат да се подобрят вероятно и от двете страни, но нищо, което да си струва да седнеш да помислиш сериозно.
Иначе следобедът след контролната, на която вероятно ще имам нула точки, бяхме във “Фокса”, но само на кафе, като се обадих и на Гергана. Някак си обичам да изненадвам хората с покани в стил “какво ще кажеш за …” и на въпроса “кога?” да отговоря “сега” :D. Адски забавно е да чуеш ответната реакция рџ™‚
Вечерта трябваше да отпразнуваме някъде, където не ходим често, въпреки, че “Скалата” си ми харесва, та на мен се падна задачата да мисля. Предложих 3 кафета, като се спряхме на “Ескада”, защото беше най-близко.
Сега малко за миграцията – вече имам браузер и кирилица – не си мислете, че с браузер се сдобиваш лесно – поне 4-5 часа компилирах, но си струваше :). Имам и xfce4, което ще ползвам докато се свали и компилира КДЕ, а дори още не съм почнал. Адски съм доволен от гентуто, въпреки,че дори звук още нямам, но поне всичко зависи от мен :), а нима всички не се стремим към власт рџ›

Честит ден на любовта

Написано на February 14, 2006, в категории: За мен.

Честит празник на всички влюбени, било то във виното или в друг човек, важното е празници да има рџ™‚
Иначе аз днес имах един противоречив ден – на даскало умрях от тъпотия, като същевременно правих и глупости докато даскалката говореше, глупости в стил мерене на косъм по кариран лист поради простата причина, че нямахме чертожни инструменти (все пак сме студенти рџ™‚ ). И други простотии имаше ест. само дето не бяха толкова запомнящи се. В крайна сметка косъмът се оказа 17.6 сантиметра рџ™‚ .
Ест. след толкова хубаво няма начин да не дойде и лошото – днес за малко да направя доста тежка катастрофа, но благодарение на другите шофьори – всичко се размина… Вината за катастрофата щеше да е изцяло моя, защото имах знак “Спри”. Естествено спрях (имам се за съобразителен шофьор), огледах се, забелязах вляво,че имам място да мина, вдясно имаше една кола, след която потеглих. Оказа се,че зад нея имало друга, която не съм видял … Добре, че спирачките им бяха добри, защото и двамата шофьори можеха да ме пресоват, а единият беше с джип … Поне половин час ми отне съвземането …
Вечерта бяхме с Гергана на кафе в “Скалата”, където си прекарвахме добре докато не дойде някакъв неин бивш приятел, който да й пожелае “много любов и гаджета”. В началото си мислех,че е просто нетактичност, но се оказа замислено предварително – все пак е ходил с нея … Благодарен съм за едно нещо в случая – че не съм като този субект, и се моля никога да не бъда.
Иначе остатъкът от вечерта си прекарах що-годе добре с Гергана, а и с Митака от Плд и Мария.

Понеделник

Написано на February 13, 2006, в категории: За мен, Компютри, Линукс.

Ставане, отиване на геометрия, слушане на неща, които не разбирам … Нищо интересно с две думи.
Следобед бях да закарам колегата с ПЦ-то му до една фирма, където да му кажат дали дъното му е повредено или само видеокартата … Това се случи в 16 часа, като Нео забрави да ми каже, че си е тръгнал после и аз го чаках 2 часа и половина, изобщо, кофти тръпка …
Прибрах се към 19 часа и смятам след като се стопля да излезем малко с Гергана на кафе, че вчера бях адски изморен и не я изведох, но пък компенсирахме в чата.
Иначе какво ново на “компютърния фронт” – пиша този пост на генту – супер дистрибуция, а докато обновявам пакети и свалям нови, мисля откъде да взема 18 ГБ, за да архивирам стария слакуерски руут дял, защото хич да не е, по-добре да възстановиш готова система, отколкото да преконфигурираш нова на цяло, а и да не говорим, че в тия 18 ГБ влизат поне 10 с музика, така че няма проблеми проблеми с “пренасянето” към новата ми дистрибуция.
Чао слак, привет генту !

Ура ! Преместих се успешно

Написано на February 11, 2006, в категории: За мен, Компютри.

15:36
Най-после днес всичко се оправи с блога, е кирилицата все още е на cp1251, но това ми е най-малкият проблем за момента. Загубихме и модула с умните мисли, но войната иска жертви …
Как оправих нещата ли – изтрих всички файлове и качих wordpress 2.0.1 – този път всичко беше на една кирилица – cp1251.
Страшно радостен съм в момента :)) .

Какво става напоследък

Написано на February 10, 2006, в категории: За мен.

Вчера бях на Сигнал заедно с Гергана и Стилър. На мен ми харесаха, макар и заведението да бе прекалено претъпкано. Принципно трябваше да сме 7 души с 3 места, но постепенно отпаднаха останалите и отидохме хората, които изброих по-горе…
Днес станаха 2 дни откакто се мъча с хостинга и почти толкова с базите данни на блога, който ще се мести скоро, но така и не успях да се справя. Повиках на помощ Митака от МГ-то, който се отзова и оправи базите данни, но сега една част от блога е на cp1251,а друга на уинкод, идея си нямам как да се справя с този проблем, а май и на bleit съветите се изчерпаха…
Аз имам една идея, която смятам да проверя – да кача по-нова версия на блога, която да презапише старите таблици и може всичко да се оправи… Искрено се надявам, защото tophost.bg и базата данни ми изпилиха нервите до краен предел.
Искам да благодаря на Гергана, която ме изведе тази вечер и направи доста, за да се разсея.
Иначе вечерта бяхме в “Скалата” двамата с нея, както и Митака и Мария, един вид по семейно рџ™‚
Мислите ми са разхвърляни, не знам вече какво да пиша, защото през тези 2 дни съм вложил прекалено много време в настройването на домейна и разговори с “разбиращия” екип за поддръжка на tophost.
Да, блогът ще се мести, но не и преди да го обявя окончателно тук, така че това е “официалният” адрес за момента.

Дейна сряда

Написано на February 8, 2006, в категории: За мен, Компютри, Линукс.

17:42
Днес пропуснах лекциите по стъкмистика, но не ми се ставаше толкова рано след снощи – чувствах се като пребит. За сметка на това направих няколко отдавна планирани неща, а именно – подстригах се, купих си домейн – geekbg.net ( мисля че няма нужда от пояснения) и бях на кафе с колегите, е , последното не бе планирано толкова отдавна, но все пак …
Иначе чакането в банката беше повече от 30 мин, но какво да се прави – днес се бях подготвил психически, днес трябваше да е денят. Дори температурата от -11 не ме спря…
Сега, след като името е регистрирано, имам хостинг, смятам да кача базите от данни и да преместя блога на новия му адрес, след което ще си пусна Генту по-сериозно и ще се позанимая малко – Слакът стана с ъпдейти по веднъж месечно (да, за current клона говоря). Само за сравнение – вижте http://packages.gentoo.org.
Слакът може да е най-старата дистрибуция, но пък му липсват хора, които да го поддържат, а никой не иска да го изземе от ръцете на Патрик, все пак той е вложил 11 години от живота си в него…

Вторник

Написано на February 7, 2006, в категории: За мен.

Днес станах проблемно, след като до 3 часа снощи бях преписвал домашна, но все пак станах рџ™‚ . Времето ми пак бе кът и трябваше бързо да се приготвя, като това включваше и поредното чистене на колата – из града вече обилният сняг е само спомен, на паркинга зад блока, той е мрачна действителност…
В крайна сметка бях в даскалото в 13 часа, за да дам заветните задачи и на Митака от Плд, който кара упражнения 3 часа след мен и имаше време да ги препише докато аз правя контролна. Самата контролна мина добре според мен, но само резултатите ще покажат – от 100 възможни точки се надявам максимум на 60, но пък тази сутрин бях готов да се радвам и на десет…
Вечерта бях на рождения ден на Нина, като опитах да завлека и Гергана, но тя отказа категорично. Колегите ест. не пропуснаха да попитат къде е тя,а като им казах причината, ме накараха да й предам,че не ядат хора, така че, Гергана, чувствай се информирана – колегите не са канибали рџ™‚
Иначе не ми беше особено забавно на РД-то, и, ако ги нямаше Митака и Мария, сигурно щях да си умра от скука и мъка заради чалгата…
В 12 часа ни изгониха от общежитието и аз взех 4 колежки, които да закарам до “Папараци”, след което се прибрах – нещо не съм фен на чалга събиранията.

Размисли в събота вечер

Написано на February 4, 2006, в категории: За мен, Компютри, Линукс.

Вчера беше петък като всички останали. Късния следобед бях на билярд с Антоний, като поиграхме около 2 часа, през които не спечелих нито една игра… Прибрах се и се заех със задачата да накарам Mplayer да възпроизведе филмчетата, снимани с телефон,а именно тези във формат 3gp. Решението не намерих лесно, като повечето, които намирах оправяха положението с картината, но не и това със звука, затова ето го линка, който спомогна цялостно да се получат нещата.
Вечерта ходихме в “Гепи”, където настроението беше някъде около нулата в началото, но после почти всички потанцувахме и май се пооправиха нещата. Тръгнахме си към 2-3 часа и се прибрах без да бъда обезпокоен от полицаи, въпреки че минах през “Кючука” – 5 пъти са ме спирали куки, 3 от тези 5 – в “Кючука”, а аз дори не живея там. Явно това е най-охраняваният квартал в града. И като стана дума за града, днес обикалях по центъра с двама приятели и много неприятно впечатление ми направиха вече ръждясалите капаци на шахти – тези капаци ги сложиха едва лятото. Не стига, че пейките са ужасни – студени зимата и горещи през топлите месеци, кошчетата са грозни, паветата – турски, ами и главната вечер прилича на самолетна писта, а аз си мислех, че моите фарове са силни. Просто погледнете някоя вечер, ще ви се иска да сте били заслепени от дългите светлини на нечий автомобил. Не знам кой е взел парите за ремонта на главната, чий проект е тази изгъзица, но знам едно нещо със сигурност – или са взети много пари, за да се реализира точно този проект, или избиращите са били оперирани от чувство за естетика. Извинете ме, но аз съм в Пловдив, град по-стар от Рим, трябва ли моето красиво родно място да заприлича на евтин турски хотел ?!
Е, има и едно предимство – когато се разкарвам из центъра тъпча турски плочки – така поне метафорично им го връщам, но колкото и да ги газя, никога няма да се реваншират за Баташкото клане, за кръвния данък, за робството като цяло… Турската държава сега е различна от онази през 19 век. Да, така е. И ние сега сме република, а не царство, но питаем (поне аз) същата “обич” към тях, каквато и те към нас. Нещата са се променили много, а същевременно са същите. Пак има родоотстъпници, пак се говори за смяна на азбуката ни …
Ще ми се на моите деца да не им се налага да утвърждават азбуката ни пред света. Ще ми се, затова нека да поработим сега, а не да оставим работата за тях, защото нашата азбука ще я има, както е съществувала досега.

Честит празник !

Написано на February 2, 2006, в категории: За мен.

Днес е втори февруари – празникът на истинските мъже, а не на тези, които си падат по тях. Сега сигурно си мислите “какви ли ги бълнува тоя” и наистина, малко хора знаят защо Петльовден е наш празник, затова и смятам да разкажа накратко, така че, когато някой ме попита, аз да му дам само линка :
Всички знаем за кръвния данък наложен ни от турците по време на робството. Могат да му се дадат много имена, но смисълът е същият – взимат момчета и ги потурчват. Всяка къща, от която е взето дете, се бележела с кръв на петел (специфичен символ вероятно), така че да не мине втора група да вземе още едно дете от същото семейство.
Нашите майки, обаче, се сетили какво да направят, за да избегнат загубата на децата си – сами заколвали петел и мажели вратите на къщата, така че турците да мислят, че вече е взето момче от там.
Планът явно е бил добър, след като на Петльовден момчетата играели и хоро след като турците си тръгнели, ако не е бил сполучлив, нямаше да има кой да го играе.
Това е в общи линии легендата, не знам колко достоверна е, но педалите нямат дори и такава. А и тази никак не е лоша де – дава ни 2 повода за празнуване – веднъж, защото сме мъже и втори път, защото колкото и да са ни тъпкали през робството, пак сме били изобретателни.