Краят на още една учебна седмица

Петъчният следобед е любимата ми част от делничен ден – всеки спомен, всяко омърсяващо докосване до математиката и М$, е на път да бъде заличен, или най-малкото забравен,а каква по-добра причина от това, за да бъдеш щастлив рџ™‚
В унито днес имаше упражнения по ИТ и ден на М$ – и аз ест. избрах по-малката злина – да отида на ИТ, обаче това ми достави и известна доза удоволствие, след като дойде деканът, с някаква представителка на въпросната “малка компания”, и ме попита дали не уважавам М$, след като не съм на представянето (чисто излагане според мен) им. После каза нещо друго и накрая – каза,че аз съм линукс фен. Трябваше да видите лицето на тази жена. Ще ми се тази физиономия да стои на лицето на всеки работник от М$, когато ме види – не че сега съм голяма заплаха за тях, но трябва да знаят, че и ние съществуваме, при това като общество, което е готово да помогне, дори и да не вижда изгода от това.
След упражненията отидох в кабинета на декана, за да ми намери работа за 5-ти ноември, когато е балът на завършващите. Е, след около 45 мин. си тръгнах от там, като знаех почти толкова, колкото и когато влязох – в общи линии ще ми се обадят през седмицата рџ™‚
Петъчната вечер прекарахме в “Гепи”, като този път не бяхме само трима, а цели 5 души рџ™‚ – аз, Малайза, Стилър, Митака и Пийча.
Музиката този път беше малко по-лоша от преди, но пък имаше и рожденици, които явно се радваха на черното.
В “Гепи” се бях нагледал на трошене на какво ли не, но не и толкова много, а в крайна сметка, за малко да се стигне и до бой – добре че имаше буферна зона между двете групи.
Тръгнахме си към 3 часа, като имаше и план за after парти, но решихме, че ще е малко нагло да се пренесем у Малайза, след като не сме я питали преди това рџ�›
В общи линии така свърши петъчната вечер.

Димитровден

Ще ми се да трябваше да напиша само как са ме черпили днес именниците и Мария, която бе рожденичка, но за съжаление не мога.
Имаше едно събитие, което е по-силно осезаемо от другите- смъртта на едната от новите малки костенурки – тази, която беше по-активна.
Днес, след като се прибрах от почерпката на двамата Митаци, видях че тя се е обърнала по гръб и се опитва да възстанови нормалната си позиция, затова я обърнах както се полага и я пуснах във водата, защото кожата й бе суха.
Това са последните ми спомени от нея, преди да умре. Ще ми се, и се надявам тя да не е предала Богу дух, но много ме съмнява да е изпаднала в летаргия с отворени очи, при това с отпуснато тяло рџ™Ѓ
Ще кажете,че се правя на жертва, а въпреки това отидох на рожден ден – ами ако беше вашият РД, как бихте приели неидването ми с оправдание за починала костенурка, която съм имал по-малко от месец и половина.
Заради Мария пих и бира, но нямаше излишно безалкохолно,а не вървеше 4 часа да стоя на една чашка “разредител”.
После, пренесъл се в илюзорния свят на опиянението, като че ли забравих случката с костенурката, след като отидох и на дискотека, но в крайна сметка трябваше да остана вкъщи и да си тъжа ли ? Лошото е,че сега май бих отговорил с “да” на този въпрос – само че сега аз ли съм това или не – забелязал съм ,че през това време на денонощието започвам да мисля по друг начин, да се притеснявам за неща, които не мога да променя, защото колкото повече научваш, толкова повече проблеми откриваш, които не си подозирал, че съществуват.
А дали това е моята същност – често сутрин забравям за вечерните си мисли и терзания – дали това се дължи на забързаните делници, препълнени с математика, или на проста промяна на характера – не знам. Но ако отговорът е характерът – тогава кой от двата е истински ?
Е, явно ми предстои дълго опознаване на себе си…
Не е ли странно какви объркани мисли могат да ти дойдат след смъртта на една водна костенурка ?

Оцелях !

Как протече един ден на грешного Бояна – станах в 11 часа, початих малко, ядох и към 12 без 15 отидох да взема Никола от спирката, за да отидем заедно в унито.
Там получих “добрите” вести – вместо до 17 часа ще учим до 19, ако разбира се, искаме да си вземем почивките – и на всичкото отгоре пак ще ходим извънредно на лекции – в общи линии този Ден на будителите ще ни излезе през носа, но нормално – няма будители математици и тях затова сигурно ги е яд рџ�›
Иначе, след като ни прецакаха с почивките, свършихме към 18 часа, но все пак това си е равносилно на 6 часа математика, каквото и да ми говорите… рџ™Ѓ
След даскалото се прибрах доста изморен към 19 часа, но това не ми попречи да отида на билярд с Джимбо и Стилър – почакахме малко да се освободи маса, но ние и не бързахме много – само Стилър искаше да е навреме за караокето рџ™‚ .
Иначе от 6 игри аз спечелих само 1 – не че не съм го очаквал де, но като за без пари – толкова рџ™‚
Та така – това е в общи линии – явно съм много грешен щом ме наказа Господ така с толкова математика рџ™Ѓ

Май понеделниците винаги са еднотипни напоследък – ставане, отиване на даскало, учене до 12 часа и после билярд, но днес пропуснахме последната част, защото Охлювчето още не се е оправил от това, което в крайна сметка май се оказа бъбречна криза.
Та след училище закарах Марта до Христо и се прибрах, като пътьом минах на взема на сестра ми някакво хомеопатично лекарство, защото имаше температура и болки в корема.
Междувременно днес се видях и с един много скъп човек за мен – бившата съученичка Десислава Чучулска и се радвам,че тя ми се зарадва като малко дете на захарен памук рџ™‚ Иначе се видях и с още доста хора днес и все бивши съученици – Бончо, Таня, Албена, Елена Гранзова, та дори и Петя.
Следобеда както винаги влезнах в чата, но така и не се уговорихме за излизане тази вечер, защото Малайза имаше гости, Стилър каза, че така и не сме станали по-добри на билярд и май само на мен и Джимбо ни се ходеше да поиграем, но това обикновено е доста скучна игра – аз винаги губя, но пък днес можеше да имам шанс – той бе контузен след поставянето на емблемата на колата си и каза, че му било трудно да държи щеката. Нищо, и утре е ден и, може би, тогава ще идем, все пак утре се очаква да дойде и Азрод, а защо не и Охлювчето да се оправи рџ™‚
Също така тази вечер получих и добра новина – Митака е взел шофьорския изпит – да му е честита бъдещата книжка и да кара безпроблемно и безпроишествено, нищо че има лиценз за убиване рџ�›
Ами май това е всичко, за което се сещам рџ™‚
P.S. Митак, чакам си почерпката, нищо че от събота не пия рџ™‚

Четвъртък, петък, събота :)

В четвъртък бях на математика рџ™Ѓ и там се уговорихме за ретро парти вечерта, все пак не сме ходили повече от 2 месеца там.
По-късно вечерта се видях с Митака и Пийча, за да бъдем почерпени от Ицо по случай взетия му шофьорски изпит (а скоро и лиценз за убиване рџ™‚ ). В “Таксима” получих съобщение от Стилър,че в 22:30 ще се събират в “Плежъра” всички, които ще ходят на ретро – първоначално му отказах, но пък свършихме бързо и в крайна сметка бяхме там по-рано. Другите,които дойдоха с нас бяха Марта, Фуриозо и Джимбо, а Митака и охлювчето не дойдоха – Митака трябваше да става рано,а охлювчето имаше гадни болки в корема, които се оказаха доста сериозни, след като в събота още не му бяха минали (пиша този пост в събота вечер).
Към 23:30 срещнахме Малайза и влезнахме в диското. Поредната изненада – нямаше свободни места – всичко беше запазено и добре,че беше Пийча, благодарение на когото се сдобихме със стол, на който да оставим връхните си дрехи.Марта, Фуриозо и Джимбо отидоха на чалгата уж да намерят стол за дрехите, но определено им хареса, след като само Марта ни посети в другата зала рџ™‚
В петък сутрин бях като труп – едвам се довлачих до пода на входа и там заспах, добре че сестра ми беше там, че да ме събуди :).
След уморителните лекции по ИТ, на които не ми заби уиндоуса (уау!), отидохме да избираме подарък за Марта, която имаше РД. Никога не съм казвал,че е лесно да избереш подарък за някого, но определено за Марта е в пъти по-трудно, най-малкото защото тя не е обикновено момиче, което да бъде минато с плюшена играчка.
В крайна сметка й купихме мп3 плеър с карта на Глобул, камбанка с надпис “Време е за секс” и сребърно синджирче с висулка (все пак бяхме много хора – май 13 по последни изчисления)
На РД-то си прекарахме страхотно (поне аз де), макар и събрани като сардини в консерва. Все пак важно е да ни е добре, а не широко рџ™‚
Лошото е,че накрая поразвалих малко (дано да е само малко) настроението на Марта и, вероятно, на Стилър и Малайза. Но поне след като осъзнах грешката си, си тръгнах.
В събота станах към 14 часа и не правих нищо до 17. Към 17:30 отидох до Марта да си прибера мебелировката (2 табуретки), после се изкъпах и почти успях да закъснея за кафето в 19, срещата за което беше на пощата.
Събрахме се и отидохме в “Арената” , където към 20 часа привършихме и си тръгнахме.
Това в общи линии бе описанието на изминалите дни. При това май е най-дълго писаното такова след като го пиша 2 часа вече (не, просто гледах филм и ядох през това време, но пък наистина писането някак не върви рџ™Ѓ )

Вторник

Ставането днес бе трудно, а имах и главоболие, но трябваше да отида на математика, какво да се прави рџ™Ѓ
Вечерта към 8:45 отидох във “Водолаза” , за да отпразнуваме именния ден на Лъчо (пак забравих как се казваше дядо му, на който е кръстен). Бяхме аз, Иван, Дочо, Вероника, Мечката, Бацо и Андрей. Пийнахме малко за Лъчо и най-вече, за да му е живо и здраво името и към 23:30 се отправихме пеш към “Мармалада”, като ни изоставиха само Мечката, Дочо и Вероника – всички останали се навиха да дойдат рџ™‚
В “Мармалада” всичко мина по обичайному, само че този път с едно изключение – Иван пя “Няма бира” и при това я изкара доста добре. Много плътен глас изкара, който е страшно подходящ за тази песен рџ™‚
Накрая закрихме вечера с наше изпълнение (не, естествено, аз не пях рџ™‚ ) като повечето от колегите излязохме на сцената,но аз и Малайза хитро застанахме в една “дупка”, така че отляво и отдясно имаше микрофони, но не и в нас :). Е,след това изпълнение всеки тръгна да се прибира, защото на другия ден пак трябваше да ставаме рано рџ™Ѓ

Понеделник – време за билярд

Ще си спестя мисълта за понеделниците и ще започна по същество – бях на няколко часа математика и след като оцелях (чудя се дали няма да има ден,в който ще ме намерят заспал завинаги на банката в кабинета по математика), се организирахме да отидем на билярд – Джимбо,Марта,Христо,аз и Азрод + Мечката, който го хвърлихме по пътя (не, не буквално,просто го оставих до квартирата му рџ™‚ ). Обадихме се на Стилър, но той не дойде рџ™Ѓ .
В крайна сметка най-после оставих колата си на автомивка (май не е мита 7 месеца рџ�› ) и докато я миеха, поиграхме на билярд,като имаше едно хлапе,което едвам подаваше глава над масата, то това хлапе би веднъж и вкара 3 топки,е накрая не вкара друга,но все пак 3 топки от 3 удара …
По-късно в “Рояла” дойде и Мишо и след това запалихме вече излъсканите си коли и отидохме до “Плежъра”, където изживях малко неприятни моменти с паркирането,а накрая и паркирах на милиметри от една каменна стена, но важното е че паркирах без да дам пари за платен паркинг (шофьорки му работи рџ™‚ ).
Към 20:30 се събрахме на пощата, за да отидем до “Бодила” – сносна кръчмичка, но за съжалние работното й време е до 23 часа. Нищо де,това не ни попречи да постоим до 24 рџ™‚
След това трябваше да се прибирам пеш,а вятърът беше студен,но пък такси едва ли щеше да се навие за такъв курс… Нищо,няма да ми окапят краката от малко ходене …
А ето и снимка на колата ми след автомивката :

Петък :)

Най-много обичам петъчния следобед – пред теб са 2 почивни дни плюс вечерта на третия рџ™‚ А според мен почивката си е повече от заслужена, особено с тази математика и тричасовите упражнения по ИТ, които за пореден път карахме без почивка … все пак случи се и нещо добро на тях – уиндоусът ми заби за втори път,като този път видях обновения “син екран на смъртта” рџ™‚ Какво ново ли – ами шрифтът е по-добър, синьото е по-излъскано,а и има една нова функция – липсва “press any key to continue” рџ™‚ и се налага да рестартнеш компа, но кой уин потребител не е свикнал с тази процедура рџ�›
Вечерта съвсем бързо и неочаквано се уговорихме да отидем на дискотека в “Гепи”, но точно поради това бяхме трима души – аз, Малайза и Стилър, като пратих и кратко текстово съобщение и на Митака, но имайки предвид “ранното” известяване, не се учудвам,че не дойде.
Този път музиката в дискотеката беше доста по-добра от предния път – пак имаше черно, но то като че ли бе в значително по-малко количество, а техно, рок и ретро имаше от сърце рџ™‚ Е, на Стилър май не му допадна много техното, но имаше и неща, които не допадаха и на мен, така че не мога да го виня.
Иначе в дискотеката срещнахме Нео, Мария, Стефчо и Киро (последните двама – бивши съратници от ВМРО). Те идваха от купон и явно се забавляваха, но бяха изморени и бързо си тръгнаха …
В клуба за пореден път се забавлявах с хората, свикнали да мислят стереотипно – щом носиш метълска тениска и тъмни дънки, значи си метъл и не можеш да се радваш на никаква друга музика,а , пази Боже, и да танцуваш на нея … В това отношение май доста имаме да се променяме, защото ние всички сме хора и няма значение кой как е облечен и как изглежда, важно е какво мисли и чувства. Дрехите остаряват и се сменят, модата се променя, музикалните вкусове също, но характерът е по-устойчив – все пак не променяме мнението си всеки ден ( поне повечето от нас, но ще пропусна да цитирам Шекспировия принц Хамлет рџ™‚ )
Май това е всичко,което ми идва на ум за петъчната вечер – съботата ми бе изключително спокойна и просто нямам какво да опиша, затова реших днес да напиша какво си спомням от края на учебната седмица.

Меланхолично

Днес след унито отидохме на билярд, после, към 16 часа, се прибрах и към 18 пак бях навън, за да се срещна с хората от “Опън клуба”, които не бях виждал повече от 6 месеца.
Събрахме се,дойде и Митака, после отидохме за по бира в “Пожарната”, където не свършихме много работа, но,за сметка на това, цялото A бе от сърце (дам,тази математика определено ми влияе рџ™Ѓ ).
Към 20 се прибрах,за да се изкъпя и после потеглих за срещата в “Макалали”, където бяхме аз, Гада, Ивелина с двама нейни приятели, и Теди. Музиката беше хаус, но това не ми попречи, дори ми хареса рџ™‚ .
След това отидох в “Мармалада”, където обстановката ми се стори потискаща, музиката гадна, а и моето настроение не бе добро, така че може причината да е в мен ( но меланхолията рано или късно си отива, а нямаше как да откажа на Стилър, след като вече го бях сторил предния ден рџ™Ѓ ).
Какво ново в “Мармалада” ли – ами най-вече това, че пускат и чалга – три пъти чух песента на Елена Папаризу, която не харесвам. Също така многократно се повтори и песента на Сантра и Любо “Без теб”, а хората за сметка на това бяха безкрайно малко – само 2 рџ™Ѓ и,естествено, хубавата музика я пуснаха накрая (за рок баладите говоря).
В крайна сметка с удоволствие си тръгнах от караокето и другата седмица ще се замисля дали да отида пак – все по-тъпо става, особено след като си научил репертоара на редовните посетители …

Тъжно

17:41
Тъжно ми е,гадно ми е,но не знам каква е причината рџ™Ѓ . Чувствам се както се чувствах когато ме заряза първото ми гадже, а нито съм зарязван скоро, нито някой ме е наранил…
Не знам, чувствам се отчаян, предаден, неразбран, но същевременно желан и търсен … изобщо чувствам се странно тъжен. Дали е от мрачното време,от мислите за ужасната математика и изпитите, които знам че няма да взема…
Студено ми е, сякаш и температурата в стаята е в унисон с мен – явно това ще е така докато не открия причината за меланхолията си, причина, която сякаш е затворена дълбоко в мен, която търся, но като че ли не искам да открия, причина, която е маловажна и същевременно съдбоносна. Може би моето бъдеще се крие в нея,а може би това е една фалшива тревога, породена от страха от неизвестното, от това да откриеш себе си различен от собствените си представи – като да направиш тест за интелигентност – нещо,което няма да направя никога, защото резултатът от него ще бъде като дамга на челото ми, без значение колко висок или нисък ще е той…
И все пак,след 2-3 дни/часа ще излезна от това си състояние, но пак ще ме гложди нещо отвътре (дали?). Съм ли аз този,който искам да бъда, или съм просто едно конте,позьор, който се прави на голяма работа пред познатите си,а всъщност е Никой,дам, точно с главно н…

Search for:

Връзки

• MacTeP SEO Blog
• SEO оптимизация и регистрация
• Димитър Калинов aka Bleit
• Калин Василев
• Христо Илиев