» За мен

Archive for 'За мен'

Седмица с петък 13-ти

Posted on February 15, 2009, under За мен.

Още преди началото на тази седмица си бях направил плановете какво няма да правя на 13-ти, за да избегна излишни рискове, защото петък 13-ти винаги ми е лош ден, но тази седмица се оказа почти обикновен…
Седмицата започна нормално – работа, фитнес и почивка след това. Не помня да е имало някакви излизания.
Вторник – същата процедура, последвана от ранно заспиване към 19, след което бях събуден от 2 телефонни разговора – Митака ме канеше на билярд, но му отказах, а Мечката се обади да каже, че няма да може да дойде на фитнес в сряда, понеже има проблеми, които трябва да разреши. Казах му, че може да разчита на мен, ако мога да помогна с нещо и опитах да се върна към съня си, но не успях преди 2 часа (нормалното ми време за лягане).
Сряда получих обаждане по телефона, като ме поканиха на интервю за работа в една фирма, където бях кандидатствал. Това беше втора покана, понеже първия път им отказах (бях болен) и, въпреки че ми се обадиха от днес за утре (мразя го това), не исках да откажа. Уговорихме се за четвъртък 10 часа в офиса на фирмата.
В сряда вечерта отидохме на фитнес с Митака, като направихме доста стабилна тренировка, заради планирания петък, който щяхме да пропуснем (не шофирам на петък 13-ти, освен ако не е адски наложително).
Четвъртък към 9:40 се чупих от работа и хванах такси до офиса на фирмата. Към 10 без 5 бях там и се наложи да изчакам няколко минути човекът да дойде, след което започна най-дългото ми интервю, в което съм участвал. То продължи 3 часа, като в това време се включваше и някакъв тест, който съм сигурен, че е от книга за JCP сертификат, при това от OCR копие, защото на много места имаше символи, които няма как да присъстват в нормална Java програма. Писах че няма да се компилира навсякъде, където имаше такива символи – не очаквам да се сетя какво си е мислил авторът. След като има отговор “няма да се компилира” как да знам OCR-ът ли е объркан или нарочно са сложени “:” вместо “;” ?
Освен теста си говорихме за технологии, образованието ми, самата фирма, условията за работа, както и моите условия.
На въпроса за парите успях някак да накарам човека да каже число, като аз му обещах, че ще напиша моето, а след това ще му го покажа. Двете числа бяха еднакви рџ™‚ . 250 лева отгоре на текущата ми заплата, като в добавка получавам 4 лева за храна на ден и редовните 50 лева на месец за гориво. Всичко звучи много хубаво, като се има в предвид, че заплатата никога не закъснява, а на НГ има гарантирани премии в размер 80% от заплатата ти. Лошото е, че фирмата е немска и работи главно за западни пазари, а в Германия кризата се усеща навсякъде доколкото знам. Като си сменя работата, ще имам 6 месеца изпитателен срок, през които могат да ме изгонят по всяко време без предизвестие. Съмнява ме да го направят, но играя на сигурно по принцип… В текущата ми фирма парите уж не са проблем, понеже са държавни и са гласувани за тази календарна година. Факт е обаче, че на 15-ти все още нямам заплата, която според договора трябва да е в сметката ми до 10-ти.
Другите неща, над които мисля са това, че трябва да прекарам цял месец в София (за тяхна сметка), а аз не съм фен на този град и еднообразната работа – няма проекти в тази фирма. Има екипи, които работят по отговорностите си към продукта. Като потенциален екип ми посочиха “Комуникация”, където се пишат протоколи за комуникация с външни приложения. Всичко звучи добре до първата година предполагам. След това ще знам интерфейса, който имплементирам наизуст и ще е чиста рутина да запълня празнините в методите. Развитие след това? Никакво.
Това ми го казаха и малко след интервюто – че се притесняват колко ще ме задържат на бъдещата ми позиция, след като нещата ми омръзват толкова “бързо”.
Друго, което ме притеснява е това, че ще съм единственият в Пловдив, който се занимава с тези протоколи, което значи доста проблеми при комуникацията с екипа в София, а като съм начинаещ нещата стават и по-зле.
В добавка, ако си сменя работата скоро, не знам как ще стои въпросът с отпуските за концертите, които може би ще посетя – Hammerfall, AC/DC и естествено Каварна рок фест, като засега там са сигурни само Dream Theater. Това обаче не са толкова големи проблеми – по 1-2 дни ще ми трябват за всеки концерт. По-голям проблем е, че уж планирам да завършвам тази година, което значи отпуска за учене… И всичко това в рамките на 6-те месеца изпитателен срок, което значи че сам си търся белята…
В четвъртък бях на мнение, че ще приема работата (след като се обадят да ми я предложат официално), но с времето някак размислям и, въпреки че парите са повече, което е основно по принцип, има неща, които са по-ценни от парите и свободното време и развитието са едни от тях – винаги съм бягал от тясната специализация. Заплатата и сега ми остава над 60% в сметката, така че парите са важни, но не са всичко, което може да ме накара да сменя работата си.
Все пак смятам да помисля, да го обсъдя с колеги и приятели и да видим какво ще стане.
Петък реших да не казвам на шефа ми за предложението. Беше 13-ти, а това си е дърпане на котката за опашката. Не ми се беше случило нищо лошо и не исках да откривам сезона… Вечерта се прибрах и с радост установих, че единственото лошо нещо, което ми се случи бе прецакването на файловата ми система на работната машина, но това ми отне 27 минути да я възстановя и единствените загуби бяха настройките на 2-3 програми, които рядко ползвам и без това.
В събота за втори път опитах да се подстрижа, след като във вторник не успях. След кратка обиколка по фризьорските салони, намерих един около нас, където щяха да ни вземат мен и сестра ми само след около час. Това ме устройваше перфектно, защото мразя да ме връщат поради липса на записан час. Не можели да ме вземат днес… гаси оборотните фризьорки, моята подстрижка се прави за 15 минути в най-лошия случай – толкова ми е дълга косата, че съм направо за машинката и след това малко дооформяне…
Както и да е, подстригах се и прическата ми хареса – стандартната къса коса, само дето този път реших да съм без бретон.
Вечерта на 14-ти голяма част от колегите прекарахме на рожден ден у Дочо. Като си тръгнахме чак към 4 сутринта. Имаше опит на брат му да опита да изкара народа на дискотека. Аз бях “за”, само дето той искаше чалга. Тук вече не позна и не се събраха повече от 6 души, така че в крайна сметка не отидоха и си останаха в стаята, където звучеше чалга, оставяйки ни нас да си слушаме метъл на спокойствие и да обсъждане правилата на ДнД от първо до 3.5 издание, както и минали кампании.
Днес смятаме пак да се съберем колегите у Стилър и Христо за няколко часа компютърни игри, пък да видим какво ще стане. Плановете са, за да пропадат рџ™‚

Четвъртък до неделя

Posted on February 8, 2009, under За мен.

Четвъртият работен ден мина почти рутинно – ранно ставане, каране на велосипед до работата… такива неща.
Обаче този четвъртък не беше само рутина – колегата Калин имаше рожден ден и се почерпихме за негово здраве с офиса, а след това и в “Шармант”. Подарихме му шалче на “Локомотив” и летящо хеликоптерче с дистанционно. На мен лично тези играчки доста ми допадат, но аз си знам че съм дете на акъл. Лошото е, че и колегите доста му се радваха рџ™‚
В петък очаквах да се организира излизане, но този път не ми се занимаваше и до ранния следобед никой не беше започнал да досажда на колегите от унито, но явно на Лъчо му се излизаше и той се захвана, като няколко часа по-късно се и отказа. Не е особено лесно да организираш 10-15 души, като повечето от тях ти казват просто “незнам” (запазен правопис). Други пък казват “sure” и пак не идват… В крайна сметка се събрахме 7 човека и отидохме в “Кастело”, вместо в “Златната круша”, понеже там не правят резервация вечерта…
В събота следобед до ранна сутрин играхме ДнД с колегите, след което хапнахме сандвичи на “Герджика” със Стилър и се прибрахме към 3.
Днес на теория е ден за игра у Стилър и Охлюва, но аз се чудя да ходя ли или не. От една страна ще се съберем повечко хора и ще поиграем “Quake 3”, но от друга – мързелът си казва своето и някак не ми се ходи – предпочитам да си лежа вкъщи мързелувайки. От трета страна – поради възвърналите се болки в лявата ми ръка от карпален тунел, RSI или De Quervaine ( имам и трите според трима различни доктори) някак не виждам смисъл да си навреждам на ръката, играейки игрички, от които няма особено голяма полза… Все пак като че ли ще отида, ако мързелът не надделее в последния момент.

Понеделник до сряда

Posted on February 5, 2009, under За мен.

Тази седмица започна с Петльовден, който празнувахме с колегите в едно рок заведение “On the rocks”. Обстановката там е доста по-интелигентна от типичните метълски кръчмни, но все пак не е чак толкова далеч от рока като вътрешен дизайн. Музиката бе на ниво – Мейдън, Дио, AC/DC и вероятно доста други класици, но аз закъснях с час-два, понеже с Мечката бяхме на фитнес преди това.
В крайна сметка се бяхме събрали към 8-9 души и аз съм доволен, че се видяхме колегите, а дойдоха и колежки, които не бях виждал от доста време… Тогава Станислава ми даде и нова кауза, с която да се пробвам – да откажа кафето. Засега два дни съм “чист”, да видим колко ще изкарам рџ™‚
Вторникът мина съвсем рутинно – работа, вкъщи и последвало ужасно ранно заспиване (преди 22 часа), което не ми се беше случвало от доста време, но спирането на кофеина си казва своето…
Днес до края на работния ден не успях да се събудя съвсем, а на всичкото отгоре болките в ръката ми се връщат след като спрях кафето. Четох някъде, че симптомите на RSI се задълбочават при употребата на кафе, но точно обратното?!
Иначе вечерта бяхме отново на фитнес, като този път завлякохме Джимбо с нас и направихме доста по-интензивна тренировка, защото като сме трима се надъхваме повече един друг за по-голям брой серии или повторения от другите рџ™‚
След фитнеса се прибрах и отново се готвя да си легна сравнително рано (сега е 23:30), защото ми е бедно въображението как ще се замъкна на работа в петък. Тогава едва ставам с кафе, а какво ли ще бъде без рџ™‚
Да видим колко по-силен ще стана – ям мюсли с кисело мляко за закуска, ходя с колело на работа, не пия кафе… Дори напоследък се бръсна гладко рџ™‚ и си търся компания за 14-ти февруари – 3 литра вино не мога да изпия сам рџЂ .

Честит празник!

Posted on February 1, 2009, under За мен.

След няколко часа ще е втори февруари – Петльовден по стар стил. Тук съм обяснил на кратко за този празник, а тук е написано по-добре и подробно. Моят линк го давам вече втора година, така че за разнообразие може да прочетете втория рџ™‚ .
Втори февруари а ценен за мен по няколко причини – той е български празник. Освен празник на мъжа, символизира и непреклонността и изобретателността на нашия народ ( в частност жените-майки, които измислили хитър начин да опазят синовете си).
Чествам този празник и по друга причина – ако не пропагандирам, хората ще си мислят, че на тази дата гнусните педали имат повод да празнуват. Защо? Нямам идея. Но каквато и да е причината, важно е да не победят те, ние да си запазим традицията жива, а мъжете хомосексуалисти да потънат в забвение. Според мен точно там им е мястото…

Петък и събота

Posted on January 31, 2009, under За мен.

В четвъртък вечерта питах Стилър къде ще ходим в петъка, но той ми каза, че има работа и не му се занимава да организира. Аз лично исках да отида някъде да се разсея и по възможност на бар/клуб/заведение, затова трябваше да се заема с организацията и да наспамя народа. Изпратих към 10-12 питания, като някои останаха без отговор. Жените ме сектирдосаха с оправданието, че щели да си правят женско парти, други колеги пък нямаха заплата (адски познато) и в крайна сметка събрах 5 души и резервирахме маса за толкова. В последствие Мечката и Данито също решиха да дойдат, а във “Войводите” получих обаждане от Азрод, който питаше къде сме и каза, че ще доведе и Траян.
Така в крайна сметка се събрахме 9 души и си прекарахме що-годе добре. Мен ми беше тъпо нещо, ама без очевидна причина, просто не ми се говореше особено…
След кръчмата отидохме на билярд в “Рояла”, където изиграхме 12 жетона, а някои от колегите – допълнително 4-5 на джаги. Нямах настроение нещо за футбол, а и бях изморен от колоезденето и фитнеса…
В крайна сметка се прибрах към 2 часа и заспах почти веднага.
Днес имаше някаква уговорка за ходене на торти, ама уговорки в стил “ще ви се обадим 30 минути по-рано, за да тръгнете” не уважавам, а и ме мързеше. В крайна сметка си останах вкъщи и си почивах цял ден, зяпайки телевизия – мачове, сериали, каквото падне, събирайки енергия, нужна ми за придвижването с колело до работа следващата седмица.

На работа с колело

Posted on January 31, 2009, under За мен.

През изминалата седмица всеки ден се придвижвах с колело до работното си място. Вече няма къде да паркирам на достатъчно малко разстояние от вкъщи и офиса, та изборът ми се свеждаше до това да съм пеш или с колело. Такситата често отказват курсове от вкъщи до работата ми, а градският транспорт не е решение – нямам подходяща спирка и все е 5 минути ходене пеш – “не, благодаря” съм.
Карането на колело е малко по-добре от ходене пеш, но е по-изморително, а и доста по-опасно, защото карам по големите булеварди рано сутрин и вечер след работа, а шофьорите са изнервени по това време… Все пак оцелях през изминалите 5 дни, но все повече започвам да се замислям за каска, въпреки че се води, че не помага срещу силни удари или сблъсък с кола, а и ми разваля “прическата”, за която отделям по 10-ина минути рано сутрин, за да прилича на нещо, което не плаши хората толкова много…
Май почти нищо друго интересно не ми се случи тази седмица – за работа не ми се пише, нормалните глупости. В сряда бях на пица с бившите колеги от университета, във вторник и петък се разправях с делото срещу “Общинска охрана” и в крайна сметка искът вече трябва да е внесен в съда и до 2 седмици чакаме отговор от дружеството, може да предложат нещо приемливо, ако ли пък не, съдът дава ход на делото и чакам с месеци…

Разправии след “паяка”

Posted on January 21, 2009, under За мен.

Още в 9 сутринта в понеделник внесох оплакване от пазача и счупеното стъкло. В деловодството нещата минаха добре – жената се държа доста любезно, даде ми входящия номер и веднага показа жалбата на колегата й, който взе случая ми присърце. Каза ми да напиша молба до “Общинска полиция”, в която да поискам информация защо точно ми е вдигната колата, а за останалото – във вторник щял да ми се обади на мобилния да гледаме заедно снимките от вдигането и, ако пукнатината я нямало преди това – щял да ме заведе при застрахователя и с него да се разбираме…
Написах втората молба, като това ми коства допълнително разкарване до къщи, а бях и все още съм болен…
Опитах да внеса молбата си в “Общинска полиция”, но не я приеха. На входа ме посрещна кука, която ме заведе до по-старшия, който отказа да ми вземе молбата. Така написана трябвало да ме прати на “проверочен изпит” (теоретичен изпит по кормуване). Естествено това са глупости – питах просто на какво основание са ми вдигнали колата.
В разговора го попитах същото, като му цитирах чл. 98, където никъде не е казано за моето “нарушение”. Дядката ме попита какво образование имам и след това ми каза да не споря с него, щото съм бил много малък и той имал 20 години стаж в областта на правото… Заявих му, че ще се върна с адвокат и си тръгнах. Нямам идея кой беше този, след като не се представи, което е в разрез с устава…
Във вторник така и не ми се обадиха в 9, затова след като си взех болнични, минах през “Общинска охрана”. В деловодството пак ме посрещна любезната жена, която ми каза че съм се разминал с колегата й долу и ме прати при него. Той ме поздрави и ми каза, че снимките не били свалени още – вечерта имало много работа и нямал време. Каза ми да дойда днес в 9, където в офиса му ще ги видим.
Така и направих – днес отидох в 9, поизчаках малко, че беше зает и в крайна сметка човекът отвори пощата си в АБВ?!, където видях снимки с размер 640х480. Естествено на тях нямаше как да се види пукнатината в стъклото ми, първо защото тогава я е нямало, а и с тази резолюция…
След като видя, че проблемът е при тях, човекът ми каза да взема колата и след 30 минути да се видим пред офиса на “Uniqa” на “Авксентий Велешки”.
Закарах си вектрата и почаках малко, след което служителят от “Общинска охрана” ми каза да вляза с него и повика някакъв тип, който е оценител или вещо лице за застрахователите. В крайна сметка той, като видя пукнатината, каза, че няма да платят. Ако искам да ги съдя, но без съд няма да платят. Това не било счупено с “паяк”. Стъклото ми си било така и аз просто съм бил решил да взема пари от случката. Адски се ядосах и му показах снимките от вечерта. Той ги поиска, но му казах че няма да ги получи – да прати съда, ако иска. На мен така ми отказаха снимките от “паяка” – мога да ги видя, но не и да ги имам.
В крайна сметка следобед отново се видях с адвокат, познат на един колега. Още в понеделник го бях запознал със случая, защото предполагах, че ще се стигне до съд, но от “Общинска охрана” бяха доста любезни и очаквах, че ще си платят както си трябва, след като са ми повредили колата, но в крайна сметка застрахователите лесно пари не дават…
Та следобед се видях пак с адвоката, показах му какви молба и жалба съм писал, разказах му малко по-подробно за случая и утре ще се разберем да му дам останалата част от документите, за да заведем дело за материалните щети.
Попитах по груби оценки колко ще ми струва делото – не повече от 500 лева според него, но във времето нещата щели да се проточат – успех било ако се насрочи до 2 месеца…
Но аз съм прав за себе си. Знам, че не съм си счупил стъклото. Знам как си оставих колата и как я взех от наказателния паркинг…

Направи добро, изяж …..

Posted on January 16, 2009, under За мен.

Днес денят започна добре – мрачно време каквото го обичам, нормално придвижване към работа, сравнително спокоен работен ден и обяд с колегите. Бях планирал да не нареждам всичко и всеки както правя по принцип и донякъде успях. Надявам се на хората около мен им е било по-лесно и приятно днес….
Как завърши денят ми – тръгвам си от работа, минавам през подлеза и стигам до мястото, където бях паркирал колата. Само че нея я нямаше… Разгледах съседните, дори натиснах паник бутона на алармата, в случай че сутринта съм бил сънен и не помня къде съм паркирал…
Колата я нямаше никъде… Обадих се на нашите и те дойдоха да ме вземат да ходим към наказателния паркинг, където да видим там ли ми е колата… След 30-40 минути път до края на града, видях паркинга и колата си. Баща ми спря до бариерата и аз отидох да говоря с пазача, който не беше особено любезен, но ми свърши работа – посочи ми съседната будка.
Там човек от “Общинска охрана”, който се представи като Наско Атанасов ми разясни за какво става въпрос и че дължа 42 лева, които трябва да платя, за да си взема колата. Нарушението ми бе, че съм паркирал на тротоара. Не на малко разстояние, просто че съм паркирал на тротоара. Винаги оставям нужните 2 метра за пешеходци…
Поисках да видя снимки на нарушението – не ми показаха – трябвало да отида в офиса на “Общинска охрана”, да предоставя бележката и да обжалвам, за да ги видя…
Баща ми дойде докато Атанасов разясняваше какво точно трябва да направя и пазачът, представил се като Йосиф му каза да се махне. Нямало право да е тук – само водачът на колата можел да говори с човека…
Стигна се до някакви словесни нападки и онзи посегна на баща ми. Аз се засилих към пазача и щях да мина през него, но майка ми ме спря. В този момент онзи посегна, докато майка ми и баща ми ме държаха, и ме хвана за гърлото. Аз дори не го докоснах…
Атанасов каза, че аз съм го нападнал пазача, но за щастие уж има видеозаписи…
Както и да е, с много нерви и малко пари си взех колата. Треперещ я подкарах към къщи и след 100 метра забелязах пукнатото стъкло. За съжаление сега е тъмно и не мога да го снимам, но е пукнато достатъчно, че да трябва да се сменя… Излишни 100 лева за ремонт, които няма да ми платят…
В крайна сметка в понеделник смятам да отида и да пусна жалба срещу пазача и да поискам да видя снимките си. Дали пък не са ги фалшифицирали така, че стъклото да е пукнато и на тях…
А и да не са, пак няма да се случи нищо – предполагам няма да уволнят пазача, нито ще направят забележка на Атанасов, който през цялото време си стоеше в кабинката и не направи нищо… Дори заплаши с полиция…
Друг въпрос е как могат да изгонят баща ми от обществено място, което не е заградено.
В общи линии се чувствам прецакан – за какви карми ми говорят хората, за какви глупости… Цял ден бях добър (а и по принцип, освен че нареждам много), а какво получих – разход за 150 лева и липса на място за паркиране на широкия тротоар до Тунела.

Вторник, 13-ти

Posted on January 13, 2009, under За мен, Компютри.

Днес денят ми започна като всеки делник – трудно ставане и придвижване до кутията с кафе, а после 30-ина минути да се разсъня, оправя и тръгна за работа. Нищо особено…
Към 10 часа обаче започнаха проблемите в работата – един от двата ни сървъра в клъстер не се държеше както трябва и трябваше да разследвам проблема. Опитах да се вържа – прекъсна ми връзката към него след 20-30 сек. Опитах няколко пъти и писах на админите. Не знам какъв е бил проблемът, но определено не е бил хардуерен, защото пинг почти не се губеше, а на този компютър има и други виртуални машини, които нямат проблеми със загуба на пакети…
След това забелязах че липсват логове за базата. Оказа се, че някой е намалил нивото на логване и всичко там поне е точно…
По средата на работния ден отидох на пица с Андрей, Венета, Мечката и Стилър. Хареса ми обяда като цяло – хем хубава храна, хем се видях с хора, които не съм виждал от 8 дни.
По време на обяда малко се разсеях от проблемите, но именно там се сетих за днешната дата и си обясних всичко. Някак датата говори сама за себе си – всякакви проблемчета очаквам на който и да е 13-ти…
След обяда имаше друга порция нередности – оказа се, че виртуалните машини са променяни, а не би трябвало. Двете имат идея да са еднакви, но разлика в настройките на сървърите имаше от порядъка на 3 реда допълнителни параметри…
И това го оправихме и започнах да търся какви са ядовете с базата, защото приложението хвърли ексепшън, че не може да създаде връзка. След кратко лутане установих причината – машината нямаше видимост до сървъра с базата. По ип нямаше проблеми, но не и по адрес. Можех да го оправя с един ред в /etc/hosts, но предпочетох да пратя колежка да говори с админа в София…
Отстранихме и този проблем и се появи друг – часовниците на виртуалните машини не се синхронизираха и споделянето на сесии между сървърите не сработваше – нещо напълно нормално – защо ти е да пазиш сесия на 2 часа, при положение, че твоята изтича на 30 мин…
Този проблем реших временно като настроих и двата часовника, но се оказа, че скриптът за синхронизация, писан от админите се е затрил някак, а единият дори не знаеше че има такъв… Насочих го към няколко писма от началото на октомври и се надявам да си е спомнил…
В крайна сметка преживях работния ден и се запътих към къщи, където заспах пред печката 30 минути след като пристигнах.
След като се събудих отидох да си включа компютъра и там започна поредният проблем – когато аз си включа безжичната мрежа, компютърът в хола не може да ползва интернет. Не знам какъв е проблемът, защото по памет от една избираема, диаграмата на разпръскване на сигнала е бъбрековидна,а холът се пада вътре в нея (или поне така мисля). На всичкото отгоре уиндоусът там вижда някаква мрежа с добро качество на сигнала, но така и не може да се върже. Ако моят компютър е спрян, няма ядове…
В крайна сметка се борих с разни настройки, сменях криптирания, канали, essid-та, какво ли не, но уиндоусът не тръгна. Накрая му теглих една и се върнах при моя комп. Все пак и утре е ден, при това не 13-ти рџ™‚

Защо понякога е по-хубаво да не разбираме текстовете на песните

Posted on January 8, 2009, under За мен.

Днес на работа слушах “Флойд” на слушалки и тихичко се депресирах с един от най-тежките им албуми – “The Dark Side of the Moon”. Още с първата песен в главата ми изплува поредица от отделни спомени когато нашите са ми пускали “Пърпъл” или “Флойд”. За 3-4 песни те са ми разказвали за какво според тях става въпрос. Предполагам е ясно, че нашите са от по-старото поколение, когато рокът е бил нелегален и съвсем малък брой хора са знаели английски…
Та въпросните истории са за пилот, който се разбива с хеликоптер, карат го в болницата и го оперират, докато времето му изтича. Ако не знаеш текстовете, звуковите ефекти на първи 4 песни от албума могат да те убедят в това. Или поне мен и до ден днешен ме убеждават, дори да знам че идеята е съвсем различна, но някак тази апокрифна история ми допада повече. Не знам кой добър “англоговорящ” я е измислил, но е добра…
Другата история е за “Дете на времето” (“Child in Time”) (знам че се превежда “във времето”, но така е по-известна). В нея се разказва за слепец, който иска да прогледне, но за да стане това, той трябва да премине през мост над бездна. Премине ли го, ще вижда отново. Заради рискованото начинание, никой не се наема да го преведе, освен едно сляпо момиче, което е сираче.
В крайна сметка мостът не е преминат и двамата падат в бездната. Така се обясняват крясъците на Гилън след деветата минута и 18 секунда.
Скоро не се бях сещал за втората история, като преди това мислех че има някакъв клип към тази песен, който някой е гледал, за да измисли сюжета, но такъв клип не открих, а изгледах бая…
Не знам кой е измислил историите, но точно те ме карат да съжалявам, че знам английски и мога да си преведа текстовете на въпросните песни и да развенчая мита около тях…
И макар “Пърпъл” и “Флойд” да имат своята символика и текстовете им да са предмет на анализ дори от мен, то разни препратки към темите от живота ми се струват прекалено постни спрямо историята за скалистия мост над бездната и тези, които се опитват да го преминат…
Чувствам се духовно ограбен от знанията си по английски…