Archive for 'За мен'
Ето ме отново
Posted on November 11, 2007, under За мен.
Не, и този път няма да пиша за нещо особено интересно, просто не искам да мине цял месец без пост, защото днес ще мине месец, след време два, а накрая ще реша, че нямам време за блог. Не че не е така донякъде де. Прибирам се в 19:30 от работа и целият свят ми е крив, а на сутринта виновен, че пак трябва да стана в 7:30, за да отида в 8:30, за да си запазя място за колата, защото някак не ми се дават 60 лева за 4 квадратни метра.
Иначе нещата вървят нормално, като скоро ще усетя и другите крайни срокове – тези на университетските проекти – имам 5, а съм започнал работа по 2 от тях. 2 не са ми дадени още, а третият е .Нет – надявам се да е нещо тъпо, което може да се напише за ден-два, които ще трябва да отделя декември.
Това е засега. Успешна седмица на всички рџ™‚ .
Качвам си моно :(
Дам, до толкова пропаднах, че да кача “свободен” проект, спонсориран от М$ рџ™Ѓ .
Причината за това е, че този триместър ще имам курсов проект, който ще трябва да е на ASP. В лекциите по разпределени приложения се споменава “Майкросфт” на всеки втори ред. Случайно се зачетох и в частта за ODBC – отворени драйвери за връзка с БД, но там пишеше, че благодарение на имплементацията на М$ можем да ползваме и други БД. Изобщо малката американска компанийка е обсебила лекциите. Човек ще каже, че има само един език, на който се пишат разпределени приложения – вярно, учил съм мрежи, където съм писал чат, който спада в типа “разпределени приложения” (интересен превод на “клиент-сървър”), но все пак като се казва така предметът, нека се споменава и някой друг език, платформа, или дори библиотека, но не би, само микромеки продукти.
Има и още нещо – новият ни декан е представител на М$ и май сме дотук с опън фестовете в унито рџ™Ѓ .
Грип, “Слънчев бряг” и уни
В края на миналата седмица се разболях от нещо вирусно, а после получих и възпаление на сливиците, та тази седмица я прекарах вкъщи. Но поредният краен срок за проекта ми наближава и се наложи да работя от вкъщи чрез VPN, но нямаше как.
Все пак си починах де. Спомних си какво е да ставаш в 12 часа и да лягаш в 3 – добрите стари времена преди да започна работа рџ™‚ .
Иначе ходя и в университета (всеки петък и събота), защото имам избираема, на която е важно присъствието, а в събота съм на факултативна при шефа рџ™‚ .
Иначе по-миналата седмица отскочихме фирмено до “Слънчев бряг”, за да отпразнуваме третия рожден ден на фирмата.
Не ми хареса особено – цените бяха доста високи за извън сезона – чаша кола бе 4 лева, а кафето 2. За щастие нощувките и храната ни бяха поети от фирмата, та не изхарчих солидна сума пари.
Първата вечер играхме и боулинг, което на мен ми беше за пръв и взех, че победих – късмета на начинаещия, няма как.
На следващия ден бяхме на картинг, където бях карал преди и затова завърших втори, явно не бях толкова начинаещ рџ™‚ .
Иначе май нищо друго интересно не ми се случва напоследък – ходя си на работа, кога пиша код, кога се мъча с един софтуер за клъстериране, а понякога даже излизаме и с Гери, но това не се случва толкова често, защото вечер се прибирам изморен и почти не ми се излиза. Добре че има ирц, та поне там си говорим.
И така, липсата на време се оказва решаваща и за липсата на постове в блога, а понякога няма и какво да пиша (от какво да се оплача, че аз главно се оплаквам рџ™‚ ).
Иначе съм жив, почти здрав и малко оптимист, че ще завърша тази учебна година и работата няма да ми попречи особено, но ако го стори, от януари съм безработен рџ™‚ .
22.09.2007
Честит празник на всички !
Аз обаче днес, както и напоследък, не се чувствах особено празнично. Разходих се с Гери, разгледахме восъчните фигури в “Екселсиор”, видяхме Митака, който бързаше за среща, та поговорихме съвсем малко и си обещахме да се видим. Дано това не се превърне в едно от тези обещания, които си даваме на срещите на класа :(.
Иначе след това отидохме в “Дриймс” за по кафе, а после и в “Глобул”, които ми паднаха в очите още повече, защото не можеш да си вземеш телефон с договор, ако подновиш изтичащия ти едногодишен.
Откакто спряха да ми изпращат разпечатки, спрях да ги ползвам. Нали имам служебна карта на “Мтел”. Едно време някой от “Open club” (не можах да намеря активен сайт, затова няма линк) беше споменал как “Глобул” си ценяли клиентите, а “Мтел” точно обратното. Е, явно първият ни мобилен оператор е решил, че клиентите са по-важни…
Иначе вчера бях на ортопед, защото болките в китките ми не стихват. Оказа се каквото предполагах (не, че не си поставих всяка възможна диагноза рџ™‚ ). Та заболяването, което имам, е част от групата на RSI и се дължи на прекомерната употреба на мишка (а може би и клавиатура). Докторът ме “успокои”, че не се лекува лесно конкертната ми болест (синдромът на De Quervain). В общи линии няма да осакатея от нея, но и доста трудно ще се отърва от болката. Предлага се и евентуална операция, но идеята някой да ми бърника сухожилията не ми допада особено, защото болестта може да не ме направи инвалид, но една неуспешна операция сигурно може.
Иначе докторът ми препоръча да ходя на фитнес, даже да взимам химии, ако се налага, за да натрупам мускулна маса. Другото нещо е да сменя мишката с trackball или друго подобно устройство, но не съм убеден, че ми се дават 60 лева за нещо, което ми се вижда по-скоро екзотика, отколкото наистина полезно средство против RSI. На всичкото отгоре има много малко trackball-и за левичари, а да не говорим и съвместими с линукс… За капак из родните сайтове видях само един трак бол, така че май ще се ориентирам към закупуването на екстравагантната мишка от чужбина.
И така, внимавайте и вие по колко време ползвате компютъра, защото явно по 16 часа на ден не е особено здравословно.
Правителство на туризма
Днес “нашите” избраници са гласували закон, с който се разрешават нощните преходи. Сякаш забравиха случая с децата и река Лим. Болно ми е, че парите пак се наложиха над всичко, дори над безопасността на децата.
Станахме държава на туризма – с изборен турзъм идва правителство на власт, туризмът е национален приоритет, туризмът е с ДДС 6%, а този данък за книги и учебници е 20%.
Значи държавата може да се облагодетелства от бедни ученици и студенти, а не може от разни богаташчета, тръгнали из хотелите по “Слънчев бряг” и “Златни пясъци” да дадат някой лев отгоре. Глупаво е да даваш левче на всеки 5, които с труд ти или вашите отделяте, за да си купиш поредния глупав учебник, който е напечатан за обем, за нищо друго – и аз бях ученик скоро, помня го.
Спомням си как в 8-ми клас дадох 120 лева за комплекта учебници по английски и помагала. Тогава нямаше ДДС и пак сумата не беше малка, а сега … горките ученици… но така е, какво са 120 лева, може би нощувка в някой не толкова луксозен хотел….
За изборите и една бедна женица
Преди малко гледах новините по “Нова”. Имаше покъртителен репортаж за жена, болна от рак, която има 3 деца. Та въпросната жена живее в порутена къща, в голяма мизерия. Обаче идват избори, нашият кмет се кани да го преизберат и ремонтира пътища. Заради един от тези пътища ще бъде съборена къщата на тази майка на три деца, която сподели, че не може да си позволи 200 лева наем, защото няма постоянна работа.
Някога е имала и мъж, но сега него го няма, а не плаща и един лев издръжка. Синът й работи на 2 места, защото явно разчитат на неговата заплата, за да вържат някак двата края. Още по-тежкото е, че жената трябва да влезе в болница, за да се лекува, но тя отказва, защото не може да си го позволи, а и все пак парите, които вади, макар и малко (каза за 7 лева на ден), все пак са пари.
Общината според репортерите е била незаинтересована, а и жената така каза – дори не я изслушали. Явно всички тежи държавни кръвопийци са се фокусирали само в една цел – преизбирането на сегашния кмет, който не направи нищо запомнящо се, освен че сложи турски павета и кошчета по центъра, на които пишеше “да живее истанбул” (нарочно с малка буква).
Дано с тази жена всичко се оправи. Все пак има фирми, които спокойно могат да й осигурят най-малкото работа, ако не и жилище. Тя е дала три деца на България и заслужава уважение.
“Прекрасният “уиндоус”
Днес за пореден път имах шанса да се насладя на тази “операционна система”, която за без пари не бих ползвал, а какво остава да плащам за това си “удоволствие”.
За съжаление не правя аз избора за ОС на работата, така че мога само да си плюя по
“уиндоуса”.
Ето за какво става въпрос – правя проект с maven (нещо като джаварския еквивалент на gnu make). Често ми се налага да правя mvn clean, последван от mvn install.
Същевременно помагам на една колежка, та ми се наложи да отворя вече пакетирана уеб услуга. Отивам на обяд, а след това се връщам над проекта си.
Mvn clean… дава грешка – не може да изтрие дадена директория. Опитвам ръчно – не – директорията се ползва от някое приложение, нищо че е празна. Търси приложение, което да я ползва. Отварям и затварям средата за разработка. Затварям отворени файлове… затворих си 2/3 от отворените прозорци (а аз отварям доста), накрая видях защо не мога да го изтрия – отворил съм архив, който съм изтрил, но интересно защо архивът е заключил директорията, а не самия файл, който изтрих без проблем.
Друга “прекрасна” черта е случайното подсветване на отворен прозорец – отворил си 2-3 скайп прозореца, също толкова ICQ. Не разговаряш с повечето хора, но естествено не си затворил прозореца. И, изведнъж получаваш подсветване, щракваш в системния панел, а се оказва, че никой не ти е писал. Малко по-късно се случва подобно, но с отворен прозорец на Windows Exploder, а после пак с програми за обмяна на съобщения, че дори и Eclipse-а.
Явно от М$ са се погрижили хората да не заспиват, или да умират от скука – често подсветване определено те кара да мърдаш мишката.
И така, някой друг път ще споделя още “прекрасни функции” на тази “операционна система” за потребители. Даже мога да разкажа 2 случки за “незабиващия” Виста, само да питам колегата как се постига и дали не е на случаен принцип.
Перперикон и Димитровград
Вчера с нашите бяхме на Перперикон, а след това и в Димитровград.
Сутринта тръгнахме рано 2 коли, но в едната имаше проблеми и се наложи да ги изчакаме на бензиностанция близо до Садово. Там минава и пътят до южната ни съседна страна, та затова станах свидетел на следната гледка : до колонката за зареждане на газ имаше тревичка, а на 2 метра след нея – цистерната, от която се взима газта.
Та на тази тревичка едни турци решиха да спрат да си починат. Извадиха одеяло и седнаха в тревата, на по-малко от метър от газовата колонка. Излишно е да казвам, че имаше кафене, където стоях аз стоях и гледах двете жени-“нинджи”, мъжът и трите им деца, които спестиха 1-2 за минерална вода или кафе, но станаха за резил, а определено не бяха бедни – караха доста лъскав миниван, който не гори никак малко.
В крайна сметка тръгнахме към Кърджали, където видях още “нинджи”. Пътят беше доста добър (противно на очакваното), но явно това е с цел да те предразположи за катеренето, което те чака. Не знам колко е като метри, защото имаше и по-преки пътища, но ние гледахме да минаваме по по-сенчестите такива, та ни отне към 20-30 мин. ходене, а не мога да кажа, че гледката си заслужаваше – същите каменни разкопки мога да видя и на 10 минути от вкъщи, като Античният театър е даже по-внушителен.
Все пак ми направиха впечатление три камъка, остатък от църква от 5-ти век, както и място за събиране на дъждовна вода, но само толкова. Прочутият трон е просто един камък в скалата.
След слизането, изгладнели тръгнахме към Димитровград с цел да хапнем и да посетим историческия музей.
Е, не успяхме да го посетим, защото никой не знаеше къде е – питахме полицаи, сервитьорката в заведението, както и случайни хора. Повечето се учудваха, че има музей в града им. Иначе чалга се слушаше навсякъде, което не ми допадна особено, но бях гладен. Като приключихме с храненето, с радост тръгнахме към Пловдив (поне хората от нашата кола). И така. Добре че другата седмица отивам за малко на море (само почивните дни, но пак е нещо).
“Глобул” се скръндза за 3 стотинки
Преди 3 дни получих месечната си фактура от мобилния оператор, на който вече 7 години съм клиент. Но най-интересната за мен част липсваше – нямах разпечатка за проведените разговори и използвания интернет трафик.
Веднага пратих писмо на отдела по поддръжка, мислейки си, че разпечатката ми просто е изпаднала от комплекта, но се оказа, че след като имам регистрация в my.globul.bg, нямам право на хартиена разпечатка, а трябва да гледам електронната.
На пръв поглед не е голямо неудобство, но съм свикнал другояче. Защо да не мога да видя разпечатката си в същия момент, в който гледам дължимата сума? Отговорът е защото имам регистрация.
Бе ми предложено да изтрия регистрацията си, за да започна отново да получавам разпечатката. Не виждам смисъла, но явно ме карат да избирам дали да мога да изпращам кратки текстови съобщения безплатно, или пък да получавам хартиена разпечатка.
Мразя да ми прилагат такива византийски номера и вероятно ще избера третата възможност – ще ги сменя веднага, щом мога (в момента, в който Европейската директива за запазване на номерата влезе в сила).
До тогава явно ще ползвам предимно фирмената си карта на “Мтел”, които уж се славят с недружелюбността си, но засега резултатът е 2:0 в тяхна полза. Предишния път, когато ми се издигнаха в очите, беше миналото лято, когато ми се наложи да ползвам GPRS през bluetooth, за да свържа компютъра си с глобалната мрежа. На “Глобул” така и не успях, на “Мтел” тръгна без проблеми.
Обобщение на последните седмици
Напоследък работя и нямам особено време за писане в блога. Понякога липсва и желание, но май всичко е заради умората – не мога да свикна да ставам или да лягам рано. Спя по по-малко от 7 часа и все не се наспивам…
Иначе по-миналата седмица бяхме с Гери на хижа в парк “Родопи.
Отидохме в “Копривките”, които не бяха нищо особено, още по-малко за 18-те лева на легло, но пък бяха по-добре от хотел “Дияна” – бившата хижа “Гочо Грозев”, където телевизорът и топлата вода са лукс.
Там изкарахме само една нощувка, защото бях на работа в понеделник, а не видяхме смисъл да тръгваме в петък вечерта с цел само нощуване.
Миналата седмица пък бяхме на “лов за печати” от 100-те обекта. Взехме от връх Шипка, от църквата “Рождество Христово” и от село Боженци. Семейството, което беше с нас взе и от пещерата “Бачо Киро” и Дряновския манастир, но аз вече ги имах.
Така печатите ми стават 24 и скоро ще мога да си взема бронзова значка.
И май това е всичко, за което се сещам сега. Хайде, до следващия месец, или до по-рано, ако намеря време да пиша пак.