Archive for 'За мен'
Сидеров ни бил най-големият проблем
Posted on May 25, 2011, under За мен.
От няколко дни като се загледам в телевизора – все Волен Сидеров плюят. Не бил прав за това, не бил прав за онова. Преди малко го нарекоха клоун и естествено подкрепиха кампанията си с репортаж, където деца на по 6-7 години обясняват какво се е случило в Батак – Сидеров се качва на сцената и я обикаля с група от “Атака”. Какво толкова? Значи може нашата полиция да ни гази… извинете, пази, а не може да изразиш гражданска позиция по провокативен начин…
Честно казано не знам много за случката в Батак (поради липса на свободно време не успях да се запозная подробно), но не е ли факт, че българската православна църква (нарочно с малки букви) си прави реклама на чужд гръб? Къде е канонизацията на Левски, Ботев, Бенковски ?
Няма нищо лошо в това да бъдат обявени за мъченици хора, които наистина са страдали, но не са предали вярата си. Лошото е начинът, по който се прави. А още по-лошото е, че старата църква в Батак, която бе музей, сега ще е една обикновена църква, защото пловдивският митрополит е решил тя отново да бъде действаща… За богатството, наглостта и вероятно лудостта на този човек не ми се говори – нямам сигурни доказателства, но да “приватизираш” история е нагло. Особено, когато църквата е паметник на това как бог не е спомогнал с нищо тези хора да бъдат спасени…
Кладенецът в църквата, дупките от куршуми по стените, дръвникът и костите на мъченически загиналите ни сънародници са история на българския народ и не мисля, че българската православна църква има морално право да ги секвестира.Според мен това място трябва да остане такова, каквото го видях за първи път преди 8-9 години – тъмно, мрачно и задушно. Още като влезеш те побиват тръпки, без дори да си погледнал кладенеца, дръвника или костите. Когато стигнеш до края на малката църква, състоянието, което преживяваш не може да се опише. То трябва просто да се преживее. Гняв, омраза, болка и гордост не се случва често да изпиташ едновременно. Това е историята ни, написана с кръв, с кръвта на достойни хора, каквито не съм сигурен, че има днес…
Та да се върнем на недостойните – не подкрепям Сидеров, макар да съм гласувал веднъж за него (алтернативата беше комунист). Просто този човек изразява на глас неща, които голяма част от българите си мислят, но не смеят да изрекат, за да бъдат “толерантни”. Обаче стига с тази толерантност – даваме им права, а те ни се качват на главата. Нормално ли е в центъра на град на над 4000 години да звучи някакво мюсюлманско мърморене по k пъти на ден? А нормално ли е това да се случва в столицата ни? Какво толкова им пречи на чалмосаните да си внесат чергите в сградата и там да правят каквото искат, стига да е разрешено от закона. Така няма да пречат на никой. А точно това е най-важното. Навън на мен ми пречат – най-вече ми пречи представата, която джамията изгражда за града ми. За щастие рядко се разхождам по центъра през деня, но това не значи, че не ми пречи. Това е нашата държава, която е светска с преобладаваща религия източно православно християнство, т.е. е нормално да се очаква църквите да имат повече права от джамиите и синагогите. Интересно защо ли досега никога не ми е попречила синагогата в Пловдив, арменската църква или католическата? Дори не знам къде точно се намират първите две.
Мисля, че от гореизказаното става ясно каква е позицията ми по т.нар. скандал пред някаква софийска джамия. Сигурно хората на Сидеров са започнали първи, но те имат кадри как ги бият и тях. И какво, само провокаторите ли са виновни?
Държането на разните политически партии, които дори се старая да не отразявам, няма да коментирам – всеки се изрази да изкаже мнение в защита на толерантността. Къде беше толерантността през 1876-а год? Къде беше и по време на Възродителния процес (за който имам информация, че голяма част от него е инсценировка на хората на Доган), когато турски терористи взривяват влакове в България, отвличат и убиват деца, залагат бомби на гари и аерогари? Малък списък с протурските терористични актове може да се види тук. Дам, тези атентати са преди повече от 25 години, но спомняте ли си поругаването на български гробища от български турци преди няколко години? А няколкото гаври с българското знаме от хора от малцинствата, издигнатите и в последствие съборени паметници на турски идеи, дори проектът за паметник на вр. Шипка? Кажете, че не сме толерантни. Точно защото сме, затова ни се качват на главата. Дори и икономически да го погледнем – навсякъде турски фирми – пътища, производство на стъкло, че дори и банки. Последно като проверявах, най-голямата банка, обслужваща Държавния бюджет е турска. Говори се, че е на Доган. Е, като изключим, че сме неориетнирани, да не кажа прости, кажете, не сме ли прекалено толерантни?
А какво ще стане една седмица след събитията в София – никой няма да ги помни. Ще се промени ли етническата обстановка в България – не. Е, тогава защо Волен Сидеров да е най-големият ни проблем?
За мен много по-сериозен проблем е 12-те процента безработица, която обявиха днес от НСИ. За последно сме имали такава годишна безработица през 2004-та година (предпоследната от неориентираното управление на величеството и “култовия” Велчев, дето завлече България). Е, вярно, все още сме май месец и сезонната работа малко ще стопи тези проценти, но “постижението” си е постижение.
Защо не чух никой да говори за това? Защо никой кадърен икономист не застане да говори открито пред Борисов и Дянков? Нали уж не били като тройната ламя, само дето СРС-тата показаха друго…
Днес проблемът ще е Сидеров, а утре – качената котка на дърво в Дери, щата Мейн, която вече втори ден не може да слезе, а британските учени през това време вероятно ще правят проучване защо котките се катерят по дървета… Поне това ще е по телевизията, който не иска да затъпява – има интернет и книги. За другите – Сидеров е виновен, поне днес…
Още една дълга седмица
Изминалата седмица ми се стори ужасно дълга (предполагам пак заради липсата на сън). В понеделник беше напрегнато, защото във вторник щяхме да имаме демо в София пред клиенти чужденци. По-напрегнато стана, като към края на работния ден разбрахме, че трябва да добавим нова функционалност, която не бе планирана и така откарахме до близо 22 часа в офиса. Прибрах се вкъщи все едно пиян, имайки чувството, че е 4 сутринта, хапнах и продължих с работата.
С колегата писахме код до почти 3 сутринта, след което отделихме 2 часа за сън и в 5 часа станах за рейса към София.
Пристигнахме към 9 часа там и демото започна. Мина доста по-добре от очакваното, но клиентът както винаги не знае какво иска, но пък го иска да изглежда красиво, дори когато той праща лош дизайн…
Както и да е, имаше забележки, които трябаше да бъдат отстранени до сряда сутринта, но имахме и друга работа в София – шефът ни закара на среща с хора от една фирма, която ще ни наеме за някакъв голям проект. Изслушахме за какво се борят, но на мен не ми направиха никакво впечатление – корпоративно приложение като всяко друго, което ползва шантави технологии, които са си измислили сами…
След срещата се върнахме в офиса и поработихме до 19 часа. След това шефът ни закара до квартирата, където ме чакаше нова изненада – щях да спя на походно легло в апартамент, в който нямаше печка… Както и да е, преживях, поне не ми се налагаше да работя за разлика от другия колега.
По предварителни планове трябваше в сряда в 11 часа да си тръгнем за Пловдив, но шефът ме “зарадва” с думите, че съм на интервю в 16 часа в София. Никак не харесвам да ми променят личните планове, а точно това се случи, защото нямаше как да съм в Пловдив в 18 часа, както си бях планирал, защото имам да пиша курсова работа и да уча за предстоящата сесия… Както и да е, преглътнах и това и отидох на интервюто. Минах го, хората казаха, че съм се представил добре и ще работим заедно. Ок, работа като всяка друга. Така или иначе ще съм си в офиса в Пловдив след като мина някакво обучение от 1 седмица в София, само дето не знам кога ще се състои това обучение и усещам, че ще разбера от днес за утре…
В крайна сметка се прибрах в Пловдив в 21 часа (след като хванахме рейса от София в 19). Бях адски изморен и вече имах един ден по-малко за учене…
Четвъртък и петък бяха сравнително по-спокойни дни, защото клиентите имаха някакви малки забележки, които трябваше да оправим, но пък не е като да е нямало какво да правим – предполагам закъсняваме и с този срок и естествено не по наша вина (клиентът може още веднъж да си смени дизайна, от който ни зависи и функционалността естествено…).
В петък вечер пък ходих да се занимавам с идиотите от Мтел. От един месец съм им нов абонат, имам 2 фактури и двете са надписани. Ходих да се разправям за едната. Казаха, че ще я оправят. На следващия ден ходих да се разправям и за другата – там ме убедиха, че проблемът е в мен, само дето наистина, таксата може да е предплащане, ама защо предплащам 2 интернет пакета?
“Почивните” дни си запълних с ходене в университета да се мъча като грешен дявол със счетоводство. Чудя се кой го е измислил и дали случайно известната майка на Коши не е имала втори син, който да се е занимавал с икономика…
Един месец на новата работа – един месец работохолизъм
Вчера се навърши точно един месец откакто започнах на текущата ми работа и реших да споделя впечатленията си – хората са готини (като всички програмисти рџ™‚ ), проектите са интересни и работа никак не липсва. Това е причината да се прибирам доста често след като официалният ми работен ден е приключил. Странното е, че като паркирам пред входа се чувствам не изморен, а отпочинал. И все пак не съм сигурен доколко ми допада постоянно да оставам след работа. Засега е добре, но следва сесия и яко четене , а след години планирам да съм и семеен, та бих предпочел да разполагам с времето си след 18 часа. Но има време, най-малкото съм на изпитателен срок още 2 месеца и през този период мога и аз да напусна, но пък тук работата е предизвикателство, а технологиите са нови, така че мисля да поостана засега, пък и не е като да са лоши парите, макар да мога да взимам по-добри на други места, но пък там технологиите ще са по-стари.
И това е накратко – нещо не ми се пише напоследък, защото нямам време за сън и следователно трудно си подреждам мислите – работа от 9 до 19 (понякога и без обедна), в събота и неделя в университата от 9 до 18 (яко икономика и счетоводство, което е като математиката, само дето е още по-нагласено – всичко е така, освен в случаите, когато не е точно така и никой не дава читаво обяснение, което да ми звучи логично на второ четене).
Мрънкане за неудобните места в първа аудитория
Днес беше втората ми седмица лекции от втория семестър. Понеже уча магистратура, занятията започват от 9 сутринта и свършват в 18. Точно като един типичен работен ден, само дето се провеждат в събота и неделя.
Та този семестър учим в първа аудитория, която се намира в двора на “старата” сграда на ПУ. И наистина, тази аудитория е архаична. Може би с такива пейки за сядане са били обзаведени килийните училища навремето. Тези пейки представляват адски твърдо дърво, неудобна облегалка и съответно няма къде да си сложиш краката, защото отдолу има място за багаж. Е, предполагам хората преди 50 години са били малко по-ниски и с по-малко гръбначни изкривявания, но за 50 години да не смениш тези ужасни скамейки, при положение, че всеки колега е платил 800 лева такса за този семестър. 80 човека от моята специалност и около 20 от другата – 100 души, които са дали общо 80 000 лева. Като го разхвърлях по седмици се пада 80 лева на два дни, 40 на ден, 5 на час от всеки човек. Е, преподавателят едва ли взима повече от 20 лева на час (дадени от 4 от 100-те души) и следва въпросът къде отиват другите пари (при положение, че не се ползват никакви пособия – единствено бели дъски и маркери) и защо аз трябва да се връщам схванат, с болки в гърба и задника от стоене на едно неудобно място 8 часа…
Миналият семестър бяхме в една нова аудитория, където местата са със седалки тип някое по-евтино кино, но тези седалки са на светлинни години пред това, на което учим в момента. Мазилката на първа аудитория също е в окаяно състояние, но това не ме интересува толкова, най-много напуканите листове да паднат, от което можеш да отнесеш някоя контузия, но поне ще си на крак след време, а от неудобните места за сядане ще си донесеш по-ранна пенсия и то по болест…
Договор за работа
Преди малко повече от година започнах работа във вече предишната фирма, като се уговорихме за дадена заплата. Не ми я дадоха в началото, но ми казаха, че в зависимост от представянето ми ще я получа до една година, а ако се представям много добре – може и да я удвоят. Естествено второто едва ли би станало в тази фирма, но както и да е. Имах уговорка и аз спазвах своята част – работех както си трябва, като съм оставал доста пъти по 2-3 часа след края на работния ден. По мое мнение (а и по-късно по мнение на човек, от който ми зависи заплатата) не се справях зле, дори напротив. Няколко месеца след началото на работата получих увеличение 100 лева. Зарадвах се – почти бях стигнал желаната сума. Деляха ме само 100 лева от нея. Тези въпросни 100 така и не ги получих за 13 месеца работа във фирмата.
Дойде време за февруарски заплати – получих моята – същата като предния месец. Това ме ядоса и по една щастлива случайност ми писа позната от агенция за подбор на персонал – имала 3 свободни позиции.
За една позиция ми писа и Андрей, обаче с него сме скарани и дори не попитах за името на фирмата – не искам човек, на който се сърдя да ми намира работа. И по ирония на съдбата май започвам работа в тази фирма.
Та в началото на март бях на интервю в една от фирмите (двете отпаднаха поради специфични изисквания за технологиите или това, че трябва да си скъсяваш живота с CSS, в допълнение към Java-та).
Интервюто мина сравнително добре. На мен ми направиха добро впечатление – като фирма, в която знаят какво искат и имат идея как се постига.
Две седмици по-късно (този вторник) ме поканиха на второ интервю. Взех си отпуск (за да няма конфликт на интереси с текущия работодател) и отидох. Мина добре и ми предложиха желаната от мен сума, която беше с 200 лева по-висока от заплатата ми във вече бившата фирма. Уговорихме се в петък да мина да подпиша предварителния договор, ако съм съгласен.
В сряда проведох разговор с управителя на бившата фирма, като той изрази готовност да ме задържи. Попита какво искам, за да остана – аз му казах каква сума са ми предложили, той се забави 10-ина минути и ми предложи 100 лева отгоре на конкурентната оферта. Аз му казах, че искам 1 ден време за отговор и обмислях въпроса.
Февруари и март бяха напрегнати месеци за мен (имах 2 сравнително изнервящи спора с американските клиенти, които вземах предвид). И все пак – кое е по-добре 300 лева по-висока заплата в текущата фирма или 200 лева стартова в друга, като там започваш от нулата и имаш изпитателен срок…
В крайна сметка казах на познатата какво смятам да правя (да приема офертата на текущата фирма). Тя каза, че ще се обади на бъдещия ми работодател и ще говори с него, като му каже, че съм получил по-висока оферта. Останах много учуден, когато бъдещият работодател вдигна началното си предложение с 300 лева. Та аз за него съм котка в чувал…
В четвъртък казах на текущия тогава работодател, че имам по-добро предложение и го попитах какво предлага той. Отговори ми да му дам време до днес на обяд, за да ми каже. Така и направих, но той знаеше, че днес трябва да подпиша договора с бъдещата фирма.
Днес в 13 часа (няма да споря дали е обяд или не) получих отговор, че трябва да говоря със собственика на фирмата, защото управителят не можел да прецени за такава сума. Веднага ми стана ясно за какво иде реч – собственикът ще ме отреже. Въпросът беше друг – аз трябваше да говоря с него днес, но той не си бе направил труда да каже в колко часа. Казах им, че според мен само се опитват да спечелят време, като крайната цел е да не подпиша договора и, че смятам да чакам до 15:30 и след това отивам да подпиша предварителния договор. След 30-40 минути ме извикаха за въпросната среща. Там разбрах колко съм некоректен, как аз работя най-малко от другите (показана ми бе справка, в която аз бях болен 3 работни дни) и, ако бяха взети 24 работни часа, щях да съм от първите в класирането, защото съм оставал извънредно, но няма значение, че съм бил болен – тези часове ми били платени така или иначе…
След което ми се каза колко некоректно от моя страна било да “извивам ръце” като настоявам срещата да се проведе до 15:30 днес, за да мога да подпиша договора с другата фирма все пак…
Изобщо да знаете, аз съм най-некоректният тип на планетата. Нищо, че си взех 2 дни отпуска за двете интервюта, за да няма конфликт на интереси. А ежедневните неща не смятам да ги коментирам – гледам да си държа на думата (както в случая с договора в петък, за който бях казал, че ще го подпиша тогава, ако се реша)…
И така, след този разговор, отидох в другата фирма (използвайки обедната си почивка) и подписах договора си с чиста съвест.
Като се върнах във вече бившата ми фирма подадох молба и разни други документи и съм освободен по взаимно съгласие от понеделник. Дори не ми позволиха да остана в офиса повече от 10-ина минути, през които да отчета изработеното време за днес (за да могат клиентите да го платят).
Така е, явно съм толкова некоректен, че дори ги е страх да ме оставят да си довърша работния ден, за който така или иначе ще ми платят рџ™‚
В понеделник трябва да отида да си събера нещата, да дам файловете на колегата от екипа и това е. Мисля, че ще ми отпуснат 1 час. Но пък от друга страна ми дадоха възможност да започна по-рано в новата фирма и да се захвана с проекта 3 седмици по-рано от планираното…
Чудя се защо винаги трябва да се приключват тези взаимоотношения на лична основа. Ако просто ми бяха казали, че не могат да си позволят да ми вдигнат заплатата щяха да постигнат същия ефект, но, след 20 години, можеше да ми мине мисълта през главата да се върна в тази фирма, а сега гарантирано няма да стане. Смятам даже да посъветвам колеги, приятели и познати да я отбягват. Не е нищо особено – заплати малко под средното, работа също толкова, нерви с клиента, който си налага глупостите и като му обясниш, че не е прав ти казва, че това е предмет на друг разговор (това се търпи, защото той плаща, но мен ме изнервя да пиша глупав код, който ще се сети след 2 седмици, че е грешен и ще трябва да го направя както съм си мислел още в самото начало).
Както и да е, тази фирма е затворена книга за мен. Щом се стига до там, че да те обвинят, че си работил малко, защото си бил болен, има ли смисъл да се коментира…
Хубавото е, че днес всичко свърши. Цялата работна седмица беше напрегната и изпълнена с нерви и размисли коя фирма да избера. Е, избрах тази, в която ще ме осигуряват на пълната заплата (за разлика от текущата), ще ми дават 24 дни отпуска (вместо 15 в текущата) и ще бъда ръководител на екип. В допълнение бъдещата ми стартова заплата там е с 500 лева по-висока от тази в старата ми фирма.
Ако вчера ме бяхте питали дали не правя грешка – щях да се замисля. От днес следобед отговорът е “категорично не”.
Размисли за българската и световната политика
Напоследък съм отвратен от българската политика. Управляващата партия доказа на всички, че е точно като другите – “манипулираните” СРС-та показаха това. Е, текстът на разговорите не можело да се каже дали е фалшив, ама презаписът бил манипулация… След като нашите “лаборатории” казват, че текстът не може да се кажа фалшив ли е, а пък френската криминална лаборатория директно казва, че няма манипулации, би трябвало да е ясно вече на всички какви хора управляват, но масата гледат една определена телевизия, която манипулира, поднасяйки информацията по специфичен начин,а именно – изрязвайки “неважни” моменти и така се изменя значението. Ако не си чел новината другаде, ще се зачудиш какви хора има да плюят по милия ни премиер и дясната му ръка.
Както и да е, днес излезе новина и за нечистите финансови практики на Цв. Цв. Нищо кой знае какво – и тази партия е като другите. Няма оставка, няма и да има вероятно. Заблуждаваме се, че няма алтернатива, но според мен винаги има такава. Ще каже човек, че няма принципни хора в тази държава…
Но както и да е, не мога да направя нищо за българската политика, освен да гласувам на следващите избори и да се нервя как успях да гласувам 3 пъти за тази партия…
Обаче през последните дни съм по-вбесен от международната политика. Не може един диктатор да воюва с народа си като бомбардира градовете, поръчва да се стреля по цивилно население и изгаря живи войници, които отказват да тръгнат срещу собствения си народ. Видях няколко снимки в интернет, които ми се ще да не бях виждал – млад мъж лежи на асфалта, главата му е пръсната и част от мозъка му е на настилката… На друга снимка видях овъглени трупове на войници, а в клипче видях как убиват демонстрант…
Такива неща не бива да се случват в 21-ви век. Вярно, араби са, при това омразните либийци, но първо сме хора и после сме различни. Мисля че всеки трябва да се застъпва за основните човешки права, сред които е и това на живот, а какво се случва в действителност – ЕС обсъжда икономически санкции срещу Либия, ООН отнема титлата на почетен посланик на дъщерята на Кадафи и, след 2 дни заседания, излизат с декларация, че осъждат насилието?!
Чакай малко, не трябва ли ООН да се грижи то да бъде преустановено? Вярно, тази организация не разполага с постоянна армия под неин контрол, но има НАТО. И демократичните страни от алианса не могат да обявят война на Либия? Не могат да влязат във въздушното й пространство и да свалят военни самолети ли? Гледал съм филм за бази на НАТО във въздуха, като са нужни само 3-4 от тях, за да контролират въздушното пространство над цяла Европа. И какво, не могат да наблюдават Либия ли?
Вярно, либийците сигурно имат ракети земя-въдух, но и те могат да бъдат взривени. Разликата е, че в единия случай се бомбардират цивилни обекти, а в другия – военни.
Много съм далеч от военните, но съм убеден в това, че цивилното население може да бъде защитено отвън. Нужно е само желание.
Такова сигурно би имало в идеалния свят, или в някой бъдещ момент от развитието ни, но сега определено други интереси властват над човешките права, а ООН не прави нищо – играе си на демокрация – събират се, обсъждат, следят развитието на процесите и, евентуално, декларират нещо. А къде е действието, къде е солидарността?
Човешкият живот би трябвало да е най-ценен и над всичко, само дето практиката показва, че той е ценен, когато е твой, ако не е – тогава са по-важни личните облаги, нищо че застрашават съществуването на хиляди други. Това е мислене от 19-20 век, но не би трябвало да е така в настоящето. Има техника, има начини, само няма желание (поради наличието на финансов стимул вероятно).
Дано все някога се развием толкова, че всички държави да се застъпват и гарантират ненакърняването на човешките права по целия свят!
Недоверие
От близо десетина дни се замислям колко недоверчив съм станал – не вярвам на телевизиите (излъчват само бълвочи и “правилна” пропаганда), науката (прави се от хора, на които се плаща, за да изказват идея или да откриват нещо с цял собствено забогатяване), фармацията (чудят се каква добавка да измислят, за да се разделиш с още малко пари, за да могат да платят на нобеловите лауреати, които работят за тях), църквата (който не е виждал попско БМВ, той не знае за какво става въпрос) и бая други сфери в живота. Като цяло май не вярвам на хората и с това се обобщава всичко.
Но не са само хората, от този петък не вярвам и на ушите си. Или по-скоро ми се ще да не вярвах. Искрено се надявах, че разговорът на Бойко Борисов е изфабрикуван, че няма аудио запис, а някой е дал свобода на въображението си, но записът говори сам за себе си. До преди него имах вяра в правителството, което съм избрал. Виждах червено-турския враг навсякъде, дори на места, където той не подозира, че може да бъде. Само че това е била поредната пропаганда. Отвличане на вниманието с цел да не ти остава време да мислиш по “неправилния” начин. То не са акции на МВР, не са хванати контрабандни стоки или пък рязане на ленти и първи копки. Всичко уж е за нашата сигурност – или аз гледам/чета прекалено много много на тази тематика, или просто и за обикновения човек е ясна стратегията за отвличане на вниманието – скандал след скандал, за да не ти остане време да мислиш.
Тъкмо обществото се отърси и следва нова “заплаха”, с която смелото МВР се справя без никакви проблеми. Нашата милиция ни пази определено. Даже май ни защитава от самите нас. Добре поне, че не могат да подслушват мислите ни. А това, че 1 на всеки 250 човека е подслушван в Пловдив – на кой му дреме. Това, че премиерът уж не беше като другите, а се оказа досущ като предишните, само дето при другите не отиваха толкова средства за милиционерщина (поне официално), също не изглежда да е от такова значение у нас. Защо ли? За мен изтеклият в петък запис е повод за политическа криза. Повод да падне правителство и да се разпусне парламентът, но предполагам нищо няма да стане. Даже съм почти сигурен, че тези записи изведнъж ще се окажат монтажи. Само дето вярвам на ушите си повече, отколкото на политик…
Гласувах за това правителство, но не мисля, че ще го направя пак (нито на местни, нито на президентски, нито на никакви избори). Даже напротив – ще гледам всячески да пусна глас срещу тях (но същевременно срещу червените и турците).
Ядосан съм, обезверен съм, а хората около мен си живеят живота, все едно нищо не се е случило, а определено стават разни неща, за които всички трябва да извикаме в един глас, иначе ще ни последва съдбата на лирическия герой на пастор Мартин Нимьолер :
„Първо дойдоха за комунистите и аз не казах нищо,
защото не бях комунист.
После дойдоха за синдикалистите и аз не казах нищо,
защото не бях синдикалист.
После дойдоха за евреите и аз не казах нищо,
защото не бях евреин.
После дойдоха за мен,
… но тогава не беше останал вече никой, който да каже нещо за мен.”
(Преводът не е мой, но не намерих името на автора. Ако си го познае – ще напиша името му веднага)
Първа седмица от 2011-та
Самата нова година не започна изобщо добре – на втори януари кучето повърна и веднага го закарахме на лекар (сварихме ги 10 минути преди края на работното им време). Биха му 3 инжекции, взеха му кръв и ни притесниха с това, че повръщането можело да е симптом на какво ли не. След като се прибрахме, кученцето започна да скимти много жално и да не може да си намери място от болки. Все пак заспа по едно време и спа до сутринта, когато пак отидохме на лекар да бият инжекции. Все още не знаеха какво му е. След 12 часа отидохме пак за инжекциите и евентуално рентгенова снимка, защото имаше съмнения, че е глътнало нещо, но лекарят реши да отидем за снимка на следващия ден, ако се наложи. За щастие не се наложи – направиха ни контролен преглед. Биха за пореден път обезболяващи и ни пратиха вкъщи с хапчета, които да се пият 2 дни.
И така, до сряда бях на тръни и недоспал, защото се налагаше да ставам 1 час по-рано, за да карам кучето на лекар, а след работа (и след лекаря) пиша курсова работа, която трябва да предам на 15-ти януари.
В четвъртък имах имен ден. Не го празнувах и тази година – само почерпих на работата, колкото да отбия номера.
Вечерта пак е имало проблеми на работата, само дето не са успели да ме намерят, защото телефонът ми беше без звук. Но и да бяха ме намерили – проблемът се оказа мрежови, а дата центърът е в щатите, та не мога да направя нищо по въпроса…
В петък – имен ден на сестра ми, която също не го празнува, затова отидох на рождения ден на Лъчо. Колебаех се дали да отида до последния момент, но реших, че рожденикът е по-важен от отношенията ми с гостите. В крайна сметка не беше толкова зле, колкото очаквах. Дори отидохме в “Сенса”, където прекарахме времето си до 4 сутринта.
Това относно случките. Малко размисли за изминалата седмица – забелязвам, че все повече анархични мисли ми се въртят в главата покрай “Уикилийкс” и цензурата навсякъде. В края на миналата година участвах в ДДОС атака срещу “Bank of America”, а в началото на тази – в “Operation bling”. Преди година не съм и предполагал, че може да изкарам всичките си банкноти в обръщение и да ги “надраскам”. Все пак парите са символ на независимата държава.
Но уж живеем и в свободна държава, с некорумпиран съд и независими медии. И все пак, защо ли не чувам новините, които ме интересуват, а дават глупости? Къде са ежедневните разкрития от “Уикилийкс”? Къде е отразяването на събитията в Тунис? А това, че около 5000 служителя на Пентагона са поръчвали детско порно (и естествено няма осъдени)?
Не, много по-важно е да знаеш, че в еди коя си арабска държава направили изкуствен дъжд 52 пъти за 1 година, че Джъстин Бийбър и Селена Гомез са се возили на яхта, че мнението на онзи руския агент за правителството ни е “мъка”, но няма и грам развитие по проблема с посланиците от бившата ДС… И “горещата” новина от преди 2 часа – датската принцеса е родила близнаци… Да са живи и здрави, ама мен грам не ме вълнува. Искам не 1 час новини всяка вечер, а може и 10 минути, но качествени и стегнати – политика, икономика, криминална обстановка. Останалите 50 минути могат да се запълнят с публицистика, само дето трудно се правят политически коментари, когато над “независимите” анализатори се упражнява допълнителен натиск…
Искам прекалено много от телевизии, които промиват мозъка на домакините с турски сериали, но предполагам, че те самите искат такава аудитория – безопасна, инертна, контролируема. Иначе, току виж на някой му хрумне еретична мисъл и се замисли трябва ли му телевизия, по която дават само боклуци…
“Войната е мир, свободната е робство, невежеството е сила”
Миналата седмица “арестуваха” Длуиан Асандж. Имаше кратък отзвук по телевизията и това беше. Никой не обърна внимание на телеграмите, които се публикуват всеки ден от Wikileaks. А там определено има какво да се прочете – как американска компания от бивши барети организирала тържество с непълнолетни момчета-проститутки за военните и “елита” на Афганистан, как една фармацевтична компания е виновна за смъртта на деца в Нигерия и се е опитвала да шантажира правителството, за да покрие нещата… Изобщо не е като да няма какво да се научи, но в нашите новини най-много 2-3 минути да се отделят и толкова, а вчера, в новинарската емисия, имаше 10 минути глупости в стил как да забогатеем лесно ( и естествено не казаха нищо рџ™‚ ).
За съжаление не са само новините – и колегите ми на работата не знаеха кой е Джулиан Асандж, дори се чудеха защо в София имаше протест в негова защита. Те дори не са виждали уикилийкс, а са програмисти – хора, които боравят с информация…
Сещам се за 2 книги, писани доста преди наши дни, но се оказват пророци на това, което се случва – “1984” и “451 градуса по Фаренхайт”. В първата е залегнала пропагандата за борбата с врага, въпреки че такъв вероятно не съществува. Там се използват промиването на мозъка и съкращаването на езика, като, във всяко ново издание на официалния речник, думите са не повече, а все по-малко. От него отпадат тези, които могат да породят “еретични” идеи, или пък да изразят неща, които не трябва да се казват.
В другата книга правителството е направило специална пожарна, която не гаси огън, а го създава.
Притежанието на книги е забранено и заедно с тях рискуваш да изгори къщата ти, а ако след това не се подчиниш – преследване и смърт, като това естествено се предава по националните телевизии като едно “реалити”.
Когато няма подобни “забавления”, по телевизията дават сериали. По цял ден. Жената на главния герой дори нарича актьорите свое семейство.
Адски познато ми звучи. А на вас? На всичкото отгоре книгата е издадена през 1953 година. Дори не е имало цветна телевизия тогава, а се оказва една много правилна прогноза на съвремието ни.
Щом не си удобен на правителството, имаш защо да се страхуваш… Paypal, Amazon, Visa, Mastercard, всички отказаха да бъдат използвани като средство за плащане или хостинг от Wikileaks. Първите дори казаха официално, че е имало натиск над тях от страна на правителството на САЩ. Другите изтъкнаха някакви глупости.
Парадоксът е, че мога да спонсорирам Ку-клукс-клан (съвсем нелегална расистка организация) с тези методи на плащане, но не и да даря на сайта, който разпространява (не краде) информация.Ние, обикновените хора, които плащаме данъци, за да могат политиците да играят техните си игрички, заслужаваме да знаем какво се случва с наша “помощ”.
Лошото е, че днес без дебитна/кредитна карта си никой. Мога и ще бойкотирам Amazon.com, но Visa и Paypal – едва ли. Просто няма как да платиш по друг начин, а тези фирми определено заслужават потенциален отлив на клиенти (който подозирам, че ще е малък рџ™Ѓ ).
Хубавото е, че имиджът им се срива малко по малко, след като биват DDOS-нати, но защо ли новините за това са в рамките на 30-40 секунди…
Все пак тенденцията е ужасна – за хората е по-важно да гледат турците от поредния сериал, отколкото да чуят какво правят западните ни партньори ни…
Да живеят Anonymous и малкото останали независими журналисти, които правят новини, различни от тези – “В зоопарка в Токио се роди слонче”… Аз се чудя що съм толкова щастлив днес, то било затова…
Седмицата, в която се дипломирах за магистър
Изминалите седем дни не бяха най-приятните напоследък.
Миналата неделя свалих летните гуми на колата и сложих зимни. Гумаджиите имаха леки ядове със завинтването на задните болтове, но не казаха да си купувам нови. Прибрах си колата (200 метра до вкъщи) и я паркирах до понеделник.
На следващия ден тръгнах за работа и започнах да чувам разни шумове в колата, наподобяващи на скъсан амортисьор. Предвид евентуалната опасност, закарах колата при един семеен приятел и му я оставих да отстрани проблема, ако може.
Към края на работния ден ми я докара и каза, че проблемът е, че болтовете били по-дълги и опирали в барабаните. Сложил е временно други болтове, но моите ще ги оправи във вторник.
След работа си тръгнах и на паркинга видях, че централното ми заключване не работи.
Оказаха се 2 изгорели машинки – на вратата и багажника. Смених едната, другата се намирала трудно и сега чакам и за нея, но поне вратите се заключват както трябва.
В крайна сметка тези проблеми се решиха до сряда, като тогава се разбра, че болтовете на едната предна гума са били хлабави (не са ги завили качествено при смяната) и е можело да стане беля… Повече и в този сервиз няма да стъпя…
В четвъртък не се случи нищо лошо (да не повярваш).
В петък почина втората ми водна костенурка. Предполагам от старост, защото беше приблизително на 15 години, а предишната и тя умря на толкова…
Въпреки всичко, имахме уговорка за “Сенса” същата вечер и отидохме за няколко часа, все пак близо 2 седмици не бяхме ходили, но си тръгнахме към 1-2, защото на следващият ден ми предстоеше дипломиране.
В събота отидох в 13:30 в Панаира, намерих си палатата, взех си тогата, снимах се с приятели, познати и колеги, изчаках да дойдат нашите, снимах се и с тях, а после зачакахме началото на церемонията по връчване на дипломите.
Чудя се на кой му беше дошло на акъла, че в церемонията може да се включи ужасният спектакъл, който гледахме… Бяха някакви танцьори, които танцуваха на циганско, сръбско, ориенталско, чалга… и накрая, явно от немай къде, български танц (за съжаление не му знам името).
Върхът беше музиката на Слави Трифонов… Аз университет ли завършвам или съм отишъл на кръчма да пийна една ракийка ?
С две думи – изложихме факултета подобаващо пред външните гости…
Както и да е, взех си дипломата и се преместихме в другата палата, където бе организирано тържество с музика за нас. И там не бяхме пощадени от чалги, при това разни гнусни. Вярно, имаше и читава музика, но според мен чалгата няма място на такова празненство.
Към 23-24 решихме, че ни е дошло в повече и тръгнахме към някой клуб/бар. Аз първоначално исках “Сенса”, част от другите – “Паша”. Аз в “Паша” нямаше да отида – не смятам да се унижавам дори да влизам в заведение с такова (турско) име. Едни колеги нямаше да дойдат в “Сенса” и в крайна сметка, след няколко прегласувания, решихме да отидем в “Ликьор”, където вече били върнали нещата както си бяха – без чалга след 2 часа сутринта.
В това заведение си прекарах най-забавно от целия ден. Да, хубаво чувство бе да си взема дипломата, но въобще не се вълнувах за нея – 6.00, първенец на випуска за специалността, почетни грамоти, на кой ще му пука след 1 ден?
За съжаление тази година загубих много повече, отколкото някога мога да получа, а дипломата беше просто една хартийка, която придобих в замяна на това, че съвестно съм си чел материала…