Archive for February, 2008
Проблеми с Генту
За пореден път бях изненадан неприятно от неработещи пакети в Генту. Този път виновниците бяха двама – xorg-server-1.4.0.90-r2 и hal-0.5.10.
След обновяването до тези версии вече кирилицата ми в Х-а не работеше. Първоначално мислех, че проблемът е в програмката, която показва нашето знаменце, но след това се оказа, че когато Х е компилиран с hal, то той вече не се подчинява на конфигурационния си файл. Ест. нямаше и ред за това при инсталацията на графичния сървър. Изнервен отидох да пиша за бъга, но се оказа, че той е стар – от ноември 2007. Засега не е намерено решение, но пакетът не е твърдо маскиран. Освен това кофтито е,че нещата се случват при обновяване от xorg-server-1.4.0.90-r1 към xorg-server-1.4.0.90-r2 – една и съща версия, просто би трябвало да са оправени бъгове, а не да бъдат вкарани нови, но май това е практика. Спомням си как няколко месеца беше счупен Х-а и светодиодчетата на клавиатурата не светеха. Ест. нямаше и дума за това, но хайде, тогава драмата беше малка, а сега губиш кирилицата си.
Какво е решението ли ? Махате USE флага за hal на xorg-server и преинсталирате пакета. Така всичко върви.
Има и друг вариант – да се напише файл с дефиниции за hal, само дето още няма официална документация за формата, в който трябва да бъде направено.
KDE 4 не беше достатъчно стабилно, за да влезе в portage немаскирано, но явно xorg-server и hal са?
Днес имах и други проблеми – опитах да обновя ядрото, но не се получи – стартира си, но просто няма конзола, а тя не е изключена и резолюцията си работи. Всичко е от стар конфиг файл, който работеше, но това го приемам, все пак не беше официално ядро, а такова съдържащо чужди пачове.
Съответно нямах и интернет с това ядро, защото драйверите за мрежовата ми карта не се компилират на 2.6.24 и пач все още няма офицално, макар в съобщението за бъг да имаше решение. Все пак липсата на информация при стартиране ме върна към 2.6.18, което не ме е подвеждало поне 6 месеца и може да ползвам още 6 рџ™‚ .
Честит Петльовден
Нека ни е честит празника, защото ние (истинските мъже) имаме право да празнуваме, а не някакви такива елементи с меки китки, тънки гласчета и какви ли не други отклонения,
Защо днес да е празник на мъжете? Ами тук можете да разбере защо. Празникът си е наш (е, на всеки, който иска да го празнува) и ако ние не си го празнуваме, разните съединителчета ще се правят на интересни.
Вечерта започнахме скромна компания – трима души, като известно време не намерихме кръчма – дори в “Блус”-а всичко беше заето, да не говорим за “Войводите”. В крайна сметка хапнахме по сандвич и седнахме в тайландския ресторант, където яденето беше добро – не бях ял тайландско досега, но това ми хареса.
Към нас се присъединиха още двама колеги от университета, а после дойдоха и две колежки.
Проверихме дали има места във “Войводите”, но отново ударихме на камък и, бидейки вече голяма компания, отидохме в “Сентрал парк”, където, както повечето заведения напоследък, имат навика да слагат табелка, че дадена маса е резервирана, но когато дойде голяма компания, масата е свободна :).
Хапнахме, пийнахме, отегчихме колежките с разговори за игри, AJAX, джава скрипт, CSS и какви ли не програмистки истории :).
След кръчмата аз и Стилър отидохме на караоке, където бе тъпо както винаги, но просто нямам къде да изляза в събота вечер, а като си стоя вкъщи се депресирам.
Не че и музиката не ме прави тъжен де, още повече, че като видя жена си представям едно момиче, което ме изостави и, колкото и да се старая, не мога да избия от главата си.
Като цяло сега съм се зарибил и по една песен на Селин Дион – “I don’t know”. Знам, че има и френски вариант, но малко ще ми е трудно да налучкам как се казва. Все пак и английският не е лош – разбирам текста, но пък звученето е някак различно…
И това е около мен. В петък се разбрахме с шефа – доста добре постъпи, че дойде рано сутринта, за да се разберем, знаейки че по това време съм сам в офиса.
Кофтито е, че някой от колегите ми ме е “изпял”, а предполагам трима…
Що се отнася до нещата извън работата – ходя на инжекции и терапия вечерта към 18, като след това се прибирам изморен и не ми се мисли за нищо, за което съм адски благодарен, защото когато съм вкъщи, често мисля за миналото си. Дали е можело да бъде променено или не, но дори да е можело – минало е. Хората са такива, а жените са още по-зле (съжалявам, но в момента съм в женомразко настроение). Все пак се радвам, че удържах на принципите си. Струва ми се, че се държах мъжки през тези 2 години, пък който може да разбере жените – да се обади. Че го черпя едно рџ™‚ .