» 2009 » February

Archive for February, 2009

Краят на още една седмица

Posted on February 22, 2009, under DnD, За мен.

В четвъртък отидох на работа, налегнат от апатията напоследък, като тайно се надявах Андрей да реши ще ходим ли в Сърбия на AC/DC или не, но до края на деня не получих отговор, а и разбрах че билетите вече са разпродадени, така че пропускаме този концерт със сигурност. Дано не ми се наложи да пропусна и Dream Theater в Каварна заради изпит по МА2…
Иначе в четвъртък работих без обедна почивка, за да си тръгна по-рано и да закараме колата до сервиза, които работят до 18. В крайна сметка успяхме да закараме колата с въже и дори я паркирахме културно пред сервиза, оставайки ключовете с уговорката да е готова за петък.
В петък баща ми я е взел – проблемът е бил скъсан ремък и дефектирала водна помпа (общо 160 лева) и съм доволен, че се разминах с толкова пари, понеже бях очаквал доста повече…
Отиването на работа с колело в последния работен ден си беше едно малко приключение – паднах 2 пъти в снега, като имах още доста възможности – всеки път когато предната гума на колелото поднесеше и стъпеше в дълбокия сняг загубвах равновесие.
Вечерта предимно бутах колелото, защото реших за собствената си безопасност да мина по тротоара, като пропуснах да забележа, че за пешеходците се чистят едни 20-30 сантиметра, върху които е трудно да караш и да се разминаваш с хората.
В събота с колегите играхме ДнД от 16 до 3 сутринта, а днес се специализирах в “нищоправене” – гледах 2 мача от Английското първенство и 1 от италианското, малко сериали, почетох малко общообразователна литература и основно сърфирах в интернет, очаквайки новата работна седмица, а след това и рожденият ми ден, чието настъпване ме депресира все повече с всеки изминал ден. Мразя това време на годината, когато си правя равносметка какво съм постигнал, какво не съм, защо се е случило така и естествено какво още трябва да направя, за да осъществя плановете си.

Понеделник до сряда

Posted on February 19, 2009, under За мен.

След като 13-ти мина почти нормално, в понеделник получих втората порция неприятности – както си му е редът след работа се прибрах, взех колата от вкъщи, минах през офиса на Мечката и тръгнахме за фитнеса, само дето така и не стигнахме…
На кръстовището на “6-ти септември” и “Цар Борис III Обединител”, както си чаках за ляв завой, оборотите изведнъж паднаха, изфорсирах, пак паднаха и така 2-3 пъти. След това паднаха окончателно и колата изгасна. Опитах да запаля – не успях. Въртях бая, като пробвах на газ и бензин – все не стана… Обадих се на баща ми да дойде да ни прибере и докато чаках се заех с поставянето на триъгълника, а след това с Мечката огледахме за потенциални проблеми, но така и не разбрахме как да оправим нещата. Имахме предположения какво е все пак, но има ли значение…
Баща ми дойде след 10-ина минути, каза че вероятно е разпределителен вал и започнахме да вързваме колите, за да се дърпаме. Направихме обратен завой, само дето въжето се развърза и аз застанах по диагонал на пътното платно. За щастие шофьорите бяха търпеливи и след 20-30 сек. вече всичко беше наред и продължихме на бавен ход към вкъщи. Паркирахме с дърпане и малко бутане, след което закарахме Мечката до тях и с баща ми се върнахме да видим колата. Намерихме някакви свещи и баща ми пробва. Възможните причини бяха ремък, комутатор и естествено разпределителен вал, който щеше да струва бая – над 500-600 лева.
Във вторник, на светло, баща ми е разгледал по-подробно и каза, че според него е ремък и в най-лошия случай изкривен клапан на двигател, което пак е кофти, ама е не повече от 200 лева, а това е доста по-приемлива цена…
Утре ще се чупя по-рано от работа, за да закараме колата пред сервиза, да им хвърля ключовете и в петък живот и здраве да си взема колата.
Във вторник бяхме планирали ДнД, но поради липсата на транспорт бях решил, че сигурно ще отпадне,обаче Дочо предложи да ни извози мен и Стилър и все пак си направихме 4-5 часа игра, след което се прибрах изморен и в сряда ме очакваше трудно ставане.
Днес работният ден мина доста бавно, като все още няма заплата, а правенето на диаграми и писането на документи някак не ме стимулират особено, даже напротив… Следобеда с Мечката се разбрахме, че ще пропуснем фитнеса, поради липсата на транспорт и се прибрах доста изморен, като за пореден път се убеждавам колко прости са някои пешеходци. Карам колело от вероятно 3 седмици и през това време поне веднъж на ден ми се налага да набивам спирачки заради някого, като в повечето случаи това са пешеходци, които пресичат улицата по диагонал, но не се оглеждат, а аз идвам на скорост (15 км/ч, ама пак си е скорост) и само благодарение на яките спирачки някак не спирам върху тях… Другият проблем са шофьорите, които не ти спазват предимството – днес един наби спирачки докато аз си минавах по главния път, а миналата седмица пък паднах от колелото, като натиснах рязко спирачки на мокър паваж, за да не се забия в едно такси, което караше срещу мен…
Както и да е, прибрах се читав и цял и веднага легнах до печката да се стопля, където се и унесох в дрямка. Телефонът ме събуди – Андрей ме канеше на някакво събиране с цел напиване, но аз отказах – нямах сили да се замъкна до центъра, а на всичкото отгоре ми се спеше и ми беше студено, така че просто им пожелах приятно изкарване и се върнах към съня си, а след като се събудих прекарах една нормална вечер пред компютъра, слушайки телевизора за фон.
През тези 3 дни говорих с приятели и познати за мнението им да си сменя местоработата. Основно мнението беше “ти си реши”, но имаше и хора от двата лагера – за оставане и за промяна, а аз все още не знам какво искам. Тоест знам, ама и двете фирми не го предлагат, та се налага да избирам измежду каквото има и вероятно без да проектирам проблемите си върху другите, очаквайки решението от тях. Това си е мой проблем и ще се опитам да го разреша както сметна в дадения момент за добре, но естествено гледните точки помагат много, особено от хора с повече опит.
И това е, в очакване на петъка се чудя от къде ще изскочат следващите проблеми и колко по-сериозни ще са от текущите ми (“оптимизъм”, братче рџ™‚ )

Седмица с петък 13-ти

Posted on February 15, 2009, under За мен.

Още преди началото на тази седмица си бях направил плановете какво няма да правя на 13-ти, за да избегна излишни рискове, защото петък 13-ти винаги ми е лош ден, но тази седмица се оказа почти обикновен…
Седмицата започна нормално – работа, фитнес и почивка след това. Не помня да е имало някакви излизания.
Вторник – същата процедура, последвана от ранно заспиване към 19, след което бях събуден от 2 телефонни разговора – Митака ме канеше на билярд, но му отказах, а Мечката се обади да каже, че няма да може да дойде на фитнес в сряда, понеже има проблеми, които трябва да разреши. Казах му, че може да разчита на мен, ако мога да помогна с нещо и опитах да се върна към съня си, но не успях преди 2 часа (нормалното ми време за лягане).
Сряда получих обаждане по телефона, като ме поканиха на интервю за работа в една фирма, където бях кандидатствал. Това беше втора покана, понеже първия път им отказах (бях болен) и, въпреки че ми се обадиха от днес за утре (мразя го това), не исках да откажа. Уговорихме се за четвъртък 10 часа в офиса на фирмата.
В сряда вечерта отидохме на фитнес с Митака, като направихме доста стабилна тренировка, заради планирания петък, който щяхме да пропуснем (не шофирам на петък 13-ти, освен ако не е адски наложително).
Четвъртък към 9:40 се чупих от работа и хванах такси до офиса на фирмата. Към 10 без 5 бях там и се наложи да изчакам няколко минути човекът да дойде, след което започна най-дългото ми интервю, в което съм участвал. То продължи 3 часа, като в това време се включваше и някакъв тест, който съм сигурен, че е от книга за JCP сертификат, при това от OCR копие, защото на много места имаше символи, които няма как да присъстват в нормална Java програма. Писах че няма да се компилира навсякъде, където имаше такива символи – не очаквам да се сетя какво си е мислил авторът. След като има отговор “няма да се компилира” как да знам OCR-ът ли е объркан или нарочно са сложени “:” вместо “;” ?
Освен теста си говорихме за технологии, образованието ми, самата фирма, условията за работа, както и моите условия.
На въпроса за парите успях някак да накарам човека да каже число, като аз му обещах, че ще напиша моето, а след това ще му го покажа. Двете числа бяха еднакви рџ™‚ . 250 лева отгоре на текущата ми заплата, като в добавка получавам 4 лева за храна на ден и редовните 50 лева на месец за гориво. Всичко звучи много хубаво, като се има в предвид, че заплатата никога не закъснява, а на НГ има гарантирани премии в размер 80% от заплатата ти. Лошото е, че фирмата е немска и работи главно за западни пазари, а в Германия кризата се усеща навсякъде доколкото знам. Като си сменя работата, ще имам 6 месеца изпитателен срок, през които могат да ме изгонят по всяко време без предизвестие. Съмнява ме да го направят, но играя на сигурно по принцип… В текущата ми фирма парите уж не са проблем, понеже са държавни и са гласувани за тази календарна година. Факт е обаче, че на 15-ти все още нямам заплата, която според договора трябва да е в сметката ми до 10-ти.
Другите неща, над които мисля са това, че трябва да прекарам цял месец в София (за тяхна сметка), а аз не съм фен на този град и еднообразната работа – няма проекти в тази фирма. Има екипи, които работят по отговорностите си към продукта. Като потенциален екип ми посочиха “Комуникация”, където се пишат протоколи за комуникация с външни приложения. Всичко звучи добре до първата година предполагам. След това ще знам интерфейса, който имплементирам наизуст и ще е чиста рутина да запълня празнините в методите. Развитие след това? Никакво.
Това ми го казаха и малко след интервюто – че се притесняват колко ще ме задържат на бъдещата ми позиция, след като нещата ми омръзват толкова “бързо”.
Друго, което ме притеснява е това, че ще съм единственият в Пловдив, който се занимава с тези протоколи, което значи доста проблеми при комуникацията с екипа в София, а като съм начинаещ нещата стават и по-зле.
В добавка, ако си сменя работата скоро, не знам как ще стои въпросът с отпуските за концертите, които може би ще посетя – Hammerfall, AC/DC и естествено Каварна рок фест, като засега там са сигурни само Dream Theater. Това обаче не са толкова големи проблеми – по 1-2 дни ще ми трябват за всеки концерт. По-голям проблем е, че уж планирам да завършвам тази година, което значи отпуска за учене… И всичко това в рамките на 6-те месеца изпитателен срок, което значи че сам си търся белята…
В четвъртък бях на мнение, че ще приема работата (след като се обадят да ми я предложат официално), но с времето някак размислям и, въпреки че парите са повече, което е основно по принцип, има неща, които са по-ценни от парите и свободното време и развитието са едни от тях – винаги съм бягал от тясната специализация. Заплатата и сега ми остава над 60% в сметката, така че парите са важни, но не са всичко, което може да ме накара да сменя работата си.
Все пак смятам да помисля, да го обсъдя с колеги и приятели и да видим какво ще стане.
Петък реших да не казвам на шефа ми за предложението. Беше 13-ти, а това си е дърпане на котката за опашката. Не ми се беше случило нищо лошо и не исках да откривам сезона… Вечерта се прибрах и с радост установих, че единственото лошо нещо, което ми се случи бе прецакването на файловата ми система на работната машина, но това ми отне 27 минути да я възстановя и единствените загуби бяха настройките на 2-3 програми, които рядко ползвам и без това.
В събота за втори път опитах да се подстрижа, след като във вторник не успях. След кратка обиколка по фризьорските салони, намерих един около нас, където щяха да ни вземат мен и сестра ми само след около час. Това ме устройваше перфектно, защото мразя да ме връщат поради липса на записан час. Не можели да ме вземат днес… гаси оборотните фризьорки, моята подстрижка се прави за 15 минути в най-лошия случай – толкова ми е дълга косата, че съм направо за машинката и след това малко дооформяне…
Както и да е, подстригах се и прическата ми хареса – стандартната къса коса, само дето този път реших да съм без бретон.
Вечерта на 14-ти голяма част от колегите прекарахме на рожден ден у Дочо. Като си тръгнахме чак към 4 сутринта. Имаше опит на брат му да опита да изкара народа на дискотека. Аз бях “за”, само дето той искаше чалга. Тук вече не позна и не се събраха повече от 6 души, така че в крайна сметка не отидоха и си останаха в стаята, където звучеше чалга, оставяйки ни нас да си слушаме метъл на спокойствие и да обсъждане правилата на ДнД от първо до 3.5 издание, както и минали кампании.
Днес смятаме пак да се съберем колегите у Стилър и Христо за няколко часа компютърни игри, пък да видим какво ще стане. Плановете са, за да пропадат рџ™‚

Четвъртък до неделя

Posted on February 8, 2009, under За мен.

Четвъртият работен ден мина почти рутинно – ранно ставане, каране на велосипед до работата… такива неща.
Обаче този четвъртък не беше само рутина – колегата Калин имаше рожден ден и се почерпихме за негово здраве с офиса, а след това и в “Шармант”. Подарихме му шалче на “Локомотив” и летящо хеликоптерче с дистанционно. На мен лично тези играчки доста ми допадат, но аз си знам че съм дете на акъл. Лошото е, че и колегите доста му се радваха рџ™‚
В петък очаквах да се организира излизане, но този път не ми се занимаваше и до ранния следобед никой не беше започнал да досажда на колегите от унито, но явно на Лъчо му се излизаше и той се захвана, като няколко часа по-късно се и отказа. Не е особено лесно да организираш 10-15 души, като повечето от тях ти казват просто “незнам” (запазен правопис). Други пък казват “sure” и пак не идват… В крайна сметка се събрахме 7 човека и отидохме в “Кастело”, вместо в “Златната круша”, понеже там не правят резервация вечерта…
В събота следобед до ранна сутрин играхме ДнД с колегите, след което хапнахме сандвичи на “Герджика” със Стилър и се прибрахме към 3.
Днес на теория е ден за игра у Стилър и Охлюва, но аз се чудя да ходя ли или не. От една страна ще се съберем повечко хора и ще поиграем “Quake 3”, но от друга – мързелът си казва своето и някак не ми се ходи – предпочитам да си лежа вкъщи мързелувайки. От трета страна – поради възвърналите се болки в лявата ми ръка от карпален тунел, RSI или De Quervaine ( имам и трите според трима различни доктори) някак не виждам смисъл да си навреждам на ръката, играейки игрички, от които няма особено голяма полза… Все пак като че ли ще отида, ако мързелът не надделее в последния момент.

Понеделник до сряда

Posted on February 5, 2009, under За мен.

Тази седмица започна с Петльовден, който празнувахме с колегите в едно рок заведение “On the rocks”. Обстановката там е доста по-интелигентна от типичните метълски кръчмни, но все пак не е чак толкова далеч от рока като вътрешен дизайн. Музиката бе на ниво – Мейдън, Дио, AC/DC и вероятно доста други класици, но аз закъснях с час-два, понеже с Мечката бяхме на фитнес преди това.
В крайна сметка се бяхме събрали към 8-9 души и аз съм доволен, че се видяхме колегите, а дойдоха и колежки, които не бях виждал от доста време… Тогава Станислава ми даде и нова кауза, с която да се пробвам – да откажа кафето. Засега два дни съм “чист”, да видим колко ще изкарам рџ™‚
Вторникът мина съвсем рутинно – работа, вкъщи и последвало ужасно ранно заспиване (преди 22 часа), което не ми се беше случвало от доста време, но спирането на кофеина си казва своето…
Днес до края на работния ден не успях да се събудя съвсем, а на всичкото отгоре болките в ръката ми се връщат след като спрях кафето. Четох някъде, че симптомите на RSI се задълбочават при употребата на кафе, но точно обратното?!
Иначе вечерта бяхме отново на фитнес, като този път завлякохме Джимбо с нас и направихме доста по-интензивна тренировка, защото като сме трима се надъхваме повече един друг за по-голям брой серии или повторения от другите рџ™‚
След фитнеса се прибрах и отново се готвя да си легна сравнително рано (сега е 23:30), защото ми е бедно въображението как ще се замъкна на работа в петък. Тогава едва ставам с кафе, а какво ли ще бъде без рџ™‚
Да видим колко по-силен ще стана – ям мюсли с кисело мляко за закуска, ходя с колело на работа, не пия кафе… Дори напоследък се бръсна гладко рџ™‚ и си търся компания за 14-ти февруари – 3 литра вино не мога да изпия сам рџЂ .

4-ти февруари, 12 години по-късно

Posted on February 5, 2009, under Политика.

Днес се навършват цели 12 години от събитията през 1997-а. Тогава бях малък, но определено помня кризата – Жан Виденов доста често се появяваше в национален ефир да “оповести” покачването на цената на каквото се сетите. В крайна сметка комунистите и тогава са проявили инат. Сигурно знаете разпространената история за това как Първанов и Добрев върнали мандата чрез празна папка, връчена на Петър Стоянов. Едно време мислех Добрев за герой (за Гоце никога не ми е минавало през ума), но се оказва, че комунистите са имали наглостта да сформират второ правителство с Добрев министър-председател. Петър Стоянов е взел папката, но не е направил това, което е длъжен да стори – да я даде на Народното събрание, където правителството щеше да мине (червено мнозинство, както и сега). Вместо това той е направил най-умния според мен ход – свикал е Съвет за националната сигурност, където комунистите са били убедени колко са нежелани. Именно там те са се отказали от втория си мандат, а не в деня преди това. След продължителните протести, комунистите са си мислели, че все пак ще останат на власт… Наглост неземна…
Днес, 12 години по-късно, комунистите отново са на власт, залива ни протест след протест, а те правят издънка след издънка и сякаш на инат не искат да осъзнаят, че никой не ги иска. Не ми се правят аналогии между сега и тогава – преди време определено живеехме по-зле, но сега нещата са на влошаване, а и имаше 2 нечервени правителства, които, колкото и малко да направиха, все пак сториха повече от комунягите, които крадат и за внуците си…

Честит празник!

Posted on February 1, 2009, under За мен.

След няколко часа ще е втори февруари – Петльовден по стар стил. Тук съм обяснил на кратко за този празник, а тук е написано по-добре и подробно. Моят линк го давам вече втора година, така че за разнообразие може да прочетете втория рџ™‚ .
Втори февруари а ценен за мен по няколко причини – той е български празник. Освен празник на мъжа, символизира и непреклонността и изобретателността на нашия народ ( в частност жените-майки, които измислили хитър начин да опазят синовете си).
Чествам този празник и по друга причина – ако не пропагандирам, хората ще си мислят, че на тази дата гнусните педали имат повод да празнуват. Защо? Нямам идея. Но каквато и да е причината, важно е да не победят те, ние да си запазим традицията жива, а мъжете хомосексуалисти да потънат в забвение. Според мен точно там им е мястото…

Archive for February, 2009

Краят на още една седмица

Понеделник до сряда

Седмица с петък 13-ти

Четвъртък до неделя

Понеделник до сряда

4-ти февруари, 12 години по-късно

Честит празник!

Връзки