Archive for April, 2009
Още една песен с българско участие
Posted on April 26, 2009, under За мен.
Отново съм закъснял като гледам датата на клипа, но покрай петъчния ми пост се сетих за Тиесто и песента му “Alone in the dark”, която е към едноименната игра, която не съм играл, но в общи линии заглавието и клипът казват достатъчно.
Песента започва с текст на български :
Що ли, месечинко, грееш?
Та ми мъката огряваш?
Долу сенки се чернеят,
и прекършват ми крилата
Според мен този текст е идеален за атмосферата на играта, която е нормално да е мрачна. Но повече ме радва участието на “Мистерията на българските гласове” в парче на Тиесто (2 пъти поред DJ номер 1 на света). Мисля че това не е за първи път. По памет има и друга песен на Тиесто с български мотиви, само че не помня коя.
Важното е, че текст на български се върти по радиа и телевизии, а това е добра реклама на страната ни. Пристигащите туристи не ме интересуват, вълнува ме популярността на страната ни. А за това Тиесто и “Мистерията на българските гласове” помагат определено…
“Let The Music Move Ya”
Днес случайно видях клипа на английската версия на песента на Deep Zone и Йоана. Гледах го, свален от полското MTV, което показва колко съм изостанал да похваля песента, но истината е, че съм дърт и рядко ходя по клубове…
Все пак за клипа – в него има блондинка, мома с народна носия, баница, айран – все наши символи, които да заинтригуват чужденец. Е,има и негър, но той предполагам е сложен там, за да не ги обвинят в расизъм, а и вероятно да покажем колко сме толерантни. Това естествено е просто стереотип (най-малкото аз не съм от най-толерантните), но все пак ми харесва. Можеше да е просто поредният гаден хаус клип в стил “Коня” (The Drill – The Drill), но е нещо повече, или поне спечели мен.
На български песента не ми харесваше. С “Лесно се възбуждам” за заглавие и припев се нарежда съвсем малко пред някоя чалга песен… а вероятно можеше да е “Лесно се събуждам”, което не вкарва директно лиричния герой в категория “лека жена”.
Както и да е, песента си заслужава и остава да пожелаем успех на Deep Zone и Йоана и занапред да правят песни, които да влизат в денс класациите. То се е видяло, че поп изпълнителите явно са некадърни да направят голям хит, но си има и оправдание – нямаме негри. А точно черното се слуша в момента. Сигурно има хора, които харесват лигави педалчета в стил “Моранди”, но масово “младежта” слуша черно или цириканията на Тимбърлейк. (Разочарован си пускам Jessica Jay – Casablanca (Dance Remix) и натискам “Publish” на “статията”)
Великден и седмицата преди него
Честито Възкресение Христово на всички!
Както вече стана традиция, смятам наведнъж да обобщя какво ми се случи през изминалата седмица. Някак все нямам време да пиша, а и понякога нямам какво да кажа (невероятно, но факт рџ™‚ ).
В понеделник се срещах с адвоката и обсъдихме предстоящото на 27 април дело. Той ми показа и отговорът на “Общинска охрана” и постановлението на съда. В общи линии “Общинска охрана” искат да няма експертиза, да не се допуснат снимките ми като доказателство и твърдят, че колата е повредена след това, а не от тях, като за това искат трима свидетели. Съдът решава да има експертиза, снимките ми се допускат и “Общинска охрана” могат да призоват само двама свидетели. Макар това да е лъч надежда, делото далеч не е спечелено и явно няма да се реши бързо – “Общинска охрана” са дали много скапано копие на протокола, в който се подписах с особено мнение и текстът не се чете. Това ще наложи допълнително заседание, защото адвокатът ми ще изиска оригинала…
Във вторник сутринта забелязах, че някой гаден мангал е свил релсите от подлеза, през който минавам с колелото до работа. За мен не е толкова голямо неудобство – колелото ми тежи под 15 килограма, но има майки с колички, на които няма да им е толкова безпроблемно придвижването… На всичкото отгоре подлезът се охранява познайте от кой – “Общинска охрана”. И не, не е някой забутан квартален, а този на Семинарията – на 50-ина метра от мястото, където “Общинска охрана” ми вдигнаха и впоследствие потрошиха колата…
Все пак някой добър човек е сложил дървени палети, по които обаче не съм минавал, защото ми се струват нестабилни, но ако бях майка с количка, сигурно щях да ги ползвам и да благодаря на човека.
Не помня вече какво ми се случи в сряда, освен работните нерви – правим проучване за въвеждането на една уеб технология – XForms, които представляват XML уеб форми, използвайки MVC. И по мое мнение са ужасни за работа, но аз не понасям презентационния слой, така че мнението ми не е много обективно.
В четвъртък бившият ми ръководител проекти намина през офиса и разказа как е на новото му работно място и какви технологии използват. Аз бързах за обяд с колегите, та си поговорихме съвсем малко, но останах впечатлен от интеграцията на не чак толкова скъпи технологии, които подобряват производителността според мен.
В петък май пак нямаше нищо запомнящо се – народът си заминаваше за празника и, освен фитнеса след работа, не излизах никъде. Стилър организираше излизане в един клуб, където имаше суинг вечер, ама аз не съм толкова културен, а, откакто не мога да пия заради алергията, кофти музиката ми понася по-малко.
В събота играхме ДнД с колегите от сутринта до към 22 часа, след което се прибрах с колелото, оставих го в гаража, хапнах малко и със сестра ми се уговорихме към 22:50 да съм пред входа, за да отидем в църквата да си вземем от Благодатния огън и да посрещнем празника там. Събрахме се към 9-10 души, като е имало години, когато сме били и повече, но този Великден дори църквата не беше претъпкана…
В неделя бяхме семейно при едни роднини, след това минахме през Пловдив да предадем един колет на рейса за Варна (за други роднини) и тръгнахме към Чешнегирово, където баща ми имаше някаква работа по къщата ни. По пътя уж ме снимаха куки с превишена скорост (60-65 км/ч. при разрешени 50), но ще почакаме месец да видим какво ще стане.
Днес с майка ми и сестра ми отидохме в новия търговски център. Докато разглеждахме последния етаж се задейства някаква писклива аларма, а малко по-късно се чу и съобщение за пожар – да запазим спокойствие, да се отправим към аварийните изходи и тн. Съобщението беше на няколко езика, което спомогна да го разбера цялото, понеже не звучеше много добре, но все пак бе услужливо.
Отправихме се сравнително спокойно към аварийните изходи, а голяма част от народа се гъчкаха на ескалаторите. Доста кофти начин да се измъкнеш при спешен случай, но за щастие този май не бе такъв. По стълбите на аварийния изход слязохме сравнително бързо до изхода, като някъде около първия етаж ни лъхна миризма на пожар – влажен въздух, примесен с мириса на пушек, но това бе за секунди. Не е имало кълбета дим или нещо подобно…
След като се оказахме извън търговския комплекс се насочихме към подземния паркинг. Там чухме, че звучи някакво съобщение, само дето звукът на десетки автомобили, бързащи да излязат, го заглушаваше. След няколко маневри и смяна на посоката, стигнахме до по-свободния изход. Все пак имаше коли и, понеже е изкачване, трябваше да се изчакваме. Тогава чухме и новото съобщение – пожарът бил овладян и вече сме можели да се върнем в търговския център. Не видях някой да се трогна от него, затова и охраната даде наставления да се пуска през една минута…
На излизане от паркинга се наложи да спра под сравнително голям наклон. След това потеглянето с на сестра ми колата се оказа малко трудно – изгасна ми 2-3 пъти преди да успея да изкача склона, като май панирах жената в колата зад мен. Поне минута, след като се бях изкачил на повърхността, тя стоя долу, блокирайки движението…
Все пак търговският център не изгоря. Предполагам търговците днес ще понесат големи загуби – едва ли хората са чакали сервитьорите, за да си платят сметките. Но все пак този търговски център ми се издигна в очите – безопасността на хората е над всичко. Не знам колко голям е бил пожарът на първия етаж, но фактът че не го усетихме, а ни евакуирах просто така, за да не пострадаме, ми говори достатъчно.
Петък,10-ти април
Вчера бе поредният петък, само дето не мина обичайно – като гръм от ясно небе ми дойде новината, че единственият .НЕТ програмист в пловдивския офис ще бъде уволнен. Той ми каза какво са му казали, само дето оправданията не ми звучат правдоподобно. Дори не съм сигурен дали нашата фирма страда от липса на клиенти и проекти… Просто общият ни шеф явно не го харесва, защото колегата му казваше нещата в очите, както си и трябва.
Не знам каква е причината, но според мен фирмата губи човек с над 2.5 години опит, а ние губим поредния колега от пловдивския офис, което няма как да не ни повлияе отрицателно.
Доколкото разбрах, колегата е получил доста предложения за работа веднага, след като новината се е разнесла. Това според мен показва, че той има знанията и уменията, а ръководството на фирмата ми за пореден път е взело грешно решение. Не е за първи път, няма и да е за последен…
Иначе към края на работния ден чакахме една бивша колежка да донесе козунак по случай седмицата преди Великден, като ние пък взехме айран и се почерпихме, обменяйки информация за ситуацията в двете фирми. Тя бе предимно доволна, като естествено винаги се намира по някой дразнител, който да ти виси на главата, но предполагам колежката ще се справи..
След работа направихме една бърза фитнес тренировка с Мечката и Джимбо, след което имахме малко време да се приберем, вземем душ и да отидем на пощата, където се събирахме колегите от унито по случай петъка.
Първоначалната идея бе да отидем на бар, но в крайна сметка стигнахме до пицария в единия от търговските центрове на “Капитан Райчо”. След като хапнахме, основната част от групата тръгнаха да се прибират, а аз, Стилър и Джимбо отидохме в “Брилянтин”, където имахме уговорка с една колежка от унито.
Като цяло заведението ми хареса, дори и музиката не беше толкова зле – води се ретро, само дето за пореден път имаше прекалено много черно, пък било то и старо. Евроденсът някак отстъпваше, но не е като да го нямаше.
Освен това заведението има безплатен гардероб и готини сервитьорки – видях 3-4 и нито една не беше лоша.
За съжаление има и един недостатък – тясно е, но съм бил ходил на студентски партита навремето и съм свикнал да не можеш да мръднеш, без да удариш някого.
Към 2 часа решихме да сменим заведението поради кофти музиката. Може би с повечко алкохол щеше да се преживее, само дето покрай тази алергия, която имам, не мога да пия – алкохолът я изостря, та си карах цяла вечер на сокчета касис.
В крайна сметка се уговорихме да отидем в “Сенса”, като колежката и нейните колеги от работата отидоха с кола, а аз и Стилър тръгнахме пеш. Митака си взе такси към къщи.
По едно време, на половината път към “Сенса” се усетих, че нещо ми липсва. Започнах да се пребърквам и установих, че ми няма ключовете. Все пак продължихме към “Сенса”, защото бях обещал, че ще отидем там и няма да си тръгнем по пътя. В заведението казах на колежката, че ми няма ключовете и със Стилър тръгнахме обратно към пицарията, която, за щастие, беше денонощна. През целия път се чудех какво ще правя, след като изгубя над 10 ключа, в това число за дома, офиса, гаража, дори и за катинарчето на колелото. Само тези за колата не са на тази връзка, за което бях благодарен в момента.
В крайна сметка ключовете са оказаха в пицарията и ми ги дадоха веднага. 30-ина секунди бях истински щастлив.
След пицарията решихме, че няма да ходим обратно в “Сенса”, а се прибираме и така и направихме – писах смс на колежката и се отправихме към жилищата си.
Като по пътя си мислех как може трезвен да загубя ключовете си, при положение че не ми се е случвало от 17 години и не е нещо, което можеш да не забележиш… Преди година-две си забравих ръкавиците в едно заведение, но тогава бях сериозно пийнал ( и смесил), та някак е нормално да не се сетя за тях. Но важното е, че и в двата случая си върнах нещата. Не че нямаше да преживея ръкавиците, но ключовете…
Мрънкане срещу комунистите
Вчера чух за един законопроект, одобрен от временната комисия в Парламента, която се занимава с промените в изборното ни законодателство. Та в него се предлага повишаване на процентите, нужни на коалиция да влезе в Народното събрание. Процентът е 8. Т.е ставаме свидетели на поредната наглост от страна на БСП и ДПС, макар доколкото чух и Яне Янев да има немалко участие. С тези промени се цели СДС и ДСБ да не влязат в Парламента. Сигурно няма да гласувам за бъдещата коалиция, но не пречи да се възмущавам от действията на комунистите. Защо просто не си гласуват да са единствената партия в България (имат опит с Димитровската конституция)?
Глупостите на червените не свършат – днес разбрах, че са въвели извънредно положение в София. Честно казано останах учуден – знаех че кметовете могат да обявят извънредно положение в общината си, но да го прави правителството?
Както и да е – за мен това е глупост. Не живея в столицата, но кризата с боклука не е от днес и гарантирам, че сега не е по-зле от седмицата, в която “Новера” спря да извозва боклука. Но какво да се прави, избори наближават, трябва да се отчита дейност…
Третото, което ми направи най-голямо впечатление днес, бе фактът, че около Ловеч е имало комунистически лагер, подобен на Белене. Прекалено малък съм да помня, а не знам защо не съм учил по история за този лагер, наречен (иронично или не) “Слънчев бряг”. Според уикипедия там са загинали около 150 души от близо 1500-те “обитатели”. Дотук е сухата статистика, която една енциклопедия може да даде – полага контурите, но изпуска щрихите на човешките съдби…
В “Ясновидци” гледах историята на един човек, прекарал известно време там. Той разказа за нечовешките условия и отношение на пазачите към хората. След някакво срутване на скали, затрупали двама души, той тръгнал да помогне на хората, но пазачите го спрели с думите “Кой ти е казал на теб да ходиш да помагаш” и го смлели от бой до припадане…
Разказваше още как двама души се хвърлили от скалите, само и само да не продължават да мъкнат камъни… Със сълзи на очи разправяше за някаква барака, в която слагали труповете в чували. Който не се побирал в чувалите му режели краката…
Ето и свидетелства на друг човек от лагера, които намерих на този сайт :
“Бившият лагерист Нено Христов от с. Изворово, Старозагорско, свидетелства: “Никога през живота си не бях виждал гнойни рани по телата на хората, в които имаше червеи. Единственото нещо, което можеше да се направи бе да помолиш близките да уринират върху раните по гърбовете, за да заздравеят, други средства нямаше…”
Как може да се подлагат хора на такова отношение! На всичкото отгоре там е имало и жени…
Естествено осъдени няма :
“Следствието сигнализира ЦК, която съставя комисия за разследване на случая, чиято дейност потвърждава фактите за извършени убийства. Комисията предлага на Мирчо Спасов да се наложи партийно наказание “порицание”. В секретната стенограма Живков го защитава: “Той е дисциплиниран човек. Този случай го е съкрушил. Аз разговарях с него много сурово, питах го: “Ти идиот ли си, та допускаш такова нещо?” Той е златен човек, много предан, но бе малко стихиен. Да му запишем партийно наказание.”
Лагерът е закрит 1962-а година. От тогава е минало достатъчно време, за да се запише в учебниците по история, но интересно защо ли го нямаше в моя, който по една случайност беше и разширен (профилът ми бе хуманитарен с история и география)…
Идват избори и комунистите пак се точат да ги спечелят, но гарантирам им, моят глас няма да го получат. Привърженик съм на утопията всички да сме равни и да получаваме според нуждите си, но съм наясно, че това няма как да стане.
А комунистите, както и да се преименуват, както и да нарекат идеологията си, те си остават долни комунисти…
Ще кажете, че е лицемерно, при положение, че бях член на партията, убила Стамболийски, но едно е политическо убийство на един човек, а съвсем друго е геноцид над сънародниците ти.
Нямам против заблудените хора, които сляпо гласуват за комунистите, но според мен те трябва да бъдат обучени за зверствата, извършени от партията, която подкрепят, пък след това да решат дали пак ще гласуват за нея.
Честно казано не знам много и за фашистите, но знам какво става след 1945-а година – измислени са специални текстове, които да описват убийства, извършени от фашистите – например детайлно описание на убийство на дете. Тези текстове е трябвало да включват тогавашните автори в “произведенията” си.(естествено не 1:1).
И докато днес няма фашисти, които да драпат до властта, то комунистите явно са вечни.
А дали на пода на деветия кръг на ада няма червена петолъчка?
Още една седмица
И тази седмица е на път да свърши, като за пореден път нямаше почти нищо запомнящо се – работа, фитнес, обяд с колегите от университета и едно ходене на кино в новия универсален магазин в града.
В четвъртък 8 човека се организирахме да гледаме триизмерната версия на “Чудовища срещу извънземни” в новото кино, което се намира на последния етаж на универсалния магазин и разполага с 11 зали. За мен обаче по-голямо предимство е наличието на безплатен подземен паркинг, защото друг път едвам намирам места по центъра.
Въпросният търговски център обаче не ме впечатли кой знае колко – виждал съм такива в София, като на етажа с киното дори магазините и заведенията бяха от същите вериги. Все пак е лъскаво и приятно, макар и еднообразно – основно магазини за дрехи и кафенета, а първите слабо ме интересуват…
Триизмерната прожекция на филма ми хареса, както и салона, в който я гледах – първото кино, в което са се сетили да оставят повечко място за краката на хората. Така изгледах филма доста комфортно.
След края на прожекцията излязохме от друго място, не от където влязохме. Там попаднахме в един коридор, който бе дълъг поне 100 метра и единственото място, където можеш да се отклониш са тоалетните – за мъже, жени, деца и инвалиди… Веднага след тях коридорът те довежда до касата, от която си тръгнал.
След киното с колегите решихме да отидем някъде на кафе. Опитахме да си намерим място в търговския център, но те бързаха да затварят, въпреки че бе само 22 часа. Наложи се да отидем в едно заведение в “Смирненски”, в което не бях ходил досега и ми хареса.
След това се прибрахме, като метнах Андрей през офиса му, че си беше изгубил ключовете и се надяваше да са там. За негово щастие ги намери и не е спал на работното място (или поне така разправя).
В петък бяхме само на фитнес, като за съжаление не се организирахме за никакво излизане. Надявах се днес да стане нещо, само дето явно на никой не му се ходи на клуб. Разбирам ги донякъде – малка част от познатите ми слушат хаус или, както му викат, “техно”. А нечалга дискотеките основно са това – “техно” и черно. Спомням си последния път като бях в ретро клуб – за 2-3 часа преброих 7 ретро песни. Останалото беше разновидности на хауса и негърско виене, цирикане или просто нареждане… Както и да е, явно и тази седмица няма да се излиза.
Утре ще се съберем колегите да си довършим ДнД арената и цикълът започва отначало, като сме оставили още една седмица зад гърба ни и сме с толкова по-близо до лятото и концертите в Каварна, които се надявам да посетя, ако уважаваният съд не ме спре, призовавайки ме на делото ми срещу паяка на “Общинска охрана”.