Съботно ДнД
Вчера следобед се събрахме с колегите, за да поиграем малко ДнД. Не бяхме играли от месеци поради липса на време, а и желание от страна на Охлюва, който в крайна сметка се отказа да играе…
Играта ни продължи близо 11 часа, като можеше да играем и още, но колегата има кофти съседи, които се оплакват, ако се говори по-силно след 12 часа, а ние често викаме като обсъждаме някое по-специфично приложение на правило…
След края на една битка, изтощени, без кръв и с малко останали магии решихме да спрем играта до следващия път, който за съжаление не се знае кога ще е… Много работни станахме всички изведнъж…
През тези 11 часа бях хапнал само един тостер, поръчан по интернет и затова минахме със Стилър през тостерите на моста на “Герджика” – едно от малкото неарабски денонощни заведения, до които можеш да стигнеш с кола…
След късната закуска хвърлих Стилър на Тунела и се оправих към къщи, където почетох до 4 часа и заспах уморен, но доволен, че съм играл ДнД (не ми се беше случвало поне 4 месеца).
Първа седмица от отпуската
Тази седмица беше първата ми отпускарска от лятото насам, когато бях на море с колегите. За съжаление само първите 3 дни минаха добре от нея, а в четвъртък се разболях…
Нищо сериозно, ще оцелея – някакъв досаден вирус, от който дори не вдигам температура, нищо че ме втриса на 25 градуса стайна температура…
Иначе като изключим това, че и днес ще пропусна обяда с колегите от университета, няма да изляза с тях довечера и няма да отида на фитнес, всичко е точно – лежа си вкъщи и си мързелувам, четейки книжка за дизайн на 3Д енджин и досаждайки на колегите с тъпи въпроси от геометрията.
Една седмица мина, остават още няколко (до 5 януари съм в отпуск) и ще гледам да ги оползотворя максимално – ако свърша книжката за енджина (около 900 страници), смятам да си припомня OpenGL-а, нещата от C++, които съм забравил и евентуално да се залавяме с енджина и играта, които ще пишем с колегите. Не съм оптимист за постигането на целта, но аз кога ли съм бил, а и време имаме поне – никой не ни дава зор, макар да ми се ще до 2 години да имаме завършен енджин и някаква елементарна игра по него.
И така, като изключим предните 2 поста за 8-ми и 9-ти декември, нищо по-интересно не ми се случи тази работна седмица, дори вчера не бяхме в “Сенса” рџ™Ѓ .
На театър
Днес Мечката, Данито, Стилър, Андрей и аз бяхме на “Красива птичка с цвят зелен”. Бяха ме предупредили, че няма да ми хареса, но реших да се правя на културен. В крайна сметка ми хареса и бих отишъл пак. Постановката е много добре направена, като компенсират липсата на финансови средства с актьорска игра и звукови ефекти, а там, където те не са достатъчни, имаше и доста ценни съвременни изрази…
Направи ми впечатление и това, че въпреки недостига на пари, хората изглеждаха добре в старите си (вероятно мой набор) униформи, бяха любезни и предразполагаха.
Декорите бяха добре до момента, в който се вгледаш в тях – една завеса беше изцапана с боя, една платнена преграда беше скъсана в единия ъгъл, тронът беше просто един по-оцветен стол…
И въпреки всичко, тези хора изнесоха спектакъл, който ми хареса и не мога да кажа лоша дума за него,а това е постижение рџ™‚
8-ми декември
Вчера за пети път празнувах Студентския празник. В началото нямах никакво желание – отидох както си ходя винаги – никакви нови дрехи, никакви прически, просто една обикновена кръчма…
В крайна сметка музиката в кръчмата беше на ниво (като изключим доволното количество чалга), яденето вкусно, питиетата не липсваха, а цените бяха нормални…
Към 1 часа част от колегите решихме да отидем на дискотека и опитахме в “Сенса”, но там беше фраш и се отправихме към “Гепи”. Първоначално музиката там беше кофти, но заведението далеч не беше пълно и, след като останахме, си направихме купона на доста по-поносима музика.
В крайна сметка се прибрах в 4 сутринта от това заведение, от което имам както добри, така и доста лоши спомени, но в крайна сметка добрите станаха с един повече и вече гледам напред към следващия купон с колегите рџ™‚
Коцерт на Акустичното трио
На 26-ти бях на концерт на Иван Лечев, Цветан Недялков и Веселин Койчев. Отидох, защото трима колеги бяхме на Пол Гилбърт и понеже аз видях китариста, за който бях отишъл, а те – не, реших да проявя солидарност с Андрей и Стилър и отидох на концерта, от който се върнах с главоболие…
Музикантите безспорно са добри, но това не е моят тип музика – фламенко, джаз, кънтри и разни китарни пиеси по 15 минути всяка – 2 китари и цигулка или 3 китари…
За щастие концертът свърши след 90 минути и щастлив се отправих към студа навън – бях преживял и това изпитание на живота.
И двамата колеги бяха възхитени, дори според тях триото били по-добри от Гилбърт. За мен и дума за сравнение не може да става – при Гилбърт видях скорост и виртуозни изпълнения, а тук – подрънкване на акустична китара и, колкото и да не понасям цигулка, електрическата цигулка на Иван Лечев беше най-доброто нещо при Акустичното трио…
Всеки ден едно и също
Откакто ме преместиха по друг проект, всеки един ден е същият като предния – работа, работа и пак работа, а в допълнение – извънредна работа, но неофициално…
Накрая ми писна и пратих писмо на ресурс мениджъра ми (гневно и сипващо, но що-годе възпитано писмо). Последва отговор и среща с него. Разговорът беше няколко часа и на висок тон – той ме изнерви, но и аз не му останах длъжен. Опита се да ме излъже защо за пореден път нямам заплата на 10-то число (и сега я нямам де). Причината била световната финансова криза, азиатските икономики, които ни подбиват пазара и тн., все високопарни изрази. Аз го прекъснах, казвайки му, че заплата съм получил 2 пъти навреме за година и четири месеца работа, а имам информация и за 3 месеца назад – и тогава все толкова често са плащали…
Той се ядоса и смени темата на това, за което исках да говорим – извънредното работно време, което е неофициално и не бивам компенсиран по никакъв начин за него. Идеята на тази глупост е следната :
Имаш срок (някой път го даваш ти, друг път – някой друг) и задачата трябва да стане тогава, като се работи 8 часа на ден. Ако има изгледи да не стане, трябва веднага да сигнализираш и може и да ти дадат официално да работиш извънредно, но ще те питат колко точно часа ти трябват… Аз уж съм програмист, а не врачка…
Ако не ти дадат да работиш извънредно, тогава пак задачата трябва да стане в срока, само че работиш за твоя сметка – няма да получиш допълнително пари или почивка…
Обясняваха ми как такава била практиката другаде, как извънредното работно време съсипвало бюджетите на проектите и тн., само дето всеки, който е работил в тази сфера знае, че проблеми дебнат навсякъде и, при положение, че срокът е кратък, няма как да стане с нормални работни дни. Другите от екипа работят извънредно и си мълчат, но аз ценя времето и свободата си, след като не получавам почивка за извънредната работа, тези условия не ме устройват и им казах (на ресурс и проект мениджърите) че ще си търся работа другаде. Шефът, видимо ядосан каза, че ще ми подпише молбата за напускане веднага, щом му я дам. Ще видим дали ще направи така – веднага щом намеря работа напускам тази фирма. Текущият ми проект трябва да свърши утре и след това мога да напусна когато реша – не дължа нищо друго на фирмата – работих месец извънредно. Повече не заслужават…
Междувременно си търся работа, изпратих автобиография и сега чакам да ми се обадят (ако решат че имат нужда от мен).
С две думи, не се знае до кога ще съм в текущата фирма и съм отворен за предложения. Ресурс мениджърът направи една голяма грешка – опитваше се да ме убеди колко съм безотговорен, само дето не позна – има едно мое качество, в което съм сигурен и това е точно поемането на отговорност. Все пак се допитах до колеги и приятели – мнението им беше близко до моето…
В крайна сметка не знам с каква цел дойде ресурс мениджърът в Пловдив, но не постигна и двете неща, за които според мен бе дошъл – да ме убеди да остана на работа и да се оправдае за заплатите. Не му повярвах и на двете. Намеря ли си работа другаде, тази фирма ще е минало…
Един мийм, в който ще участвам :)
От няколко дни чета за този мийм (meme на английски) – споделена идея или поведение, което се пренася от човек на човек из блогоете на разработчиците на Ubuntu. Струва ми се забавно, а и ми беше интересно какво ще хвана. Вече знам коя е най-близката ми книга, но още не съм я отворил.
Следват оригиналните правила :
- Grab the nearest book.
- Open it to page 56.
- Find the fifth sentence.
- Post the text of the sentence in your journal along with these instructions.
- Don’t dig for your favorite book, the cool book, or the intellectual one: pick the CLOSEST.
А ето и някакъв (не особено точен превод):
- Вземета най-близката книга.
- Отворете я на страница 56.
- Намерете петото изречение.
- Напишете го в блога си заедно с тези инструкции.
- Не търсете любимата си книга, готината или интелектуалната – вземете НАЙ-БЛИЗКАТА.
Ето и резултатът :
рџ™‚ рџ™‚ рџ™‚ рџ™‚ :):) рџ™‚ рџ™‚ рџ™‚ рџ™‚ бяла страница. Няма текст. Чувстам се прецакан. Как може нова глава да започне с 2 празни страници преди нея…
Иначе книгата беше “Алхимикът” на Паулу Коелю, което явно сестра ми чете сега, понеже беше на раклата до леглата ни, а не в шкафа, където я оставих последния път като я четох (преди около 2 години)…
Има една неписана традиция в предаването на мийм – авторът пише чий мийм иска да прочете рџ™‚
Е, Динко, Ико,Митак, Калине – топката е във вашето поле рџ™‚
Разпускане след работа
Напоследък нямам време почти за нищо – от 2-3 седмици (паметта ми изневерява вече) работя без обедна почивка, като освен това си тръгвам час и нещо след работното време, при това отивам 40 мин. по-рано всеки ден… На всичкото отгоре това е неофициално извънредно работно време, защото ръководителят на проекта отказва да ми даде разрешение официално, но държи задачите да са готови, когато тя е казала…
Реших, че този път няма да съм толкова стриктен спрямо времето си и ще оставам безвъзмездно, щом се налага – през тази година и 4 месеца, все съм загубил общо няколко дни, нерабойтеки по задачите си, но не съм убеден, че ще го направя следващ път…
Покрай проблемите в работата реших, че трябва да излизам по-често да разпускам, че иначе ще полудея…
По тази причина и няколко други в сряда замъкнах Стилър на караоке в “Мармалад”. Естествено караокето не ми се понрави особено, но пак беше излизане и разтоварване…
Вчера пък трябваше да сме на БТР в същото заведение – събрахме се 11 човека и не успяхме да си направим резервация, а тези като нас, без предварителна уговорка, трябваше да чакат 25 минути допълнително навън на студа. 7 човека решихме, че не сме чак такива фенове на българската група и отидохме в “No sense” – готино местенце, където не бях ходил от първи курс. Не знам как са си изкарали другите колеги на БТР, но аз си изкарах супер в това клубче – музиката беше всякаква – хаус, рок и дори едни продажници, дето се водят ню метъл, а правят песни с някакъв рапър…
За втори път в близкия месец-два си изкарах наистина добре – 4 бири и две текили някак спомогнаха да забравя 86-те байта от по-долния пост, а и преживяването беше в пъти по-добро от миналия петък, когато в “ретро” клуб “Ремикс” пускаха всичко друго, но не и ретро – то не беше хаус, ориенталски хаус, прогресивен хаус, комерсиален хаус, чилаут и дразнещите песни в стил Трейси Чапман (не знам какъв стил са, а ме мързи да проверя). Не мога да си изкривя душата – имаше няколко ретро песни – “California love” (брои ли се за песен?), “This is your night” на Amber, “Miss California” на Данта Томас, ако се не лъжа, “Missing you” на Everything But the Girl и “Mr. Vain”. Това бе цялото ретро, което чух за близо 3-те часа, когато бях там. Може да имат готини танцьорки, ама това не е нещо, което ще ме накара да се върна повече от един-два пъти, особено след като музиката е гадна…
Размисли за великия “Оракъл”
Сигурно всеки, който знае какво е база данни е чувал за всемогъщия “Оракъл”, който едва ли не е най-добрият софтуерен продукт за всички времена. Във втори курс ми промиваха мозъка с тази база, докато на практика ми показваха работа със сървъра на М$. И двете не ми харесаха, а лекторът още по-малко – не знаеше какво е софтуер с отворен код, каза че не иска и да знае когато някой от колегите започна да му обяснява… Това беше последната лекция по този предмет, която посетих – човек, който не иска да се научи не заслужава уважние…
В крайна сметка имам 3 по бази данни – заслужавах за 4, но ми писаха по-ниската оценка, защото не съм посещавал лекциите…
Както и да е, последните 7 работни дни с колегата работим по импортиране и експортиране на данни от 2 приложения, които не могат да изполват мрежа, за да си комуникират и се налага това да става чрез човек с флашка. Та тези файлове се генерират и след това се записват в базата като blob. Отне ми няколко часа и обяснение пред трима души, но накрая ги убедих, че моето решение е добро (имах опит с него, а при другото навлизах в мътни води)… Логиката и екшъните за функционалността бяха написани сравнително бързо, записването в базата нямаше никакви проблеми и аз бях доволен…
Малко по-късно беше готова и частта с архива, която трябваше да даде произволен стар файл (в случай, че човекът с флашката загуби файла) от базата. Опитах да сваля файла – получих 86 байта глупости, имащи много бегла прилика с XML-а ми. Реших, че това е някой от по-старите записи, които ръчно бях набил в базата, но не – всички файлове, които тествах бяха точно 86 байта – доста “кръгло” число, “делящо” се на 8…
При колегата с външното приложение нещата сработиха от раз. Базите бяха на един сървър, мапингите и моделите – подобни, но той получаваше каквото трябва, а аз 86 байта…
Ръководителят на екипа ми сипа за кофти решението ми и ми каза да го направя с блоб. Казах му, че няма да стане нищо, но все пак пробвах – не се оправи проблема – 86 байта…
Тествах какво ми връща базата на заявката – естествено интелигентният оракъл клиент Sql Developer реши да се направи и да ми покаже (BLOB) вместо байтовете. След консултация с базаджии се оказа, че базата е ок – връща си каквото трябва, а моят клиент е виновен, че ми показва глупости вместо байтовете ми…
Търсих какво ли не решение в кода – пробвах настройки на библиотеките, но не помогна нищо…
Добре, какво може да е толкова различно спрямо външното приложение, което работи на tomcat и се разработва под еклипс, сравнено с това, което пиша аз, разработвано на Jdeveloper (оракълска среда) и вграденият сървър(пак на оракъл)?
Оказа се драйверът за базата. Като му дадох “вграденият” в моя Jdeveloper драйвер, приложението на колегата се счупи също. Поне бяхме открили причината…
Между другото, средата за разработка не е много стара (вграденият драйвер се казва ojdbc14.jar, а на колегата библиотеката е ojdbc14_g.jar).
Добре, взех неговия драйвер при мен – сложих го навсякъде в проекта, дадох му да се експортира – 86 байта…
Намерих го къде е, презаписах файла – 86 байта…
Изрових настройките на сървъра, забих ръчно библиотеката там и той гръмна – имало два пъти един и същи клас в пътя и моят ще бъде игнориран…
Къде мислите, че е драйверът на сървъра – в един от архивите му. Но този, който е 24 МБ…
Псувайки майкрософтските изпълнения на “оракъл” се опитах да намеря нормален сървър, да видя толкова ли са зле, но не успях. Показах на ръководителя на екипа си къде е проблема, казах му че се чупи по същия начин и външното приложение, като се ползва библиотеката, в която е драйвера от jdeveloper, а с другия драйвер всичко е точно там. Той се мъчи, мъчи, уж го оправяше няколко пъти, но все още проблемът с този сървър не е разрешен…
Кога “Оракъл” ще се научат да пишат свестни драйвери? Преди няма и 6 месеца имах проблем с друга база – трябваше да тестваме едно приложение с “Оракъл”, защото там имало най-хубавите инструменти за намиране на проблеми… Отне ми 1.5 дни да подкарам приложението на “най-великата” база, като тогава трябваше да пренапиша заявки, имена на таблици, редици и тн., защото защо да няма ограничение 15 символа на редици и май 31 на колони… Проблемът с базата отново беше драйверът им – отново взет от самите “Оракъл”…
Как може да напишеш драйвер, който да вградиш в сървъра си, а той да не работи като хората….
В случай, че се чудите, тези 86 байта се водят указател към началото на поток (или поне така пише в интернет), само дето от този поток не успях да взема нищо, дори иползвайки “оракулската” имплементация на Блоб класа. Даже с нея получавах 86 байта, които явно трябваше да са ми достатъчни…
Честит празник!
Честит ден на будителите! Предполагам няма нужда от разяснение кои са те, но ако случайно сте от ръководството на ФМИ Пловдив, тогава пробвайте в уикипедия – има информация по въпроса..
Завчера Андрей ми даде линк към поздравителното писмо на факултета по повод празника. На снимката какво се вижда – жена от небългарски произход, която пише на латиница?!
И това от университет, кръстен на Паисий Хилендарски. Нима толкова нямаха картинка с негово изображение?! Колега от работата отвори тема във форума и само един преподавател отговори с нещо от сорта, че ФМИ се учат и чужди езици.. Е и? И преди Паисий са се учили гръцки и турски…
Прилагам умалено копие на поздравителното писмо, в случай че някой реши да го промени, но ме съмнява, все пак съм учил 4 години в този факултет и мисля, че познавам хората там…
