Защо да се оплакваме по-малко
Написано на July 27, 2008, в категории: За мен.
Оплаквам се доста. За никого не е тайна.
Днес случайно попаднах на едно писмо в пощенски списък, на който съм член. Тук публикувам картинките, които ме трогнаха. Мисля, че коментарите са излишни, както и преводът – картинките говорят за себе си…
Свободно време
Тази седмица ми се събраха 2 излизани с колегите от унито. Причината – организационни въпроси относно морето, за което се събрахме 13 сигурни души (въобще не съм предполагал, че можем да се организираме толкова народ за няма и 2 седмици, при това трябваше да синхронизираме и отпуските, но дори двамата с най-строг началник успяха, а при мен нямаше никакъв проблем – само трябваше да кажа дати. рџ™‚ ).
В понеделник пак бяхме на заведение в “Гражданския клуб” в Стария град, като не помня какво обсъждахме тогава, но съм доволен от бирата с колеги, защото все повече работа имам и все по-малко време за познати и приятели, но пък гледам да се възползвам максимално от възможностите.
Кофтито е, че напоследък почти не излизам никъде в петък вечер, но въобще и не ми се ходи в клубовете, където музиката е силна, гадна, а и дрехите, които носиш са от особена важност.
Мразя да се правя на гъзар, който събира 6 дни, за да отиде в заведение и да си купи сода, но естествено е с дрешки по последна мода… Как не съм тръгнал да обикалям в търсене на дрехи, което не е никак лесно – 3 пъти (в различни дни) обиколих, за да си купя 1 (една!!!) тениска, защото повече не харесах.
В такива моменти изравям някоя черна тениска на “Blind Guradin”, “Manowar” или дори Alice Cooper, обличам я и вече не ми пука. Е, няма да отида в най-новия бар в Пловдив (който и да е той), ама и без нея не бих отишъл – там ще е за въпросните “гъзари”. Предпочитам някое квартално заведение, където познавам сервитьорката, персонала и клиентите – там ми е уютно, не като студената, превзета и снобарска обстановка на някой пиано бар…
1 година работа в текущата фирма
Днес се навършва точно една година от началото на работата ми във фирмата, в която работя в момента.
През тази година преживях какво ли не – както в професионален, така и в личен план…
В началото започнах на доста ниска заплата като за програмист – исках да видят какво мога, а и да проуча как вървят нещата. Това ми беше първата работа по специалността, както и законна такава – осигуряват ме на пълен доход…
В последствие заплатата ми бе вдигана няколко пъти, като при последното вдигане достигна 3 пъти началната, а се надявам скоро да я вдигнат пак по случай “повишението” ми в ръководител на екипа.
През тази година научих толкова, колкото в университета няма да науча 4 пъти по 4 години.
Естествено имаше и напрегнати и неприятни моменти. Стоял съм няколко пъти до 9 вечерта на работа, но това бяха единични случаи. Редовно изработвам извънредни часове, но пък поне те са ми допълнителен отпуск…
Преди известно време се случи така, че нямах заплата почти 2 месеца. Ситуация, за която така и не получих адекватно обяснение от ръководството на фирмата, не от преките ми началници…
Преживях някак, но бях на крачка да ги съдя и да отида в друга пловдивска фирма, макар и започвайки отначало поради липсата на 1 година стаж…
Все пак има и хубави неща – във фирмата има хора за всяка дейност и така покриваме целия процес на софтуерна разработка. Освен това има и събития за сплотяване на колектива, които напоследък не са толкова чести, но пак ги има. Разбираемо е като не съм си получил парите за горивото да ми е неприятно да виждам как се харчат за глупави събития, от които само се нагнетява напрежението…
Все пак останах във фирмата 1 година въпреки всичко. Вероятно ще остана и още дълго време (стига да не ме напуснат рџ™‚ ).
Утре ми предстои атестационно интервю (обсъждане как се развивам, какво не ми харесва, какво искам да променя, какво мога да предложа като решения и тн.) и се надявам да се представя добре, за да затвърдя позицията си във фирмата. Стискайте палци всичко да мине както трябва рџ™‚
Събота
Снощи бях на рожден ден на колега, където си изкарах добре, но днес трябваше да стана в 9 рџ™Ѓ , за да закарам колата на елкон.
Оказа се, че компютърът ми май е изгорял, или поне интерфейсът му за достъп, което е почти същото, защото няма как да разбера какво не е наред в даден момент… Кофти тръпка….
Естествено имах и проблеми с лаптопа, които не спират – веднъж зарежда, веднъж не, а аз се чудя какво да правя – хем имам парите за Dell-а, който съм си харесал, хем не ми се дават, защото този не мога да го разнасям навън, понеже е с пукната панта и има проблеми с зареждането. Новият пък няма да го нося навън поради това, че е нов и ще си го пазя първите 1-2 години…
След елкона ходих на кино за втори път тази седмица. Този път на “Кунг-фу панда”- анимацийка, която не беше никак зле и беше в пъти по-хубава от “Ханкок”, който ме излъгаха да гледам…
След киното бяхме на китайски ресторант до моста на “Герджика”. Обслужването ми хареса – китайката може да не разбираше много български, но поне беше широко усмихната и лъчезарна. Да ти е драго да си поръчаш, а не като онези мръхли на морето, където чаках 10 минути за нож, за пържолата, която си бях поръчал…
След ресторанта се прибрахме за малко и после в 19 ходихме в “Скерцо”, където колегата и приятелката му бяха на масаж (подаръкът ни за РД-то му), а ние пихме по кафе.
После отидохме да хапнем по “Гладстон”, за да съберем сили за Альоша, който изкачихме без почти никакви проблеми.
Стигнахме малко преди залез слънце, като имахме шанса да се полюбуваме на гледката, която винаги е прекрасна.
Не очаквах, че на паметника ще има над 20 души, които са дошли сами (не, не е спонтанна манифестация). Това ми направи доста добро впечатление – явно все още има хора, които се вълнуват от “прости” неща като залеза и гледка към втория по големина град в България.
След кратка почивка си тръгнахме, слизайки по различен път и прибирайки се пеш.
Добра разходка си направих днес и след малко смятам да лягам, защото утре пък съм на гофрета-парти с колегите, та трябва да събирам сили рџ™‚
След концертите
След концертите съм в лека депресия. Може би защото знам, че Алис Купър няма да видя в близките 3-4 години в най-добрия случай, а шоуто му беше ВЕЛИКО.
Опитвам да компенсирам с mp3-ки, но не е същото – звукът е глух, странен и далечен. Да, това са песните, но го няма шоуто, не е същото.
А парчетата са супер, особено по-баладичните, които слушах този следобед – “Prince of Darkness”, “Hell Is Living Without You”, “Only My Heart Talkin'”…Слушах и по-ритмични “Hey Stoopid”, “Brutal Planet” и естествено “School’s Out”, която пък ме кара да се замисля за училището и бившите си съученици – как са, как живеят, какво правят, дали ще се дипломират тази година или и те като мен ще са безкрайни студенти…
Вчера бях на кино, на тъп филм – “Ханкок”, на който почти заспах. Това ме отърси за малко от депресията ми, но днес нея пак я има. Дали е от идващото лято или от нещо друго, не знам, но очаквам с нетърпение следващия месец, когато групово ще ходим на море с колегите от университета – моята глутница, която не ме изостави за разлика от жените, които идват и си отиват (е, при мен по-рядко, но заминаването не е по-леко).
A true friend has no price
There is none to pay
I remember you stood by me
I’m with you all the way
За липсващите коментари
Вчера забелязах липсата на някои коментари от първа страница. Все още нямам обяснение как се е случило, но предполагам, че съм бил сънен и “благодарение” на новия WordPress коментарите лесно могат да бъдат определени като спам – ултра “удобно” е да цъкнеш на “коментари” и да виждаш всички стари, които вече съм модерирал. За новите трябва да цъкна още веднъж, а после да се възползвам от “страхотното” странициране и да кликам сума пъти, за да се отърва от 90% от коментарите, които са спам…
WordPress, благодаря, уплътнихме ми свободните 45 мин. снощи!
Каварна 2008
Преди 6-7 часа се прибрах от северното ни черноморие и, макар и изморен, съм доста доволен от преживяното.
Естествено имаше и проблеми (не може без тях рџ™Ѓ ) – колата ми гаснеше по пътя към Каварна, когато сменях на по-ниска скорост, но в крайна сметка стигнах Варна и там, с помощта на роднини намерих работещ в събота елкон и ми “пачнаха” колата – казвам “пачнаха”, защото ремонтът беше бърз и с цел да стигна до Каварна и обратно…
С помощта на gps се ориентирах по пътя към града, а след това с питане към стадиона и палатковия лагер, където се установихме с двамата колеги.
Нямахме ядове с разпъването на палатката, а след това отидохме и на плаж – 5 км. от стадиона… леко брутално рџ™‚
За щастие само веднъж ходихме пеш. След това научихме за рейс, който е веднъж на час и събира хората, на които не им се броди…
В Каварна направих и първото си море тази година, като сега съм изгорял обилно, а уж си купих плажно олио “Нивея”(“Nivea”), които едно време харесвах, но вече не, не виждам как мога да изгоря така брутално, при положение, че се мажа на 15-20 мин…
Към града тръгнахме в 17:30, за да се наредим на опашката за концерта на “Manowar”, който продължи около 5 часа (като не броим подгряващата група и чакането на входа)…
Групата направи рекорда за “Гинес” за най-дълъг концерт, като се радвам, че успях да видя Manowar на живо. Наистина се държаха като кралете на метала рџ™‚
Подгряващата им група също не беше никак зле. “Holy Hell” си направиха шоуто,а вокалистката им е доста чаровна (цък тук за снимка рџ™‚ )и даде всичко от себе си. Сигурен съм, че на доста хора групата им е харесала основно заради нея (и аз съм в това число май – помня само част от една тяхна песен).
Към края на концерта гърбът ме болеше, през цялото време умирах от жажда, но нямаше как да мръдна от предния си ред (7-8), защото моментално някой щеше да заеме мястото ми…
След концерта спах за първи път в палатка – странно преживяване е. Хем ти убива тревата, хем ти духа зад врата, но някак се наспиваш (станах в 8 след като бях легнал към 4)…
Концертът на Алис Купър нямаше нищо общо с този на Manowar – беше в пъти по-зрелищен и ефектен. Но е нормално – в шок-рока се залага на това… Все пак такова шоу не бях виждал – ефекти, светлини, насилие, множество артефакти, хвърлени към публикатата и странна фабула…
За мен гвоздеят на програмата беше обесването на Алис Купър, след като той скъса усмирителната си риза, избяга, но бе върнат обратно и осъден по бързата процедура…
Самото обесване наистина се случи и нямаше кой знае какви шашми в него – краката на Алис наистина увиснаха във въдуха за поне 20-30 сек., докато го изнасяха заедно с бесилото. Естествено имаше човек, който държеше възела след падането, но не знам това до колко помага в този случай, а съм прекалено изморен да търся статии за обесвания…
С три думи – концертите ми харесаха. Алис направи своя цирк, който бе пъстър, шарен, ефектен и грабващ окото, но май пя на плейбек (което донякъде е нормално – възрастен е вече, а и няма как да пееш и играеш едновременно) , но пък музикантите си свириха на живо, пя на живо това е сигурно рџ™‚ .
Менуар направиха класическо шоу – то не беше така ярко, но те заложиха на музиката и качеството й. Дори бяха поканили симфонични хор и оркестър, които изпяха няколко песни (сред които и Химна) и които вероятно никога не са виждали (няма и да видят скоро в България) близо 30 хиляди души да се радват на събитие, на което хората от филхармонията участват.
Джоуи скъса няколко струни от електрическата си китара, за да покаже колко е добър. Дори след изтръгването, струните вибрираха в ръката му…
Имаше множество сола и заигравки с публиката, казвайки колко велика публика сме и тн…
Накрая покани и кметъла (metal mayor) Цонко Цонев, на който благодаря от сърце – за това събитие. Никога не бих посетил Каварна, ако планирах почивката си на море, но съм готов да отида пак следващата година, стига да има компания и групи, които що-годе харесвам, затова и днес не съм там – “Slayer” не са ми от любимците, но пък “Менуар” и “Алис Купър” ми стигат за 1 година напред. Пак бих отишъл, знаeйки че ще изгоря тежко от слънцето, ще имам проблеми с колата (гаснене, трудно палене) и за капак ще се загубя по пътя (тръгнах към Казанлък, вместо към Стара Загора рџ™‚ ). Спомените си струват!
Според live.com в България говорим немски
Днес с един колега разговаряхме за спама и се чудехме дали “Гугъл” получават оферти за SEO оптимизация.
Аз реших да пробвам какво ще стане, ако напиша “google” в една “микромека” търсачка (live.com). Естествено бе най-добрата търсеща машина да е на първо място, но се оказа, че от малката рекламна компания в Редмънд не са си свършили работата за пореден път – резултатите са на немски (език, който не говоря и ест. не съм си настроил браузера за него), като имам 2 опции – страници на български и такива от Германия.
Интересно защо от Германия (в “Гугъл” май ми предлагаха от България рџ™‚ ).
Ето и въпросния screenshot от служебната ми машина, като на него може да се види и датата ( да не кажете, че ви лъжа рџ™‚ ) :
За “нежните” мъже и техния парад
Тия дни се състоя едно срамно “събитие” за нашата страна – разни педалчета и живи педерасти се събраха на поход, чиято цел и към момента не е известна, освен може би дразнене на обществото…
Напълно подкрепям адаша Боян Расате – тези хора нямат право да “дефилират” из столицата ни. Нали искат да ги приемаме за нормални, тогава защо се делят?
Нека си спят с мъже където и когато искат, стига да не го показват, а те целят точно показност…
Жалко, че е имало много полицаи, иначе парадът щеше да завърши като онези онези в Сърбия и Русия (във втория случай и милицията е помогнала с “преориентирането” на участниците), а в първия явно е решила да не се намесва. Добро решение – като дразниш обществото, бъди готов да си поемеш последствията…
Кому беше нужен този парад, освен на гнусните педали? Какво показаха, освен че ги има и че са по-нагли от циганите – те поне си мълчат, както и всяко друго малцинство…
По една телевизия чух и нещо доста страшно – в Лисабонския договор, който държавата ни ратифицира, е заложено приемането на еднополовите бракове?!!
Дали и това не е причината да не се гласува на референдум, а направо да се ратифицира?
Браво на ирландците. Явно са били запознати с тази клауза, отхвърляйки договора.
Не знам дали педалите ще имат и право да осиновяват деца, но това вече е прекалено – като искат дете да си направят сами, без значение как…
Един педераст може да става за майка, но хлапето все пак ще има и нужда от баща, нали?
Освен това едно такова дете е обречено да бъде възпитано в педалска “култура” каквото и да е това животно…
Отново понеделник
Пак е първият работен ден…Пак ставам в 7:20, излежавайки се до 7:33, след което се разсънвам за десетина минути с чаша кафе. Следва “сресване”, което представлява мокрене на косата с цел да загуби снощната си форма и да стане нещо по-прилично, което не плаши хората по улицата…
Запалвам колата, карайки към центъра, чудейки се дали на мястото, на което ще спра ще ми бъдат спукани гумите или пък не..
Следват кратки размисли дали да закусвам пак същото, което ям всеки ден в продължение на три седмици, какво ще ми сервира работата днес, дали ще се справя с предизвикателствата, какви проблеми ще възникнат…
Още е понеделник а се чувствам демотивиран от повтарящото се напоследък работно ежедневие, но не е само то – в петък ме скъсаха на един изпит по математика (съвесем не без причина ), следват редовните проблеми с лаптопа, който вече уж е добре… За капак на всичко ми изгоря твърдия диск на сървъра и трябваше да си купя нов…
Отново е понеделник, а вече си мисля за четвъртък следобед (в петък съм в отпуск до сряда) и за Каварна – малко разнообразие от сивотата на ежедневието…