Отново с интернет
В четвъртък вечер реших да вляза по ssh на сървъра си, но получих съобщение “remote host closed connection”. Странно, не бях пипал настройките на ssh демона, както и не бях качвал никакъв нов софтуер. Реших, че може някой да ме е хакнал, макар и вероятността за това да беше малка, все пак я имаше…
Причината се оказа съвсем друга – изгорял диск. Простих се с 30 гигабайтовия “Seagate”, но по-големият ми проблем беше от къде да си купя нов/втора употреба…
За щастие в петък бях на изпит, на който ме скъсаха за 30 мин. и имах време да се занимавам.
В крайна сметка с links (конзолен уеб браузер) не беше много лесно, а и нямах нови LiveCD-та.
Накрая взех някаква щайга за 60 лева с 10 ГБ диск, 128 МБ памет, 696.995 мхз. процесор, на която максимално бързо изтрих уиндоуса и след почти 24 часа имах интернет. Всичко щеше да стане и за 4-5 часа (все пак инсталирам Gentoo, затова няма как по-рано), но с portage от първата половина на 2005-а имах сериозни проблеми при обновяването – няколко пъти се промени архитектурата на “пакетния” мениджър през тези 3 години…
Накрая все пак всичко приключи успешно и отново имам интернет рџ™‚
Размисли за образованието
Утре ми предстои изпит по алгебрични структури, на който няма да отида, защото в петък трябва да представим версия на проекта, по който работя, а и защото не знам нищо. Освен това съм и незаинтересован – искам диплома, ама не виждам смисъл да седна да уча с дни (каквито нямам – само за тази седмица съм работил извънредно 8 часа за 2 дни), за да взема един пиклив изпит, който за мен не е критерий за знание. Признавам си, много съм зле по математика, но не виждам защо е проблем да взема диплома по информатика.
Преди почти 4 години си мислех как образованието ми е по-важно от всичко, как няма да започвам работа докато не се дипломирам… Изобщо наивни приказки на младеж…
Сега виждам нещата така – една диплома не струва колкото месечната ми заплата (която вероятно бих дал за “ценния” документ, но няма кой да ми го продаде). Дори един сертификат на “Sun” струва повече – отваря ми много по-големи възможности за развитие и увеличение на заплатата. А се дават по-малко пари за него – скромните 100 долара срещу 300 лева годишно във ФМИ.
От този факултет научих разни неща, не е като да не съм, но всичко това без помощта на преподавателите – от Донева ли да науча какво са ООП и структури от данни или от Касъклиев как се програмира?
Имам 2 невзети математики и никак не съм горд с това. Горд съм, че съм си взел всички информатики, които са ми по специалността. Направих си проекта по графика и транслатори сам, а не преписвайки от други – неща, които хората, взели математиката обикновено не успяват да направят.
Тези 2 проекта са и най-добрите във ФМИ – от тях се научава доста. Особено по графика – там (в моя случай) не знаеш нищо и след 9 седмици трябва да представиш работеща програма за работа с векторна графика, включваща ротация, транслация, оразмеряване, оцветяване, групиране на фигури и тн. Проблемът си е твой как ще ги чертаеш. Аз използвах OpenGL, като естествено питах из разните форуми за проблеми, а един колега ми помогна да си направя окръжност от точки, но все пак проектът бе готов навреме – ценен урок за бъдещата ми работа.
А какво научих по разните курсови проекти – преведох разни текстове, като за единия дори copy-paste-нах 12 страници от един документ и имам 6, защото никой не ги чете…
Преди около седмица дадох курсовия си проект на един колега да го представи за свой. Той не успял да го подкара дори – нито самото уеб приложение, нито базата. Показал кода и има 6 ?!
Ето затова никой не зачита дипломите. Затова и за мен стойността й е толкова ниска – след като всеки може да я вземе и да работи за 300-400 лева в София, трябва ли и аз да го направя?
Дипломата едно време беше цел, а сега дори не е средство…
За ICN.bg
Наскоро фирмата купи джава хостинг от ICN – един доставчик, който ми изглеждаше голям и стабилен, но се оказа тъкмо обратното…
Отне ми 6 часа да кача примерно тестово приложение, като през това време си разменяхме писма с поддръжката.
Като за начало в cPanel-а никъде не се споменава Java или каквото и да е свързано с нея. Направих си директория, качих си приложението, но ест. не сработи.
Опитах да вляза по ssh – не стана. Трябвало да пиша на поддръжката, за да ми го пуснат. Е, писах, питайки ги и как се деплойва джава приложение- отгвориха ми “по ssh”. Добре, влязох, копирах си файловете отново, но не стана нищо…
Съответно нямах достъп до tomcat-а, който е добре да рестартирам при качването на ново приложение. Дадох един locate и намерих какво ли не – konqueror с плъгини за архивиране на страници, иконки за какви ли не теми за X, а съответно това е сървърна машина?!.
На тази машина бяха стартирани 30-40 apache-та и само 1 tomcat. Намерих скриптове за стартиране и спиране, но съответно нямах права…
Забрвих да спомена, че нямам никакъв достъп до логовете, като разчитам на съпорта да ми пейстне каквото той сметне за необходимо, което в повечето случаи са глупости (нормално е, все пак той няма опит с джава приложения). Приложенито не върви и според него някакви предупредителни съобщения са проблема… Накрая им казах да погледнат и да ми кажат какво не е наред с деплойването ми. Уж били правата, защото файловете не могли да бъдат прочетени, нищо че правата бяха 744. Запознах човека от поддържката с основните знания за правата, като му дадох и линк, за да се ограмоти. Той ми отговори, че да, 744 били за четене, ама щото били пуснали tomcat-а със suid и “други неща”, правата ми трябвало да са 751. Отговорих му, че сега не са 751 и всичко си работи, а той не спори след това рџ™‚
Някак подкарах примерен сайт без база данни (постгре).
В петък трябваше да кача копие на нашата база на техния сървър. Естествено от cpanel-а не можах да създам каквато база ми трябва – в единия случай създаваше база с ANSI кодировка, а в другия ми казваше, че нямам права за създаване…
Писах на поддръжката да ми създадат база, която съдържаше 2 пъти _(долна черта) в името. Отговориха ми, че не можело да има “2 пъти – (тире) в името” и са ми създали база с друго име и друг потребител… В крайна сметка, в края на втория работен ден разговори с поддръжката им, получих работеща база и що-годе работещо приложение – не съм сигурен доколко, понеже трябваше да рестартират, а този рестарт така и не дочаках, но обещаният от тях лог файл така и не дойде за 1 работен ден…
Сигурен съм, че в понеделник (15.6.2008) ще има още неволи, но само тези ми стигат да ви посъветвам да не избирате ICN за джава хостинг.
Не знам дали предоставят 99,9% uptime (3 мин. годишно според изчисления на “Sun” ), но са много зле откъм поддръжа, инфракструктура и цена (за три месеца фирмата ще даде около 300 лева), а има джава хостинг за 10 лева месечно, който също не съм пробвал, но предполагам, че поне ти дават да четеш логовете си и да рестартираш личния си томкет…
Днес (17.06) все още не съм вдигнал 2-те приложения, които ми трябват за петъчната демонстрация. За сметка на това намерихме една стара машина във фирмата, на която качихме всичко за няколко часа – бази, приложения, сертификати…
А тия от ICN са много зле – последно ме лъгаха, че едното приложения ядяло много памет – над единия гигабайт, който му отпускат. Не ми трябваше много време да ги опровергая – двете приложения заедно използват под 750 МБ, като им пратих резултатът от free и ps aux | grep java…
В заключение – ако ви трябва Java хостинг, бягайте от ICN като дявол от тамян.
Интернет от “Евроком кабел”
За пореден път се чувствам “горд” клиент на бившите “Гигабит” (“Gigabit”) и настоящи “Евроком Кейбъл”.
От петък 13-ти нямам интернет, като днес е неделя и все още него го няма никакъв.
Първоначално мислех, че е заради дъжда, защото след почти всеки по-силен нямам интернет за ден.
Да, ама това е вече трети ден и причината не е дъжда. Долу пред входа ми са отрязани кабелите на 2 места – през няколко метра.
Не знам каква е причината и кой го е направил, но не ме и интересува. От “Евроком” са виновни, защото те се намират на малко над 2 метра от
земята и вссеки може да ги стигне – дори не е нужно стълба. Следовалтено е много по-лесно да ги срежеш и да останеш незабелязан…
Кофтито е, че тези кабели се режат постоянно, а все са си на тази височина – идват, снаждат ги, слагат малко изолирбанд и толкова, до следващия път…
Добре, ама това са 3 дни, през които никой не дойда да провери каква е причината да нямам интернет, след като съм се обаждал и са ме записали за проверка…
Никак не съм доволен от качеството на предлагата услуга – от поддръжката винаги питат за “компютърчетата” Веднъж им казах, че съм на линукс, а те ми казаха да рестартирам на уиндоус и да им се обадя пак, след което ми затвориха телефона…
Последен проект за четвърти курс
Днес бе последното ми изпитване за четвърти курс, като резултатът беше 6 рџ™‚
Жалко само, че имам 2 математики, които ще ме изпратят в състояние “вечния студент” и сигурно няма да завърша тази година, но какво да се прави – “много хубаво не е на хубаво”.
А тези изпити ще гледам да ги взема някак. Все пак имам 2 години да го направя (въпреки че не го направих през изминалите 2 рџ™‚ )
И така, вече няма ходене в университета, висене по лекции, ставане рано, съобразяване с настроението на преподавателя…
Последния път Сандалски не поиска да ми нанесе шестицата в книжката, защото било неуважение към него липсата на името ми на страницата с оценките. Нищо, че му бях писал всичките титли, за които се заяде при други колеги… Каза, че няма да ми нанесе оценка докато не си напиша името, а аз му се усмихнах и му отговорих “добре” :). Гледа 10 сек. като ударен с мокър парцал, неочакващ “наглостта” ми и отиде при друг колега. За какво ми е оценка в студентската книжка – да не би да я показвам на нашите, да им се хваля колко съм добър?
Иначе в понеделник се видяхме с Митака, като си поговорихме за небивалиците в университета, бази данни, програмиране, работа, пари, жени и едно мое напиване в “Мармалад”, където бях толкова зле, че танцувах на черна музика. За щастие снимки няма, а свидетелите (поне тези, които познавам) не бяха трезви рџ™‚
На служебния фронт нищо ново – готвим се да пуснем нова стабилна версия, което води и до малко по-усилено бачкане, но нищо особено към момента. А и всеки час отгоре ми е 1/8 ден отпуска, а тя никога не стига (имам 28 + 5 дни към момента и не знам дали ще ми стигне да отида няколко пъти на море, в Каварна и на Тиесто, да празнувам някъде с колеги осми декемрви, да запразня в края на годината и накрая (по важност) да седна да науча по математика и да си взема държавния изпит (той не е чак накрая, ама зависи от математиките рџ™Ѓ ).
И някаква поука за край- взимайте си изпитите навреме (най-вече математиките), за да не станете като мен рџ™‚
СБА препоръчва да караме без колани?!
Вчера влязох на сайта на Съюза на българските автомобилисти, за да проверя дали и до кога ще бъде затворен Проходът на Републиката и да си планирам маршрута към Каварна спрямо тази информация.
Ето какво видях накрая на страницата с пътната обстановка (вече го няма, но страницата се обновява ежедневно, та може скоро пак да “цъфне” там) :
Мисля, че няма нужда от коментар рџ™‚
Работа и отзиви от конференцията на “Сън” в София
Напоследък ми се събраха доста неща на работата, като всичко започна в петък следобед, когато разбрах, че в сряда проектът ще бъде показван на собственика на фирмата, в която работя. По законът на Мърфи ние сме по средата на поредна промяна на логиката и доста неща са счупени, а имаше и неща, по които никой от колегите ми не беше работил от началото на итерацията (3 седмици), а трябваше да са готови за днес.
На всичкото отгоре, от 6 човека в екипа, бяхме останали двама – аз, който пиша логика и една колежка, която се оправя с jsp-тата, които показват логиката ми :). Та трябваше да бъде направено бързо и работещо, като откровено си признавам, че не го написах с мисъл за повторно използване на кода, или пък четливост – имах 1.5 работни дни за неща, които никой не беше хващал. Но някак се справих до края на понеделника, което ми коства само 1 обедна почивка, нормалното 30-мiнутно по-ранно отиване на работа и 45 мин. оставане след края на работния ден, но нещата бяха готови рџ™‚
Във вторник бях на семинар на “Sun” в хотел “Шератон”, като организацията малко куцаше – нямаше анкетни карти за всички, въпреки че се регистрирахме по интернет, нямаше дискове със солариса, който рекламираха и изобщо такива неща, които се дължаха основно на българското представителство.
Хотелът също не ми хареса – очаквах нещо повече – най-малкото да няма паднали букви от табелите, в центъра на залата да няма сив изолирбанд по иначе скъпия килим, който явно не е виждал прахосмукачка смесеци, а то се оказа, че хотелът, в който бях за новогодишното фирмено парти е доста по-добър, макар и 3 звезди…
Та за семинара – имаше едно типче Мат Хюсейни , който изнесе 3 презентации – все на тема отворен код и решения на “Сън”. В последната презентация показа и 2 сензора, програмирани на джава, които реагираха на движение и се синхронизираха автоматично, ако единият “усети” другия. Даже цветовете си сменяха така, че да паснат.
С тези сензори ни бе демонстриран елементарен пинг-понг – “топчето” отиваше от единия сензор към другия и обратно, като разместването на сензорите влияеше и на скоростта му…
Не разбирам нищо от микроелектроника, но джаджите ми харесаха, а това направи и презентацията още по-интересна и забавна.
В предишната лекция пък говори за соларис и заZFS – на теория тази файлова система е недостижима, но на практика май не е точно така – под линукс се води по-бавна, а и не съм сигурен пазенето на предишни версии на файлове как се отразява откъм мястото на диска. На всичкото отгоре, според презентацията, копирането на файл изисква 2 пъти размера му, за да се копира както трябва, защото ако възникне грешка транзакцията (да, файловата система работи с транзакции) се връща и все едно нищо не е станало :).
Друго интересно от конференцията беше как “Сън” се справят с постоянно пътуващите програмисти (освен служебните лаптопи де). Всеки от тях има магнитна карта, която може да бъде пъхната на всеки техен терминал и служителят има достъп до работния си плот такъв, какъвто го е оставил последния път, все едно не е минало никакво време. Това решение определено ми хареса – икономисва се чрез т.нар. тънки клиенти (thin clients), които нямат почти нищо, освен монитор, мишка, клавиатура, тонколонки и мрежова карта, за да се вържат към сървъра, който пази работните плотове на всички служители на “Сън”…
Последната лекция беше на някакъв грък, който говореше за сървърните решения на американската фирма, но някак не виждам пазар за тях в България – едно от “евтините” решения струваше 250 хиляди долара, а друго, 30% по-икономично от конкурентите си, хабеше 44 киловата на час. Интересно как се охлажда такова нещо…
Като цяло съм много доволен, че посетих конференцията на “Сън”, макар да не “завлачих” нищо, дори флашка. Въпреки скърцането на чинии, което се чуваше постоянно, лекторите се представиха на ниво и с удоволствие бих посетил следваща конференция на тази фирма рџ™‚
Балът на сестра ми
На 23-ти май сестра ми се сбогува с училището (макар и не съвсем – чакат я матури), като по този повод се събрахме около 60 човека в едно заведение до Младежкия хълм.
Сигурно повечето от вас знаят какво суетене е около баловете – изпитвал съм го на собствен гръб, само дето моето като че ли не беше толкова голямо – трябваше да сложа един костюм, да се натруфя и просто да изляза – не съм ставал в 8:30 за фризьор, не съм ходил на маникюр, грим и разни такива глупости, които отнемат целия ден, но трябва да се признае, че за веднъж си струват, защото след 20 години случайно ще намериш своя снимка от бала и ще изглеждаш красиво на нея, което ще породи спомени за бивши съученици, приятели и всякакви други такива весели неща. Неща, които е хубаво да си спомняме по-често през останалото ни ежедневие, изпълнено със сивота.
Някак между суетенето стана време и да се тръгва към ресторанта – сестра ми я взеха с мерцедес, на какъвто вероятно няма да се качи втори път в живота си, вътре я чакаше официално облечен кавалер и изобщо нещата бяха както си трябва. Имаше и агитка от приятели на сестра ми, които прогонваха тишината и през целия път не млъкнаха и за секунда – шум трябва да се вдига все пак – на един гол клаксон ли да се разчита рџ™‚
След като се видяхме с всички роднини в ресторанта и се реши и един от големите проблеми – липсата на диско водещ, трябваше да закараме сестра ми в ресторанта (аз бях в ролята на оператор, заснемащ бала).
Пред хотелът естествено беше лудница, а ние бяхме и подранили, но поне имаше човек къде да оплакне око. Абитуриентките се бяха направили за вечерта на живота им, която не съм сигурен доколко е съизмерима с тази на сватба, но някой ден ще питам бъдещата ми жена, която и да е тя рџ™‚
След изпращането на сестра ми се върнахме в ресторанта и си продължихме по нормалната програма – ядене, пиене, танци и разговор с хора, които не си виждал скоро. Така свърши в общи линии последния ми бал за много време напред. Един весел спомен, който искам да запазя и тук, след време да го прочета и да си спомня… Жалко, че на 19 май 2004-та нямах още блог, но поне имам снимки на аналогови и цифрови носители, които да ми напомнят вечерта (стига да ги намеря из къщи естествено рџ™‚ )
Със заветния билет за Manowar в ръце
Hail, Hail, Hail, Hail and Kill, Hail and Kill
Hail, Hail, Hail, Hail and Kill, Hail and Kill
Днес най-после си взех билет за феста в Каварна, като държах да присъствам на тъй наречените семейни изпълнители – Manowar и Алис Купър. Снощи се бях притеснил, че няма билети (имаше само 22 тридневни), а преди няколко дни те бяха 400…
Все пак днес пуснаха двудневните и с колегата бяхме първите от Пловдив, които си купиха – лелката в магазина дори не беше виждала какво пише на тях преди да ги напечата…
След като олекнах с 70 лева се замислям и за спането в Каварна – миналата година е имало 40 000 души на стадиона, а според колега, редовен посетител на града, Каварна не разполага с достатъчна леглова база, затова се замисляме за вариант на палатка и дали да се ходи с кола (дали ще може да се паркира някъде).
Ако трябва ще спя във Варна или на полянка извън града, но ще отида, защото ги пропуснах миналата година (толкова ми е бил акълът – изпит може да се вземе и на ликвидация, а групи като Металика, Blind Guardian и Manowar рядко идват втори път). Благодарен съм за втория шанс, който получавам и дано да си прекараме страхотно на 5-ти и 6-ти юли.
\m/
Какво правих през седмицата
Изминалата седмица мина някак минорно – ходех без стимул на работа, като не работех колкото ми плащат (не мога 8 часа да не правя нищо), но все пак си вършех работата на минималния праг…
В сряда отидохме на фитнес с един колега, като аз не бях ходил от 3 години (мързел предимно), а след това още месец търсехме подходяща зала с място за паркиране и да не ходят мутри. В крайна сметка май го открихме и засега съм доволен, макар да съм ходил само два пъти. Към 19 часа има повечко хора, но всеки е дошъл след работа, разбираемо е…
В петък ходих и до университета където карах избираема по ASP и се ядосах, че условието бе едно, а реализацията беше опростена минимално – трябваше да се въведат неизвестен брой ръстове и да се сметне средният, като аз го направих с javascript – пита те колко ще въвеждаш и после с document.write() добавя полетата. Това отне време, но в крайна сметка го направихме с колегата…
Какво беше решнието на задачата на учителя – едно поле, в което се пишат ръстове, разделени с някакъв разделител и после се използва split(), за да се сметнат. Само че това на мен не ми харесва – някой беше казал “щом има синтаксис, значи не е интуитивно за потребителя” и в този случай съм напълно съгласен с него…
В петък дойде и новината на седмицата – имахме заплати по сметката, макар и само една. Пак е нещо – показват ти, че не си забравен и може би фирмата иска да ти изплати парите.
Малко странно се получи с горивото – дадоха ми плик с 50 лева (за месец април), а за дек. до март – нищо… Все пак вчера получих писмо, че е станала грешка и тези пари ще ми бъдат платени (някога).
В събота пък бяхме на сбирка за сплотяване на пловдивския колектив по случай отбиване на номера с “работната” събота. Малко се прецаках, защото щяхме да ходим на тепето близо до офиса и отидох пеш на работа, но случва се…
След като се прибрах, заспах и се събудих с мускулна треска, но получих известие, че ми е пристигнала книжката и пак драпах до центъра и обратно, но втора мускулна не се хваща, докато имаш първа рџ™‚
Днес пък смятам да не правя нищо – да си лежа в леглото, гледайки телевизия и да си почина физически и психически от двете изминали дълги работни седмици.