Глоба за мръсна кола
Написано на May 13, 2008, в категории: За мен.
Почти всеки шофьор знае, че когато една кука няма с какво да се заяде се заяжда именно с това – лош външен вид на автомобила – едно фишче не е проблем, но досега не са имали стимул, защото фишът се плаща на каса…
От скоро тази глоба, както и другите, налагани с фиш, ще се събират на място от полицаите, в случай че имаш пари и желаеш да платиш.
Законът е тъп – това е очевидно – даже не съм сигурен дали не противоречи и на Конституцията, защото чрез мръсен автомобил мога да изразявам възгледите си към обществото…
Все пак съм чувал за нещо, което може да откаже полицай от 10-те лева глоба – казвате му, че няма да платите и искате акт, като ще пишете в него, че имате съмнения, че служителят е употребил алкохол. В рамките на 30 мин. в града и 45, ако е на пътя, той трябва да отиде в болница и да даде кръвна проба за изследване, което ще му коства доста усилия и нерви, а и финансови “загуби” (т.е пропуснати ползи). На мястото на куката бих се отказал от 10-те лева и бих изчакал по-доходна кола, шофьорът на която няма да е толкова запознат с правата си…
Мразя да ми се бъркат за разни подобни неща – колата ми не е мита от много време (повече от 6 месеца), но тя не е, за да й служа, а да ми върши работа – ще я мия когато аз сметна за добре, а не когато някой реши, че събира за нещо. Kогато спрат дъжда да пада и по улиците няма прах, тогава може и да се замисля дали да си измия колата, ако вътре не е кочина (в момента все още не е толкова зле – има къде да се стъпва рџ™‚ ).
След срещата в София
Преди малко се прибрах от пътуването си към София. Целта на посещението ми там бе да обсъдим предишната итерация – какво сме направили, какво не сме, какви проблеми има…
И ест. най-големият проблем засега е липсата на 2 изработени от мен заплати + 212 лева за гориво и днешния билет до София…
Някак разбирам да няма пари за едната заплата, ама втора да не ми изплатят, при положение, че имаше 10-ина чисто нови компютъра в офиса (още неразопаковани) и от другата седмица поне двама колеги са на курс за някой от продуктите на “Оракъл”…
Най-евтиният такъв курс е 200 лева, но средната им цена е 700 лева… Значи няма пари за заплати, а за глупости има? Доста се изнервих и определено не съм само аз, само не знам другите какво ще правят, аз обмислям напускане, като преди това се явя на интервюта в някоя от другите 2 пловдивски фирми (в третата имало договор за неназначаване на служители на текущата ми компания…). Хем искам да остана до 17.07.2008, хем се изнервям все повече с всеки изминал ден и, ако някоя от двете фирми ме наеме (въпреки че искат 1 година, а аз имам 10 месеца засега) няма да има смисъл да оставам още 2 месеца…
А парите ще си ги взема, може да е след 3 години, но ще ги взема… Все пак не са малко и си струват делото, което ще заведем евентуално с още колеги…
За преживяванията ми в IRC
Преди близо 10 години открих IRC. В началото ми беше доста странно (все пак тогава ползвах ICQ и BBS чатове), но някак свикнах и прекарвах ценните си тогава интернет минути, приказвайки си с американци основно (все пак беше DalNet). Говоря за “тъмните” времена, когато интернетът беше лукс. Нашите плащаха по 10 долара за 10 часа (тогава доларът бе около 2 лева, малко след “хубавото” положение, до което ни докара едно комунистическо правителство…). Малко по-късно излезе на мода и нощният интернет – 10 долара за цял месец интернет от 2 до 8 сутринта… Може би от тогава се превърнах в нощната птица, която съм днес…
В тогавашното IRC “срещнах” доста хора, като голяма част от тях бяха интересни и си чатихме дъълги нощи за мен (вечери за тях).
Малко по-късно, в разговор в BulPac (не знам дали го има още – BBS на БТК, който на времето поддържаше цели 2 линии и може би още 1-2 платени и така можеше да се чати с повече от един при това на цената само на един импулс (уау!)), та в този разговор научих за UniBG и канал #plovdiv.
По онова време имаше не повече от 10-ина души там и не ест. никой не сваляше мадами…
По-късно научих и за канали като #hackers, #linuxhelp и #phreedom, където имах проблеми с един администратор на тогавашния “Технолинк”…След спора смених ника си за първи път (от boyan17 (не, бях на 14 тогава – nяма общо с възрастта ми) стана на GarneyBoP).
Ест. участвах и в свалянето на мадами онлайн, но това беше мода, която бързо ми писна (само след няколко месеца се отказах :)). Какъв е смисълът да водиш разговор, от който първите 10 реплики са винаги едни и същи…
Малко по-късно (1999-2000 г.) разбрах и за канал #fantastika, където се запознах с много начетени хора, с които водихме спорове на всякакви теми – глобализацията, творбите на Толкин, Зелазни, Джордън и ест. Азимов и Хърбърт… Тогава ходих за пръв път и на среща на канал, която бе във Варна за няколко дни. Там играх и ролева игра за първи път на живо с хора от канал #rpg…
Малко по-късно #fantasika се разцепи на две. Наистина не помня вече причината, но беше нещо свързано с правата на потребителите. Тогава се роди #library, където влизах вместо в другия канал… Това беше първото разцепване на колектива рџ™Ѓ .
Малко по-късно оставих IRC за 6-7 месеца, но бях върнат към него от един съсед тогава, който е родом от Петрич…
Естествено отбелязах завръщането си с нов ник – Тиндор (тъмен елф на Куеня или Синдарин (езици, измилени от Толкин), не помня вече). Това е и текущото име, с което се подвизавам там…
Та след канал #phc бях поканен и в този, който колегите създадоха, когато бяхме първи курс (#pu-informatika). Там прекарах някъде около 2 години, като след спора ми с един човек вече не влизам и не мога да кажа дали съществува каналът или не. По-вероятно е да влизат някои колеги, но нямам наблюдение…
В този канал се запознах и с едно момиче, с което ходихме 2 години, но историята с нея свърши този януари…
Покрай моето напускане си тръгнаха и други колеги, кой заради “симпатия” към онзи човек, кой по други причини…
Известно време висях в #studio69, където все още вися, макар от месеци да не е влизал никой друг освен мен…
Покрай някакво събиране (май беше осми декември) един колега ни събра голям процент от бившият #pu-informatika в неговият канал #cartmanland (малко му провалихме първоначалната идея, но предполагам не се сърди много). Идеята на Cartman Land била от “South Park” – Картман иска да си купи имение, в което да е сам и да няма никой друг…
Около година-две вися в този канал, но вече сме само двама души там – аз и колежката Ивелинка, като никой от нас не говори. Просто висим… Този канал така и не доби успеха на #pu-informatika, където си правихме излизания по няколко пъти седмично, ходехме на дискотеки, кръчми, кафета и караокета…
Спомням си, че и Митака имаше канал, макар да не се сещам сега името му. Митак, коментирай като прочетеш това рџ™‚ .
Как са нещата сега – в UniBG не говоря с никой след като скъсах с онова момиче – просто влизам и вися, като понякога цъкам и тривия в някой случаен канал…
В Freenode.net нещата са малко по-различни – там стоя в канали #kde и #gentoo-desktop-effects – където има доста голямо посещение – 300-400 души (нещо като канал #Plovdiv навремето), но за разлика от нашия канал, там говорят…
Кофти ми е, че нашето IRC умира, при това не съм сигурен дали е бавно или с шеметна скорост… Имам 10 години спомени от него и хората, които срещнах покрай тази мрежа, кои добри, кои лоши, но все пак са спомени, които са ми ценни…
Нямам идея защо се получи така, освен едно предположение – всички колеги работим, при това някои работят и почивните дни (за щастие аз не съм от тях) и вероятно това е причината, но едно време ходехме в университета и пак си оставахме в каналите…
Защо пиша това? Ами искам след време (като си препорчета поста) да си спомня с умиление за изчезналата вече мрежа и приятелите и враговете, които си създадох там – нещо, което не виждам как може да стане с шарени програми като Skype, където сега са болшинството от потребителите, пленени от едни емотиконки, неосъзнавайки как компютърът им в същия момент се използва и от самата програма по доста недостоен начин…
Краят на неработните дни
Днес е последният ми почивен ден от края на миналия месец, когато почивката ми се струваше толкова дълга и далечна…
Бях планирал да се самоусъвършенствам, като прочета една книжка (“Effective Java“), само че така и не намерих времето да го направя (прочетох 1/6 от нея…). За сметка на това гледах световното по снукър, играх 2 пъти в рамките на 7 дни ДнД, видях се с роднини, ходих на караоке в събота, 2 пъти опитах да си купя дрехи и какво ли още не…
Вчера даже си напълних главата на принтера с тонер, като съм доволен от фирмата – щяха да си тръгват, но след обаждане по мобилния се навиха да ме изчакат да отида, напълниха ми главата за 10-15 мин., платих и всичко е точно. Не очаквах, че може да стане за толкова кратко време…
Иначе от утре започват две натоварени седмици – ще се работи на 10-ти и 17-ти, като на 6-дневна седмица не мога да почина като хората…
Освен това тази вечер един колега ме “зарадва”, че за университета трябва да направя план на проект и да преведа 9 страници ръководство за мениджър на проекти, така че и вечерите ми няма да са от най-свободните. Но каквото е, такова, седмицата все едно започва от вторник, нищо че ще има само един почивен ден.
Успешна седмица на всички и дано утре да станем по-леко след днешния имен ден рџ™‚
По магазините (втори опит)
Вчера пак имах желание да обиколя магазините и да си купя тениски и някакви по-тънки блузи, но не би…
Още в първия магазин не ми хареса нищо – някакви ярки цветове, райета, разни шарени надписи… Харесах си една изчистена светлосива блуза, но в момента, в който погледът ми падна на края на ръкавите, просто си излязох от магазина – те бяха на бяло-червено каре…
В другите магазини се забавих доста по-малко – видял ли си един, видял си всичко – навсякъде са на мода (отново) педалските тениски и такива на райета, но нито съм затворник, нито моряк, а на клоун още по-малко имам желание да се правя…
В един от последните магазини, които посетих дрехите отново бяха кофти, но момичето направи грешката да ми предлага неща – оплюх първите 4 и тя ме остави да си разглеждам спокойно… Кой по дяволите би ми предложил розова, бяла, светлосиня и тениска на райета… При положение, че бях с кожено яке, сини дънки и тъмносиня фирмена фланелка…
Изобщо модата за дрехи (магазините по центъра) е много зле откъм нормални тениски. Какво им пречи да имат 5 модела класически изчистени такива в тъмни цветове, знам за поне двама, които много трудно си избираме дрехи и адски голям процент от колегите ми не биха сложили розово или светлосиньо…
Явно ще си карам със старите тениски от миналата година, пък на който му се виждат евтини да си гледа работата – веднъж човек има желание да даде пари за дрехи, а не за техника и то да няма къде…
За “великата” американска правосъдна система
Преди малко се събудих и четейки сутришната “преса” се натъкнах на новината, че са осъдили Ханс Райзер (Hans Reiser) (създателят на файловата система reiserfs) на 25 години до доживотна присъда за убийство първа степен.
Тук можете да прочетете малко повече за делото, а тук за случая.
В общи линии жена му изчезва преди почти 2 години, като никой не я е виждал след това. Няма оръжие на убийството, няма труп, няма почти нищо…
Намерили са кръв по предна дясна седалка на колата и в къщата на майка му (където са живели с жена му). Само дето и мен да ми светнат по дрехите, сигурно по по-голяма част от тях ще има кръв (моята), защото напоследък ми тече от носа, а дори след изпирането кръвта може да се види (ако се вярва на филми като “CSI”).
И все пак как могат да те осъдят единодушно за убийство при положение, че тялото не е намерено, нито се знае как е убита жена ти… Дори има теории, че не е убита, а живее в Русия… На всичкото отгоре любовникът на жената е признал за 9 убийства…
Какво се получава – “великата” американска правосъдна система осъжда човек за предумишлено убийство първа степен (най-високата) без тяло, оръжие на убийството и обяснение как е станало?
Не знам точно колко съдебни заседатели са в журито, но всички те са гласували “виновен” въз основа на тези факти и нищо друго?!!
Понеделник и вторник
Вчера по план трябваше да обиколя по центъра с майка ми и сестра ми, за да си купя дрехи, но още на първия етаж на халите ми мина желанието да гледам и ръката започна да ме боли…
На втория етаж избирахме часовник за сестра ми (едни роднини й бяха дали пари за бала да си избере сама подарък), което отне повече от 40 минути – продавачката не се даваше зор изобщо, а то май и няма смисъл – часовници под 90 лева нямаше, а продаде 2 за около час (не знам преди това хората колко време са чакали). Но все пак това флегматично отношение не ми допадна и по някое време се изнервих и напуснах магазинчето…
След това нашите искаха да ме разкарват за дрехи, но болките в ръката ми се засилиха, в следствие се изнервих и влязох само в един магазин, за да предпазя майка ми от грешката да ми купи някаква фланела, която няма да нося…
След като се прибрах вкъщи и се намазах с deep relief болките ме напуснаха за няколко часа, но реших, че трябва да направя нещо за китките си и взех една гума за стискане, която мачкам вече втори ден по 1 час. Като че ли има полза, но ще гледам да си намеря фитнес с удобен паркинг скоро, защото ми се струва, че ако спортувам нещата ще се оправят. рџ™‚
Иначе днес нищо особено не ми се е случвало – лежа вкъщи, вися в нета, попълних някаква ужасно дълга анкета и естествено гледам световното по снукър, като стискам палци на Рони О’Съливан и Марк Селби рџ™‚
Христос воскресе!
Честит Великден на всички празнуващи го!
Днес аз прекарах празника с роднини и семейството в село Брестник, където по традиция се събираме на празнична трапеза и (пак по традиция) гледане на формула 1 след това. рџ™‚
На отиваме бях леко неприятно изненадан от затворения път през митницата и трябваше да заобиколя през “Асеновградско шосе”, но движението не бе толкова натоварено и стигнахме за по-малко от 20-ина минути…
На обяд, точно на масата, направих грешката да изпратя поздравителни съобщения на колеги, приятели и познати, като след това бях залят от отговори през няколко секунди. рџ™‚
След като обядвахме и изгледахме формулата, отидохме в Чешнегирово, за да видим как е станал цветът, който вчера баща ми забърка за бъдещата стая на сестра ми. Доста добре се е получил…
След като се прибрахме в Пловдив не правя нищо особено – вися на компютъра, гледам (слушам) телевизия, упражнявам се с китайските си топки и се чудя дали да не си взема powerball, защото болките в ръката ми пак се засилват, а пък подутината между палеца и показалеца не спада вече около година.Лекарите явно разбират от проблема ми толкова, колкото и аз….
Успешна седмица на всички и си починете добре покрай празниците, че след това следва отработване рџ™Ѓ
Нова тема и обновен wordpress
От доста време търся нова тема за блога си, но все не намирах подходящата – или ще е в кофти цветова комбинация, или няма да поддържа widget-и, или ще е с три ленти, или пък две, но втората ще е на грешното място…
Е, вчера случайно намерих тази, с която съм в момента. Малко пак не съм доволен от стила на горната част, но пък другото е супер рџ™‚ . Ще се радвам на коментари какво мислите за темата.
Днес пък реших да си обновя и wordpress-а към последната версия, защото бях с 2.1, а тя имала доста проблеми със сигурността…
Е, всеки сигурно е запознат как става обновяването – сваляш файлове, копираш, изтриваш…
Аз обаче свалих един плъгин – Instant upgrade. След като копирах файловете му и го активирах, единственото друго нещо (като изключим архивирането) бе да кажа какъв протокол да се ползва (HTTP или FTP). След това цъкнах, че искам последна версия, изчаках 20-30 сек. и готово. Сега съм с wordpress 2.5.1 :). Адски е удобно и го препоръчвам на всеки, стига да има резервни копия на данните си, че не се знае кога ще се омаже нещо…
Проблем с “Нокия” и решението му
В момента съм собственик на 2 телефона от едно време най-добрата марка…
До днес си мислех, че софтуерът е бъгъв, защото и на двата апарата, които са с 3-4 години разлика, за някои телефони не ми показва записаните от мен имена, а само номера, все едно ми звъни непознат човек…
Днес разбрах и каква е причината за това – имам повече от едно съответствие за даден номер и телефонът не знае кое да подбере, затова не избира никое…
Изтрих едното от двете имена с еднакъв телефон и след това нямах проблеми – колегата ме набра и вече виждах името му, а не просто някакви си цифрички…