Предпразнична петък вечер
Написано на April 26, 2008, в категории: За мен.
Този петък бяхме на кръчма и караоке с една част от колегите – тези, които ходихме в Сливен.
От доста време не бяхме ходили във “Войводите” и решихме да отидем там, като даже имаше и свободни маси.
Всичко беше хубаво до момента, в който решиха да пускат чалга. Изгледах лошо бармана тогава с цел да я смени, но той само се скри и не го видяхме до края на вечерта, а чалгата ставаше все по-зла – от Слави Трифонов към Софи Маринова…
Това ни принуди да отидем по-рано на караоке, където си прекарахме що-годе добре – музиката днес беше преобладаващо метъл и рок, което ми допада, макар и сега да съм на вълна депресарска и електронна музика…
Избутахме поредната работна седмица и сега аз се готвя за дълга почивка (на работа съм чак на 7-ми или 8-ми), а имам колеги, които още във вторник трябва да са на работното място…
Ден на въображаемата собственост
Днес според ООН бил ден на книгата и авторското право, което в /. средите е по-известно като imaginary property – нито е реална собственост, нито е твое обикновено, защото големи къщи изкупуват права ти, какъвто беше случаят с “Труд”, или подписваш заробващ музикален договор, където ставаш известен, но не печелиш част от продажбите (каквато е практиката в големите компании)…Такава е капиталистическата система просто…
Нямам нищо против книгите, но защо трябва да печелят хората, които не произвеждат нищо, а авторите и техните роднини да мизерстват…
Пълна загадка е за мен защо има ден на авторското право(при това въведен от ООН), което в повечето случаи не помага на автора да защити произведението си, а да го продаде на безценица…
Честит празник на книгата на всички и честит професионален празник на “Труд”.
Билярд вместо Whitesnake
Днес сутринта странах с доста усилия и отидох на работа, където настроението ми си остана кофти, дори се депресирах като видях никовете на разни хора в скайпа, което доведе до предложение към един колега да излезем тази вечер и да отидем на “нощта на феновете на Whitesnake”, като нито той, нито аз сме кой знае колко големи фенове на групата.По разбираеми причини, след като колегата не се нави, направих втора оферта – билярд.
Първоначално си бяхме само двамата навити, но после той е задвижил нещата и се събрахме 8 души (7 колеги и Митака, като съжалявам, че не се сетих аз да му предложа,но по-важното е, че дойде и се видяхме пак рџ™‚ )
В “Рояла” играхме билярд, джаги и дартс, на мен лично ми беше забавно, а предполагам и на другите.
На прибиране отново се “дърпахме” с Митака, което не го одобрявам като цяло (развих над 80 км./ч. в града), защото е опасно – но тогава не мислех толкова, а и движението не беше натоварено по булевардите.
Все пак ще опитам да се въздържам следващите пъти, защото катастрофата от неделя с 7 жертви не се забравя лесно… При това бях допълнително стресиран и от инициалите на шофьора – Д.Ч. (23 г.) от Асеновград, които са като на мой колега, който няма 23 навършени (остават му още няколко месеца), но за щастие не беше той.
И за завършек малко по-позитивно – радвам се, че имам приятели, с които да се забавлявам и в “дъждовни” дни има кой да ме разсее. Благодаря ви рџ™‚
Отново понеделник
И тази работна седмица започна както повечето други – трудно ставане, недоспиване, бавно осъзнаване кой си и за какво се бориш, чувствайки се обречен да чакаш двата заветни почивни дни…
Е, има и някои нелоши моменти, но като цяло понеделниците са гадни. Днес например почти 8 часа се занимавах с javascript и jsp, като проблемите никнеха един след друг… Малко след 18 часа ми кипна канчето и реших, че е време да се прибирам – нито мога да измисля нещо по-оригинално днес, нито щеше да стане за час-два…
Но и утре е ден, тогава ще се “забавлявам” допълнително с разни javascript-ове, които така изменят синтаксиса на кофтия език, че той става паскалоподобен…
Е, днес свърших 1-2 хубави неща – пуснах молба за отпуск за 2 дни, като следващата седмица ще почивам цялата и се надявам да намеря време да се видя с малко приятели и току-виж пак с Митака, с който се видяхме тази вечер – той ми се обади да ми предложи кафе, като май смяташе, че ще му откажа, но аз се навих веднага – и без това се прибирах към къщи.
В крайна сметка се разбрахме да се видим пред тях, след което той ме закара с новото си возило (да му е честито и да си го ползва безаварийно) на Гребната да пием по кафе (фреш и фрапе в нашия случай), като си поговорихме за “вселената, живота и всичко останало”, но времето никога не стига да си кажем всичко и затова на тръгване си пожелахме да се виждаме по-често от веднъж на 6 месеца…
След срещата с Митака се улових, че се усмихвам. Незнайно как и защо, някак бях се отърсил от работните проблеми и от по подразбиране кофтито си настроение и се радвах на живота – така, както прави Митака по принцип. Уважавам (и малко завиждам на) такива хора, на които не ми пука за другите и умеят да се забавляват въпреки всичко – аз, колкото и де опитвам, никога не мога да го постигна, но няма да спра да се старая, поне докато съм още млад рџ™‚
Европоп песен на Десислава
Преди малко гледах по “Мад” новата песен на Десислава (“Neverending dream” се казваше май)- лигав европоп с елементи на евроденс, но не е чак толкова лоша (няма нищо общо с чалга) и като клип се доближава доста до традиционните западноевропейски такива. Естествено винаги може по-добре – имаше доста яки мъжаги, които си бяха типичините чалгарчета и като вид, и като поведение, което не ми допадна особено, но знае ли човек, на женската аудитория може да се харесат…
Песента не е хитова (вероятно няма и да стане), но не е и лоша, макар да не може да стъпи на малките пръстчета на Cascada, Lasgo, Ian van Dahl…
И все пак това май е първата българска евроденс песен и, макар и на Десислава, това си е постижение. А фактът, че е изпята точно от нея – още по-голямо (може би й идва акълът най-после или чалгата замира (а дано! рџ™‚ ))
Фирмени истории
Преди малко се прибрах от София, където бях на вътрешни лекции за обмяна на опит – няколко колеги правят презентация върху по-специфични проблеми от работата си, както и новости в езика, на който пишат (Java или .NET).
Преди събитието обаче, минахме през централния офис, защото колегите, които ни закараха в Сф трябваше да говорят по разни въпроси, свързани с проектите си.
Там бях “привикан” при отговорничката “човешки ресурси”, която ме зарадва, че от април заплатата ми е вдигната с 30%, като се поинтересува дали имам някакви проблеми във фирмата или екипа, с който работя, като се абстрахираме от винаги закъсняващата заплата. Е, аз й отговорих, че всичко е точно, благодарих й и се върнах при колегите.
След като се прибрах в Пловдив си прочетох фирмената поща – днес е бил последният работен ден на двама колеги :(, а се сещам за поне още 1-2, които са в предизвестие…
Разбирам ги и тях – заплатата напоследък закъснява, защото разни големи фирми като “Шел” се оказват доста некоректни платци, а голяма част от хората, с които работя са взели кредити, изплащат нещо или просто не могат да издържат 40-50 дни с една заплата…
Но според мен нещата не са чак толкова зле – да, не са розови, но винаги съм си получавал заплатата, а и я актуализират често (след бъдещето увеличение ще е 3 пъти началната заплата, с която започнах преди 8 месеца) – нещо, което не съм сигурен дали ще получа в която и да е друга изцяло българска фирма. Затова оставам тук – това е фирмата, която първа ме взе на работа без да имам какъвто и да е стаж и ми се струва редно да спомогна с каквото мога тя да си стъпи на краката отново.
Дъждовно
Обичам дъжда. Особено когато съм на сухо, гледайки как големите капки се стичат по стъклото бавно и лениво, сякаш не бързат за никъде, толкова спокойно, толкова отпускащо …
Обичам също да се разхождам след като дъждът е спрял – някак всичко е сиво, отмито и монотонно – каквото е и настроението ми по принцип.
Сивотата ме предразполага към размисъл за бъдещето и спомени за миналото – всеки от нас изпитва самосъжаление понякога, но животът продължава. Спомените ще бъдат отмити от капризите на времето, а плановете ни ще пропаднат точно тогава, когато най-малко очакваме, точно както хората ще те предадат – без предизвестие и причина, просто хей така, да има, за да си направят живота по-интересен.
Нека им е интересен, радвам се за тях. Аз предпочитам монотонните неща – харесвам свъсеното вечерно небе, студеният дъжд, топлината на стъклото на прозореца след слънчев ден… Но за да има слънце, трябва да има и дъжд, защото в противен случай ще забравим да го ценим.
Е, аз не съм като другите… предпочитам дъжда.
До Сливен и назад
В петък вечер се срещнахме с колегите навън и обсъдихме заминаването си за Сливен в събота – трябваше да хванем рейса в 6:50, но не се получи – станахме рано, отидохме на автогара “Север” и поискахме да си купим билети, но ни бе казано, че най-ранният рейс е в 8 часа. Получило се бе разминаване спрямо разписанието в интернет, но какво да се прави, не всички разбират от тези неща…
Решихме да закусим докато чакаме, а после пихме и по кафе, след което се върнахме в чакалнята.
Малко на късмет се качихме в рейса, защото бяхме 6 човека и почти нямаше места (курсът започваше от София). Все пак потеглихме, макар и разпръснати.
Пътят протече нормално, като този път имах възможността да гледам природата – беше доста красива, особено зелените тревни морета, или пък жълтите цветя до където погледа ти стига, в комбинация с разцъфнали дървета… Изобщо, величествена гледка, която те кара да се замислиш колко мощна е природата и колко сме малки ние, които се опитваме да я променяме по наш вкус…
Пристигнахме в Сливен по разписание, но с час закъснение спрямо нашето, което ни лиши и от ходене до Сините камъни, затова направо се насочихме към хотел “Сливен”. Не правете грешката да отсядате там – така и не разбрахме колко звезди е въпросният хотел, но в по-голяма дупка не съм бил… Стаите миришеха на застояло, тапетите бяха поели влага, чашите не са докосвани сигурно от години, леглата бяха кофти и скърцащи, като аз реших да спя с дрехи (знам ли какво може да върлува из завивките). Изобщо бил съм на детски лагери и хижи, всичките от които бяха с по-хубави условия за по-малко пари (двойната стая бе 42 лева)…
Единственият плюс бе телевизор с кабелна и осъвременен асансьор, който миришеше по-зле и от стаята ни… Имахме и детектори за дим, които се чудех защо са на фона на останалата мизерия, но в последствие разбрах – отвън, по-горните етажи на хотела, си личеше, че той е горял. Кога и как – не знам.
Иначе, като се абстрахираме от хотела, всичко друго беше добре. Разходихме се из града, поседнахме в заведения, разгледахме музея на восъчните фигури (този, който идваше и в Пловдив), разкарахме се из тамошната “градска градина” и ядохме желирани бонбони – не бях ял такива от доста време, но си наваксах с 200 грама рџ™‚ .
Вечерта играхме на МДС (не мога да ви кажа за играта, защото се играе само веднъж и целта е да познаеш какво е МДС, като задаваш въпроси на останалите хора). Играхме и на загадки – казват ти се 2 изречения и ти, чрез въпроси, на които може да се отговори само с “да” и “не” трябва да разбереш какво е станало и как – пример “Ромео пи вода. Жулиета умря”. Тук трябва да се сетиш, че Жулиета е златна рибка, която е била погълната…
След игрите отидохме да хапнем и пийнем (иначе нямаше как да се спи в стаите) и след това си легнахме, гледайки телевизия.
Днес към 11:30 издадохме стаите и тръгнахме към автогарата, за да питаме кога има рейс (знаехме някакви, но все пак е добре да не разчитаме на един). Пихме кафе и решихме да хванем рейса в 13 часа, който ни докара в Пловдив към 16 часа, след което отидохме да ядем сладолед в сладоледената къща, а след това се и прибрахме, като аз, Мечката и Данито чакахме рейс на “Гладстон”, а Охлюва, Марта и Стилър тръгнаха пеш към квартирата им.
От доста време не бях ходил някъде на хижа и съм доволен от прекараните почивни дни извън града, въпреки че не успях да се наспя както трябва, но “от сън спомен няма” рџ™‚
След семинара
Току-що се прибирам от София – прекарах там около 11 часа (14 общо с пътя) и съм доста изморен, но леглото ще почака още час-два рџ™‚
Иначе семинарът беше доста добре организиран – намираше се в в центъра на София в лъскава сграда с подземен гараж, като паркингът се поема от организаторите.
Още на първия етаж имаше чаровни момичета, които ни посрещнаха и заведоха до регистрацията, където всеки трябваше да каже името и фирмата си, за да му дадат значка и комплект документи.
Всички лекции бяха на английски, като 2 бяха проведени от англичани, 1 от германец и 1 от грък. Нещата бяха интересни като цяло (имаше една за бизнес процеси, която не ми допадна особено, но просто не ми е в областта…).
В лекция за интегриране на данни рекламираха нов процес за работа с данни, като даваха примери от реалния свят – как са свели обработката на данни от база от 60 часа до 10 минути, използвайки нова технология. За да докажат, че не е единичен случай дадоха доста примери с реални компании. Колко от това е рекламен трик и колко истина, не знам, но звучи доста впечатляващо…
Преди лекциите и на почивката имаше безплатно кафе и минерална вода за желаещите,а след това и обяд, на който не присъствах (нямахме време), но предполагам е бил добре организиран.
Когато семинарът приключи върнахме анкетните карти и получихме подарък – по една флашка по 1 ГБ на човек, която ми дойде доста добре – от известно време нямах флашка – така и не знам къде съм я сложил, но и да имах, старата бе едва 128 мб и пак подарък рџ™‚
След лекциите и 1/2 час в софийски задръствания, стигнах до единия офис, където оставихме разни документи и после отидох в другия, където чаках колегата, който ме докара, да ме прибере.
И така, в 21:30 вече си бях вкъщи и сега смятам да си почина преди утрешния работен ден, че на края на седмицата ми предстои друго пътуване вероятно, този път е до Сливен, където някак не съм фен да ходя 30 мин. пеш, за да се возя на лифт, но какво пък толкова, не съм бил на хижа/хотел от осми декември…
Напоследък
2 убийства през последните 2 дни, а какво се случва – един комунист министър се е хванал за оставката толкова здраво, все едно може да се издърпа от калта чрез нея.
Въпросният министър сигурно дори не може да допусне, че може да я подаде, което за мен си е чиста проба наглост… А да не говорим, че тия убийства едва ли са случайни, при това точно сега …
Освен това вчера било и лъжльовден – 7 години от обещанието на един изгнаник, че ще живеем по-добре след 800 дни – хората тогава гласуваха за него (нямах години, но може би и аз щях да гласувам в негова ползва), а той какво направи – докара сбирщина продажници, които затвориха АЕЦ-а (Кунева не направи нищо в защита на интереса ни, подписката срещу затварянето изчезна в парламента тогава, когато величеството имаше мнозинство…). Подписаха се неизгодни договори, обвързващи нашата Държавна администрация със собственически софтуер и затворени стандарти – имаше някога електронно правителство (“пилотен проект”), което караше хората да го ползват само с ИЕ…
Абе величеството не направи нищо – приеха ни по инерция в НАТО, като същото стана и за ЕС. Обеща, че няма да се коалира с комунягите, но какво направи – докара не само тях, но и продължи да бъде с турците…
Това е, излях си политическата жлъч и сега ще споделя какво се случва около мен – почти нищо. Бях болен няколко дни, но ходех на работа, защото след 2 седмици отпуск нямаше да се приеме много добре един болничен лист…
Поради това, че бях болен, не излизах и в края на седмицата – нямах сили и си стоях вкъщи, гледайки телевизия…
Иначе днес започна и новата седмица, която си върви що-годе добре засега – днес разбрах, че в сряда ще съм на конференция в София, организирана от “Oracle” с цел представяне на пакета им от SOA продукти. Конференцията е с ограничени места и покани, поради което съм радостен, че ще имам възможността да я посетя. Изглежда обещаваща…
С тази седмица започна и последният ми (да се надяваме) триместър в университета, като ще трябва да ходя в петък в ректората, но няма как – образованието иска жертви, а аз искам да завърша рџ™‚ Все пак през тези 4 години не научих почти нищо в университета, освен много излишни математики, повечето от които взех с 3, а две все още не съм взел…
Все пак не съжалявам само за едно – създадох си приятели сред колегите в унито, а понякога те са по-ценни от всички знания, които можеш да научиш някога.