Имам 3
Написано на March 31, 2007, в категории: За мен.
Преди 30 мин. свърши сесията ми. Тогава получих резултатите си по електронната поща. Имам 3, което е доста ценно – това беше последната ми математика в четиригодишния курс и вече би трябвало да няма сигурно невзет изпит, какъвто по подразбиране са математиките за мен.
Е да, имам 2 висящи изпита, но това прави този още по-ценен, защото сега мога да се замисля и за бъдеща работа.
Що се отнася до представянето ми по останалата част от сесията – няма как да съм недовелен – 6 на курсовия, 6 по софтуерни технологии и предполагаемо 6 по безжични мрежи (още няма резултати). Но най-ценното този триместър е тройката по математика. “3 е 6” , както казваше един приятел рџ™‚
Пак математика
Дам, днес ме скъсаха пак по математика (уж последната, която някога ще имам). Задачите, които се паднаха бяха доста по-гадни от тези в ръководството – там са решени с по един ред. Нямаха и нищо общо с контролните – там само избираш метода и въвеждаш входните данни.
Нищо чудно, че в историята на катедрата има само един човек, който е взел пълните точки от изпита. А те са достатъчни само за 3, ако не си ходил на упражнения и лекции.
Както и да е, за пореден път се чувствам пре*… прецакан от математиката. Снощи пратих ЦВ на една фирма с надеждата да започна работа, добре че отговорът винаги се бави с около 2 седмици, за да знам тогава ще мога ли да работя или не, защото 3 изпита са си множко. При това всичките са математики.
Напоследък се случиха доста неща, но нещо не ми се пише сега за тях. Надявам се утре все пак да си взема изпита на извънредното явяване, че с три изпита бъдещето ми никак не е розово.
Иначе в политически план се почувствах предаден за пореден път. Причината е, че хората, за чието пребиваване в Народното събрание съм работил, гласуваха против волята на избраниците си промените в Закона за избор на депутати за Европейския парламент. Все пак се надявам нашите медицински сестри да бъдат издигнати като кандидатури. Нищо няма да спечелим, почти сигурно е, но губим ли нещо? От 18 депутата 6 може да са сестрите и д-р Здравко Георгиев (да, те няма да изпълняват задълженията си по очевидни причини, но какво са 6 човека в парламент с над 600 места).
Може пак да гласувам глупаво (според някои хора), но поне гласувам по съвест и спрямо принципите си.
В добро настроение
Днес бях в що-годе добро настроение, въпреки че снощи се прибрах от ДнД с колегите към 3-4, а станах в 10, за да отида да представя курсовия си проект, който писах от петъка до понеделник.
Представянето мина с малко проблеми – искаха ми заявки, които нямаше в “устната спецификация” и аз нямах, но пък убедих асистента в правотата си, като дори изказах несъгласие с една част от наложения ми дизайн.
В крайна сметка имам 6 и се надявам така да ми тръгне цялата сесия, която започва след по-малко от 2 седмици, но вече съм над оценките и ми е все едно колко ще имам по който и да е предмет – 3 е равно на 6 по математика, а за информатиката – там има хора, които 2 реда не могат да напишат на език, определен от тях, но зубкат 10 дни теория и изкарват 6 – субективизъм колкото искаш…
Другата добра новина днес бе, че успях да подкарам JDeveloper, за който бях чел минимални изисквания 1 гб. рам, а аз имам точно 1/2 . Но бях чул, че върви 30% по-бързо под линукс и явно заради това при мен си върви супер, а изглежда доста добър на пръв поглед. Ще видя третия триместър колко точно, защото тогава ще уча как се работи с Spring framework.
Днес също се видях и с Гери, но на прибиране й стана нещо лошо рџ™Ѓ и се прибрах вкъщи малко по-рано. Дано да не е нищо сериозно.
Словашко лицемерие
Сигурно си спомняте скоро гафа на словашкия премиер, който нарече нашите медицински сестри “злодеи”. Помните и извинението, съшито с бели конци – думата била двузначна. После се установи, че това не е така, а тя си значи само това. Медийна интерпретация също отпада, защото с ушите си чух частта от речта и думата “pachatel”.
Бесен, изпратих е-писмо до правителството на Словакия. Този път, за разлика от повечето други, реших да използвам и опцията “обратна разписка”. Радвам се, че го направих, защото сега знам че не им пука на словашкото правителство за нашите сестри. Ето и текста на писмото :
От: “Anna Kovacova”
До: undisclosed-recipients: ;
Дата: Вчера 12:50:22
Your message
To: urad@government.gov.sk
Cc:
Subject: Bulgarian medics in Libya
Sent: Fri, 23 Feb 2007 23:14:20 +0100
was deleted without being read on Mon, 26 Feb 2007 13:50:22 +0100.
Писмото говори само за себе си – дори не са го отворили, а направо са го изтрили – това е достатъчно за мен. Ще им пиша още едно, в което ще им кажа колко се радвам, че не съм техен гражданин, но едва ли ще ми обърнат внимание и този път рџ™Ѓ
На диета
Изследванията на 14-ти февруари не се оказаха толкова добри (никак даже) – нивото на въглехидрати в кръвта ми е на границата и трябваше да взема мерки да огранича сладкото, кофеина, соленото… изобщо всичко, което ядях преди. И сега съм на доста сериозна диета, но кофеинът ми липсва най-много, защото от близо 10 дни съм като парцал – винаги ми се спи, без значение от времето и мястото. Само витамин Ц ми действа ободряващо за кратко, но, благодарение на колата, която пиех по 2 литра на ден, калцият на зъбите ми е свален и витамин Ц-то кара цялата ми захапка да ме боли…
Иначе в унито всичко е нормално, както и в личен план. Всичко си върви монотонно, разнообразено от нещо по-така като излизане с Гери или ДнД с колегите, но за второто рядко намираме време, защото 5 човека трудно се организират да са свободни в един и същи час.
И така, след няколко дни ще е и рожденият ми ден, който дори не знам дали ще празнувам , защото както винаги ме обзема депресия няколко дни преди него и желанието ми за празнуване се изпарява. Може би ще измисля нещо, а може и да не го празнувам, нищо не знам все още…
Натоварено
През изминалата седмица се случиха доста неща – в сряда ходих на тренажор за психо. Изкарах няколко часа там и съм що-годе доволен от резултата. В четвъртък ходих пак и вече правих 0-2 грешки, което е допустимо в случая (никой не ти казва колко грешки можеш да имаш).
В петък не намерих човек, който да дойде с мен до София, а и след новината за блокираните пътища реших, че ще е по-добре да си остана в Пловдив.
Гери пък замина за Смолян и аз поиграх няколко часа ДнД с колегите, като трябваше да излезем вечерта, само че пак имах проблеми с високо кръвно и не отидох.
Събота и неделя скучах – стоях си на ПЦ-то и не правих нищо интересно.
В понеделник отидох на упражненията и бях приятно изненадан от контролната си по числени методи – имам 17 точки от 20, при положение, че съм решил 1 от 2 задачи и съм писал малко по втората, но отговорът беше грешен.
Вечерта бях на кафе с Гери, но и на двама ни беше лошо и се прибрахме доста рано.
Днес ходих на лекар и получих направление за изследвания, които според мен са престараване. Лошото е, че утре ще ми се загуби времето, защото трябва да ходя три пъти до кръвопийците в лабораторията да им давам кръв, при това първият път ще е преди 8.
Ами това е от мен. Пожелавам ви весело посрещане на празника утре (вие си решете кой).
Първи февруари
Пак е петък и май само тогава намирам малко време да пиша, но пък постовете ми стават дълги и нечетими. Както и да е, пак започвам да нареждам…
В началото на седмицата забелязах пукнатина до лявата панта на лаптопа си, писах на фирмата, но явно отнема доста време да отговориш на едно просто писмо. Фирмата е 2 Плюс и скоро вероятно ще им се обадят от Комисията за защита на потребителите, зависи колко ще ме изнервят. Но ще си държа на гаранцията…
Иначе не успяха да ми оправят клавиатурата последния път като бях там, а един колега я оправи за няколко мин. (имах проблем с едно копче).
Другите неща, които ме дразнят напоследък, са безхаберието на общинската управа на Пловдив – в 4-5 града ще има протестно шествие на 9-ти февруари, но моят роден град не е сред тези. Май ще се ходи в София, та ако някой друг е навит, да се обади, да ходим заедно, защото съм бил точно 3 пъти в София и все още трудно се ориентирам извън големите булеварди.
Все пак се надявам да му дойде акъла на кмета, ама бидейки в някаква организация за приятелство с Либия, по-скоро ще действа неадекватно като български политик.
А нашите политици са известни (поне тук) с неориентираността си – ДДС у нас е 20%. В Англия е 17,5 %. Ние ли сме по-богати ли, що ли.
Друг случай – акцизът на домашната ракия, който в този си вид е доста силен удар по българските селяни, които чрез нея си доставят удоволствие. Та до някакви литри налогът е 2,20 лв. на литър, а след това (май след 30 литра годишно) се плаща по 4.40. В Гърция се плащало 0.59 цента на литър и това е твърда цена. Т.е един лев по-евтино е при тях за литър, а заплатите им са доста по-високи. Естествено моят президент ( нали уж бил на всички българи => трябва да е и мой, макар да не съм гласувал за него) мълчи като риба, не се сеща да смъмри правителството си за този налог.
И все пак съм оптимист че ще им дойде акъла на тези народни избраници, които са се самозабравили. Все пак избори идват след няколко месеца. Дано Седефчов, на съвета по национална сигурност, приеме идеята и нашите медици станат европейски депутати. Тогава да видим какво ще прави джагалската държава Либия.
Петък 26-ти
Имам си теория, че 18,19,25,26,28,29 са ми лоши дати. Това всеки месец, а не просто определен. Спрямо месеца имам и допълнително 1-2 дати като първи април, когато ме удариха с учебната кола, а аз бях спрял на светофар…
Точно снощи си мислех да пиша в блога, но някак не намерих за какво – денят ми бе минал почти рутинно.
Тази сутрин се събудих за университета, минута по-късно се обади и баща ми – снощи съм спукал гума и сега я сменял.
Странното е, че снощи не усетих нищо – поднесе ме веднъж, когато левите ми гуми бяха на асфалт, а десните във вода, но само толкова. Отдадох го на водата. Пукал съм гума и преди и вече имам опит, но тази не спадна, дори сутринта е изглеждала нормална на баща ми, но като се е прибрал, вече е спаднала и е трябвало да я смени.
Към 13 часа пък ходих до КАТ, за да подадем документите за книжка на сестра ми. Имахме известни проблеми с намирането на ксерокс и се наложи да направим копие в сградата на университета, но чакането започна след това – 2 часа, а опашката беше не повече от 10 души. Обслужването е бавно, а от осемте гишета работеха само 2 – за получаване и подаване. По едно време отвориха и още едно, но причината бе,че се изсипаха още 20 души.
Нищо, все пак се прибрах към 16:20, но с главоболие и загубил част от времето си.
И така, още едно потвърждение на теорията ми. Но досега поне нещата никога не са били фатални рџ™‚
Последните няколко дни
Най-после преместването е вече факт. То започна в понеделник вечерта, когато платих за хостинга. Няколко часа по-късно данните бяха прехвърлени, но имаше омазване на нещата, няма как, само че този път проблемите бяха минимални, а поддръжката от “Хост България” се оказа на доста добро ниво. Прехвърлиха целия акаунт, дори оправиха кирилицата на базите данни и ми спестиха неприятните преживявания от началото на февруари м.г. Сега блогът работи, няма никакви проблеми, освен видимостта му – моите днс-и още не са се обновили. Но и това ще се оправи след време.
Иначе предишните дни се случиха доста неща – бях на РД с колегите, кормувах с камиона, бях на купон у един колега, играх ДнД, подкарах си javadb-то, което уж влиза в 1.6, ама при мен го нямаше. Уведомих Генту за бъга, но сега чакаме. Но от опита си с java разбрах едно – нито е междуплатформена, нито става за нещо. Пишеш на jbuilder (който между другото не ми тръгна), а после програмата ти не тръгва. Ползваш jdatastore – няма къде да го компилираш, защото това ест. е СУБД на Борланд… и така, ще видим какво ще стане след 7 седмици, до къде ще съм се преборил с този език. Ако адресната книга стане, и нея ще я пусна под GPL (да, не съм забравил и за програмата ми по графика, само дето не съм намерил друга машина да я тествам, за да я кача в нета).
Първа учебна седмица за втория триместър
Днес свърши 1/10 от триместъра ми. Засега впечатленията ми са смесени – винаги има добри учители и такива, които само отбиват номера.
В понеделник започнахме с “числени методи” – чиста математика, но поне доцентите си разбират от това, което преподават. Последва и “софтуерни технологии”, където пак избрах грешния преподавател. Тази хонорувана асистентка не знам колко знаеше от нещата, но аз бих обяснил UML-а по-добре, без да съм специално подготвен за това. Виж, асистентката на другата група се е справила доста добре. На дъската имаха use-case диаграма, заемаща я цялата, а ние имахме план от 3-4 точки с имена и исторически моменти от развитието на uml.
Във вторник сутринта имах тежко ставане, защото предната вечер бях на РД на колегата Лъчо. Е, все пак станах и отидох на часовете, определени за курсова работа. Учителят разбираше за какво говори, само дето не разбира идеите на Джава, а точно за нея говори. В почивката дори каза на един колега да се ориентира към недоносчето на М$ .Нет(на руски звучи много добре :)).
В сряда трябваше да почивам от училище, но работа се намира. Отидох да ми рестартират компютъра на колата, защото пак тресеше на газ и падаха оборотите. После ходих по банки с Гери, за да си получим допълнителните карти “Маестро”, защото с “Виза” можем да плащаме по цял свят, но не и тук.
Естествено нашата любима банка пак ни изненада неприятно. Името на картата ми е “Biyan Ivanov”, но не ми се чака още за карта, единствено чийто номер ще ползвам. Гери също имаше проблеми, само дето още не е писала за тях :).
Четвъртък бях на лекции по предметите от по-горе. Числените методи не са толкова лоши, а изпитът изглежда да е лесен. “Софтуерен дизайн” – доста добре проведена лекция, макар и повече суха теория.
След лекциите отидох на “Коматевско шосе”, където ме чакаше камионът за курса ми. Карах втори час и не съм особено доволен от себе си, но ще гледам да се оправя.
Днес бях на практикума по безжични мрежи. Определено преподавателят знае за какво говори и ще ми е интересно да ходя още 9 седмици.
След лекциите отидох и да взема стикери за колата, защото имам газова уредба и явно целта на законодателите ни е всяка кола да заприлича на циганска жигула, защото имам какви ли не лепенки, за какво ли не. Сега ще имам и триъгълна “! gas”, все едно не знам че имам газова бутилка. Но съм ядосан за друго – трябваше да платя 5 лева за това стикерче, чиято изработка не струва повече от 1 лев в най-лошия случай. И какво – 15 лева дадох вчера за преглед с лепенка за бутилката, а днес 5 само за лепенка. Че държавната такса за годишен преглед е 4 лева…